№ 16002
гр. София, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110146706 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца *********************, ЕИК *********, искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда
на чл. 422 ГПК, за установяване спрямо ответниците М. В. И., И. В. А. и С. М. А., в
качеството им на собственици на топлоснабден имот-
**************************************, с присъединен абонатен № ******,
съществуването на следните вземания, в условията на разделна отговорност, както
следва: спрямо М. В. И., 1/6 от общото задължение, а именно сума от 817,47 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 24.04.2024 г. до
изплащане на вземането, сума от 122,03 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.08.2022 г. до 05.04.2024 г., сума от 9,58 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за периода от 24.04.2024 г. до изплащане на вземането, и сума
от 2,01 лв., мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 05.04.2024 г.; по отношение
на И. В. А., 1/6 от общото задължение, а именно: сума от 817,47 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 24.04.2024 г. до изплащане на
вземането, сума от 122,03 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
15.08.2022 г. до 05.04.2024 г., сума от 9,58 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва за периода от 24.04.2024 г. до изплащане на вземането, и сума от 2,01
лв., мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 05.04.2024 г.; по отношение на С.
М. А., 4/6 от общото задължение, а именно: сума от 3269,87 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 24.04.2024 г. до изплащане на
вземането, сума от 488,12 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
1
15.08.2022 г. до 05.04.2024 г., сума от 38,33 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва за периода от 24.04.2024 г. до изплащане на вземането, и сума от 8,02
лв., мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 05.04.2024 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.06.2024
г. по ч. гр. д. № 24325/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав.
В исковата молба ищецът ************************, ЕИК *********,
поддържа, че ответниците, в качеството си на собственици на топлоснабден имот,
находящ се в **************************************, с присъединен абонатен №
******, по смисъла на 153, ал.1 ЗЕ се явяват клиенти на топлинна енергия за битови
нужди относно топлоснабдявания имот. Поддържа се, че продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които
имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а
именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна
енергия от ********************* на потребители за битови нужди, които са в сила и
съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е
установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява
само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се
намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия
било извършвано от ******** съобразно сключения между това дружество и сградата
в етажна собственост договор. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира
присъждане на разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците М. В. И., И. В. А. и С. М. А. подават
отговор на исковата молба, чрез адв. М. П., с който оспорват исковете като
неоснователни. Оспорват да са собственици на процесния имот. Сочи се, че договорът,
сключен между ЕС и дружеството топлинен счетоводител, е изтекъл. Твърди се, че
начислените суми са произволно изчислени, като топломерите не са годни, доколкото
не са преминали метрологична проверка. Релевира се възражение за погасителна
давност. Оспорва се процесният имот да е топлоснабден. Ответниците оспорват да са
получавали покана за изпълнение на процесните вземания, поради което се оспорва
дължимостта на мораторна лихва. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират се
разноски.
Третото лице помагач ******* не взема становище по исковата молба. Прилага
писмени доказателства в хода на производството.
В хода на производството, ответникът С. М. А. е починала, поради което на
нейно място на осн. чл. 227 ГПК са конституирани нейните наследници по закон
съгласно удостоверение за наследници, издадено от Столична община, а именно М. В.
И. и И. В. А.. Същите поддържат вече изложените съображения в първоначално
подадения отговор на исковата молба. Не сочат нови доказателства, нито
доказателствени искания.
С уточнителна молба от 24.06.2025 г., ищецът уточнява, че претендира от всеки
един от двамата ответници И. А. и М. А. в условията на разделност при квота по ½ (
представляваща сбор от притежаваната в лично качество 1/6 и като наследник на С. М.
2/6), от следните суми: цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ на адрес: ***********************************, аб.№
****** от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 4904,81 лева, ведно със законна
лихва за периода от 24.04.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.08.2022г. до 05.04.2024 г. в размер на 732,18 лева, цена на извършена
услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 57,50 лева,
2
ведно със законна лихва за периода от 24.04.2024 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 05.04.2024 г. в размер на 12,03 лв.
Поотделно исковите претенции срещу всеки един от ответниците обхващат
следните суми: цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ на адрес: ***********************************, аб. № ****** от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 2452,40 лева (две хиляди четиристотин
петдесет и два лева и 40 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 24.04.2024г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2022г. до 05.04.2024
г. в размер на 366,09 лева (триста шестдесет и шест лева и 09 стотинки), цена на
извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на
28,75 лева ( двадесет и осем лева и 75 стотинки), ведно със законна лихва за периода
от 24.04.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2021г.
