ПРОТОКОЛ
№ 1089
гр. София, 09.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В. КР. П.
при участието на секретаря Л. ГР. П.
Сложи за разглеждане докладваното от В. КР. П. Гражданско дело №
20211110145736 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ИЩЦАТА СЛ. ХР. ЗЛ., редовно призована, явява се лично и с адв. Л., с пълномощно
по делото.
ОТВЕТНИКЪТ Ж. Т. С., редовно призован, явява се лично и с адв. Х., с
пълномощно по делото.
ДСП К., редовно призована, не се представлява.
ДСП-Л., редовно призована, представлява се от социален работник Дамянова, с днес
представено пълномощно по делото.
Пълномощниците на страните (поотделно): Да се даде ход на делото.
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва свое определение от 16.11.2021 г., с проект за доклад на делото.
СЪДЪТ докладва социален доклад от ДСП Л. от 08.02.2022 г.
СЪДЪТ докладва социален доклад от ДПС К. от 25.01.2022 г.
СЪДЪТ докладва писма от НАП от 17.12.2021 г., от НОИ от 16.12.2021 г., от НАП Л.
от 09.12.2021 г. и от НОИ от 16.12.2021 г.
1
Адв. Л.: Поддържам исковата молба. Нямам възражения по доклада. Да се приемат
писмените доказателства. Няма да представям писмени доказателства. Говорихме с детето за
постигане на споразумение, за да не мъчим детето. Моля за срок за да постигнем
споразумение.
Адв. Х.: Поддържам отговора. Нямам възражения по доклада. Да се приемат
писмените доказателства. Страните трябва да вземат отношения за отлагане на делото.
СЪДЪТ напъти страните към спогодба.
СЪДЪТ констатира, че не бе постигната такава.
СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ
ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад, обективиран в определението от
16.11.2021 г.
ПРИЕМА всички представени и докладвани писмени доказателства.
СЪДЪТ констатира, че в залата се явяват двамата родители на детето и на основание
чл. 59, ал. 6 СК, пристъпи към изслушване на родителите.
Ищцата З.: Аз смятам, че също бих могла да се грижа за децата. Когато бях на онлайн
обучение, когато започнаха пандемията наистина беше по-трудно за всички ученици и
тогава съм учила до късно следобед с Т., двамата са били по едно и също време, единия в
едната стая, другия в другата стая. Винаги съм им помагала и на двамата за домашните.
Преместването стана през 2021 г., когато останаха вкъщи ваканция и трябваше да започнат
училище, Ж. предложи да отиде при него, за да му помага, защото каза, че е такси и няма
работа, стои си вкъщи и може да му помогне да навакса с математиката. Аз се съгласих и
настана време да се връщат в училище, аз отивам да взема Т. „Ами мамо, аз реших да остана
при тате.“ и аз седя и не мога да повярвам какво се случва и го питам: „Защо така реши?“ –
„Еми, тука ми е по-добре, тати ще се прибира на обед да ми помага. Тук със съседчетата ще
си играя, в стария клас ми е по-удобно, повече си ги познавам от училище.“ Условията бяха
Ж. да се прибира на обед от работа и да учат. В началото на годината Ж. ми заяви, че не
може да се прибира на обед и да учи с него, защото трябва да работи и е трябвало да наемем
частен учител – 1600 лв. Той предложи да си направим споразумение и да си делим
разходите и започна да ме заплашва, как ще го праща на някакви скъпи зелени училища и аз
на втория месец ще издъхна, защото няма да мога да плащам тези разходи. Аз предложих с
моята адвокатка да напишем споразумението, но той не е съгласен, защото смята, че не е
добре само аз да упражнявам родителските права. В къщата в която Живко живее има хора,
но не са му роднини, те са близки. Снаха ми е в С. и всяка събота и неделя ходихме там.
2
Родителите ми са в Е.. По време на следването ми децата винаги са били при тях, на сесии и
изпити, винаги са се грижили за децата бабата я дядото. В Етрополе съм ги оставяла
ваканции, когато се наложи. Ръководителят ми е много разбран и когато ми се налага,
винаги излизам, пускал ме е половин ден, когато ми се налага да излизам почивка винаги
съм разбирана от страна на работодателите. Бащата работи – през нощта излиза, оставя Т.
сам, сутрин отива да го взима и го кара на училище. Това ми го обясни Т.. Аз не съм
съгласна с това, което той каза, че Л. е започнала да се държи лошо и да е казвала псувни.
Отдавна ми каза, като ме заплаши: „Добре, ще се съдим. Аз ще кажа на Тодор да каже в
съда, че ти си пияница, курва и той ще го каже.“ Обясни ми, че той имал 2 жилища и това
ще се вземе под внимание. Той няма собствено жилище. Живее в Л. при близки приятели.
Преди да се запознаем с него аз първо живях в Л. в къщата при този човек, после се
запознахме, малко живяхме заедно, опитахме, не се получи, в последствие се върнахме.
След това се роди Т. и там живяхме и 14 г. чакам ремонта на кухнята да се състои, който не
се случва. Блока в който аз живея е на близък колега. На Л. много харесва, много е
удобно, харесва си училището, съучениците и госпожата. Когато Ж. дойде и каза: „Събере
дрехите, че я взимам в Л.“ тя се разплака и каза: „Тати аз нямам нищо против да идвам
събота и неделя при вас, но искам да си живея с мама.“
СЪДЪТ приключи изслушването на майката.
Ответникът С.: Когато тя реши да се изнася от вкъщи и да се разделяме, аз така и не
разбрах защо се разделяме. Попитах я как ще си тръгне, с децата или не. Още докато
живеехме заедно аз съм гледал децата. Когато Л. беше на 1 г. и 8 месеца тя започна работа,
аз съм я гледал до детската градина през делия ден. През това време С. учеше. Истина е, че
някой път децата са ходили на Е. с нея, но в повечето случаи аз съм гледал Т. Когато се роди
Л. благодарение на това, че живеем в къща Слава започна да получава нервни кризи, които
не разбрахме за какво са. Добре, че беше човека, при когото живеем, за да остане детето при
него, викахме линейки, ние ходихме по болници с нея, насам-натам. Детето беше още бебе.
От както се разделихме тя каза, че ще си излезе с децата. Последните ни 1-2 г. бяха много
зле, отиваше да спи при децата. Разделихме се и тя отиде в О.. Децата буквално спряха да
говорят с мен, не искаха да ме чуват. В началото ходих всяка събота и неделя да ги виждам,
почнах да купувам ваучери от хранителни магазини и да им нося, за да виждат, че давам
нещо, а не да дам пари и да отидат някъде си. Децата се отчуждиха от мен, не искаха да
идват с мен, почти скъсахме връзка изцяло. Преди година и половина може ви октомври-
ноември 2020 г. започнах да ходя там. Детето Т. буквално се беше затворило в себе си,
защото той учеше онлайн, цял ден си седи вкъщи, майка му сутрин е излизала, отива и
оставя Л. в училище, тя е до 5 часа, после отива на работа, взима в 17:30 ч. Л. от училище,
отиват в работата, седят до 18:30ч., прибират се, оставя двете деца в хола да си играят и се
затваря в кухнята да си пие биричка. Т. буквално се беше затворил в себе си, беше спрял да
учи. Установих, че той не може да умножава и да дели двуцифрени числа. До днес не мога
3
да поправя стореното. Той не може да чете още гладко. Когато го видях ми се ревеше. Ходих
да уча с него всеки ден на обед, С. се прибираше вечерта, някой път съм оставал там да спя.
Моето работно време мога да го определям както искам – излизам сутринта в 8, карам го на
училище, работя, в 14:25ч. му свършва часа, взимам го от училище и се прибираме,
обядваме и сядаме да учим, тъй като той има страшно много да наваксва. Няма изградени
навици да учи и трудно му се отдава сам да учи. В Л. семейството е голямо – мъж, жена, с
двете им деца, като едното дете е и 11-ти клас и той много му помага с уроците, другият син
живее на първия етаж в къщата. Ние сме едно семейство, заедно вечеряме, всички. Много
рядко имам нощни смени. Има случаи, в които излизам примерно в 4ч. сутринта, прибирам
се в 07:ч., будя го, евентуално закуска, карам го на училище и пак на обед се прибираме.
Нощни смени работя евентуално, когато децата са при майката. Л. горе-долу добре се справя
с училище, но и там трябва да се работи много. Сега докато беше ваканцията учихме
таблицата с умножение-деление. Моето мнение е, че двете деца имат нужда един от друг,
имат силна връзка. Майка ми е детска учителка – живее в Л. с баща ми и сестра ми, която
има 2 деца на неговата възраст, които имат отличен успех. Майка ми много се ядосваше
едно време, защото когато оставяхме там детето сядат да пишат, пишат нещо, С. отива да го
взима вечерта, Т. се разревава: „Баба ме караше да пиша“ и Слава: „Повече няма да те
карам.“ Майка ми беше много обидена тогава. Той е бил може би 2-3 клас. Когато децата са
при нея нейни приятели ходят там, пият бира и остават там да спят, което не е добре за
децата. Т. ми е разказвал много работи и не са хубави тези неща. Тя е имала връзка с мъж,
който е бил женен, с две деца. Моите деца познават жена му и двете му деца. Това е било
миналата година. Сега на Нова Година пак е оставал някакъв младеж да спи там. Аз не
мисля, че е морално и нормално сама жена с деца, приятели да остават там и да спят. За това
ни бяха споровете, защото я молих да не прави това нещо. Винаги може да ми остави децата,
аз мога и да не работя, ако иска да ходи някъде, каквото иска, да ми остави децата, а не да
води дъщеря ми някъде, примерно при нейния приятел в някакво село. Имаше случай, в
който сина ми беше в болница на изследвания миналото лято. С. е на работа, като след
работа взима дъщеря ми и отиват в с. П., тя му е казала, но е казала да не ми казва. В
последствие ми каза, че той е предател. Отидохме да му събираме багажа, когато се изнесе
да му вземем креватче, тя се изнасяше от апартамента си и каза: „Да вземеш креватчето“ и
не знам какви работи още. Това беше преди Нова година, точно сменяше апартаментите,
седяхме в хола и тя пред детето каза: „Т. е предател, предаде мен.“ Казах : „С., не можеш
да говориш така на детето, то е добро дете, нито те е предал, нито нищо.“
СЪДЪТ приключи изслушването на бащата.
