Решение по дело №892/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 260066
Дата: 18 февруари 2021 г. (в сила от 19 март 2021 г.)
Съдия: Светла Василева Пейчева
Дело: 20201510200892
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

18.02.2021

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        НО, ІІІ

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

 03 ноември

 

2020

 
 


на                                                                                                           Година

Светла Пейчева

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

    Юлия Вукова

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

         НАХ

 

 892

 

2020

 

 
 


                                      дело №                                     по описа за                      

година.

            Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Е.Г.Т., с ЕГН **********,*** е обжалвал наказателно постановление № 11-01-69/11.08.2020 г., издадено от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на основание чл. 77, ал. 1, предл. първо, във вр. с чл. 78, ал. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева (двеста лева) за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч). 

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно. Счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения съгласно , тъй като се възползвал от правото си на писмено възражение, което не е взето предвид от АНО при условията на чл.52, ал. 4 от ЗАНН

            Процесуалният представител на АДФИ София, чрез процесуалния си представител  ю.к. Матева е депозирала писмено становище, в което оспорва жалбата  и моли съда да отхвърли същата като неоснователна, като моли съда да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. Счита, че при издаването на АУАН и НП са спазени императивните изисквания на ЗАНН, като счита, че случаят не е маловажен, поради която причина АНО е наложил санкция.

            Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл.320 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съдът, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № ЗМФ-535/29.07.2020 г. министърът на финансите е упълномощил  Георги Начев- Директора на АДФИ да издава наказателни постановления по Закона за счетоводството.

Със Заповед № ФК-10-999/24.09.2019 г. Директора на АДФИ е възложил на Атанас Атанасов –главен финансов инспектор да извърши финансова инспекция на „Мини Бобов дол“ ЕАД- в несъстоятелност, считано от 25.09.2019 г. до 05.11.2019 г. Със Заповед № ФК-10-1047/08.10.2019 г.  Директора на АДФИ е спрял финансовата инспекция, считано от 08.10.2019 г. Със Заповед № ФК-10-1121/28.10.2019 г. Директора на АДФИ е възобновил  проверката, като  изключил от екипа Атанас Атанасови е включил С.Н., който да приключи финансовата инспекция до 27.11.2019 г. Съгласно Заповед № ФК-10-1266/27.11.2019 г. Директора на АДФИ е удължил срока за извършване на финансовата инспекция до 14.01.2020 г. Със Заповед № ФК-10-62/13.01.2019 г. Директора на АДФИ е спрял финансовата инспекция на дружеството. Със Заповед № ФК-10-229/12.02.2020 г. Директора на АДФИ е възобновил финансовата инспекция на дружеството с краен срок на приключване  13.02.2020 г. Във връзка с извършената проверка са направени констатации за допуснато административно нарушение, като на дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 11-01-69 от 12.02.2020 г., за нарушение  на чл. 38, ал. 1 от ЗСч, съставен на основание чл. 40,  ал.1 от ЗАНН, в присъствие на управителя на дружеството, В АУАН е посочено, че нарушението  е извършено на 01.07.2016 г. извършено  е за първи път  и   е  нарушен чл. 38 ал.1 т.1 от ЗСч. Прието е, че жалбоподателят  Е.Т., към датата на установяване на нарушението- 01.07.2019 г., е бил синдик  на „Мини Бобов дол“ ЕАД (в несъстоятелност), като е установено, че не е  публикувал годишния доклад за 2018 г. по Глава седма от Закона за счетоводството, чрез заявяване  за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър в законоустановения срок –до 30.06.2019 г. Прието е, че нарушена нормата на чл. 38, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч.

Описано са следните обстоятелства на извършване на нарушението: „мини Бобов дол“ ЕАД ( в несъстоятелност) попада в обхвата на държавната финансова инспекция по смисъла на чл. 4, т. 3 от ЗДФИ, тъй като е дружество със 100 % държавно участие в капитала. Дружеството е българско акционерно дружество, което е  учредено на 07.11.1991 г. с разпореждане № 47 на МС на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за образуване на едноличните търговски дружества с държавно имущество като правоприемник на СМЕК „Бобов дол“ след отделянето на ТЕЦ „Бобов дол“ и Държавна мина „Бистрица гр. Кюстендил.