до 05.04.2024 г. в размер на 6,02 лева (шест лева и 02 стотинки).
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:
Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са допустими, подадени в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК след подадени възражения в срока по чл. 414 ГПК срещу издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
За уважаване на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор
за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия
в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер; предоставане на услугата по дялово
разпределение от дружеството топлинен счетоводител и нейния размер. За уважаване
на исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава- уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия. По възражението за изтекла
погасителна давност в тежест на ответника е да докаже изтичането на достатъчен срок
от падежа, обуславящ погасяването му по давност, а в тежест на ищеца е да докаже
факти, обуславящи спиране и прекъсване на давността. В тежест на ответника е да
докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения. В тежест на всяка от
страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР
ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.
редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови
нужди, който ползва енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция
от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на
чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на ТР №
2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС
/мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
3
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Установява се от съвкупната преценка на събраните по делото писмени
доказателства /договор от 26.04.1991 г. за продажба на държавен имот по реда на
Наредбата за държавни имоти, сключен между *************** и купувачи: В. А. и
С. А., удостоверение за идентичност на адреси от ГИС София от 21.05.2014 г.,
удостоверение за наследници на В. В. А., починал на 11.11.17 г., постановления за
налагане на възбрани на 1/6 идеална част за И. А. и 4/6 идеални части за С. А., че
ответниците са съсобственици на апартамент №**************************** при
следните квоти: 4/6 идеални части за С. А. /в лично качество и като наследник на
съпруга си В. А./, 1/6 идеална част за И. А. и 1/6 идеална част за М. И. по наследство
от баща им В. А.. В качеството си на съсобственици на процесния имот, ответниците
несъмнено имат качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл.
153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / за
топлоснабдения имот. Ето защо, съдът приема, че е установено наличие на валидно
облигационно отношение между ответниците и топлопреносното предприятие за
продажба на топлинна енергия за апартамент. Възраженията на ответниците в тази
посока се явяват неоснователни.
Поради настъпила смърт на ответника С. А. в хода на процеса на нейно място са
конституирани нейните низходящи наследници по закон, а именно М. В. И. – дъщеря и
И. В. А. – син, които на осн. чл. 5, ал. 1 ЗН наследяват равни части.
Установено е по делото, че апартамент №**************************** е бил
топлофициран и че сградата - етажна собственост /в която се намира този имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа посредством приетото по делото
заключение на СТЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено.
Установено е от писмените доказателства / изравнителни сметки, главни отчет за
периоди 2021 г.- 2023 г., подписани от потребител, с неоспорена и неопровергана
формална доказателствена сила по чл. 180 ГПК/на л. 107 до л.113 по делото/ и от
заключението на СТЕ, което настоящият състав кредитира като компетентно,
обективно и безпристрастно изготвено, че горепосоченият апартамент се отнася за
абонатен № ****** , както и че в процесния имот е имало монтирани 4 броя
отоплителни тела с монтирани ИРРО / индивидуален разпределител на разход за
отопление/. Уредите са отчетени на 15.05.2022 г. и 10.05.2023 г. с подпис на
потребител. За двата отчетни периоди в отчетните формуляри е отбелязано, че уредът
в банята е с изгаснал екран. За процесния период има служебно начисление на
топлинна енергия за лирата в банята на база инсталирана мощност в размер на 419 w,
умножен с к-фактор 0,21, умножена по МСРС в размер на 0,879 дел/вт. за 21/22 г. и
0,964 сел/вт. за 22/23 г., умножени по топлинна енергия за единица редуцирани
показания в размер на : за 21/22 г., 2,947 кВтч/ед. и за 22/23 г. 2,7804 кВтч/ед. В
процесния имот има един монтиран водомер за топла вода- в изравнителната сметка
за 21г./22 г. е отбелязано“ неизправно функциониране на водомера“. За същия период е
отбелязано 2 броя лица. За отчетен период 21/22 г. има служебно определен разход за
2 броя потребители, при служебно определен разход 140 л. на денонощие за един
потребител. Отчетеното количество е коригирано/увеличено с коригиращ коефициент
1,4 за 05-09.21 г. и 1,99568 за период 10.21-04.2022 г. Вещото лице заключава, че
общата дължима сума за процесния период е в размер на 4 905,69 лева, от които
топлинна енергия за сградна инсталация в размер на 259,40 лева (127,24 лева за
2021/2022 г. и 132,16 лева за период 2022 г./2023 г.), топлинна енергия за отопление на
имот 1295,99 лева (от които 676,44 лева за период 2021/2022 г. и 619,55 лева за период
2022 г./ 2023 г.) и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване в размер на
3350,21 лева (от които 1841,81 лева за 2021 г. / 2022 г. и 1311,49 лева за 2022г./2023 г.).
За процесния период начислените суми за ТЕ са по прогнозно потребление, като в
края на отоплителния сезон ФДР изчислява реалното потребление на ТЕ и извършва
4
изравняване в съответствие с Наредба Е-РД -04-1 от 12.03.2020 г. СТЕ установява, че
са спазени нормативните изисквания. Според вещото лице, топломер с Фабр. №
******* е демонтиран на 05.07.2021 г. / приет по делото протокол за демонтаж и
демонтаж от 05.07.2021 г. на л. 107 / със заключение: съответства на одобрения тип, в
издадено удостоверение от ********** за проверка от 11.07.2021 г./ приложено по
делото на л. 104/ и е монтиран на 05.07.2021 г. топломер с фабр. № 4017685 на
26.06.2021 г. с премината метрологична проверка на 26.06.2021 г. съгласно
удостоверение / на л. 108 – 110/, издадено от **********, със заключение: съответства
на одобрения тип. Вещото лице заключава, че топломери с фабр. № ******* е
преминали метрологична проверка през 41 месеца, вместо през 24 месеца, но през
процесния период топломерът не е сменен и не са констатирани отклонения извън
допустимите стойности. Ето защо, от събраните по делото доказателства следва
извода, че апартаментът е бил топлоснабден и топломерът е бил годен да отчита
топлинната енергия, поради което възраженията на ответниците в този смисъл са
неоснователни.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтиране на отоплителните тела в жилището и съответната
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Предвид
горното и предвид дввустранно подписаните от потребител реални отчети, с
отбелязване на брой потребители, както и приетото по делото заключението на СТЕ,
съдът приема, че по делото е доказана по несъмнен начин потребената и незаплатена
от ответниците топлоенергия за процесния период в общ размер на 4905,69 лева. При
спазване на принципа за диспозитивното начало / чл. 6, ал. 2 ГПК/, искът е
основателен до предявения размер от 4904,81 лева. По делото не се твърдят, нито
установяват плащания от страна на ответниците. Ето защо, претенцията следва да бъде
уважена в предявения размер и квота срещу всеки ответник.
Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за потребеното
количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Акцесорните претенции за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия се явяват установени в своето
основание , а по размер изчислени с помощта на интернет калкулатор за отчетен
период в общ размер на 685,81 лева, като за този размер исковата претенция е
основателна съобразно притежаваните от ответници квоти, а за разликата над тази
сума до пълния предявен размер от 732,18 лева – подлежи на отхвърляне.
На следващо място, следва да се съобрази, че съгласно чл. 139 , ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. Основание за задължението на потребителите за плащане на
сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
разпределение да е извършена. В настоящето производство това обстоятелство се
установява както посредством представените отчети и изравнителни сметки за
процесния период от ******* ЕООД, така и от СТЕ. Установено е по делото, че
услугата се извършва от ********, като няма данни да е избрано друго дружество,
което да извършва услугата дялово разпределение. Ето защо, възражението на
ответниците се явява неоснователно, а претенцията за дялово разпределение
основателна в претендирания с исковата молба размер, съгласно приложена справка -
извлечение по партидата на абонатния номер на л. 32 по делото, съобразно
5
притежаваната от всеки ответник квота.
За услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна
на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след
покана по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК. Следователно исковата претенция за
сумата от 12,03 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение подлежи на отхвърляне.
По защитно възражение за погасителна давност на част от процесните вземания.
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на
ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество са периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД. За
процесния период приложими са Общите условия в сила от 11.07.2016 г. Според чл.
32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, в сила от 11.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 24.04.2024 г.
Следователно погасени по давност са вземанията за топлинна енергия, които са
станали изискуеми преди 24.04.2021 г. Доколкото обаче в настоящия случай се
претендират вземания считано от м. 05.2021 г., то съдът приема, че процесните суми
не са погасени по давност. Ето защо, възражението е неоснователно.
По отношение на разноските:
За заповедното производство претенцията на ищеца е за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева и държавна такса в размер на 114,13 лева. В
тежест на всеки един от ответниците следва да бъдат възложени разноските за
заповедното производство на ищеца в размер на 162,45 лева съобразно квотата, всеки
един от ответниците дължи по 81,22 лева.
За исковото производство, ищецът е заплатил държавна такса 114,13 лева и на
осн. чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева и 300 лева
– депозит за СТЕ. В тежест на всеки един от ответниците следва да бъдат възложени
разноските за исковото производство на ищеца в размер на 459,38 лева, т.е. всеки от
ответниците И. А. и М. И. дължи по 229,69 лева.
Ответниците са претендирали сума в размер на по 400 лева за исковото
производство и по 300 лева за заповедното производство, заплатени съгласно
представени договори за правна защита и съдействие. С т. 2 от особените искания от
исковата молба, ищецът прави възражение за прекомерност на адвокатските
възнаграждения на ответниците, което се явява основателно за заповедното
производство, доколкото е подадено възражение по образец, поради което
адвокатските възнаграждения на ответниците в заповедното следва да бъдат намалени
до сумата от по 100 лева. Съобразно изхода на спора в полза на всеки от ответниците
се дължи сумата, както следва: по 1,50 лева. В исковото производство, като съобрази
цената на иска, фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че
възражението за прекомерност се явява неоснователно. Изчислено съобразно изхода на
спора, се дължи сумата от 12,28 лева, от която на И. А. и М. И. се дължат по 6,14 лева.
С т. 2 от особените искания в исковата молба от ******************* е
направено изрично искане за компенсация на разноски. Възможността на съда да
6
извърши съдебна компенсация по искане на някоя от страните при наличие на две
насрещни вземания за разноски не е препятствана от липсата на ликвидност на
вземанията, в който смисъл са и дадените разрешения с ТР № 2/2020 г. от 18.03.2022 г.
по т. д. 2/2020 на ОСГТК на ВКС. Ето защо, след извършване на компенсация на
разноските, с оглед изхода на делото ответниците нямат право на разноски пред СРС,
И. А. и М. И. дължат по 79,72 лева за заповедното производство и по 223,55 лева – за
исковото производство по компенсация пред СРС.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ******************* ,
ЕИК *********, със седалище и адрес : ********************** искове по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. В. И.,
ЕГН **********, с адрес: **************************************** (като
самостоятелна страна и правоприемник по чл. 227 ГПК на починалата в хода на
процеса С. М. А., ЕГН **********) дължи на ******************* цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ на адрес:
*********************************, аб. № ****** от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в
размер на 2452,40 лева (две хиляди четиристотин петдесет и два лева и 40 стотинки),
ведно със законна лихва за периода от 24.04.2024г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.08.2022г. до 05.04.2024 г. в размер на 342,90 лева
(триста четиридесет и два лева и 90 стотинки), цена на извършена услуга за дялово
разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 28,75 лева ( двадесет и осем
лева и 75 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 24.04.2024 г. до изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 24325/24 г. на СРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 342,90 лева до
пълния претендиран размер от 366,09 лева (триста шестдесет и шест лева и 09
стотинки) представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.08.2022 г. до 05.04.2024 г., както и сума от мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 05.04.2024 г. в
размер на 6,02 лева (шест лева и 02 стотинки), като неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
от *******************, ЕИК *********, със седалище и адрес :
********************** срещу И. В. А., ЕГН **********, с адрес:
**************************************** с правно основание чл. 149, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. В. А., ЕГН **********, с адрес:
**************************************** (като самостоятелна страна и
правоприемник по чл. 227 ГПК на починалата в хода на процеса С. М. А., ЕГН
**********) дължи на ******************* цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ на адрес:
***********************************, аб. № ****** от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.
в размер на 2452,40 лева (две хиляди четиристотин петдесет и два лева и 40
стотинки), ведно със законна лихва за периода от 24.04.2024г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2022г. до 05.04.2024 г. в размер на
342,90 лева (триста четиридесет и два лева и 90 стотинки), цена на извършена услуга
за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 28,75 лева (
двадесет и осем лева и 75 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 24.04.2024
г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 24325/24 г. на СРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
7
342,90 лева до пълния претендиран размер от 366,09 лева (триста шестдесет и шест
лева и 09 стотинки) представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.08.2022 г. до 05.04.2024 г., както и сума от мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 05.04.2024 г. в
размер на 6,01 лева (шест лева и 02 стотинки), като неоснователни.
ОСЪЖДА М. В. И., ЕГН **********, с адрес:
**************************************** да заплати на *******************,
ЕИК ********* със седалище и адрес : ********************** сумата от 79,72 лева
- за заповедното производство и 223,55 лева за исковото производство по компенсация
пред СРС.
ОСЪЖДА И. В. А., ЕГН **********, с адрес:
**************************************** да заплати на *******************,
ЕИК ********* със седалище и адрес : ********************** сумата от 79,72 лева
- за заповедното производство и 223,55 лева за исковото производство по компенсация
пред СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
*******.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8