Ищцата З.: Не съм напуснала по собствено желание. Последните 2 г., след като
нещата не се получавах, аз му казах: „Дай да измислим нещо“, а той ми каза: „Аз каквото
можах направих. Няма какво да направя.“ Каза ми: „Ориентирай се на някъде, където искаш“
и аз казах: „Не може, Л. е в детската, никъде в С. не мога да намеря място.“ На следващата
4
година пак, това продължи няколко пъти: „Ориентирай се на някъде“ и той ми каза: „С
децата или без децата?“ и аз му казах: „Абсурд да е без децата.“ Една вечер закъснях,
защото имах ПТП, обадих се, че ще закъснея, той беше излязъл, оставил децата и излязъл да
работи, защото такъв му беше режима да се смени с ортака и беше излязъл и оставил децата.
Аз трябваше да се прибера всеки момент да се прибера, но 3 дни преди това беше починал
брат ми и аз се обадих, че ще отида до снаха ми. Тръгвах към снаха ми да ги видя и тогава се
случи ПТП и аз се обадих и казах, че ще закъснея, защото ответната страна иска да чакаме
КАТ. Той ми се развика: „Сега няма кой да сложи на децата да ядат.“ Забавих се с КАТ,
може би към 22:00ч. и нещо – 23:ч. се върнах и той ми каза: „Нали ти казах да не се
прибираш изобщо. Утре сутринта ще си намериш багажа отвън.“ Аз бях започнала да
събирам багажа и казах: „Не виждаш ли, багажа е на кашони. Когато свършат децата
учебната година, сега какво да ги правя?“ Тези мъже са ми познати, приятели, всички
сбирки са били семейни, с другите семейства и с другите деца. Моите деца също много
харесват другите деца, но той не ги одобри и след като ми обясни, че не е добре спрях да ги
събирам. Това са приятели, които са били със съпругите си, те са ми приятелки. Били са
вкъщи, пили сме кафе и това е било не повече от 3-4 път. Никога не е било да остава да спи
някой вкъщи.
СЪДЪТ приключи изслушването на родителите.
СЪДЪТ констатира, че детето Т. е доведено от бащата, навършило е десетгодишна
възраст и няма пречка да бъде изслушано в „синя стая“ на съда в присъствието на съдебния
състав и социалния работник.
СЪДЪТ в 14:06 ч. отстрани страните и пълномощниците от съдебна зала и пристъпи
към изслушването на детето.
СЪДЪТ осигури необходимата информация на детето, която да му помогне да
формира мнението си и го уведоми за евентуалните последици от неговите желания и от
поддържаното от него мнение.
Изслушано в присъствието на съдебния състав и социалния работник Д., детето Т.:
Не виждам за първи път социалния работник. Почнах училище, като учим от 08:00 ч. до
14:00 ч. Отсъствам днес само от последния час. Уча в -во училище в Л.. Класът ни е от 26
човека. Харесва ми това училище, имам приятели – едно момче, едно момиче, 2-3 момчета
също от стария ми клас. Хем не съм най-зле в училище, има много по-зле от мен, но не съм
и отличник. Има момичета, които са отличнички и един К. също. От математика се
интересувам. Още мисля, дали ще кандидатствам нещо, чудя се какво. Мисля за ТОХ-а или
5
математическо. Труден ми е в училище българският малко. За уроците ми помага баща ми и
един приятел, с когото живеем заедно – Н.. Ние живеем в една къща. Той е 11-ти клас.
Сестра ми е втори клас и учи в Овча купел, но не се сещам в кое училище. Събота и неделя
се виждам със сестра ми. Аз отивам при майка ми събота вечерта, когато ме вземе и неделя.
Когато тя е на работа в съботите, сестра ми идва у нас. Случва се майка ми в събота да е на
работа. Леля ми живее с баба ми и дядо ми в С., но не се сещам за квартала. Чичо нямам,
само леля имам. Баща ми понякога ме води на гости при леля ми. Там имам братовчеди. От
време на време ходя при баба ми и дядо ми по майчина линия, те са в Е.. На Коледа със
сестра ми бяхме при баба в Е., а на Нова Година бяхме у братовчедите. С баща ми караме
колело от време на време, разхождаме се. С майка ми ходихме на море миналото лято. С
майка ми бяхме на море в Б., но не помня къде. С баща ми и с Л. бяхме на море в К. С
майка ми, когато ходихме на море, бяхме и с Л. Л. ми казва Т., Т., рядко ми казва бати. Баща
ми вика Л., а аз казвам Л., Л. Когато не сме със сестра ми, се чуваме по телефона. И аз, и
тя имаме телефони и се чуваме почти всеки ден. Сестра ми не ми е казвала къде е по-
добре, но предполагам, че е по-щастлива в О.л, след като там са всички приятели. Аз
нямам приятели в О., трудно се вписах в училището. Училището беше по-голямо, повече
деца имаше, но не си спомням колко беше голям класът в О. Когато съм при майка ми,
обикновено се разхождаме пеша понякога или се забавляваме с настолни игри с нея и с Л.
По-спокойно ми е при баща ми. Майка ми и баща ми си говорят, но не знам точно кога.
Общуват си помежду си, когато се наложи да вземат решение, което касае мен и сестра ми.
Не са си влошили отношенията, но не са си ги и подобрили. При баща ми е двуетажна къща,
а ние обитаваме един етаж. При майка ми е апартамент в Овча купел, като живеят само
майка ми и сестра ми в него. И аз и баща ми взехме решението да се преместя в другото
училище, защото докато бях в О. имах само двойки и тройки. Не знам, не съм чул майка ми
тогава за преместването. Не знам дали е била съгласна или е била против. Помня една
случка, но не помня кога беше, да вземем Л., не мога да си спомня кой звънна и я питахме и
тя каза: „Ако искаме да си я взимаме“, майка ми го каза и малко се обидих от това.
В 14:25 ч. заседанието продължава в същия състав и със социалния работник.
Социалният работник Д.: Детето беше изслушано в спокойна обстановка, отначало
беше притеснено, но след това се отпусна.
СЪДЪТ запозна страните с казаното от детето.
Пълномощниците на страните (поотделно): Да се освободи социалният работник.
СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ
6
ОСВОБОЖДАВА социалния работник от участие в процеса.
Пълномощниците на страните (поотделно): Водим допуснатите ни свидетели.
СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ
ДОПУСКА до разпит водените свидетели.
СЪДЪТ СНЕ САМОЛИЧНОСТТА на свидетелите:
М. Б. К., 37 г., неосъждана, без дела и родства със страните.
Г. Н. Н., 41 г., неосъждана, без дела и родства със страните.
В. А. И., 42 г., неосъждана, без дела и родства със страните.
В. Р. Г., 50 г., неосъждан, без дела и родства със страните.
Предупредени за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК, свидетелите
обещаха да кажат истината.
От залата се изведоха св. Н., И. и Г.
Свидетелката К. на въпроси на адв. Л.: Познавам страните, защото те са ни съседи в
Л. Двете ни дъщеря бяха заедно в детската градина и от там тръгна запознанството ни.
Познавам децата на страните. Когато живееха заедно Слава ги водеше, а Ж. ги взимаше,
зависеше от нейните смени, тъй като тя работеше на смени. Когато тя не можеше той ги
взимаше от детска градина, след това сме се разбирали да извеждаме децата на площадката,
като основно С. е била с децата на площадката. Тя като всяка майка добре се грижеше за
децата, готвеше, Ж. също е готвил. Аз не съм присъствала на скандали между тях и пред
децата. Знам, че последните години имаха неразбирателства. Това, което тя споделяше с мен
беше, може би година преди да си тръгне, че Ж. не е съгласен с уроци по английски на Т.
Това, което много я беше засегнало е, че Ж. ѝ взе колата или я накара да я продаде, не съм на
100% сигурна какво точно се случи. Така или иначе трябваше да остави колата си, а тя
работи в О. и беше доста трудно придвижването. Л. беше трета група, когато те се
разделиха. Ж. остана в жилището в което живееха, а С. се изнесе под наем в О. Тоши се
върна при Ж. в най-тежкия момент на Ковид кризата. Знам, че първоначално Ж. ходеше в
жилището на С., за да помага на Т. за уроците, а след това беше предложил да вземе Т., тъй
като има повече свободно време покрай Ковид кризата, за да се грижи. Л. остана при майка