РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 16.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Русе, VI състав, в публично заседание на осми
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА
адм.
дело
№ 418 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, вр. с чл. 145 АПК.
Образувано
е по жалба на ДЗЗД „ ЕДЕССА-2“, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.“Йосиф Дайнелов“ №83 А, представлявано от управителя У.Н.А.,
чрез адв.Ю.Д. срещу Заповед за налагане на ПАМ № 151-ФК/24.06.2020 г., издадена
от началник на отдел ОП – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на
дружеството е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – бърза закуска,
находящ се в гр. Русе, ул. „Цар Освободител“ № 156, стопанисван от жалбоподателя,
и забрана за достъпа до обекта за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание
чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В жалбата се релевират
основания за материална незаконосъобразност, противоречие с целта на закона и
допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на заповедта. Жалбоподателят претендира съдът да отмени
оспорената заповед в цялост. Претендира и сторените в производството разноски,
за които представя списък.
Ответникът по жалбата –
Началникът на Отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния представител старши юрисконсулт С.С. изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
По фактите.
От представените с административната преписка писмени
доказателства се установява, че на 22.06.2020 г. за времето от 11:22 ч. до
12,40ч. е извършена проверка на търговски обект – „бърза закуска“, находящ се в
гр. Русе, ул. „Цар Освободител“ № 156, стопанисван от ДЗЗД „ ЕДЕССА-2“, при
която е констатирано, че за извършена контролна покупка на 2 бр. джоб с
кюфтета,2бр.айрян и порция пържени картофи в 11,10ч. на обща стойност 10,70лв.,
заплатена в брой, на място в обекта от
орган по приходите, не е издадена фискална касова бележка от наличното и
работещо в обекта фискално устройство.
Резултатите от
проверката са материализирани в Протокол за извършена проверка № 0388112 от 22.06.2020
г. (л. 6 - л.9 от преписката). В
протокола и в оспорената ЗНПАМ е посочено, че нарушението се потвърждава от
изведен КЛЕН от фискалната памет на ФУ
за дата 22.06.2020 г.-л.14-15 от преписката. Посочено е още, че при извършена
проверка на касовата наличност не е установена разлика между разчетената касова
наличност от ФУ и фактическата такава в размер.
С оспорената по делото Заповед за налагане на ПАМ № 151-ФК/24.06.2020
г., издадена от началник на отдел ОП –
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на ДЗЗД „ ЕДЕССА-2“, със седалище:
гр.Русе е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – „бърза закуска“,
находящ се в гр. Русе, ул. „Цар Освободител“ № 156, стопанисван от търговеца за
срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
В заповедта има изрично позоваване на горецитирания
протокол за извършена проверка и изцяло е възприета описаната в него фактическа
обстановка. Във връзка с констатациите при проверката от административния орган
е прието, че търговецът е извършил
нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. с чл.118,
ал.1 от ЗДДС.
АУАН № F559454 е
съставен по-късно на 15.07.2020г., когато е и връчена оспорената заповед
По правото
Жалбата е процесуално допустима. Подадена e от надлежна страна – адресата на процесната ПАМ. Заповедта е получена лично от
представляващия по закон търговското дружество – управителя Урфан Алиев на 15.07.2020
г., видно от подписана от него разписка
/л.5 от преписката/. Жалбата до съда е подадена в чрез административния орган на
29.07.2020 г., с което е спазен законоустановения
14-дневен срок за оспорване по чл.149,ал.1 от АПК вр. чл.186,ал.4 ЗДДС.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Обжалваната заповед е
издадена от компетентен административен орган - в съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал.3, предл. второ ЗДДС. Видно от съдържащата се в
приобщената към делото административна преписка Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от
17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т.
1 от Закона за Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, Директорите на Дирекции „Контрол“ в Териториалните
дирекции на НАП и Началниците на Отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са
оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни
мерки „Запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС .
Спазена
е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" ЗДДС, на която се позовава административния орган в
процесната заповед,
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един
месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка /продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1, предл. първо от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да
регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ.
Смисловото и граматическо тълкуване на цитираните норми
налагат извода, че във всеки един случай на констатирано нарушение на реда за
отчитане на продажбите в търговски обект, административният орган действа при
обвързана компетентност, т.е. констатира ли такъв вид нарушение той е длъжен да
наложи принудителна мярка (в този смисъл вж. решение № 1929 от 13.02.2018 г. на
ВАС по адм. д. № 13684/2017 г., I о., решение № 14927 от 4.12.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 8212/2018 г., I о., решение № 3418 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д.
№ 1208/2018 г., I о. и мн.др.). Следователно свободата на органа не обхваща
преценката дали да наложи мярката или не, а се отнася само до определянето на
продължителността на срока, за който тя се налага. При тази своя дейност той
действа в условията на оперативна самостоятелност като в акта следва да са
изложени мотиви относно продължителността на срока, за който се нарежда
запечатване на обекта и се забранява достъпът до него.
Оспорващият твърди
материална незаконосъобразност на оспореният индивидуален административен акт,
тъй като не е установен елемент от фактическия състав на приложената разпоредба
на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" ЗДДС –
установено нарушение със съставен АУАН и оспорва факта на неиздаване на ФКБ
поради липса на установено разминаване между касовата и фактическата наличност.
Действително, към датата на издаване на заповедта -24.06.2020 г., срещу дружеството
не бил съставен АУАН. Това е станало по-късно – с АУАН от 15.07.2020 г. за
гореописаното деяние на дружеството е вменено извършено административно
нарушение по чл.118, ал.1 ЗДДС вр. чл.25, ал.1, т.1 и ал.3 вр. чл.3,ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства .
ПАМ от вида на процесната, по
аргумент от разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС, не съставлява административно
наказание и няма санкционен характер. Производството по прилагането й е
различно и самостоятелно от това по ангажиране на административно-наказателната
отговорност на субекта по реда и условията на ЗАНН за извършено административно
нарушение по ЗДДС. Двете производства не са обусловени едно от друго, респ. не
са във връзка на преюдициалност. В този смисъл,
образуването на административно-наказателно производство по ЗАНН със
съставянето на АУАН не е условие за налагане на мярката. За издаването на
индивидуалния административен акт по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" ЗДДС е
достатъчно да е установено, че е налице неспазване на предвидения в закона ред
за отчитане на продажбите в търговския обект.Разпоредбите на чл.186-чл.188 от ЗДДС, регламентиращи прилагането на ПАМ, не задължават административният орган да установи
нарушението единствено посредством съставен АУАН по чл.36,ал.1 ЗАНН.
Следователно, извършването на нарушението може да бъде доказано с всички
доказателствени средства, предвидени в закона.В случая в Протокол за извършена
проверка № 038112 от 22.06.2020 г. приходната администрация е установила, че от дружеството-жалбоподател
не е изпълнено задължението за
регистриране на извършена продажба на стока в стопанисвания от него търговски
обект, чрез издаване на касова бележка от въведено и регистрирано фискално
устройство. Протоколът, съставен по установения ред и форма от органите по
приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена
сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и
обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Констатациите в протокола установяват
нарушението, което е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ. Така
описаната продажба не е отразена и в изведения на хартиен носител КЛЕН (контролна
лента на електронен носител) за 22.07.2020 г., приложена по преписката.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не
било установено извършването на вмененото му нарушение поради това, че не е
липсвала разлика между фактическата касова наличност и регистрираната от
фискалното устройство сума по дневния отчет. Само по себе си обстоятелството,
че касовата наличност съответства на регистрираната от фискалното устройство
сума не е достатъчно, за да опровергае констатацията за неиздадена касова бележка
(в този смисъл решение № 5707 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 786/2019 г.,
VIII о., решение № 10648 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2561/2019 г., VIII
о. и др.). Възможно и житейски логично е, с цел избягване на евентуална
констатация за разминаване между двете стойности, заплатената в брой цена на
закупените храни при контролната покупка да не е била вложена в касата, а да се
съхранява у самия касиер или на друго място. Това обстоятелство няма как да
бъде установено при проверката, тъй като органите по приходите не разполагат с
полицейски правомощия и не могат да извършват лични обиски и претърсвания с цел
нейното установяване (арг. от чл.42, ал.1 от ДОПК и чл.13 от Инструкция № 39 от
12.12.2011 г. за взаимодействие между МВР и НАП, които предвиждат, че за целите
на ревизията или проверката може да бъде извършено претърсване и изземване в
подлежащ на контрол обект, но не от органа по приходите, а от органите на МВР
по реда на НПК).
С неиздаване на фискална
касова бележка, което безспорно се установява от доказателствата по делото, е
налице хипотезата на чл. 186, ал. 3 във
вр. с ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и ответникът, в условията на обвързана
компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ в съответствие на
материалния закон.
Оспорващият твърди, че
административния орган не е изложил конкретни мотиви относно продължителността
на срока на ПАМ, а наличните такива са общи, бланкетни и неясно формулирани.
В т.2 от
Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г. е прието,
че в случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по
свободна преценка, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от
няколкото възможни законосъобразни решения съставлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и съответно е основание за отмяна на
административния акт. В случая такова нарушение не е допуснато и в тази връзка
е неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на мотиви при определяне
продължителността на ПАМ. Макар и по – общи като съдържание, в заповедта са
изложени мотиви относно избраната продължителност на мярката като по този начин
е удовлетворено изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
Към органите по приходите не следва да бъдат поставяни неизпълними условия за
мотивиране всеки път по различен начин на постановените заповеди за налагане на
ПАМ, тъй като те често касаят практически идентични случаи, които съгласно
закона следва да бъдат третирани еднакво – чл.8, ал.2 от АПК. Противното би означавало,
по съображения за контрол за законосъобразност върху определената
продължителност на срока на мярката, на органа по приходите да бъде отнета
възможността да осъществява вменените му контролни правомощия. Така е и в
разглеждания случай, който по нищо не се отличава от типичното нарушение по чл.25,
ал.1 вр. ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., представляващо неиздаване на
фискална касова бележка, за което, съгласно чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС,
се налага оспорената мярка, нито като начин на извършване, нито като правно и
фактическо положение на санкционирания търговец. Мотивите
на административния орган почиват на конкретни фактически основания и съвпадат
с целта на самата принудителна административна мярка, която е с
преустановителен и превантивен характер, т. е. цели осуетяване възможността на
дееца да извърши други подобни нарушения.
Съдът приема, че срокът от 14 дни за запечатване на
обекта, ориентиран към средата на максималния
предвиден в закона 30-дневен,
отговаря на тежестта на нарушението и е съобразен с целите предвидени в чл. 22
от ЗАНН за налагане на ПАМ. Не е нарушен и принципът на съразмерност по чл.6 от АПК. Както беше посочено, при извършената проверка безспорно е установено
нарушение на данъчното законодателство, а обстоятелството, каква е стойността
на покупката, за която не е издадена фискална бележка, е неотносимо към факта
на нарушението. Срокът на мярката кореспондира на установените по делото
обстоятелства, при които то е извършено. Касае се за обект за търговия с хранителни
стоки-бърза закуска ,намиращ се в непосредствена близост до Автогара Русе и е
съобразен оборота. Оспорената заповед е постановена както в съответствие с
приложимия материален закон, но така също и в съответствие с неговата цел.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя,
обосновано с разпоредбата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, според което с издаването на
заповедта за налагане на ПАМ преди наказателното постановление органите по
приходите имат за цел да го лишат от възможността да заплати определената му
имуществена санкция като по този начин бъде прекратено изпълнението на
оспорения акт.
Както беше посочено по – горе, при издаване на заповедта
за налагане на ПАМ органите по приходите действат в условията на обвързана
компетентност като, според чл.186, ал.1 от ЗДДС, мярката се налага „…независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции“. Следователно нейното налагане не е обвързано с
издаването на наказателно постановление за същото нарушение. Двете производства
– административното по чл.186 от ЗДДС и административнонаказателното по ЗАНН за
определяне на наказание за извършеното административно нарушение, както вече бе
посочено, са независими едно от друго във фазата на налагането на ПАМ и
определяне на наказанието. Обратният извод не следва от разпоредбата на чл.187,
ал.4 от ЗДДС. Предвидената в нея възможност за прекратяване на наложената ПАМ се
отнася не към фазата на издаване на заповедта за налагането й, а към фазата на
изпълнението на мярката. Само по себе си налагането на мярка, предвидена в
закона при установено нарушение е съобразено с целите по чл.22 от ЗАНН (в този
смисъл и константната съдебна практика - решение № 1324 от 28.01.2020 г. на ВАС
по адм. д. № 8428/2019 г., VIII о., решение № 2580 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 9762/2019 г., VIII о. решение № 6227 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. №
2403/2019 г., I о. и мн.др.). Мярката има превантивен характер, като целта й е
да осуети възможността на нарушителя да извърши други подобни противоправни
деяния, а от тук да се предотвратят и вредните последици от тях, като по този
начин се осигури защита на утвърдения ред на данъчна дисциплина чрез пълна
отчетност на извършваните от лицата продажби, с цел гарантиране на обективно
данъчно облагане и бюджетни приходи. По изложените съображения съдът намира
жалбата неоснователна и като такава тя следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.143, ал.4 от АПК, чл.78, ал.8 от ГПК вр.чл.144 от АПК и чл.24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, ответникът по жалбата има право на
юрисконсултско възнаграждение, което, предвид липсата на правна и фактическа сложност
на делото, съдът определя в размер на 100 лева. Както се приема и в
Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС,
възнаграждението се присъжда в полза на юридическото лице, в чиято структура се
намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в
полза на Националната агенция за приходите съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ДЗЗД „ ЕДЕССА-2“ ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Йосиф Дайнелов“ №83 А, представлявано от
управителя У.Н.А. срещу Заповед за налагане на ПАМ № 151-ФК/24.06.2020 г.,
издадена от началник на отдел ОП – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
с която на дружеството е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – бърза
закуска, находящ се в гр. Русе, ул. „Цар Освободител“ № 156, стопанисван от
жалбоподателя, и забрана за достъпа до обекта за срок от 14 (четиринадесет) дни
на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ДЗЗД „ ЕДЕССА-2“ ЕИК ********* да
заплати на Националната агенция за приходите сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
СЪДИЯ: