Присъда по дело №945/2024 на Районен съд - Свиленград
| Номер на акта: | 25 |
| Дата: | 21 ноември 2024 г. |
| Съдия: | Кремена Тодорова Стамболиева Байнова |
| Дело: | 20245620200945 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 19 ноември 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 25 от 21.11.2024 година
по НОХД № 945/2024 година на Районен съд (РС) – Свиленград
С Обвинителен акт (ОА) по Бързо производство (БП) № 454/2024 година
по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 4953/2024 година по описа на
Районна прокуратура – Хасково, Милена Славова – Прокурор при Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград, повдига
обвинение на С.Д.И., роден на 19.05.2005 година в град Свиленград, област
Хасково, българин, български гражданин, живущ в село
**************************, неженен, със средно образование, ЕГН
**********, осъждан, за това, че на 01.11.2024 година в град Свиленград,
област Хасково, без надлежно разрешително държал високорисково
наркотично вещество съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и Приложение № 1 към
Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина” към чл. 3, т. 1 от Наредба
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, а
именно: коноп (канабис, марихуана) със съдържание на активен компонент -
тетрахидроканабинол 23.43 % (тегловни процента) с нетно тегло 8.14 грама на
стойност 162.80 лв. - престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият заявява, че разбира в какво е
обвинен. Подсъдимият и упълномощеният му защитник – адвокат Георги
Великов, заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА, като дават съгласието си в хода на съдебното
следствие да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът пледира
за преквалифициране на деянието като маловажен случай като бъде оправдан
по предявеното му обвинение и му бъде наложено наказание за престъпление
чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК в минимален размер. Алтернативно от Съда
се иска да наложи наказание „Лишаване от свобода” с приложението на чл. 66
от НК.
В хода на съдебните прения подсъдимият поддържа казаното от
защитника си и изразява съжалението си във връзка със стореното, а при
дадената му последна дума моли за налагане на наказание „Глоба” или
алкернативно наказание „Лишаване от свобода”, което да не изтърпи
ефективно.
Участващият в съдебно заседание пред Районен съд – Свиленград
Прокурор Милена Славова в хода на съдебните прения поддържа
обвинението, така както е предявено с ОА. Изразява становище същото да е
безспорно доказано от обективна и субективна страна по отношение на
1
подсъдимия, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от събраните
доказателства в хода на процеса, както и установени съставомерните –
обективен и субективен признаци на вмененото престъпление по възведената
правна квалификация, така също и неговото извършване и авторството му в
лицето на подсъдимия. Мотивира се защо конкретното престъпление не би
могло да се приеме за маловажен случай. Поради това, Прокурорът пледира за
признаването му за виновен и осъждането му, като на подсъдимия бъдат
наложени предвидените в чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК наказания „Лишаване от
свобода” и „Глоба”, които да се индивидуализират при условията на чл. 55 от
НК, като основното наказание да бъде в размер малко над законоустановения
минимум, посочен в Общата част на НК и се определи размера на
кумулативното наказание по справедливост. По отношение на веществените
доказателства представителят на Държавното обвинение пледира за отнемане
в полза на Държавата на остатъка от наркотичното вещество – предмет на
престъплението и да връщане на подсъдимия на мобилния телефон.
Производството в съдебната си фаза протече по реда на
диференцираната процедура на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при изрично изразено съгласие
от подсъдимия и неговия защитник в открито съдебно заседание, след
разпоредено от Съда предварително изслушване на страните на основание чл.
370, ал. 1 от НПК. Поради това разглеждането на делото, по посочения особен
процесуален ред се явява процесуално допустимо, с оглед наличие на
предпоставките по чл. 370 от НПК и изрично изразено съгласие от
привлечения подсъдим, като същото и Съдът е уважил, след изслушването на
страните, постановявайки нарочен Съдебен акт за провеждане на съкратено
съдебно следствие във фактически състав на цялостно признание на фактите
от обстоятелствената част от ОА, без да събират доказателства тях. Т.е. на
основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК, Съдът, след като взе предвид,
че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в БП
доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанието, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
ОА.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК,
обсъждайки направеното от подсъдимия индивидуално самопризнание в
хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК - пълно признание на
всички факти от обстоятелствената част на ОА, приема за установено от
фактическа страна, следното, така както и се твърди в същия:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№
241106005000474121 от 06.11.2024 година, издадена от Бюро за съдимост при
Районен съд – Свиленград, подсъдимият е осъден с Определение № 17 от
27.01.2022 година по НОХД № 33/2022 година на РС – Свиленград за
престъпление по чл. 354в, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 345, ал. 1 от
НК, като е определено едно общо наказание „Пробация” с двете задължителни
пробационни мерки за срок от 1 година, като е присъединено и наказанието
2
„Обществено порицание”. Наказанието „Пробация” е изтърпяно на 09.02.2023
година, а наказанието „Обществено порицание” – на 04.02.2023 година.
Видно от приложената в кориците на БП Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, подсъдимият не притежава
недвижими имоти, ценни книжа, дялове в дружество, парични средства по
банкови сметки, но има моторно превозно средство (МПС) и получава
месечно трудово възнаграждение в размер на 930 лв.
Съгласно Характеристична справка, изготвена от Мл.ПИ Искрен И.
– служител на РУ - Свиленград, подсъдимият е криминалнопроявен, познат е
сред съседите си като човек, който контактува с лица от криминалния
контенгент в района, разпространяващи наркотични вещества, приятелският
му кръг са лица, свързани с употребата и разпространението на наркотични
вещества и има криминална регистрация. Не се издирва от органите на МВР.
На 01.11.2024 година в сектор „Криминална полиция” при РУ -
Свиленград постъпва информация за подсъдимия, че държи в личния си
автомобил, който управлява наркотични вещества и че това лице често
посещава паркинга на магазин „Гранд маркет „Жанет”” в град Свиленград,
област Хасково. Във връзка с това е сформиран екип от полицейски
служители за извършване на проверка. В тази връзка полицейските служители
- свидетелите Ж.К.К. и С.Д.Т., извършват обход на града със служебен
автомобил, а свидетелят Р.И.П. извършва обход на паркинга на магазин
„Гранд маркет „Жанет””.
Около 16.00 часа свидетелите К. и Т. забелязват подсъдимия, който
управлява собствения си лек автомобил марка „Мерцедес” с държавен
регистрационен № РВ 27 50 ХР, да се насочва към паркинга на магазин
„Гранд маркет „Жанет””, където по същото време е и свидетелят П.. При
приближаване на служебния полицейски автомобил към автомобила на И.,
свидетелите К. и Т. виждат как през отворения прозорец И. изхвърля черна на
цвят топка. Същите се усъмняват, че това може да са наркотични вещества,
поради което паркират служебния автомобил пред лекия автомобил,
управляван от подсъдимия. Свидетелите К. и Т. слизат от служебния
автомобил и се приближават до автомобила на подсъдимия, като застават до
предните врати. При проведения разговор подсъдимият заявява, че не държи в
себе си вещи и предмети, забранени от закона. В това време идва и свидетелят
П., който взема изхвърлената черна на цвят топка от затревената площ –
градинка. При отваряне на черната на цвят топка, изхвърлена от подсъдимия,
се установява, че в нея има 8 броя черни полиетиленови топчета със зелена
суха листна маса със силна специфична миризма, които И. предава
доброволно.
От Заключението на изготвената Физико-химическа експертиза,
обективирано в Протокол № 131/12.11.2024 година се установява, че
представената за изследване суха зелена растителна маста представлява коноп
(марихуана, канабис) със съдържание на активен наркотичнодействащ
компонент тетрохидроканабинол 23.43 % (тегловни процента) и е с нетно
3
тегло 8.14 грама, като остатъка след изследване е 7.91 грама.
Разпитан в хода на БП подсъдимият се признава за виновен по
предявеното му обвинение, като сочи че съжалява и че е било грешка, но не
дава обяснения. В съдебната фаза също се признава за виновен.
По делото се извършени множество процесуално-следствени
действия: разпити на свидетели, проверка на помещение, личен обиск,
назначена е и изготвена Физико-химическа експертиза, извършени са огледи
на местопроизшествие и на веществено доказателство, изискани са и са
приложени можество писмени документи и т.н.
Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши
по реда и при условията на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК. Изведената
въз основа на тях фактическа обстановка, която Съдът изложи, е безспорно и
несъмнено установена, за което се цени направеното в съдебно заседание
самопризнание от подсъдимия, подкрепено от приложените към БП и
приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства, както и гласните доказателства –
свидетелски показания. Писмените доказателствени източници, ценени от
Съда, включват: Протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с Албум,
Дакладна записка, Протокол за извършена проверка в помещение със
съгласието на собственика и обитателя, Заповед за задържане за 24 часа, Фиш
за спешна медицинска помощ, Свидетелство за регистрация - част II,
Протокол за оглед на веществено доказателство, ведно с Албум, Протоколи за
доброволно предаване, Характеристична справка, Заключение по Физико-
химическа експертиза, Справка за съдимост, Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние и др.; приобщени
към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл. 283 от
НПК. Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на
свидетелите, разпитани в хода на БП, а именно: Ж.К.К., Р.И.П. и С.Д.Т.,
всички те материализирани в съответни Протоколи за разпит на свидетели.
Същите Съдът кредитира изцяло с доверие, поради липсата на противоречия в
тях, систематиката им, корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и
от данните, съдържими се в писмените доказателствени източници, така и с
оглед начина на формирането им. Разпитаните свидетели са трети лица,
незаинтересовани от изхода на делото. Липсват индиции за предубедеността
на полицейските служителе, които само поради това си качество, макар и
обективно обстоятелство, в единствената си даденост не може да обоснове
съображение за тяхната заинтересованост. Още повече, след като от данните
по делото не се установява свидетелите – полицейски служители, да са се
намирали в някакви отношения с подсъдимия, поради което да целят
увреждането му, като му припишат престъпление, което не е извършил.
Описаната фактическа обстановка относно времето, мястото, механизмът на
изпълнителното деяние, както и неговото авторство са доказани пряко от
направеното самопризнание на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, което се
подкрепя от доказателствата, събрани на БП и надлежно приобщени към
4
делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите,
Справка за съдимост, Протоколи за оглед на веществено доказателство и на
местопроизшествие, Протоколи за доброволно предаване, Заключението по
назначената и изготвена Физико-химическа експертиза и т.н.
С оглед изложеното Съдът прие, че направените от страна на
подсъдимия признания относно всички релевантни факти по обвинението,
кореспондират и се подкрепят от събраните безпротиворечиви доказателства,
като на основание разпоредбите на НПК, ползва тези самопризнания за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на
Присъдата.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Заключението по
извършената Физико-химическа експертиза, тъй като е извършена от вещо
лице – специалист с необходимата квалификация и знания, служител на МВР,
липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното
писмено Заключение обективира необходимите данни, ползвани за оценката
на предмета на престъплението и фактически констатации, поради което се
явява обоснована и аргументирана, в съответствие и кореспондираща с
фактите по делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват
каквито и да е съмнения за нейната правилност. Липсват и обратни
доказателства, опровергаващи констатациите и Заключението на вещото лице,
поради това Съдът намира за обоснована, аргументирана и правилна
експертизата и ползва същата при формирането на фактическите и правните
си изводи. Възприетата по–горе фактическа обстановка, е в синхрон със
Заключението на вещото лице, което бе прието без възражения от страните.
Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по
своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални
документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за
извършените процесуално-следствени действия – огледи, експертиза,
проверка на помещение, личен обиск и разпити на сидетели, съответно имат
необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи и по
предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни
такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се оспориха
по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените
факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и необходими за
преценката на личността на подсъдимия, от тук и релевантни за
индивидуализацията на следващите му се наказания.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което Съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да
налагат, обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за
5
безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът прие, че направеното в
съдебната фаза на процеса от страна на подсъдимия признание относно
всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и се подкрепя от
събраните безпротиворечиви доказателства, като на основание
императивните разпоредби на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва това
самопризнание за изграждането на фактически и правни изводи при
постановяване на Присъдата (както вече бе посочено).
