Решение по адм. дело №172/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр.чл. 38 от Закона за държавната собственост ЗДС).

Образувано е по жалба на Г. Д. К. от гр. Русе против Решение № 60 от 06.02.2025 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“, участъци „Русе-Бяла“ и обход на град Бяла от км 0+500 до км 76+040“ на територията на област Русе, в землищата на община Иваново, община Две могили и община Борово, съгласно подробен устройствен план – парцеларен план, одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-15-110 от 10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, изменена с влязла в сила заповед № РД-02-15-72 от 30.05.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, намиращи се в землищата на с. Божичен, с. Иваново и с. Тръстеник, община Иваново, гр. Две могили, община Две могили и с. Екзарх Йосиф, община Борово, само в частта относно определената в приложението към т. 1 от същото решение стойност на паричното обезщетение за недвижими имоти, собственост на жалбоподателя, както следва:

1. имот с идентификатор по КККР 04981.26.312 /номер на имота по регистър по одобрения ПУП-ПП – 26.44/, вид на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, с площ 1, 814 дка, находящ се в землището на с. Божичен, общ. Иваново и определен размер на обезщетението за този имот – 1 406 лева (№ по ред: 110 от приложението към т. 1 от решението) и

2. имот с идентификатор по КККР 04981.26.46 /номер на имота по регистър по одобрения ПУП-ПП – 26.46/, вид на територията – земеделска, начин на трайно ползване - изоставено трайно насаждение, с площ 1, 845 дка, находящ се в землището на с. Божичен, общ. Иваново и определен размер на обезщетението за този имот – 1 602 лева (№ по ред: 112 от приложението към т. 1 от решението).

Развиват се оплаквания за незаконосъобразност на административния акт в оспорената му част, поради нарушение на материалния закон. На първо място твърди се, че незаконосъобразно е определено парично обезщетение за отчуждените имоти, вместо жалбоподателят да бъде обезщетен с други имоти, със сходни характеристики. Алтернативно се сочи, че определеното за отчуждените имоти обезщетение е много занижено и не съответства на реалната пазарна стойност на имотите. Иска се съдът да постанови решение, с което да измени решението на Министерския съвет в оспорената част като се задължи органа да предостави на жалбоподателя други равностойни имоти или алтернативно съдът да постанови решение, с което да се измени решението на органа в оспорената му част като се увеличи размера на определеното обезщетение за отчуждените имоти.

Ответникът по жалбата – Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния си представител, в съпроводителното писмо и в представеното писмено становище, излага подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание на акта, както и на административнопроизводствените правила. Поддържа, че е спазен и материалният закон. Сочи, че размерът на определеното парично обезщетение е основан на оценителски доклад, възложен от административния орган с възлагателно писмо изх. № 53-00-11437 от 15.09.2023 г., като паричното обезщетение било определено по реда на чл. 32 от ЗДС. Заявява, че оспорва заключението на вещото лице по отношение на датата на определяне на обезщетението. Моли съда да приеме изготвената експертиза във вариант по т. I от нея. Иска съда да постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – Министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител, в писмено становище, счита жалбата за неоснователна. Поддържа, че решението на Министерския съвет, в обжалваната му част, е правилно и законосъобразно и моли жалбата срещу същото да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – Министърът на финансите, чрез процесуалния си представител, е депозирал становище, в което също счита подадената жалба за неоснователна и недоказана. Поддържа, че решението на Министерския съвет, в оспорената му част, е постановено при спазването на всички изисквания на закона, като размерът на паричното обезщетение е определен въз основа на правилна и законосъобразна експертна оценка, отговаряща на изискванията на ЗДС. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - инвеститорът на обекта, за изграждане на който се извършва отчуждаването – Агенция „Пътна инфраструктура“, представя доказателства за връчване на оспореното решение. В хода на устните състезания по делото, чрез процесуален представител, оспорва основателността на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Според чл. 34б, ал. 2 от ЗДС решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 се съобщава на заинтересованите лица по реда на чл. 61 от АПК от инвеститора на обекта, т.е. от Агенция „Пътна инфраструктура“, който предоставя данните за датата на съобщаването на Министерския съвет. Разпоредбата на чл. 61 от АПК от своя страна препраща към реда за съобщаване на административните актове по чл. 18а от същия кодекс. Видно от отбелязването в обратната разписка, приложена по делото на л. 65, гръб, на жалбоподателя е връчено писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“, с което е бил уведомен за отчуждаването на двата имота на 28.02.2025 г. Жалбата срещу този акт е подадена на 11.03.2025 г. директно в съда, т.е. в преклузивния 14-дневен срок по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, от процесуално легитимирана страна – адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

По съществото на спора.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган.

Според чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. С решение № 660 на Министерския съвет от 15 септември 2022 г. обект „Автомагистрала „Русе – Велико Търново“ е обявен за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС и за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на Закона за устройство на територията. След като обектът, за който се извършва отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е именно Министерският съвет. Оспореният административен акт е издаден от оправомощен за това орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чийто режим за издаване е регламентиран със ЗДС.

Решението е издадено в писмена форма и има задължителното съдържание по чл. 34б, ал. 1 от ЗДС – в него е посочена държавната нужда, за която се отчуждават имотите – за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“ в посочените участъци, обявен за национален такъв, като в приложение към т. 1 на административния акт са подробно описани отчуждаваните имоти, техният вид, местонахождение, размер, цена (размер на обезщетението) и собственици за всеки от имотите.

В приложението по т. 1 от оспореното решение за отчуждаваните имоти в землището на с. Божичен, община Иваново, област Русе, [ЕКАТТЕ], колона „№ по ред“, процесните поземлени имоти, собственост на жалбоподателя, са посочени под позиции № № 110 и 112.

Според чл. 34, ал. 1, изр. първо от ЗДС, заинтересованото ведомство прави мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството. Т. искане, иницииращо административното производство, е направено от председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ до МРРБ с писмо вх. № 90-03-1054 от 19.11.2024 г. С решение № 660 на МС от 2022 г. обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“ е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС. За посочения национален обект е налице влязъл в сила ПУП (парцеларен план) в процесните участъци като същият бил одобрен със заповед № РД-02-15-110 от 10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, изменена, поради допуснати очевидни фактически грешки относно номерата на имотите, посочени в регистъра на трайно засегнатите имоти в землището на с. Долна Студена, общ. Ценово, с влязла в сила заповед № РД-02-15-72 от 30.05.2023 г. на същия орган. Според чл. 33, ал. 2 от ЗДС наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, се установява с влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти за задоволяване на държавни нужди, или с одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, или по друг начин, предвиден в закон. Следователно с влизане в сила на ПУП-ПП посочената материална предпоставка за отчуждаването на имотите (държавната нужда и невъзможността тя да бъде задоволена по друг начин), е категорично установена.

От представените с преписката доказателства се установява, че е спазено изискването на чл. 34, ал. 2 от ЗДС, като с искането са представени и изискуемите приложения. По-конкретно представена е, съгласно чл. 34, ал. 2, т. 3 от ЗДС, и оценка на имотите, извършена от оценител на имоти - „Сървей груп“ ЕООД, гр. София. Експертната оценка била възложена с възлагателно писмо изх. № 53-00-11437 от 15.09.2023 г. на председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“. Няма спор, че лицето, на което е възложена оценката, има качеството на „оценител на имоти“, съгласно легалната дефиниция по § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС като разполага със сертификат рег. № *********/2017 г., издаден от Камарата на независимите оценители в България, с оценителска правоспособност земеделски земи и трайни насаждения.

Датата на възлагането на оценката фиксира края на периода от 12 месеца (от 15.09.2022 г. до 15.09.2023 г.) по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, през който следва да са били сключени сделките, които могат да бъдат използвани като аналози при определянето на пазарните цени. Както беше посочено, искането за отчуждаване е направено с писмо с вх. № 90-03-1054 от 19.11.2024 г., а оценителският доклад е от 11.11.2024 г., т.е. той е представен само осем дни преди да е направено искането за отчуждаване, поради което е актуален и отговаря на изискването по чл. 34, ал. 2, т. 3 от ЗДС оценката на имотите да е направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като са спазени процедурните изисквания за вземането му, регламентирани в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС.

Неоснователни са доводите на оспорващия, че видът на обезщетението е неправилно определен от ответника, тъй като за отчуждените имоти в землището на с. Божичен следва да му бъдат предоставени като обезщетение равностойни имот/имоти частна държавна собственост от държавния поземлен фонд. Действително, разпоредбата на чл. 42а, ал. 1 от ЗДС предвижда, че когато за държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, се отчуждават принудително имоти – частна собственост, представляващи земеделски земи или горски територии, като равностойно обезщетение може да се предостави имот – частна държавна собственост, от държавния поземлен фонд и от горските територии – държавна собственост. Този начин на обезщетение е една от възможностите, предвидени от законодателя, за определяне на равностойно обезщетение за отчуждения имот или имоти. Алтернативният вариант е за отчуждените имоти или части от имоти да се определи равностойно парично обезщетение по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, като законодателят не е определил приоритетен вид на обезщетяването. В случая, в съответствие с предоставената от законодателя оперативна самостоятелност, ответникът е предпочел втория вариант за обезщетение и е разпоредил за отчуждените имоти жалбоподателят да получи равностойно парично обезщетение. Изборът е направен в границите на компетентност на органа, проведен е при спазване на съответната процедура и е законосъобразен. Същият съответства и на целта на закона, като в тази връзка следва да се съобрази, че предвид мащабите на отчуждителната процедура и броя на засегнатите имоти от вида на процесния, е практически невъзможно обезщетяването на всички правоимащи лица чрез предоставяне на равностойни обезщетения във вид на поземлени имоти. От друга страна, определянето на различни по вида си обезщетения, би поставило засегнатите собственици в условията на нееднакво третиране, като някои от тях ще бъдат обезщетени в натура, а останалите чрез паричен еквивалент, без ясно установени критерии при такъв подбор. Последното не е в съответствие с разума на закона, поради което съдът намира претенциите на жалбоподателя за обезщетяване по реда на чл. 42а, ал. 1 от ЗДС, за неоснователни. В посочения смисъл е и константната практика на ВАС, намерила отражение например в решение № 12982 от 02.10.2019 г. по адм. дело № 11371 от 2018 г., решение № 1828 от 11.02.2019 г. по адм. д. № 9837 от 2018 г., решение № 12495 от 24.09.2019 г. по адм. д. № 10237 от 2018 г., решение № 7568 от 21.05.2019 г. по адм. д. № 11700 от 2018 г. и др., както и практиката на ЕСПЧ досежно елементите на проверката за справедлив баланс: дали са съществували други, по-малко инвазивни мерки до които публичните власти биха могли разумно да прибегнат в преследване на обществения интерес. Евентуалното им съществуване обаче само по себе си не прави оспорваното законодателство необосновано. При условие че законодателят остава в границите на своята свобода на преценка, Съдът не е длъжен да се произнася изрично дали законодателството представлява най-доброто решение за справяне с проблема или свободата на преценка на законодателя е трябвало да бъде упражнена по друг начин (James and Others v. United Kingdom, § 51; Koufaki and Adedy v. Greece (dec.), § 48).

Съдът намира обаче, че решението на Министерския съвет, в оспорената му част досежно определения размер на обезщетението за отчуждените двата имота, собственост на оспорващия, противоречи на материалния закон, което обстоятелство води до неговата незаконосъобразност в тази част, съгласно чл. 146, т. 4 от АПК и е основание за изменението му.

С решение № 60 от 06.02.2025 г. на Министерски съвет се отчуждават имоти и части от имоти-частна собственост за държавни нужди за изграждане на обект „Автомагистрала Русе- Велико Търново“, участъци „Русе-Бяла“ и обход на гр. Бяла от км 0+500 до км 76+040 в землищата на община Иваново, община Две могили и община Борово, обл. Русе“.

Засегнати от трасето на магистралата са и следните имоти:

• имот с [идентификатор] в землището на с. Божичен, общ. Иваново, обл. Русе с площ 10, 254 дка с начин на трайно ползване нива, трета категория. В одобрения проект за парцеларен план на трасето на автомагистралата имот с [идентификатор] по КККР на с. Божичен /идентичен с [имот номер] по КВС на с. Божичен/ е разделен на два имота 04981.26.312 с площ 1, 814 дка и 04981.26.274 с площ 8, 442 дка. Предмет на отчуждаване е имот с [идентификатор] с площ 1, 814 дка в землището на с. Божичен, общ. Иваново, обл. Русе и

• имот с [идентификатор] в землището на с. Божичен, общ. Иваново, обл. Русе с площ 1, 845 дка с начин на трайно ползване изоставено трайно насаждение, а по договор за доброволна делба „гора“. Имот с [идентификатор] в землището на с. Божичен /идентичен с [имот номер] по КВС на с. Божичен/ с площ 1, 845 дка е предвиден за отчуждаване целия имот.

Имотите са собственост на жалбоподателя, видно от приложен по делото договор за доброволна делба на земеделски земи, вписано с № 293 вх. рег. № 4573/24.07.1998 г.

При тези данни по безспорен начин се установява идентичността между отчуждаваните и притежаваните от жалбоподателя процесни недвижими имоти.

В хода на съдебното производство и за изясняване на обстоятелствата по делото, съдът допусна съдебно-оценителна експертиза със задачи. Експертизата бе възложена на вещо лице, което отговаря на изискванията, предвидени в § 1а, т. 3 от допълнителните разпоредби на ЗДС.

От заключението на вещото лице е видно, че в землището на с. Божичен, община Иваново няма сделки, които да отговарят на законовите условия за пазарни аналози, нито в изследвания в административното производство период от 15.09.2022 г. до 15.09.2023 г., нито в период от 12 месеца преди датата на решението на МС – от 06.02.2024 г. до 06.02.2025 г. Вещото лице е изложило убедителна аргументация защо нито една от установените сделки през последния период не могат да бъдат ползвани като аналози, а именно от приложените актове три броя са за сделки с имоти – урбанизирана територия, а не земеделска земя с начин на трайно ползване – нива, а четвъртият акт касае 123 имота (ниви) в няколко различни землища, но ипотекирани с обща стойност.

В първия вариант на заключението на вещото лице, при прилагане на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС и Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, включително на предвидената в чл. 3, ал. 1 от същата /в редакция на разпоредбата преди изменението с ДВ, бр. 65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г./ 1/. начална цена от 500 лв./дка за нива от трета категория, която на основание чл. 4, ал. 2 от Наредбата, се коригира както следва: 500 лв./дка х 1, 55 = 775 лв./дка или определеното паричното обезщетение за отчуждения имот 04981.26.312 по КККР на с. Божичен: 1, 814 дка х 775 лв./дка е 1 406 лева, каквото е по възприетия оценителен доклад и в позиция № 110 от колона „№ по ред“ на приложението към т. 1 от оспорения административен акт.

2/. Съответно за имот с идентификатор 04981.26.46 по КККР на с. Божичен: 1, 845 дка х 270 лв./дка е 498 лв. /начална цена от 200 лв. за нива шеста категория умножена по 1, 35 = 270 лева/дка/ + 1 104 лв. за горските насаждения в имота или общо 1 602 лева, каквото е по възприетия оценителен доклад и в позиция № 112 от колона „№ по ред“ на приложението към т. 1 от оспорения административен акт.

При проверка в ДЛС „Дунав“, гр. Русе на 13.11.2025 г., вещото лице е констатирало, че имотът е лесоустроен като гора в земеделски земи. Попада в отдел 254, подотдел „г“ като издънкови насаждения, вид на насаждението космат дъб, възраст 55 години, диаметър 20 см. Към заключението си експертът е приложил и таксационна характеристика от Горскостопанския план за отдел 254, подотдел „г“. Данните съвпадат с тези, описани в оценителския доклад, използваният ценоразпис за добив на дъб съвпада с действащия в момента, одобрен на 20.09.2024 г от директора на ДЛС „Дунав“, гр. Русе. Съответно и оценката на горските насаждения е 1 104 лева. Констатациите и съответните изчисления на вещото в тази насока изцяло потвърждават възприетото и в оценителския доклад на „Сървей груп“ ЕООД, гр. София.

Във втория вариант на заключението вещото лице се е позовало на информацията от Протокол № 1/17.01.2025 г. за определяне на средно рентно плащане за стопанската 2024 г./2025 г., публикуван на интернет страницата на ОД „Земеделие“ - гр. Русе. На основание § 2е от ДР на ЗСПЗЗ и Методиката за определяне на средното рентно плащане за стопанска година, одобрена от МЗХ, размерът на средното рентно плащане се изчислява на база вписани договори в СВ за имоти с начин на трайно ползване ниви, пасища, ливади, трайни насаждения и лозя за всяко землище. Не се отчита почвената категория на наетата земя. За с. Божичен средното рентно плащане за 1 дка нива за стопанската 2024/2025 г. е в размер на 52 лв./дка, т.е. капитализираната поземлена рента е 52 х 25 = 1 300 лв./дка.

Така обезщетението за отчуждените имоти е както следва:

• за имот 04981.26.312 по КККР на с. Божичен: 1, 814 дка х 1 300 лв./дка = 2 358 лева и
• за имот 04981.26.46 по КККР на с. Божичен: 1, 845 дка х 1 300 лв./дка = 2 399 лв. за земя + 1 104 лв. за горските насаждения: общо 3 503 лева.

С оглед твърдяната материална незаконосъобразност на оспорената част от решението на МС относно размера на обезщетението, съдът на първо място отбелязва, че при преценката за съответствие на оспореното решение със закона следва да се държи сметка за йерархията на нормативните актове, която изисква при установено противоречие между норми от два нормативни акта да се прилага този от по-висока степен. В този смисъл са разпоредбите на чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от ЗНА и чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от АПК, които изрично предвиждат принципа за съблюдаване юридическата сила на правните актове, както и чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, според която конституционна норма международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат). Именно такъв международен договор е и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г., ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г., обн., ДВ, бр. 80 от 2.10.1992 г., в сила от 7.09.1992 г. Смисълът на нейните разпоредби следва да се разбира в светлината на тяхното тълкуване в практиката на ЕСПЧ, независимо от това дали съответното решение е постановено по жалба срещу Република България или срещу държава-членка на Съвета на Европа и страна по Конвенцията. По отношение на решенията на ЕСПЧ по същество, постановени по жалби срещу Република България, намира приложение и разпоредбата на чл. 46 от ЕКПЧ, озаглавена „Задължителна сила и изпълнение на решенията“. Част от ЕКПЧ са и протоколите към нея. Нормата на чл. 1 „Защита на собствеността“ от Протокол № 1 към ЕКПЧ предвижда, че всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби.

От гледна точка на отчуждаването на имоти за обществени (държавни) нужди в константната практика на ЕСПЧ се приема, че балансът между обществения интерес и изискванията за защита на индивидуалните основни права ще се счита постигнат тогава, когато обезщетението, изплатено на лицето, чието имущество е отнето, е разумно свързано с неговата пазарна стойност, определена по време на отчуждаването.

В решението си от 14.05.2020 г. по делото К. и други срещу България (жалби № № 66581/12 и 25054/15), имащо задължителен характер за Република България по силата на чл. 46, § 1 от Конвенцията, ЕСПЧ, в контекста на отчуждавания по реда на ЗДС за изграждане на кръстовище на магистралата София – Варна, респ. на околовръстния път около гр. София приема, че е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1, тъй като прилагането на правилата, предвидени в Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, не е довело до присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на земята на жалбоподателите, както изисква член 1 от Протокол № 1 (§ 91). ЕСПЧ изрично отбелязва, че Наредбата е приета отдавна и се основава на обща информация за цялата страна, а не на информация, специфична за пазарната стойност на конкретните парцели (§ 86).

Тук е мястото да се отбележи, че Наредбата е приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г., обн., ДВ, бр. 64 от 5.06.1998 г., в сила от 5.06.1998 г., като е многократно изменяна, вкл. с § 43 от ПМС № 10 от 25.01.2024 г. обн., ДВ, бр. 9 от 30.01.2024 г., в сила от 1.02.2024 г., като при нито едно от измененията не са били увеличавани началните цени на различните категории земеделска земя, предвидени в таблицата към чл. 3, ал. 1 от този подзаконов нормативен акт, независимо от много настъпили събития в световен мащаб, вкл. и не е отразяван размерът на инфлацията. Изменението на чл. 3, ал. 1 от Наредбата и актуализиране на началните цени на земеделските земи е направено едва с ДВ, бр. 65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г., но тази редакция е неприложима за случая, тъй като не е действала към датата на издаване на частично оспореното решение на МС и не й е придадено обратно действие. При съобразяване на приложимата редакция на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, преди изменението с ДВ, бр. 65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г., е абсурдно да се приеме, че началната цена на земеделската земя от трета, съответно шеста категория, от които категории са процесните ниви, продължава да бъде в размер на 500 лв./дка, съответно 200 лв./дка, каквато тя е била през 1998 г., както твърди ответната страна.

Така, въпреки задължението си за предприемане на общи мерки по изпълнение решението на ЕСПЧ, Министерският съвет, като издател на този подзаконов нормативен акт, не е предприел необходимите стъпки за съобразяването на началните цени на земеделските земи, предвидени в чл. 3, ал. 1 от Наредбата в приложимата й редакция преди изменението с ДВ, бр. 65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г., с актуалните пазарни условия, респ. не е формулирал друг метод за тяхното изчисление, който да гарантира, че по реда на този подзаконов нормативен акт се определя равностойно парично обезщетение по пазарни цени.

На следващо място, в съответствие с константната си практика в цитираното решение ЕСПЧ припомня (§ 63 и § 74), че размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена, т.е към момента на постановяване на оспорения акт.

Заплащането на предварително и равностойно обезщетение се изисква не само от закона – чл. 32, ал. 1 от ЗДС, но и от конституционната норма на чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България. Както е посочено и в мотивите на решение № 6 от 4.07.2006 г. на КС на РБ по конст. д. № 5/2006 г., чисто пазарният принцип за установяване равностойността на един имот би могло да бъде постигнат, само ако този имот бъде предложен за продажба на свободния пазар. В случаите на принудително отчуждаване на частни имоти за държавни и общински нужди, т.е. на отнемане на частна собственост от Държавата на съответно конкретно посочени законови основания, предлагането на пазара по понятни причини не може да бъде осъществено. Това налага адекватната обезщета (равностойното парично обезщетение) да се определя по законов ред. КС приема, че тази уредба несъмнено трябва да има предвид пазарната цена, която собственикът би получил от продажбата на имота на свободния пазар. Застиналите във времето начални цени по чл. 3, ал. 1 от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, в приложима за случая редакция преди изменението с ДВ, бр. 65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г., при липса на пазарни аналози, дори и увеличени със съответния корекционен коефициент, не могат да се считат за пазарни цени, т.е. те не представляват „… пазарната цена, която собственикът би получил от продажбата на имота на свободния пазар“, каквото изискване е изведено в мотивите на цитираното решение на КС и вече това на ЕСПЧ по делото К. и други срещу България, респ. на константната практика на ЕСПЧ по дела, свързани с отчуждаване на недвижими имоти за държавни нужди.

На следващо място, според трайната практика на ЕСПЧ размерът на обезщетението трябва да се изчислява въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена. С оглед изискването за предварително заплащане на обезщетението, разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 2, б. “а“ от ЗДС предвижда, че решението на Министерския съвет и заповедта на областния управител влизат в сила и имотът се смята за отчужден в случаите на обжалване, когато е преведено обезщетението по сметка на правоимащите лица въз основа на решението на съда по чл. 38, ал. 8. Следователно размерът на обезщетението следва да отразява пазарната стойност на имота, определена максимално близо до датата на постановяване на оспорения административен акт, задължителен реквизит на който, съгласно чл. 34б, ал. 1 от ЗДС, е и цената (размерът на обезщетението) на отчуждаваните имоти. Поради това съдът намира, че крайната дата на 12-месечния период, през който трябва да бъде съобразявано евентуалното наличие на сделки-аналози, посочени в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС (покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота), следва да е не датата на възлагане на оценката, а датата на издаване на оспорения акт – 06.02.2025 г., т.е. този период следва да обхваща времето от 06.02.2024 г. до 06.02.2025 г.

Според нормата на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, в случай, че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ - за земеделски земи. В чл. 1, т. 5 от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи е посочено, че с нея се уреждат и условията и редът за установяване на цени на земеделските земи при определяне на равностойното парично обезщетение в случаите по чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, а нормата на чл. 5а указва, че цените по наредбата са база за определяне на цени на земеделските земи в случаите по чл. 1. Както обаче беше посочено по-горе и както е отбелязал Съдът в Страсбург в коментираното решение, посочената наредба е приета през 1998 г. като не е била актуализирана към момента на постановяване на оспореното частично решение на МС, при настъпилото през годините съществено изменение на пазарните цени на земеделските земи.

