ПРОТОКОЛ
№ 1271
гр. Пазарджик, 20.06.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Иванка Панчева
Сложи за разглеждане докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело
№ 20235220101098 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищецът К. С. Г. – редовно призован чрез процесуалния си представител,
не се явява. За него се явява адв. А. Д. от САК - надлежно упълномощена с
ИМ.
Ответникът ГД „Изпълнение на наказанията“- София - редовно
призовани, се представлява от юрк. Р. Р. - надлежно упълномощен с ОИМ.
Вещото лице Л. С. Ц. – редовно призован, се явява лично.
АДВ. Д.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална
пречка.
ЮРК. Р.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ докладва депозирано заключение от в.л. Л. С. Ц. с вх. №
14651/07.06.2024 г.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да пристъпим към изслушване на
1
заключението на в.л. Л. С. Ц., запознати сме с него.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО
ЛИЦЕ ПО ДОПУСНАТАТА СЪДЕБНО-ИКОНОМИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Л. С. Ц. – на ** години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство със страните по делото.
Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л. С. Ц.: Известна ми е наказателната отговорност,
която нося. Поддържам изцяло изготвеното от мен писмено заключение.
АДВ. Д.: Съгласно чл.16д цитиран на няколко места в заключението на
експертизата работното време на служителите в наряд се изчислява и отчита в
часове сумирано за 3-месечен период.
Ако следваме последователността на действията, изброени в
конкретната правна норма, означава ли часовете положен труд от ищеца
първо да трябва да се изчислят и отчитат и чак на последно място да бъдат
сумирани за тримесечен период?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Изчисленията съм направил, като в отработеното
време съм включил отработеното от служителите време в наряд, което съм
умножил по продължителността на наряда съответно - 12 ч. и 30 минути и 24
часа и 30 минути. Добавил съм часовете, отработени в редовна смяна,
часовете отработени в занятие и към всеки наряд съм добавил съответно 30
минути. Така съм получил отработените часове. От отработените часове съм
приспаднал нормативно полагащите се часове за този период и по този начин
съм получил часовете, които са над норматива или под норматива. След това
тези, които са над нормативни часове, съм умножил по ставката, която се
изплаща за извънреден труд на 1 час.
АДВ. Д.: По този начин ли е изчисляван положеният от служителите
2
труд в счетоводството на ответника?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: По този начин са изчислявани, като не са добавяни
тези 30 минути на наряд и оттам идва разликата за доплащане.
АДВОКАТ Д.: При извършване на изчисленията на всеки наряд сте
добавил 30 минути допълнително време, как сте ги сметнал тези 30 минути -
като извънреден труд или като обикновен труд са пресмятани/преизчислени,
за да получите крайната сума за доплащане?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Тези 30 минути съм ги отчел като отработено време, а
не като извънреден труд.
АДВ. Д.: Бихте ли могли да кажете в такъв случай, ако се приеме, че
тези 30 мин. са извънреден труд за всеки наряд, какъв ще е размерът на
сумата на доплащане и размерът на лихвите?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: В колонка 9 съм посочил броя на нарядите, те трябва
да се умножат по 30 минути или по 1 ч. и получените брои часове да се
умножат по тарифната ставка за 1 час.
АДВ. Д.: Може ли в момента съгласно действащото законодателство в
Република България да се приеме, че най-малката мерна единица за
количество отработено труд е 1 час и евентуално във вашата практика
налагало ли Ви се е до сега да изчислявате отработено време или извънреден
труд за по-малко от е час?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: В моята практика нямам такъв случай да изчислявам
за по-малко от 1 час отработено време или извънреден труд.
ЮРИСК. Р.: Тъй като вещото лице каза, че при изчисляването е записал,
не по-малко от 1 час отработеното време или извънреден труд е изчислявал,
дали е имало отчитане на времето за по-малко от 1 ч. при сумарно
изчисляване.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: В заключението, което съм записал за нарядите при
сумиране на нарядите съответно - 12 ч. и 30 минути и 24 часа и 30 минути не
винаги се получава цяло число, закръглил съм ги съответно, например: на
3
страница 11 от заключението като в таблицата за второто тримесечие на 2021
г. нарядите 15 като се умножат по 24,5 не дава цяло число, а дава 367,5.
Съответно допълнителните минути умножени по броя на нарядите също не
дават цяло число, а дават 7,5, при сборуването не съм ги закръглял.
Закръглянето правя, когато разликата за доплащане, както е в случая 4–то
тримесечие на 2022 г. е 3,5 часа, тогава в таблицата за доплащане на
извънреден труд съм закръглил тези 3,5 часа на 4 часа извънреден труд.
ЮРИСК. Р.: По същия начин ли е извършено закръглянето за
извънреден труд на тримесечие към по-голямото число от Затвора
Пазарджик?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Съгласно показанията, които е дал свидетелят -
служител на Затвора Пазарджик - Гроздан Филипов по същия начин се
извършва закръглянето на извънреден труд на тримесечие.
