№ 224
гр. Варна, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело №
20223100900069 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 2776/04.02.2022 г.
на „ЕВРОТЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Димитровград, бул. „Г.С. Раковски“, № 66, с която са предявени
обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 и сл. ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на Н.
Б. Б., ЕГН **********, с местожителство в ******, да заплати: - сумата
96000.00 лв., неплатена главница, ведно със законната лихва, считано от
предявяването на иска – 04.02.2022 г. до изплащането; - сумата 938.96 лв.,
възнаградителна лихва, в размер на 4.2 %, за периода 07.10.2021 г. –
31.12.2021 г., дължими по силата на Договор за паричен заем от 30.07.2021 г.
и Допълнително споразумение от 07.10.2021 г. и - сумата 826.67 лв.,
обезщетение за забава върху главницата, за периода 01.01.2022 г. – 31.01.2022
г..
Ищецът твърди, че по силата на сключен Договор за паричен заем от
10.10.2018 г. на ответника е предоставена в заем сумата 60000.00 лв. като
последния се задължил да я върне при условията и сроковете посочени в
Договора. По силата на чл. 5, ал. 1 ЗЗД била уговорена дължимостта на
годишна възнаградителна лихва в размер на 4.2 %. Сумата била предоставена
по сметка на заемателя на 30.07.2021 г. и следвало да бъде върната, ведно с
дължимите лихви до 30.09.2021 г. Сочи, че по силата на Допълнително
споразумение към Договора от 07.10.2021 г. на ответника била предоставена
допълнителна сума в размер на 36000.00 лв., чрез банков превод от същата
дата. По силата на Допълнителното споразумение страните се съгласили
падежа на задължението за връщане на сумата, да бъде изменен на 15.12.2021
г. като всички останали клаузи останали непроменени. Още излага, че падежа
на задължението на ответника за връщане на предоставената му сума общо
96000.00 лв. настъпил на 31.12.2021 г., което не било изпълнено. Така считано
1
от 01.01.2022 г. ответникът изпаднал в забава. Твърди, че за периода
30.07.2021 г. – 07.10.2021 г. договорената възнаградителна лихва била
заплатена от ответника. Счита, че освен връщане на главницата и заплащане
на договорената възнаградителна лихва, предвид изпадането в забава
ответникът дължи още и обезщетение за забава.
В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът Н.Б., не депозира
писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител,
поддържа предявените искове. Ответникът не се явява и не изпраща
представител, не е направил искане делото да се гледа при отсъствието
му и не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като взе предвид, че на ответника са били указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа, неявяването му в с.з.,
както и че предявените искове вероятно са основателни, с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,
намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение, като исковете
бъдат уважени изцяло по отношение на претендираните суми.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и в съответствие с направеното искане на
ищеца следва да се присъдят и направените за воденето на делото разноски,
възлизащи на сумата 3910.63 лв., държавна такса.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Б. Б., ЕГН **********, с местожителство в ****** ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕВРОТЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Димитровград, бул. „Г.С. Раковски“, № 66, сумата 96000.00
лв. (деветдесет и шест хиляди лева), неплатена главница, ведно със
законната лихва, считано от предявяването на иска – 04.02.2022 г. до
изплащането; сумата 938.96 лв. (деветстотин тридесет и осем лева и 96
ст.), възнаградителна лихва, в размер на 4.2 %, за периода 07.10.2021 г. –
31.12.2021 г., дължими по силата на Договор за паричен заем от 30.07.2021 г.
и Допълнително споразумение от 07.10.2021 г., сумата 826.67 лв.
(осемстотин двадесет и шест лева и 67 ст.), обезщетение за забава върху
главницата, за периода 01.01.2022 г. – 31.01.2022 г., както и сумата 3910.63
лв. (три хиляди деветстотин и десет лева и 63 ст.), разноски по делото, на
осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 и сл. ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 78, ал. 1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, но да се съобщи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2