От заключението на вещото лице е видно, че в землището на с. Божичен, община Иваново няма сделки, които да отговарят на законовите условия за пазарни аналози, нито в изследвания в административното производство период от 15.09.2022 г. до 15.09.2023 г., нито в период от 12 месеца преди датата на решението на МС – от 06.02.2024 г. до 06.02.2025 г.

Първият вариант на заключението потвърждава тезата на ответника и заинтересованите страни, но както беше посочено по-горе, в § 91 от решението по делото К. и други срещу България ЕСПЧ заключава, че прилагането на правилата, предвидени в Наредбата, преди изменението на чл. 3, ал. 1 с ДВ, бр. 65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г., не е довело до присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на земята на жалбоподателя, както се изисква съгласно член 1 от Протокол № 1. Поради това съдът счита, че при липсата на подходящи сделки-аналози, регламентираният в чл. 3, ал. 1 от Наредбата /редакцията на нормата преди изменението с ДВ, бр. 65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г./ механизъм за определяне на началната цена на земеделските цени би могъл да бъде ползван, каквато е изразената от законодателя воля в чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, но въз основа на актуални към датата на отчуждаването рентни/наемни плащания, т.е. въз основа на капитализираната поземлена рента (годишно рентно плащане на един декар х 25), изчислена не към датата на приемане на наредбата през 1998 г., а към стопанската 2024/2025 г., т.е по втория вариант.

Самият ответник, чрез позоваването в нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата /в приложимата редакция/ именно на капитализираната поземлена рента, е приел, че този оценителски метод е допустим при определяне обезщетенията за отчуждаваните земеделски земи. Поради и това, съдът възприема втория вариант на експертизата, при който вещото лице се е позовало на информацията от протокол № 1 от 17.01.2025 г. за определяне на средно рентно плащане за стопанската 2024/2025 г., публикуван на интернет страницата на ОД „Земеделие“ - гр. Русе. На основание § 2е от ДР на ЗСПЗЗ и Методиката за определяне на средното рентно плащане за стопанска година, одобрена от МЗХ, размерът на средното рентно плащане се изчислява за съответното землище от общината за предходната година въз основа на данни, предоставени от съответната общинската служба по земеделие, за средната стойност на рентните вноски, изчислена на база всички договори, регистрирани в общинската служба по земеделие.

В заключението си вещото лице е посочило, че за с. Божичен, община Иваново, средното рентно плащане за 1 дка нива за стопанската 2024/2025 г. е в размер на 52 лв./дка, поради което капитализираната поземлена рента възлиза в размер на 1 300 лв./дка.

Така за отчуждените имоти дължимото обезщетение е както следва:

• за имот 04981.26.312 по КККР на с. Божичен: 1, 814 дка х 1 300 лв./дка = 2 358 лева и
• за имот 04981.26.46 по КККР на с. Божичен: 1, 845 дка х 1 300 лв./дка = 2 399 лв. за земя + 1 104 лв. за горските насаждения: общо 3 503 лева.

Следва да се отбележи, че информацията за средното рентно плащане по § 2е от ДР на ЗСПЗЗ действително не е представена в протокола на ОД „Земеделие“ - гр. Русе по отделни категории на земеделската земя (нива), както това е сторено в таблицата към чл. 3, ал. 1 от наредбата в приложимата редакция. От друга страна обаче тази информация се отнася до получаваните рентни плащания/наеми при отдаването на земеделски земи, принадлежащи именно към землището на конкретното населено място, докато, както ЕСПЧ отбелязва в § 86 от решението си по делото К. и други срещу България, началните цени, предвидени в таблицата към чл. 3, ал. 1 от наредбата /редакцията на нормата преди изменението с ДВ, бр. 65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г./, се основават на обща информация за цялата страна, а не на информация, специфична за пазарната стойност на конкретните парцели.

По изложените съображения депозираната жалба следва да бъде уважена досежно размера на определеното обезщетение за процесните два имота.