Дружеството е създадено като самостоятелно юридическо лице във връзка с изпълнение на разпоредбите на националната стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност до 2010 г.

Годишният финансов отчет (ГФО) за 2018 г., чрез извършена справка в сайта  на Агенцията по вписванията – търговския регистър от генерирания служебен файл „описание на категорията.тхт“ е установено, че проверяваното предприятие ( в несъстоятелност) е изпълнило на 13.06.2019 г. задължението си да публикува ГФО за 2018 г. и одиторския доклад чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър в определения по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч срок до 30 юни  на следващата година.

Установено е, че не е изпълнено задължението по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. Да се публикува годишния доклад за дейността за 2018 г. изготвен на основание  чл. 39 от ЗСч. Прието е, че нарушението е извършено на 01.07.2019 г., следваща датата 30.06.2019 г. на крайния срок на публикуване на годишния доклад на по глава седма от ЗСч.

Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч, ръководителят на предприятието отговоря за съставянето, съдържанието и публикуването на годишните доклади изисквани по ЗСч. В случаят за публикуването на годишния доклад в срок до30.06.2019 г. отговорност следва да носи Е.Г.Т. –синдик на „Мини Бобов дол“ ЕАД.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка е издадено наказателно постановление № 11-01-69 от 11.08.2020  от Директора на АДФИ, с което на Е.Г.Т., с ЕГН **********,*** на основание чл. 77, ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 78, ал. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч) е наложена „глоба“ в размер на 200 лева (двеста лева) за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч).

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, както и от присъединените на основание разпоредбата на  чл.283 от НПК писмени доказателства. 

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съгласно  разпоредбата на чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч в срок до 30 юни на следващата година търговците по смисъла на Търговския закон следва чрез заявяване и представяне за обявяване в Търговския регистър, да публикуват годишния си финансов отчет.

 Установено е, а и не оспорва от страните, че Е.Г.Т., с ЕГН **********,*** е синдик на „Мини Бобов дол“ ЕАД (в несъстоятелност), с дата на встъпване  -02.12.2018 г., назначен съгласно определение от 15.11.2018 г. на Кюстендилски окръжен съд. Управителните правомощия  на синдика са регламентирани в чл. 658, ал. 1, т. 1,2, 3 и 4  от ТЗ- 1. Да представлява предприятието; 2. Да управлява текущите му дела; 3. Да упражнява надзор върху дейността на длъжника в случаите на чл. 635, ал. 1  от ТЗ; 4. Да получава под опис, съхранява и води търговските книги и търговската кореспонденция на предприятието.

 

 По смисъла на § 1, т. 24 от ДР на Закона за счетоводството и на основание чл. 16, ал. 1, т.4 от ЗСч. управителят на предприятието  отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този закон. Съгласно  чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва: всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година. Следователно ГФО за 2018 г. на „Мини Бобов дол“ ЕАД (в несъстоятелност) е следвало да бъде публикуван до 30.06.2019 г., а видно от материалите по делото заявление за вписване  и представяне за обявяване,  изискващият се  по ЗСч  годишен  финансов отчет  е било подадено на 13.06.2019 г.

           Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Директора на АДФИ, съгласно заповед № ЗМФ-535/29.07.2020 г. на министъра на финансите.

         Настоящият съдебен състав счита, че в хода на административно наказателното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, довели да ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

На първо място  не е посочено нито в АУАН, нито в НП кога е  извършена проверката за  публичност на годишния финансов  отчет за 2018 г. в сайта на Агенцията за вписванията- Търговския регистър от генерирания служебен файл, на която е установено, че  проверяваното предприятие е изпълнило задължението сина 13.06.2019 г. да публикува ГФО за 2018 г. След като тази информация подлежи на  публикуване в Търговски регистър, за която има и краен срок, то проверяващите органи могат лесно да извършат тази проверка, както за публикуването на ГФО, така и на  публикуването на   годишния доклад за дейността. Това  е наложително с оглед спазване на разпоредбата на  чл. 34 от ЗАНН, тъй като не се образува административнонаказателно производство, ако не е сътавен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Дори да се приеме, че срокът е спазен, доколкото по преписката са приложени писмени доказателства, от които е видно, че  на предприятието е извършена проверка за законосъобразност относно спазване на нормативните актове, уреждащи бюджетната, финасово- стопанската и отчетна дейност по отношение на всички сключени сделки и осребряване на активи за периода от 01.01.2014 г. до 31.08.2019 г., в т.ч. проверка на начина на определяне стойността на активите, разпореждане с активи и удовлетворяване на кредитори, която е спирана и възобновяване с краен срок на приключване 13.02.2020 г., като на  12.02.2020  г. е съставен АУАН. Но ако АНО е имал предвид обстоятелството,  че е спазил императивния 3 месечен срок от откриване на нарушителя предвиден в чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН, считайки времето след извършване на проверката, то на първо място следва да се отбележи, че АУАН е съставен преди крайния срок на приключване на проверката, както и не са представени  доказателства с какъв акт и с какви препоръки е приключила финансовата проверка. На второ място нито в АУАН, нито в НП изрично е посочено, че такава проверка е извършвана, като са приложени само писмени доказателства по преписката, че е имало такава, без да е обосновано какво е имал предвид АНО с тяхното прилагане. В този смисъл съдът счита, че не сладва да се приознася по съществото на спора.

Независимо от това следва да бъде разгледана е следната фиптеза:

Ако съдът приеме, че при съставянето на АУАН е спазен едногодишния срок от  извършване на нарушението, поради което същият се явява законосъобразно издаден,  следва да бъде прието, че вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Посочена е нарушената материално-правна норма, като депозираните срещу акта възражения не са били разгледани и доколкото в тях не е била оспорена фактическата обстановка, за наказващият орган не е било налице задължение за провеждане на разследване по смисъла на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя. В случая инкриминираната деятелност се установява несъмнено, както от събраните писмени доказателства така и от показанията на свидетелите.

Съдът намира за безспорно установено, че дружеството - жалбоподател е извършило нарушение на  чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч., вр. чл. 16, ал.1, т.4 от ЗСч. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 77, ал. 1 от ЗСч предвижда глоба в размер от 200 лв. до 1000 лв. за лице, което не изпълни друго задължение, произтичащо от този закон, а за предприятието – „имуществена санкция в размер от 300 до 2000 лв. Административно - наказващият орган е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба.

Независимо от гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че АНО неправилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя. След съвкупен анализ на материалите по делото настоящата  инстанция счита, че описаната в акта  и в НП деятелност следва да се квалифицира като маловажен случай на административно нарушение по чл. 77, ал. 1 от ЗСч. На първо място, деецът и деянието се отличават с ниска степен на обществена опасност, при която определената в минимален размер санкция не съответства на тежестта на нарушението. По делото липсват данни, а и не се твърди, деецът да е санкциониран за други сходни нарушения по Закона за счетоводството. Напротив, изрично е записано, че нарушението е за първи път. Следва да се отчете и факта, че се касае за нарушение, от което не са произлезли вреди за фиска и осъществяването му може да бъде отдадено на пропуск, а  не и на целенасочено неспазване на правилата за публикуване на годишните финансови отчети. Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че годишният финансов отчет е бил заявен за вписване и публикуване, макар и със закъснение. Съдът приема, че санкционираната деятелност съставлява неизпълнение на административно задължение по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В настоящия случай, доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“ следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика  при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. Като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за това, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон. Вярно е, че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание административно-наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. В тази насока отчита обстоятелството, че нарушението е първо за дружеството – жалбоподател и това, че не е изпълнил задължението по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Зсч, в законоустановения срок- до 30.06.2019 г. да публикува, чрез заявяване и вписване  в Търговския регистър годишния доклад за дейността, изготвен на основание чл. 39 от ЗСч. Посочените обстоятелства, макар и отбелязани в атакуваното наказателно постановление, не са отчетени в достатъчна степен от наказващия орган, който е следвало да прецени, че обществените отношения – обект на нарушението по чл. 77, ал.1, предл.1 от ЗСч в случая не са били засегнати съществено и деянието представлява маловажен случай. Наказващият орган е имал всички основания да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН – да не налага наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено наказание. Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Ето защо, с оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът  

 

Р Е Ш И:

 

 

          ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 11-01-69/11.08.2020 г., издадено от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на  Е.Г.Т., с ЕГН **********,*** “ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева (двеста лева) за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

           

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: