№ 143
гр. Радомир, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М... Д. М...
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20241730200294 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № ...12.09.2024 г. началникът на РУ – Радомир е
наложил на жалбоподателя И. Й. В. административно наказание „глоба“ в размер на 10 000
лева за нарушение на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112, на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН и чл.
38, ал. 2 ЗНССПЕЕН 112.
Недоволен от така наложеното му наказание, жалбоподателят, по изложените в
жалбата и в с. з. от адвокат-пълномощника си правни доводи, моли съда да отмени
атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото се установява, че на 21.08.2024 г. бил съставен акт, серия АД № ...за
установяване на административно нарушение от свидетеля Т. С. С. в присъствието на
свидетелката Г. К. Б., за това, че на 03.07.2024 г., в 23,00 ч., в гр. Радомир, жалбоподателят
1
използва единен европейски номер 112 не по предназначение, като предава невярно или
заблуждаващо съобщение (сигнал), а именно, че в гр. Радомир, пл. „Войнишко въстание“
има шумна група младежи, като се въртят гуми и се „дрифти“ с леки коли. На място е
изпратен АП 442 на РУ – Радомир, като не са установени леки автомобили.
Въз основа на съставения АУАН впоследствие било издадено и обжалваното
понастоящем НП, с което на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН и чл. 38, ал. 2 ЗНССПЕЕН 112 на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева за
нарушение на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по
същество - чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали
правилно са приложени процесуалният и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение
на това си правомощие, съдът констатира, че НП и АУАН са издадени в предвидената от
закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съгласно чл. 32, ал. 2 от
ЗНССПЕЕН 112 наказателното постановление се издава от директора на дирекция
„Национална система 112“ или от директор на Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваното НП е
издадено от началника на РУ - Радомир, но липсват доказателства същият да е определен с
нарочна заповед да издава НП по ЗНССПЕЕН 112. Наред с това, съгласно чл. 29 от
ЗНССПЕЕН 112 контролът по изпълнението на закона се осъществява от министъра на
вътрешните работи. Последният със заповед определя служителите от МВР, които да
осъществяват този контрол, съгласно чл. 30, ал. 1. Чл. 32, ал. 1 от същия закон гласи, че
определените по чл. 30, ал. 1 служители, при установяване на нарушения, съставят акт за
установяване на административно нарушение. В случая процесният АУАН е съставен от
свидетеля Т. С. С.. Липсват доказателства обаче, същият да е определен със заповед на
министъра на вътрешните работи да осъществява контрол по изпълнението на ЗНССПЕЕН
112 (както изисква чл. 30, ал. 1 от същия закон), респ. доказателства, които да доказват
компетентността му да съставя актове за нарушения по този закон. При това положение,
материалната компетентност на органите, издали АУАН и НП, се явява недоказана и съдът
следва да приеме, че АУАН и НП са издадени при липса на такава.
На следващо място, съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 се забранява ползването
на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от електронни устройства и
пускане на предварително записани съобщения, както и за предаване на неверни и
заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. При нарушаване на тези забрани, гражданите
носят административнонаказателна отговорност по вид и в размери, определени в закона. В
нормата на чл. 37 от същия закон, е предвидено, че който ползва не по предназначение ЕЕН
112, се наказва с глоба от 200 до 1000 лева, а в чл. 38, ал. 1 е предвидено, че който предава
чрез ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, се наказва с глоба
от 2000 до 5000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание, а в ал. 2 на същия чл. 38 е
2
регламентирано, че когато в случаите по ал. 1 са мобилизирани ресурси на Службите за
спешно реагиране, наказанието е глоба от 10 000 до 20 000 лева, ако не подлежи на по-тежко
наказание, както и обезщетение за причинените на службите вреди.
В атакуваното наказателно постановление е налице смесване на две различни
хипотези, визирани в чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 – когато спешният телефон се ползва
не по предназначение, което нарушение се санкционира по чл. 37 от закона и когато
спешният телефон се ползва за предаване на невярно съобщение или сигнал за помощ, което
се санкционира по чл. 38 от закона, както и когато са ангажирани службите за спешно
реагиране. Следва да се има предвид, че предаването на невярно съобщение или сигнал за
помощ и ползването не по предназначение на спешния телефон не са равнозначни. В първия
случай се съобщава за инцидент, който по съдържание налага ангажиране на спешна помощ,
с оглед риск за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите, т. е. по
съдържание предаденото съобщение е в съответствие с визираното в чл. 3, ал. 1 от
ЗССПЕЕН 112, но същевременно не отговаря на обективната действителност, а във втория
случай спешният телефон се ползва не в съответствие с визираното в чл. 3, ал. 1 от
ЗНССПЕЕН 112, т. е. самото съдържание на сигнала изключва необходимостта от спешна
помощ. В конкретния случай, така, както е описано деянието в наказателното
постановление, не става ясно за коя от хипотезите, предвидени в нарушената разпоредба, е
наложено наказание, тъй като са възпроизведени две самостоятелни хипотези от текста на
чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112, а именно – ползване на телефона не по предназначение и
предаване на неверни данни, без да е конкретизирано точно, като същевременно правната
квалификация на деянието в АУАН и в наказателното постановление е по чл. 28, ал. 1 от
закона и липсва посочване на конкретната хипотеза. Всичко посочено води до извода, че е
нарушено правото на защита на жалбоподателя, изразяващо се в невъзможност да разбере за
какво нарушение е санкциониран.
Освен това, за така описаните в НП две деяния от законодателя са предвидени две
различни наказания в нормите на чл. 37 и чл. 38, ал. 2 от ЗНССПЕЕН 112, а от наказващият
орган е наложено едно наказание, което е в нарушение и на чл. 18 от ЗАНН, съгласно който
„когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също
лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват
поотделно за всяко едно от тях“.
Некоректното описание в АУАН и атакуваното наказателно постановление на
конкретните фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението, смесването на
две отделни хипотези, неясната воля на наказващия орган относно квалификацията на
нарушението, несъответствието между нарушена и санкционна норма, накърнява правото на
защита на жалбоподателя и представлява основание за отмяна на процесното НП.
По съществото на спора съдът намира, че по делото не е доказано, както от
обективна, така от субективна страна, жалбоподателят да е извършил нарушението, за което
му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева.
Това е така, тъй като от показанията на разпитаните по делото свидетели М... М... и
3
Г... Й.а се установява безпротиворечиво, че на процесната дата – 03.07.2024 г., на пл.
„Войнишко въстание“ е имало група младежи, които са вдигали силен шум, който се е чувал
отчетливо в жилището на жалбоподателя.
От субективна страна, с оглед на посоченото, не се установи жалбоподателят да е
подал невярно съобщение чрез ЕЕН 112 до органите на реда, съзнателно с цел
заблуждаването им и неправомерното им ангажиране. Не се установи той да е съзнавал, че
предава невярно или заблуждаващо съобщение, липсват доказателства да е целял това,
поради което съдът счита, че не е налице пряк умисъл у жалбоподателя за извършване на
такова нарушение, за което му е наложено наказание по чл. 38, ал. 2 от ЗНССПЕЕН 112.
С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното НП № ...12.09.2024 г. следва да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22/12.09.2024 г., издадено от началника на
РУ - Радомир, с което на И. Й. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С..., ЖК „Л...“, бл. ..., вх.
„Ж“, е... ап. 137, на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН и чл. 38, ал. 2 ЗНССПЕЕН 112 е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева, за нарушение на чл. 28, ал. 1 от
ЗНССПЕЕН 112.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4