№ 1415
гр. София, 12.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Валерия Р. Диева
при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Г.а
като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело №
20241100900741 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 365 вр. чл. 422 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Ищецът „Уникредит Булбанк“ АД твърди, че на 15.02.2021 г. в качеството на кредитор
сключил договор за банков револвиращ кредит № 1507/671/15022021 с ответното дружество
„Ол фор бизнес“ ООД в качеството на кредитополучател. Към договора били приложими и
общите условия на банката. Съдлъжници по договора били ответникът Д. Г. К., както и
физическото лице Б. И. В.. Ответникът Д. К. отговарял солидарно за задълженията на
кредотополучателя по договора. Въз основа на договора банката предоставила на ответното
дружество сумата от 85 000 лв. за рефинансиране на друг револвиращ кредит и за оборотни
средства. Съгласно чл. 4 от договора длъжниците дължали лихва върху усвоената сума с
падеж 20-то число на месеца, а съгласно чл. 5 – дължими били и комисионите по договора.
Съгласно чл. 7.1.1 от договора кредитополучателят следвало да заплати на кредитора по 11
вноски за главница по 300 лв. до 20-то число на месеца, считано от 20.03.2021 г. На
15.02.2022 г. следвало да заплати изравнителна вноска в размер на 81 700 лв. С Анекс № 1 от
14.02.2022 г., Анекс № 2 от 14.03.2022 г., Анекс № 3 от 08.12.2022 г. страните
последователно удължавали крайния срок за връщане на главницата. С последния Анекс № 3
констатирали, че усвоеният кредит бил в размер на 85 000 лв. (чл. 2.2), от които 3300 лв. (чл.
2.3) били погасени и 81 700 лв. (чл. 2.5) – непогасени. В чл. 7.1 от Анекс № 3 уговорили
кредитът да се върне на 35 месечни вноски, всяка от които по 2 250 лв. до 20-то число на
месеца, считано от 20.12.2022 г. На 20.11.2025 г. следвало да бъде заплатена изравнителна
вноска за главницата в размер на 2 950 лв.
Считано от 20.02.2023 г., длъжниците не изпълнили задължението за плащане на 9
1
вноски за главница, а считано от 20.04.2023 г. – не изпълнили и задължението за плащане на
8 вноски за лихви. Поради неизпълнението, на основание чл. 17.2.1 във вр. с чл. 17.1. и чл.
17.3 от договора ищецът изпратил писма до длъжниците, с които ги поканил в 14-дневен
срок от съобщението да изпълнят просрочените си задължения в пълен размер. В
предоставения срок длъжниците не изпълнили задължението си, поради което банката
намира, че кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 24.10.2023 г. с изпратените
писма, евентуално с предявяването на настоящата искова молба.
На 13.12.2023 г. „Уникредит Булбанк“ АД подал в Софийски районен съд заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжниците „Ол фор бизнес“ ООД, Д. Г.
К. и Б. И. В. въз основа на извлечението от счетоводните книги на банката за следните суми:
77 183.80 лв. – главница, дължима по договор за кредит, сключен на 15.02.2021 г., ведно със
законната лихва от 13.12.2023 г. до окончателно изплащане на сумата; 1 390.02 лв. –
договорна възнаградителна лихва за периода от 20.04.2023 г. до 24.10.2023 г.; 1 027.40 лв. –
мораторна лихва (неустойка) върху просрочена главница съгласно чл. 4.2 от договора за
периода от 20.02.2023 г. до 11.12.2023 г.; 2 604.96 лв. – санкционна лихва (неустойка) при
просрочие съгласно чл. 4.3 от договора за периода от 24.12.2022 г. до 11.12.2023 г. На
16.01.2024 г. по ч.гр. д. № 68744/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 53 състав, срещу
посочените лица били издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист,
въз основа на които било образувано изпълнително дело. Заповедният съд уведомил
заявителя, че от длъжниците били подадени възражения. Ето защо кредиторът намира, че
има правен интерес от предявяване на настоящата искова молба за установяване
съществуването на вземанията, инкорпорирани в издадената заповед за изпълнение.
Претендира и присъждане на сторените разноски по делото.
С влязло в сила определение от 25.11.2024 г. исковата молба е върната в частта по
предявените искове срещу Б. И. В., тъй като съдът е констатирал, че от посоченото лице не е
постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение в законоустановения срок,
която спрямо него е влязла в сила, поради което предявените срещу него искове са
недопустими.
Ответното дружество „Ол фор бизнес“ ООД в предоставения от съда срок не подава
отговор на исковата молба.
Ответникът Д. К. подава отговор на исковата молба в срок. Намира исковете за
неоснователни. Оспорва твърдението, че с ищеца били в договорни отношения. Оспорва
всички представени документи и положени по тях подписи. Оспорва усвояването на сумата
по кредита. Посочва, че не бил получавал и използвал суми по процесния договор. Не
извършвал и действия във „фирмата“ от 2021 г. Единствен представител на дружеството бил
Б. В., с когото не поддържал контакти от 2021 г. Намира, че вписванията в счетоводните
книги на ищеца не доказвали дължимостта на претендираните суми. Клаузите в договора
били неравноправни и нищожни. В частност оспорва клаузата за санкционна лихва, въз
основа на която се претендира сумата от 2 604.96 лв. Моли съда да отхвърли исковете и да
му присъди направените в производството разноски.
2
В допълнителната искова молба ищецът сочи, че възраженията на Д. К. са
неоснователни. Средствата по кредита били отпускани на ответното дружество за
рефинансиране на стари задължени, нареждания на плащания по фактури и плащания с
карта, като всички операции бил описани в приложената справка по чл. 366 ГПК. Освен това
с Анекс № 3 от 08.12.2022 г. длъжниците признали, че били усвоени 85 000 лв., като
непогасената част от главницата била в размер на 81 700 лв. Д. К. подписал договора от
името на ответното дружество като негов управител, но и в лично качество като солидарен
длъжник. Ето защо отговарял за неизпълнението лично, независимо дали усвоените суми
били използвани от него или от кредитополучателя. Намира, че нормативите актове относно
защита на потребителите не намирали приложение към процесния договор. Последният бил
сключен между търговски дружества и представлявал търговска сделка. По отношение на
санкционната лихва посочва, че същата се начислява върху непогасената и дължима
главница, като размерът й е фиксиран – 5%. Съгласно договора същата можело да се
начислява при забава в плащането както на главницата, така и на лихвата или и двете.
Ответниците не са се възползвали от правото да подадат отговор на допълнителната
искова молба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното заповедно производство – ч.гр.д. № 68744/2023 г. по описа на СРС,
ГО, 53 състав, се установява че по заявление, подадено на 18.12.2023 г. от „УниКредит
Булбанк“ АД, е поискано на основание чл. 417 ГПК въз основа на приложено извлечение от
счетоводните книги издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист срещу длъжниците „ОЛ ФОРС БИЗНЕС“ ООД, Д. Г. К. и Б. И. В., като
Софийски районен съд е уважил искането на банката и е издал заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумите, предмет на исковите претенции.
Към заявлението е приложено извлечението от счетоводните книги и договора за банков
револвиращ кредит № 1507/671/15022021 от 15.02.2021 г., Анекс № 1, 2 и 3, ведно с общите
условия, при които е сключен. Приложени са и покани за плащане до задължените лица.
След подадени в законовите срокове възражения от двама от длъжниците – „ОЛ ФОРС
БИЗНЕС“ ООД и Д. Г. К. и след указания на съда е предявена исковата молба по делотов
законовия едномесечен срок от връчване указанията на съда, поради което се явява
процесуално допустима.
От представения по делото в заверено копие договор за банков револвиращ кредит №
1507/671/15022021 от 15.02.2021 г. се установява, че банката-ищец е предоставила на
ответното дружество „ОЛ ФОРС БИЗНЕС“ ООД револвиращ кредит в размер на 85 000 лв.
за рефинансиране на Договор за банков револвиращ кредит 0078/280/29012020 от 29.01.2020
г. и за оборотни средства. Лихвата се формира от променлив лихвен индекс и надбавка за
редовен дълг към лихвения индекс в размер на 3.95 % /чл. 4.1.1/. Приложимият към датата
на Договора лихвен индекс е осреднен депозитен индекс (ОДИ). Към датата на сключване на
договора приложимият размер на годишния лихвен процент за редовен дълг е 4%.
3
В случай на забава в плащането на главницата, страните са уговорили в чл. 4.2. да се
начислява лихвен процент върху просрочената главница, за срока на просрочието, който се
формира като сбор от приложимия към датата на просрочие размер на годишния лихвен
процент за редовен дълг по т. 4.1. и надбавка за просрочеие от 2%.
В чл. 4.3. пък е уговорен фиксиран лихвен процент, който да се начислява върху
наличния кредит при просрочие на лихва или главница и/или лихва едновременно с лихвата
за редовен дълг и лихвата за просрочен дълг, като същият е в размер на 5%.
Съгласно чл. 7.1.1 от договора крайният срок за погасяване на главницата е 15.02.2022
г., като кредитополучателят се е задължил да погаси кредита на 12 вноски, както следва:
считано от 20.03.2021 г. 11 месечни вноски, всяка от които в размер на 300 лв., дължими на
20-то число на всеки месец и една последна изравнителна вноска в размер на 81 700 лв.,
дължима на 15.02.2022 г.
В чл. 17 от договора за кредит са включени клаузите при отговорност, предсрочна
изискуемост на кредита и принудително изпълнение, като изрично е предвидено правото на
Банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при настъпване на посочените там
основания, вкл. неизпълнение на просрочените задължения по договора за банков кредит.
По делото са представени Анекс № 1 от 14.02.2022 г. и Анекс № 2 от 14.03.2022 г. към
процесния договор за кредит, от които е видно, че страните са изменили срока за ползване и
погасяване на сумите от кредита – клаузите на чл. 6 и чл. 7.1 и 7.2. са изменени.
По делото е представен и Анекс № 3 от 08.12.2022 г., от който е видно, че страните са
договорили изменение на чл. 2, чл. 3, чл. 4, чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от процесния договор за
кредит. В анекса изрично е записано, че размерът на разрешения и усвоен кредит е 85 000
лв., а погасеният размер на кредита е 3 300 лв. Посочено е, че редовният дълг, считано от
датата на анекса, формиран от редовна главница по т. 2.4, неиздължена, просрочена и
изискуема част от главницата по т. 2.5, начислена неизискуема лихва по т. 2.6, начислена,
просрочена и изискуема лихва по чл. 2.7 е в размер на 81 700 лв. В чл. 7.1. страните са
уговорили погасяване на кредита на 36 вноски, както следва: 35 месечни вноски, всяка от
които в размер на 2 250 лв., дължими на 20-то число всеки месец и една последна
изравнителна вноска в размер на 2 950 лв., дължима на 20.11.2025 г. Съответно и крайният
срок за връщане на кредита е определен на 20.11.2025 г.
Установява се, че съгласно условията на сключения договор за кредит и анексите към
него кредитополучателят има право в рамките на уговорения срок и лимит по кредита
многократно да усвоява и погасява суми за главница, като погасените суми могат отново да
се теглят до лимита в рамките на срока на усвояване по чл. 6, който е напълно усвоен.
По договора (и анексите към него) като солидарни длъжници са се задължили
физическите лица Б. И. В. и Д. Г. К..
По делото са представени три броя покани за доброволно изпълнение и уведомление
по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, съставени от ищеца „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД относно Договор за
4
банков револвиращ кредит от 15.02.2021 г. до кредитополучателя и двамата солидарни
длъжници, като от приложените разписки се установява, че същите са получени на
01.08.2023 г. от двамата ответници. С посочените изявления банката е направила
волеизявление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора.
Посочено е, че длъжниците са допуснали просрочие при обслужване на предоставения
кредит и към 05.06.2023 г. общият дълг възлиза на 78 236.18 лв., от които 77 183.80 лв.
главница и 1 052.38 лв. лихви. Поканени са в 14-дневен срок от получаването да погасят
всички просрочени задължения в пълен размер.
Представени са четири броя искания до банката от кредитополучателя за усвояване на
суми по кредита, които общо установяват усвояване на цялата получена сума. Представено е
и извлечение от банковата разплащателна сметка на кредитополучателя по която се усвоява
кредита, от която са видни четирите транша на усвояване сумите по кредита – 14.12.2020 г. –
50 000 лв., 31.12.2020 г. – 20 000 лева , 20.01.2021 г. – 30 000 лв. и 15.03.2021 г. – 50 000 лв.
От това извлечение се установява и извършване на погашения за лихви за редовна главница
и такса управление на кредита, от което е видно, че погашения са извършвани в размер на
около 430-445 лв. на месец за периода 14.12.2020 г. –20.01.2023 г., когато е последното
месечно плащане за дължимите лихви.
Предвид допуснатата забава при издължаване на месечните задължения за лихви
/четири вноски/ банката е връчила на страните покана за доброволно изпълнение на
страните чрез ЧСИ Я., като поканата е получена лично от Д. К. като управител на
кредитополучателя и в лично качество като съдлъжник на дата 01.08.2023 г. Банката е
поканила длъжниците да заплатят забавената сума от 9 908.00 лева в 14-дневен срок, като
при неизпълнение на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ непогасеният остатък от кредита, вкл. и
непадежиралите суми по него се счита за изцяло предсрочно изискуем. Банката е посочила,
че има право да пристъпи към принудително изпълнение на вземанията по предвидения от
закона ред без да изпраща повторно уведомление.
Oт приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза, която ответниците не са
оспорили, нито са оборили изводите й с доказателства по делото, и съдът я кредитира като
компетентно изготвена, се установява, чe „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД e отпуснало на „ОЛ
ФОР БИЗНЕС“ ООД (кредитополучателя) банков револвиращ кредит с размер до 85 000.00
лв. с цел рефинансиране на договор за банков револвиращ кредит №
0078/280/29012020/29.01.2020 г. и за работни средства, т.е. кредитът е изцяло усвоен, като
усвояването е извършено на части за периода от 17.02.2021 г. до 05.03.2021 г. и отделните
усвоявания са представени в таблица 1.1. от заключението. В резултат от извършените
изчисления вещото лице е констатирало, че към 13.12.2023 г. (датата на подаване за
заявлението по чл. 417 ГПК) по процесния кредит са извършени погасителни вноски за
главница в общ размер на 7 816.20 лв. и погасителни вноски за възнаградителна лихва в общ
размер на 4 846.83 лв. Последната цялостно платена погасителна вноска е била с падеж на
20.01.2023 г.
Към 13.12.2023 г. неплатените вноски са, както следва: неплатени вноски за главница в
5
общ размер на 20 233.80 лв., с падеж от 20.02.2023 г. до 20.10.2023 г., и неплатени вноски за
възнаградителна лихва в общ размер на 1 390.02 лв., с падеж от 20.04.2023 г. до 24.10.2023 г.
На 24.10.2023 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем, съответно остатъкът за редовна
главница към 24.10.2023 г., който вече е изискуем и дължим е в размер на 56 950.00 лв. Така,
общо неплатеното задължение за главница към 13.12.2023 г. е в размер на 77 183.80 лв. Във
връзка с констатираното плащане в размер на 9 364.34 лв. след допълнителни проверки и
представените от ищеца в открито съдебно заседание от 17.09.2025 г. се установява, че
наредител на тази сума е дружеството „Кетчъп“ ООД. Сумата първоначално е преведена от
дружеството „Кетчъп“ ООД, отнесена за погасяване на главницата, но на 03.07. банката я
възстановява на дружеството „Кетчъп“ ООД с основание „връщане на грешен превод“. Т.е. с
тази сума от 9 364.34 лв. не следва да се приеме, че е погасена частично главницата по
процесния договор за кредит.