Гореизложената фактическа обстановка се установява и от
веществените доказателства, приети и приобщени в хода на съдебното
следствие по реда на чл. 284 от НПК.
Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни
доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно времето,
мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на
извършване, както и авторството му.
При така изяснената фактическа обстановка и установените
факти, изведени в хипотезата на чл. 373, ал. 3 от НПК, Съдебният състав
достигна до единствено възможния и несъмнен извод , че с действията си
подсъдимият С.Д.И. е осъществил състава на престъплението по чл. 354а, ал.
3, т. 1 от НК.
Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по
делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по
делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано
извършването на престъплението - предмет на обвинението и неговото
авторство. С деянието си подсъдимият С.Д.И. е осъществил състава на
престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
От обективна страна – на 01.11.2024 година в град Свиленград,
област Хасково, С.Д.И. без надлежно разрешително е държал високорисково
наркотично вещество съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП и Приложение № 1
към Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина” към чл. 3, т. 1 от Наредба
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, а
именно: коноп (канабис, марихуана) със съдържание на активен компонент -
тетрахидроканабинол 23.43 % (тегловни процента) с нетно тегло 8.14 грама на
стойност 162.80 лв. От подсъдимия не е представено разрешително за
държане на веществото, като същият изобщо не е твърдял, че притежава
такова. Безспорно И. не е имал надлежно разрешение за държането на
описаното наркотично вещество. Предметът на престъплението е категорично
установен чрез цитираната Физико-химическа експертиза. Т.е. държаният от
С.Д.И. на 01.11.2024 година коноп (марихуана, канабис) със съдържание на
активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 23.43 %
(тегловни проценти) е високорисково наркотично вещество без легална
употреба, пазар и производство, и по силата на посочените по-горе
6
нормативни актове, се намират под контрол.
Налице е държане на високорисковото наркотично вещество коноп. С
държането на наркотичното вещество, т.е. в свое владение, подсъдимият е
упражнил фактическа власт върху инкриминираното вещество - коноп и по
този начин е реализирал държането като форма на изпълнително деяние на
престъплението. Изпълнителното деяние в случая е намерило израз в една от
формите – държане, като без значение за съставомерността е времетраенето на
фактическата власт върху предмета на деянието.
Марихуаната е включена в Приложение № 1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, вр.чл. 3, ал. 2, т.
1 от ЗКНВП като растение с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина. Както вече бе посочено марихуаната
представлява наркотично средство, което няма легална употреба, пазар и
производство и е под контрола съгласно Единната конвенция на ООН за
психотропни вещества, ратифицирана от България, както и съгласно ЗКНВП.
Стойността на процесното наркотично вещество възлиза на 162.80
лв. съгласно цените, посочени в Постановление № 23 на Министерския съвет
от 29.01.1998 година за определяне на цени на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството.
Подсъдимият е пълнолетен и вменяем, следователно
наказателноотговорно лице. Съгласно чл. 31, ал. 1 от НК, той може да бъде
годен субект на наказателно преследване, т.е. годен субект на престъплението,
за което му е повдигнато обвинение.
Деянието е съставомерно и от субективна страна, тъй като
подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2,
хипотеза първа от НК, като е съзнавал, че държи забранено от закона вещество
(т.е. че упражнява фактическа власт върху високорисково наркотично
вещество от вид и със съдържание, описани по-горе, както и че не разполага с
надлежно разрешение за това), съзнавал е общественоопасният характер на
извършеното деяние и общественоопасните му последици, като е целял
тяхното настъпване. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си. Същият напълно е съзнавал кои вещества са
забранени, както и, че държи таково вещество, т.е. имал е познание за
обективните свойства на своето деяние. Впрочем и самият той се признава за
виновен в извършване на деянието както на фазата на БП, така и в съдебната
фаза. Изложеното се потвърждава изцяло отново от свидетелските показания,
които по идентичен и непротиворечив начин излагат обстоятелствата,
свързани с осъществяваната от подсъдимия дейност, както и от наличните
писмени и веществени доказателства.
За това си поведение, с оглед осъществяването от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК,
подсъдимият С.Д.И. следва да понесе своята наказателна отговорност.
7
Подсъдимият С.Д.И. е роден на 19.05.2005 година в град
Свиленград, област Хасково, с ЕГН **********. Български гражданин е от
български произхоз. Живее в село **************************. Не е женен.
Със средно образование е. Осъждан е. Работи като продавач-консултант в
денонощен магазин „Спайдер” в град Свиленград при месечно
възнаграждение в размер на 930 лв.
При определяне вида и размера на наказанията на подсъдимия,
Съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни
система, а именно: принципът на законоустановеност и принципът на
индивидуализация на наложените наказания.
Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия престъпление в специалния текст на чл. 354а, ал.
3, т. 1 от НК, законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода” от
1 до 6 години и наказание „Глоба” от 2 000 лв. до 10 000 лв. Лишаването от
свобода има специален минимум, което не позволява замяната му с друг вид
наказание.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната
отговорност на подсъдимия, Съдът се съобрази с обществената опасност на
деянието и дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и
формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по смисъла на закона. Съдът взе предвид като смекчаващи
вината обстоятелства младата му възраст, изразеното съжаление,
добросъвестното процесуално поведение в съдебната фаза и във фазата на БП
и ниската стойност на предмета на престъплението (сравнено с минималната
работна заплата за страната за 2024 година в размер на 933 лв. съгласно ПМС
№ 193 от 12.10.2023 година); а като отегчаващи вината обстоятелства се
отчетоха обремененото му съдебно минало и лошите му характеристични
данни. Направеното признаване на вината не може да бъде отчетено като
смекчаващо вината обстоятелство, тъй като то играе процесуалната роля като
предпоставка за провеждане на съдебното следствие при условията на глава
ХХVІІ от НПК.
Причини за извършване на престъплението са ниското правно
съзнание и култура на подсъдимия, незачитането на установения в страната
ред за поведение в обществото и липса на морални задръжки.
Обществената опасност на подсъдимия и на деянието са завишени
предвид изложеното по–горе.
Делото протече по реда на съкратеното съдебно следствие и
следователно наказанието „Лишаване от свобода” следва да се определи по
чл. 58а, ал. 1 от НК – най-напред по общите правила и след това да се намали
с една трета. Така изброените по-горе смекчаващи отговорността
обстоятелства обаче не са многобройни, нито пък някое от тях е
изключително, поради което не обосновават основание за смекчаване на
наказателната репресия при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Съдът
8
намира, че не са налице и изключителни такива, тъй като изключително
обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК е такъв факт, който не е обичаен за
масовите случаи, и при оценка на личността на дееца и деянието води до
извод, че дори и най-лекото, предвидено в закона наказание, ще се яви
несъразмерно тежко. Приложението на чл. 55 от НК е изключение, а не
правило. Случаят не е такъв. Поради това, Съдът намира, че не може да се
направи извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва
несъразмерно тежко за подсъдимия. Деянието, извършено от подсъдимия,
разкрива една значително завишена степен на обществена опасност, която е
била взета предвид от законодателя при определянето на вида и размерите на
предвидените за този вид престъпление наказания. Поначало престъпленето
по чл. 354а от НК е с висока степен на обществена опасност. С оглед на така
коментираните обстоятелства, имащи значение за размера на отговорността,
както и предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК относно
задължителното приложение на чл. 58а от НК, при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и съобразявайки се с естеството на конкретните
такива, Съдът постанови Присъдата си при приложението на чл. 54 от НК, с
която призна подсъдимия за виновен за престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1
от НК и му наложи справедливи наказания при условията на чл. 54, ал. 1 от
НК в минималните размери, а именно: „Лишаване от свобода” за срок от 1
година и „Глоба” в размер на 2 000 лв., като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК
намали размера на първото (основното) наказание с една трета и определи
окончателния размер на наказанието „Лишаване от свобода” в размер на 8
месеца.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, Съдът отложи изпълнението на
наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 години, считано от
влизане в сила на Присъдата, тъй като наложеното наказание е до 3 години,
лицето не е осъждано и за постигане на целите на наказанието и за
поправянето на този подсъдим не е необходимо да изтърпи наказанието
ефективно.