Решението в оспорената му част следва бъде изменено като определеният размер на обезщетението за:

- имот с идентификатор по КККР 04981.26.312 /номер на имота по регистър по одобрения ПУП-ПП – 26.44/, вид на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, с площ 1, 814 дка, находящ се в землището на с. Божичен, общ. Иваново от 1 406 лева (№ по ред 110 от приложението към т. 1 от решението) следва да бъде увеличен на 2 358 лева и за

- имот с идентификатор по КККР 04981.26.46 /номер на имота по регистър по одобрения ПУП-ПП – 26.46/, вид на територията – земеделска, начин на трайно ползване - изоставено трайно насаждение, с площ 1, 845 дка, находящ се в землището на с. Божичен, общ. Иваново (№ по ред 112 от приложението към т. 1 от решението) от 1 602 лева следва да бъде увеличен на 3 503 лева.

По разноските

С определение № 967 от 26.03.2025 г., постановено в закрито съдебно заседание, съдът, на основание чл. 95, ал. 4 от ГПК и чл. 83, ал. 2 от ГПК вр.чл. 144 от АПК е освободил жалбоподателя от заплащане на държавни такси по делото, както и му е предоставил правна помощ по чл. 21, т. 2 от ЗПП – за процесуално представителство.

С определение № 2980 от 07.11.2025 г., постановено в закрито съдебно заседание, съдът, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК вр.чл. 144 от АПК е освободил жалбоподателя от заплащане и на разноски по делото. При тези данни разноските по делото – за депозит за вещо лице за назначената по делото съдебно-оценителна експертиза първоначално са платени от суми, предвидени за това от бюджета на съда (чл. 83, ал. 3 от ГПК вр.чл. 144 от АПК).

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК вр.чл. 144 от АПК когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, ответната страна в производството е длъжна да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда. На основание цитираната разпоредба на ответната страна следва да се възложи дължимата държавна такса за образуване на делото в размер на 10 лева, както и 300 лева – депозит вещо лице, която сума е изплатена на вещото лице първоначално от бюджета на съда.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ по жалба на Г. Д. К. от гр. Русе Решение № 60 от 06.02.2025 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“, участъци „Русе-Бяла“ и обход на град Бяла от км 0+500 до км 76+040“ на територията на област Русе, в землищата на община Иваново, община Две могили и община Борово, съгласно подробен устройствен план – парцеларен план, одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-15-110 от 10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, изменена с влязла в сила заповед № РД-02-15-72 от 30.05.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, намиращи се в землищата на с. Божичен, с. Иваново и с. Тръстеник, община Иваново, гр. Две могили, община Две могили и с. Екзарх Йосиф, община Борово, само в частта му, относно оценката на отчуждените недвижим имоти по реда на чл. 34а и следващите от ЗДС, собственост на жалбоподателя, както следва:

1. за недвижим имот № по ред 110 от приложението към т. 1 от решението - имот с идентификатор по КККР 04981.26.312 /номер на имота по регистър по одобрения ПУП-ПП – 26.44/, вид на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, с площ 1, 814 дка, находящ се в землището на с. Божичен, общ. Иваново като УВЕЛИЧАВА размера на определеното парично обезщетение за този имот от 1 406 лева на 2 358 лева и

2. за недвижим имот № по ред 112 от приложението към т. 1 от решението - имот с идентификатор по КККР 04981.26.46 /номер на имота по регистър по одобрения ПУП-ПП – 26.46/, вид на територията – земеделска, начин на трайно ползване - изоставено трайно насаждение, с площ 1, 845 дка, находящ се в землището на с. Божичен, общ. Иваново като УВЕЛИЧАВА размера на определеното парично обезщетение за този имот от 1 602 лева на 3 503 лева.

ОСЪЖДА Администрацията на Министерския съвет, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], представлявана от министър-председателя Р. Ж., да заплати по сметка на Административен съд – Русе - BG86 CECB 9790 31D7 4680 00, BIC, CECBBGSF при ЦКБ, клон Русе, сума в общ размер на 310 лева, от които 10 лева – за държавна такса за образуваното дело и 300 лева – депозит вещо лице за назначената по делото съдебно-оценителна експертиза.

Решението е окончателно.