Относно размера на дължимата договорна лихва за периода 20.04.2023 г. – 24.10.2023
г., вещото лице е дало отговор, че същият възлиза на сумата 1 390.02 лв. (посочени в колона
9 на таблица 2.1. от заключението).
Към 13.12.2023 г. по процесния кредит неплатената лихва за просрочена главница
(мораторна лихва по чл. 4.2 от договора) възлиза на 1 027.38 лв., начислена за периода от
20.03.2023 г. до 11.12.2023 г. включително, съгласно колона 9 на таблица 5.1 от
заключението.
Относно мораторната лихва по чл. 4.3 от Договора за кредит вещото лице е посочило,
че незаплатената такава за периода от 13.04.2023 г. до 11.12.2023 г. възлиза на 2 604.95 лв.
От отговора на задача номер 7 от заключението се установява, че счетоводните
/търговски/ книги на ищеца са били водени редовно по отношение на процесния договор за
кредит, начисляването на лихвите, отчитането на постъпилите плащания и отчитането на
непогасените задължения по кредита.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че е сезиран с
обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Както се посочи, предявените установителни искове са допустими, тъй като в
производството по частно гр. дело № 68744/2023 г. на СРС, 53 състав, ищецът „УниКредит
Булбанк” АД се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на документ (чл. 417 ГПК)
за процесните суми, поради което разполага с изпълнително основание. При подадено
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, заявителят следва да предяви иск в
едномесечен срок от получаване на съобщението с указанията на съда за установяване на
вземането си, който срок, в случая е спазен.
Основателността на предявените установителни искове се обуславя от осъществен
фактически състав, пораждащ съдебно предявените субективни материални права, включващ
елементите: съществуване на правоотношение с ответниците „ОЛ ФОР БИЗНЕС“ ООД и Д.
6
К., възникнало от сключен на 15.02.2021 г. договор за револвиращ кредит №
1507/671/15022021, поемане на солидарна отговорност от другия ответник по делото – Д. К.
по отношение на кредитополучателя, предоставяне на кредита от кредитополучателя и
поемане на задължение на длъжниците за връщане на предоставена за ползване парична
сума, заедно с лихвата, уговорена в договора, настъпила изискуемост на задълженията на
ответниците, които се твърди да са неизпълнени, което неизпълнение е довело и до
пораждане на задължение за заплащане на мораторна неустойка. Неизпълнението на
задълженията на солидарния длъжник по договора е по своето естество отрицателен факт от
действителността, поради което същият не стои в доказателствена тежест на ищеца. За
установяването му е достатъчно твърдението на последния, а задълженото лице следва да
установи положителния факт, който го опровергава, а именно – точно изпълнение на
задълженията си, за което доказателства в производството не са ангажирани, нито се твърди
такова изпълнение да е релевирано.
Въз основа на обсъдените доказателства съдът приема, че между ищеца „УниКредит
Булбанк” АД и солидарно задълженото с кредитополучателя „ОЛ ФОР БИЗНЕС“ ООД лице
Д. К., е сключен договор за банков кредит, със съдържание, съответно на уредения в чл. 430
ТЗ такъв, включващо задължението на банката да предостави на кредитополучателя за
временно и възмездно ползване сумата, предмет на договора, и задължението на последния
да я върне със съответната възнаградителна лихва, дължима за ползването. Тази сделка е
юридическият факт, породил търговско правоотношение между страните: „ОЛ ФОР
БИЗНЕС“ ООД е обективирало воля да получи сумата срещу поето насрещно задължение да
я върне при условията на договора, като фактът на изпълнение на задължението на банката
за предоставяне на паричната сума се установява, както от подписаните декларации,
съдържащи изявления за признание за усвояване на сумата в анексите към договора, така и
от кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Солидарният длъжник и
ответник в производството Д. К. е поел по своя воля задължението да отговоря за
изпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора при същите условия. Затова
неоснователни са доводите му, че връщането на сумите не се дължало от него, тъй като
кредитът бил получен от дружеството-длъжник. Характерно за солидарността е, че
кредиторът разполага с правната възможност да иска изпълнение от всеки солидарен
длъжник, без значение на вътрешните отношения между съдлъжниците, включително и
независимо от това кой от тях е рецепиент на кредиторовата престация. Солидарната
отговорност е налице във всички случаи, когато кредиторът има възможност да изисква от
всеки от длъжниците цялото си вземане, като изпълнението на един погасява дълга и
освобождава всички длъжници (чл. 122 ЗЗД). В този смисъл е и Решение № 213 от
06.01.2017 г. по гр. д. № 5864/2015 г., на ВКС, IV г.о. Ето защо, без значение е и
обстоятелството, че по договора за кредит има още един солидарен длъжник – Б. И. В.,
както и без значение е за настоящото дело какви са отношенията на ответника К. с него.
Ответникът К. не доказа и възражението си, че документите не носят негов подпис,
като тежестта за доказване на това обстоятелство е именни негова, тъй като от външна
7
страна в същите е посочено, че са подписани от него. Съдът е длъжен да съобрази
формалната доказателствена сила, с която се ползват тези документи (арг. чл. 180 ГПК),
която формална доказателствена сила при частните документи задължава съда да счита
лицето, подписало документа, за автор на направеното изявление.
С оглед обстоятелството, че договорът има за предмет рефинансиране на договор за
кредит и предоставянето на оборотни средства за дейността на „ОЛ ФОР БИЗНЕС“ ООД
съдът не дължи служебна преценка за наличие на неравноправни клаузи в сключения
договор за банков кредит. В Решение № 50011 от 17.03.2025 г. по т. д. № 376/2022 г. на
ВКС, ІІ т.о., е разяснено, че съгласно уеднаквената практика на ВКС, формирана при
съобразяване на задължителната практика на СЕС – Решение № 38 от 23.06.2017 г. по т. д.
№ 2754/2015 г. на ВКС, I т.о., физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит или
обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец (както в случая), може да има
качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и да се позовава на
неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на
неговата търговска или професионална дейност.
Съдът дължи конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по
делото с оглед установяване на качеството „потребител“. Обезпечението на дълг на
търговско дружество от физическо лице, включително когато последното е съдлъжник, не
може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или
професия, ако това физическо лице има тесни професионални (функционални) връзки с
посоченото дружество, като например осъществява неговото управление или има участие в
същото, т.е. намира се в членствено правоотношение с дружеството и по силата на чл. 124
ТЗ дължи да оказва съдействие за осъществяване на търговската му дейност.
В настоящия случай не е спорно обстоятелството, че към момента на сключване на
договора за револвиращ кредит, както и към настоящия момент ответникът Д. К. е както
управител, така и съдружник в дружеството-кредитополучател и това предполага, че същият
има и е имал тесни професионални връзки с дружеството-кредитополучател, поради което и
съдът не следва служебно да изследва въпроса с евентуална неравноправност на клаузи от
договора за кредит, тъй като солидарно отговорният длъжник Д. К. не е сключил договора
в качеството си на потребител.
При това положение съдът следи служебно единствено за съответствието на клаузи от
договора за кредит и анексите към него със закона и добрите нрави, но такова не се
констатира в конкретния случай.
Съгласно дадените разяснения в мотивите към т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД настъпва с волеизявление
само на едната страна и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
8
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента
на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента
на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
В настоящия случай поканите за доброволно изпълнение, изпратени и получени от
кредитополучателя и двамата солидарни длъжници, съдържат недвусмислено изявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, ако в 14-дневен срок от уведомяването не
бъдат заплатени неизплатените суми по кредита. Поканите са получени от ответниците по
делото на 01.08.2023 г., като няма данни за погасяване на вземанията, поради което следва да
се приеме, че считано от 15.08.2023 г. кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на
основание чл. 17 от Договора и анексите към него.