АДВ. Д.: Оспорвам експертизата по отношение на въпрос 2–ри и на
въпрос 3 - ти, тъй като както стана ясно в днешното съдебно заседание, не са
направени изчисления за извънреден труд, а всичко, което е над 12 ч. и 24 ч.,
е отчетено като отработено време. В този смисъл, считам че не е даден точен
отговор съответно на въпрос 2-ри и въпрос 3 - ти и бих искала на вещото лице
да бъде поставена допълнителна задача: С оглед на това, че съгласно
българското законодателство, а и в целия свят най-малката мерна единица за
количество отработено труд е 1 час, в случай, че се приеме, че ищецът е
положил 1 ч. извънреден труд за всеки наряд, какъв ще е размерът на сумата
за заплащане и съответно размерът на лихвите?
Така ще имаме хипотетичен вариант в случай, че се приеме че въобще
има извънреден труд, която сума ще бъде меродавна по делото?
ЮРИСК. Р.: Оспорвам въпросите на вещото лице за всеки наряд да бъде
отчетен по 1 час, тъй като съгласно чл. 16д ППЗИНС /цитира нормата на
чл.16д от ППЗИНС/.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: В момента технически не мога да отговоря на този
въпрос. Но ако ми се зададе такъв въпрос ще умножа броя на нарядите по 1 ч.,
след това часовете, които получа като брои ще умножа по тарифната ставка,
4
която е посочена в таблицата по точка 3 и ще получа дължимата сума за
извънреден труд в случай, че ищецът е положил по 1 ч. извънреден труд на
всеки наряд. В таблицата тарифната ставка е посочена с увеличението за
извънреден труд.
На страница 11, ако вземем например периодът на 4-тото тримесечие на
2020 г., броят на нарядите 18 се умножава по 1 ч. или съответно по 30 минути,
и се получа колко часа е извънредният труд, ако се приеме, че тези 30 мин.
или 1 час над 12/24 часа представляват извънреден труд. След това
получените часове се умножават по тарифната ставка за съответния период -
11,03 в случая и се получава сумата за извънреден труд.
АДВ. Д.: Нямам повече въпроси към вещото лице. По-горе изложих
становище по приемането заключението на СИЕ.
ЮРИСК. Р.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Да се приеме
експертизата.
СЪДЪТ намира, че заключението на изготвената по делото С И Е следва
да бъде приета. С оглед разяснението на вещото лице относно алгоритъма,
който трябва да се следва, за да се даде отговор на поставения от адвокат Д.
въпрос и с оглед на това какво приема съдът по същество, е въпрос на
аритметика - колко часа извънреден труд би бил положил ищецът, ако
отработеното над всяко едно 12 часово, респективно или 24 часово
дежурство, е извънреден труд. В този смисъл не следва да бъде възлагана
допълнителна задача на вещото лице.
С оглед на което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на изготвената от вещото лице Л. С. Ц.
съдебно-икономическа експертиза.
На вещото лице Л. С. Ц. да се изплати възнаграждение в размер на 250
лв., съгласно представената справка-декларация от бюджета на съда.
ОСТАВЯ без уважение искането на адвокат Д. за поставяне на
5
допълнителна задача на вещото лице.
АДВ. Д.: Нямам искания по доказателствата.
ЮРК. Р.: Нямам искания по доказателствата.
АДВ. Д.: Уважаема госпожо председател, с оглед приетата съдебно
икономическа експертиза в днешното съдебно заседание бих искала да
допуснете изменение на исковете досежно размер им на основание чл. 214,
ал.1 ГПК, като считате иска за главница за предявен в размер на 1000 лв., а
искът за мораторна лихва в размер на 250 лв. За разликата до първоначално
предявения размер на иска за главница в размер на 5200 лв. правя оттегляне
на иска, както и за разликата над 250 лв. от първоначално предявения размер
от 500 лв. на иска за мораторната лихва правя оттегляне на исковите
претенции.
ЮРИСК. Р.: Не възразявам. Съгласен съм и с двете искания – за
изменение размера на исковете и за частично оттегляне на исковете.
Съдът намира, че направеното искане по чл. 214 ГПК за изменение на
исковете чрез намаляване на техния размер е допустимо и основателно,
поради което следва да бъде уважено.
Съдът като взе предвид и съгласието на ответната страна по
направеното оттегляне на част от исковите претенции
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на
първоначално предявения иск на главница в размер на 5200 лв.,
представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 24.03.2020 г. до 24.03.2023 г. чрез намаляване на неговия размер
от 5200 лв. на 1000 лв., като същият се счита за предявен за сумата от 1000
лв.
ДОПУСКА на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на
първоначално предявения иск за мораторна лихва в размер на 500 лв. чрез
намаляване на неговия размер от 500 лв. на 250 лв., като същият се счита за
предявен за сумата от 250 лв.