По отношение размера на наложеното на подсъдимия кумулативно
наказание „Глоба” - определен е в минималния, посочен в чл. 354а, ал. 3, т. 1
от НК. Един подобен размер не би го затруднил с оглед трудоспособната
възраст, в която се намира, факта че получава месечно възнаграждение,
липсата на доказателства в кориците на делото за наличие на здравословни
или други проблеми (видно и от Фиша за спешна медицинска помощ) и факта,
че видно от Пълномощното, приложено в кориците на БП е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. Съдът се съобрази и с факта,
че не притежава недвижими имоти, с продажбата на които би могъл да
заплати един по-голям размер на Глобата. От друга страна Съдът отчете
факта, че притежава МПС и че не дължи издръжка на никакви лица.
Възможност за ненагане на посоченото наказание не съществува при
приложението на чл. 54 от НК.
Както вече бе посочено, Съдът в настоящия си състав намира, че не
9
са налице предпоставките за налагане на наказания при условията на чл. 58а,
ал. 4, вр.чл. 55, ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 3 от НК, за да преценява дали
приложението му е по-благоприятно за дееца, тъй като не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, когато и
най–лекото предвидено в чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК наказание ще бъде
несъразмерно тежко.
Така индивидуализираните наказания ще въздействат в достатъчна
степен върху личността на подсъдимия като предизвикат положителни
промени в съзнанието и го мотивират към правомерно поведение в бъдеще,
без с тази по-малка по обем принуда да се намалява ефективността на
наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция. В
случая наказанията биха допринесли със своята неизбежност, а не толкова със
строгостта си, като с тях подсъдимият ще бъде предупреден, че подобно
поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с
което ще му даде възможност да преосмисли напълно извършеното. Съдът се
надява с това да се повиши чувството му за отговорност и гражданско
правосъзнание, за да не допуска занапред подобни престъпления. От друга
страна индивидуализирани така по вид и размер, наложените наказания на
подсъдимия, Съдът прецени за необходими, достатъчни и справедливи за
постигане целите на наказателната репресия, дефинирани в чл. 36 от НК, а
именно: да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Предвид всичко гореизложено, Районен съд - Свиленград не може да
сподели изводите на защитата за това, че деянието представлявало маловажен
случай, тъй като маловажният случай се дифинира като този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Т.е. маловажността
на случая не следва да се изхожда само от количеството наркотично вещество
или неговата стойност, а от степента на засягане на обществените отношения.
Законодателят е инкриминирал притежанието на наркотични вещества (както
вече бе посочено) и дори на еднократна доза, а в случая не се касае за
еднократна доза, а за 8 такива. В конкретния случай извършеното
престъпление от подсъдимия е свързано със засягане на обществени
отношения, касаещи опазването на здравето и живота на гражданите и
особено на младите хора. Ето защо, тяхното засягане в каквато и да е степен е
деяние с висока степен на обществена опасност и укоримост, което изключва в
конкретния случай то да бъде разглеждано като маловажен случай, т.е. не
може да се говори за незначителност на вредните последица, а още по-малко
за липсата им. В тази връзка Съдът взе предвид факта, че подсъдимият е
осъждан за отглеждане на високорисково наркотично вещество и то отново за
коноп, което налага извода, че определеното му по първото осъждане
наказание, както каза Прокурорът определено при изключителна
10
снизходителност на Съда, не е оказало своя поправителен и превъзпитателен
ефект. От друга страна Съдът взе предвид лошите му характеристични данни,
които го описват в негативна светлина, както и факта, че от изтърпяване на
предходното наложено наказание са изминали по-малко от 2 години и
съответно не намира смекчаващи обстоятелства, които да охарактеризират
конкретното деяние с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от същия вид. Отделно от това с цел да
избегне наказателната отговорност подсъдимият изхвърля наркотиците, но за
негова зла участ полицейските служители виждат и възприемат това негово
действие и поведение. Съдът също съобрази факта, че въпреки
първоначалното си осъждане за деяние, свързано с наркотици, продължава да
контактува с криминалнопроявени лица, свързани с употребата и
разпространението на наркотици. В телефона си държи снимки на съцветие от
суха листна зелена маса, наподобаващо марихуана, което също навежда Съда
на извода, че явно не се е поправил с оглед на първото си осъждане. Тези
изводи на Съда не са променят предвид сравнително малките стойност и
количество на държаното наркотично вещество, предвид отрицателните
(негативните) данни за личността на дееца (както вече бе посочено).