Неизпълнението на задължението за връщане на изискуемата главница обуславя извод
за съществуване на вземането за главница в размер на 77 183.80 лева.
Договорът за банков кредит е възмездна сделка. За ползването на предоставената
парична сума кредитополучателят и солидарните длъжници дължат заплащане на
възнаграждение – лихва в размер на променлив индекс и надбавка в размер на 3.95 % върху
ползваната сума (чл. 4.1.1 от договора и анексите към него). Съгласно заключението на
ССчЕ размерът на възнаградителната лихва за периода от 20.04.2023 г. до 24.10.2023 г. е
1390.02 лв. – колона 9, таблица 2.1. Доколкото обаче след настъпване на крайния срок за
връщане на главницата, респ. след обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
възнаградителна лихва не се дължи, то няма основание да се начислява и претендира
възнаградителна лихва за периода след 15.08.2023 г. Това е така, тъй като на основание чл.
430, ал. 2 ТЗ кредитополучателят дължи и уговорената с банката лихва за ползването на
предоставената му на парична сума. След упражнения избор от кредитора да иска
изпълнението преди първоначално определения срок по договора за кредит се преустановява
добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното
възнаграждение за ползването й за последващ период, след настъпване на предсрочната
изискуемост, не се дължи (така, разяснения, дадени в точка 2 от Тълкувателно решение №
3 от 27.03.2019 г. по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС). Ето защо искът следва да се
уважи за периода от 20.04.2023 г. до 15.08.2023 г., като размерът на възнаградителната лихва
за този период възлиза на 734.74 лв. (съобразно размерите на лихвите, посочени от вещото
лице в колона 9, таблица 2.1). За разликата до пълния предявен размер от 1390.02 лв. и за
периода от 16.08.2023 г. до 24.10.2023 г. искът като неоснователен следва да се отхвърли.
Забавеното изпълнение на главното задължение за връщане на главницата от своя
страна е юридическият факт, пораждащ задължение за кредитополучателя и солидарните
длъжници да заплащат възнаградителна лихва с надбавка от 2 % – чл. 4.2 от договора и
анексите към него, която увеличена възнаградителна лихва по своята характеристика
представлява неустойка. Незаплатената лихва за периода от 20.03.2023 г. до 11.12.2023 г. вкл.
възлиза на 1 027.38 лв. (отговор на задача 5 от заключението на ССчЕ), като за разликата до
пълния предявен размер от 1027.40 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
9
Допълнителна мораторна неустойка от 5 % върху усвоения кредит е предвидена в чл.
4.3 от договора. Съгласно тази клауза в тежест на кредитополучателя и солидарните
длъжници е породено и задължението за заплащане на мораторна неустойка от 5 %, с оглед
допуснатото просрочие, която за периода 13.04.2023 г. – 11.12.2023 г. възлиза на сумата
2 604.95 лв., видно от кредитираното заключение на вещото лице С.. Именно до този размер
следва да се уважи искът.
По действителността на уговорените неустойки съдът намира следното. Неустойката е
акцесорно съглашение с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да
престира определена (глобално или в процент) парична сума, като обезщетение за вредите от
неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат
доказвани. Следователно, за да възникне вземането е необходимо да са осъществени
предпоставките: наличие на валидно главно задължение, договорено акцесорно задължение
за неустойка, което е действително и неизпълнение на главното задължение.
С нормата на чл.4.2 от Анекса страните са уговорили неустойка, дължима при
просрочие на главницата, формирана като сбор от приложимия към този момент годишен
лихвен процент за редовен дълг плюс надбавка от 2% за просрочие, а при по-тежка форма на
неизпълнение, при просрочие на лихва или на лихва и главница едновременно, са
определили фиксиран лихвен процент от 5%. Следователно, така уговорените, изначално
определени и известни на страните параметри при определяне на последиците от
неизпълнението, чрез института на мораторната неустойка, засягат две различни
неизпълнения, при последваща градация на санкцията. По този начин кредиторът получава
не само обезщетение, но уговорените неустойка стимулират длъжниците да изпълняват
точно, а при липсата на точно изпълнение, което при паричните задължения винаги има
форма на забава, води и до наказателни последици, поради тяхната неизправност.
Санкционните последици от двете неустойки, които засягат правната сфера на длъжниците,
могат да бъдат обосновани и със специфичната дейността на банката, която има задължение
да поддържа своята капиталова адекватност.
В Решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., на ВКС, ІІ т. о., е прието, че
неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция, има и наказателна функция,
тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно
неизпълнение на договора, както е в настоящия случай. В случая съдът, като съобрази
изложеното по-горе, както и това, че процесният договор е абсолютна търговска сделка,
като страните по него нямат качество на потребители, намира, че така уговорените
неустойки не излизат извън своята обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция
(Тълкувателно решение по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС), поради което клаузите за
уговаряне на санкционна неустойка по чл. 4.2., както и по чл. 4.3. са действителни.
В тежест на ответниците бе да установяват, че са извършвали погашения на своите
задължения, но твърдения в тази насока, респ. доказателства в този смисъл не са
ангажирани по делото.
Приетата за дължима от ответниците главница следва да бъде заплатена заедно със
10
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК, по повод на което е било образувано частно гр. дело № 68744/2023 г. на
СРС, 53 състав – 13.12.2023 г. до окончателното й погасяване, аргумент от чл. 422, ал. 1 ГПК.
По разноските:
Съгласно указанията, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и
в заповедното производство.
Предвид частичното уважаване на предявените установителни искове, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски, които за заповедното производство са
в размер на 4 443.95 лв., а в исковото – в размер на 7 487.04 лв.
Ответниците не са сторили разноски, поради което такива не им се следват.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, искове
с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД, че „ОЛ
ФОР БИЗНЕС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
ж.к. „Гоце Делчев”, бл. 258, вх. Д, ет. 8, ап. 7 и Д. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес
в гр. **** дължат солидарно на „УниКредит Булбанк” АД следните суми: сумата 77 183.80
лв., представляваща изискуема главница по Договор за банков револвиращ кредит кредит №
1507/671/15022021 от 15.02.2021 г., Анекс № 1, 2 и 3 към него, ведно със законната лихва
върху нея за периода от 13.12.2023 г. до окончателното погасяване, сумата 734.74 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 20.04.2023 г. до 15.08.2023 г., сумата 1 027.38 лв. –
мораторна неустойка върху просрочена главница по чл. 4.2 от договора за периода от
20.03.2023 г. до 11.12.2023 г., сумата 2 604.95 лв. – мораторна неустойка по чл. 4.3 от
договора за периода от 13.04.2023 г. до 11.12.2023 г., за които суми в производството по ч. гр.
д. № 68744/2023 г. по описа на СРС, ГО, 53 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 734.74 лв. до пълния предявен размер от
1 390.02 лв. – договорна възнаградителна лихва и за периода от 16.08.2023 г. до 24.10.2023 г.;
иска за разликата над уважения размер от 1 027.38 лв. до пълния предявен размер от
1 027.40 лв. – мораторна неустойка върху просрочена главница по чл. 4.2. от договора, както
и иска за разликата над уважения размер от 2 604.95 лв. до пълния предявен размер от
2 604.96 лв. – мораторна неустойка по чл. 4.3. от договора.
ОСЪЖДА „ОЛ ФОР БИЗНЕС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ж.к. „Гоце Делчев”, бл. 258, вх. Д, ет. 8, ап. 7 и Д. Г. К., ЕГН
11
**********, с постоянен адрес в гр. **** да заплатят на „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 7 487.04 лв. – разноски по съразмерност за исковото
производство и сумата 4 443.95 лв., представляващи разноски по съразмерност за
производството по заповедното дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12