6
ПРЕКРАТЯВА производството на основание чл. 232 от ГПК за
разликата над 1000 лв. до първоначално предявения размер от 5200 лв. на
иска за главница и за разликата над 250 лв. до първоначално предявения
размер от 500 лв. на иска за мораторна лихва, поради оттегляне на исковете.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване на производството подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от днес пред Окръжен съд – Пазарджик.
ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ на страните /всеки един по
отделно/: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. Д.: Уважаема госпожо председател, моля посредством съдебния
акт, който ще постановите, да уважите изцяло предявената от доверителя ми
искова претенция. В хода на делото бяха събрани безспорни доказателства,
които подкрепят наличието на всички законови предпоставки за уважаване на
иска:
Безспорен е фактът, че между страните е налице действително
служебно правоотношение. Основното задължение на служителя да престира
труд е изпълнено, като за процесния период е положен и извънреден труд.
Работодателят от своя страна не е изпълнил задължението си за заплащане на
уговореното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд.
С решението, което ще постановите, моля да приемете, че заповедта на
началника на Затвора Пазарджик, с която се удължава работното време на
служителите в наряд с 30 минути над нормативно установеното, е
противозаконна и с нея се заобикалят нормите на Кодекса на труда.
Същата е оспорвана от Синдиката на затвора, но за жалост е останала
непроменена. Вярно е, че ППЗИНС позволява работното време на
служителите в наряд да бъде различно от това на останалите служители, но
това въобще не означава, че времето над 12 или 24 часа, следва да не се
7
зачита като извънреден труд. Такова тълкуване на разпоредбите на ППЗИНС
би било порочно и би поставило в неравностойно положение служителите на
ГД „ИН“ спрямо останалите държавни служители.
В случай, че приемете, че тези 30 мин., с които се удължава работното
време на всеки един наряд, са просто отработено време, както и до сега се
приема от началниците на затвора, това би дало възможност на тях да
продължат тази практика и да издават нови заповеди, с които вместо с 30 мин.
да се удължава работното време на служителите например с 1 ч. или с 2 часа.
По - подборни съображения относно всички събрани по делото
доказателства и техния анализ ще изложа в писмени бележки, като Ви моля
да ми бъде даден двуседмичен срок за предоставяне на писмени бележки по
делото.
Относно разноските, претендирам ги на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата във връзка с Наредба № 1/ 2004 г., уреждаща размера на
минималните адвокатски възнаграждения в страната. Същото се оказва в
твърде висок размер и бе непосилно за заплащане от клиента ми, поради
което представлявам същия безплатно по делото и Ви моля да ми присъдите
адвокатско възнаграждение съгласно установения в страната минимум. В тази
връзка представям списък с разноски с приложен договор за правна защита и
съдействие.
ЮРИСК. Р.: Уважаема госпожо председател, считам, че така
предявената искова претенция от ищеца е неоснователна, необоснована и
остана недоказана. Считам, че на служителя регулярно са изплащани всички
часове положен труд за занятия, стрелби, вдигане под тревога, както и на
труда, положен на официални празници, като на служителите са начислявани
допълнително 30 минути над нормативно установените: 12 ч. и 24 часа. Като
в случая това зачитане се отчита на 3-месечие сумарно, съгласно чл. 16д
ППЗИНС, който правилник ППЗИНС се явява като специален закон и
приложението по отношение на него спрямо КТ. Поради което считаме, че
сумарното отчитане на работно време е правилно отчитано. Не е налице,
както е посочено в исковата претенция, превишение на всеки наряд близо 1 ч.
- 2 ч., което се видя и от свидетелските показания, от разпита на служителите
на затвора, както се видя и от записите на камерите. Като подчертавам, че и
свидетелите на ищеца, както и свидетелите от наша страна установиха, че
8
времето на сдаване и приемане на 24 часа и 12 часа е идентично, в случая от
това, което се видя на видеозаписите.
Във връзка с отчитането на работното време, вече има тук много
съдебна практика, такава е на ОС Бургас и на РС Бургас, за периода: 2017 г.
до 2020 г. на първа инстанция от РС Бургас обсъжда различно време от 70
мин. допълнително, след което ОС отменя решението и уравнява всички
решения на 30 мин. допълнително над нормативно установените 12 ч. / 24 ч.
След това ГД „ИН“ започва със заповед гл. директор да зачита 24 ч. и 12 ч.
труд. Представям Ви съдебна практика в момента, като за всичко останало ще
Ви моля да ми дадете възможност за писмени бележки.
На основание чл. 78, ал.3 и ал. 8 от ГПК в случай, че обективните
искове на ищеца бъдат отхвърлени, както частично уважени, претендираните
разноски да бъдат частично уважени спрямо главния иск.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ на страните 14 дневен срок от днес за
представяне на писмени бележки по делото.
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключени.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законоустановения
срок.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 15:00 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
9