Много съществена за определяне на наказанията обаче в случая се
явява и генералната превенция. Като общество ние трябва да сме крайно
нетолерантни към притежанието на наркотични вещества без разрешение и
употребата им, особено високорискови - с трайни негативни последствия
върху лицата, които ги употребяват. Последствия, водещи нерядко и до
фатален край, въпреки че се касае за т.нар. „мека дрога”. Именно и поради
това Съдът намира, че не следва да се приложи в случая разпоредбата на чл.
354а, ал. 5 от НК. В рамките на предвидените от закона наказания настоящият
Съд постанови Присъдата си, воден от разбирането, че обществото ни се
нуждае от ясен знак за това, че има воля и желание да се бори с тези
изключително опасни зависимости.
В този ред на мисли Съдът държи да отбележи, че не е съгласен с
изложеното от адвокат Великов в пледоарията му пред настоящия състав и
касаещо твърденията, че разкриването на обективната истина се дължало
основно на подсъдимия и че без това негово съдействие престъплението не би
могло да се разкрие, тъй като подсъдимият не дава никакви обяснения;
разкриването на обективната истина в случая стана на базата на наличните по
делото писмени и гласни доказателства и най-вече на Заключението на
Физико-химическата експертиза и на показанията на полицейските
служители. На следващо място дори и подсъдимият да не беше предал
доброволно предмета на престъплението, то в НПК има предвидени други
способи за прибощаването на наркотика като веществено доказателство.
Фактът, че подсъдимият е навършил наскоро пълнолетие, на променя горните
изводи на Съда, тъй като той е извършил деяние, свързано с наркотични
вещества и в обществото и по медиите постоянно се говори за изключително
големия риск от разпространението им, така че не може да се твърди, че не е
11
бил наясно с обществената опасност на деянието. Съдът не възприема и
изложеното от адвокат Великов, че наркотикът не бил предназначен за трети
лица, тъй като такива данни няма по делото – без значение за кой е
предназначен наркотикът, факта е че е налице държане без надлежно
разрешително.
Относно разноските:
По предявеното обвинение подсъдимият бе признат за виновен,
като при този изход на наказателното дело и на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК, Съдът го осъди да заплати направените по делото разноски, от които по
Републиканския бюджет – сумата от 163.51 лв. – разноски от БП, вносими по
сметка на ОДМВР - Хасково, съответно и по Бюджета на съдебната власт –
държавна такса от 5 лв. в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист,
вносими по сметката на Районен съд – Свиленград.
Относно веществените доказателства:
На основание чл. 354а, ал. 6 от НК следва да се отнеме в полза на
Държавата предметът на престъплението – остатъка след изследване на
неизразходваното вещество с нетно тегло 7.91 грама, което е предадено на
Централно митническо управление при Агенция Митници с Писмо с рег.№
351000-7516 от 14.11.2024 година, което да се унищожи след влизане в сила на
Присъдата по предвидения за това ред.
Следва да се върне мобилният телефон на лицето, което го е
предало, а именно: на подсъдимия или на надлежно упълномощено от него
лице, тъй като е неотносим към настоящия правен спор и притежаването му
не е забранено.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)
12