Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 22. 10. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, І граждански състав, в
публичното заседание на първи октомври през двехиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 4503 по описа за 2019 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Постъпила
е искова молба от В.Ц.И. от
гр. П. против Г.Р.У. *** и Ч.Ю.П. от гр.
П. . В молбата се твърди, че с влязла в сила присъда по НОХД № 2552/ 2018 год. по описа
на П. ския районен съд е призната за виновна подсъдимата Г.Р.У., родена на ***
год. в гр. П. , живуща ***, ***, българско
гражданство, със средно специално образование, безработна,
омъжена, неосъждана, ЕГН **********,
за виновна в това, че на 24. 10. 2017 год. в гр. П. ,
в съучастие като извършител с Ч.Ю.П. последната също извършител, с цел да набавят
за себе си имотна облага, възбудила и до 10. 01. 2018 год. поддържала
заблуждение у В.Ц.И. и Р.А.П., че ще бъде извършена покупко- продажба на жилище в гр.
П. , ***, собственост на ***, и с това
причинила на В.Ц.И. имотна вреда в размер на
9 700 лв. Твърди се,
че със същата присъда е призната и подсъдимата Ч.Ю.П. за виновна в това,
че 24. 10. 2017 год. в гр. П. , в съучастие като извършител с Г.Р.У. последната също извършител, с цел да набавят за себе си имотна
облага, възбудила и до 10. 01. 2018 год. поддържала заблуждение у В.Ц.И. и Р.А.П., че ще бъде извършена
покупко- продажба на жилище
в гр. П. , ***, собственост на ***, и с това причинила на В.Ц.И. имотна
вреда в размер на 9 700 лв. Твърди
се, че на основание чл. 210 ал. 1 т. 5, вр. чл. 209
ал. 1, вр. чл. 26 ал.1, вр.
чл. 20 ал. 2, вр. чл.58а ал.1 от НК е било определено
наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, което е намалено с 1/ 3 или една година лишаване от свобода, като на
основание чл. 66 ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието е било отложено с тригодишен
изпитателен срок. Твърди
се, че с решение № 76 от 15. 05. 2019 год. по ВНОХД № 205/ 2019 год. П. ският окръжен съд
е изменил присъдата по отношение на подсъдимата У., като е намалил размера на наказанието лишаване от свобода от 3 години
на 1 година и шест месеца, съответно
намалено с 1/ 3 и я осъдил на
една година лишаване от
свобода. Твърди се, че на основание чл. 337 ал. 2 т. 2
от НПК съдът е отменил освобождаваното
на подсъдимата Г.Р.У. на основание чл. 66 ал. 1 от НК, като е определил на основание чл. 57 ал. 1 т. 3
от ЗИНЗС първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното
наказание- една година лишаване
от свобода. Твърди се, че останалата
част е била потвърдена присъдата
на първоинстанционния съд. Твърди се, че съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда
на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Твърди се, че обвинението и присъдата са по чл. 210 ал. 1 т. 5 във вр. с чл. 209 ал. 1 от НК. Твърди
се, че в случая вредата е елемент
от фактическия състав по
чл. 210 ал. 1 т. 5 от НК. Твърди се, че ответниците отговарят солидарно, съгласно чл. 53 от ЗЗД. Твърди
се, че в наказателното производство не са приети за разглеждане
предявените граждански искове, поради което за ищцата е налице правен интерес да предяви претенцията си по
граждански път. В заключение ищцата моли съда да осъди ответниците да й
заплатят солидарно сумата от 9 700, 00 лв., представляваща обезщетение за
причинените на ищцата имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането- 10. 01. 2018 год.- до окончателното изплащане на сумата.
Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
Ответницата Г.Р.У. ангажира становище, че исковата молба е
основателна.
Ответницата Ч.Ю.П. ангажира становище, че исковата молба е
неоснователна.
Съдът, като прецени събраните
по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
За да се реализира деликтната
отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД следва да са налице няколко кумулативно
предвидени предпоставки. На първо място трябва да е извършено определено деяние
/действие или бездействие/, което да е противоправно и виновно.
Противоправността винаги и безусловно е свързана с нарушаването на определени
правни норми. Вината се предполага до доказване на противното, т. е.
причинителят на увреждането може да доказва, че не е действувал виновно и да се
освободи от отговорност. Формите на вината /умисъл и непредпазливост/ са
визирани в разпоредбата на чл. 11 от НК, но се използуват и от гражданското
право. Следващ съществен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя може
да бъде имуществена и неимуществена /морална/, но във всички случаи подлежи на
възстановяване само, ако е в причинна връзка с противоправното и виновно деяние
на дееца. В конкретния случай всички необходими елементи на непозволеното
увреждане са налице. Безспорно по делото е, че с влязла в сила присъда от 30. 01.
2019 год. по НОХД № 2552/ 2019 год. по описа на П. ския районен съд
ответницата Г.Р.У. е била призната за
виновна в това, че на 24. 10. 2017 год. в гр. П. , в съучастие като извършител с Ч.Ю.П. последната също извършител, с цел да набавят
за себе си имотна облага, възбудила и до 10. 01. 2018 год. поддържала
заблуждение у В.Ц.И. и Р.А.П., че ще бъде извършена покупко- продажба на жилище в гр.
П. , ***, собственост на ***, и с това
причинила на В.Ц.И. имотна вреда в размер на
9 700 лв. Безспорно е,
че със същата присъда е призната и ответницата Ч.Ю.П. за виновна в това,
че 24. 10. 2017 год. в гр. П. , в съучастие като извършител с Г.Р.У. последната също извършител, с цел да набавят за себе си имотна
облага, възбудила и до 10. 01. 2018 год. поддържала заблуждение у В.Ц.И. и Р.А.П., че ще бъде извършена
покупко- продажба на жилище
в гр. П. , ***, собственост на ***, и с това причинила на В.Ц.И. имотна
вреда в размер на 9 700 лв. При това положение и предвид
разпоредбата на чл. 300 от ГПК във вр. с чл. 413 ал. 2 от НПК съдът приема, че
следва да се ангажира отговорността на ответниците за причинените имуществени
вреди на ищцата. Ирелевантно за спора е обстоятелството, че сумата- предмет на
престъплението е получена изцяло от първата ответница Г.Р.У., доколкото в
случая е налице съизвършителство и настъпилата вреда за ищцата е последица от
виновното поведение на всеки един от съучастниците в престъплението /ответниците/
независимо от по- големия принос на ответницата У. в съпричиняването. Казано с
други думи, вредата е единен резултат /последица/ от престъпната деятелност на
всеки от двамата ответници, което е основание за ангажирането на тяхната
солидарна отговорност съобразно разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД.
Съобразявайки гореизложеното съдът намира, че размерът на
обезщетението, което ответниците следва да заплатят на ищцата за претърпените
от нея вследствие извършеното престъпление имуществени вреди, следва да се
определи на 9 700 лв., който размер е доказан и от влязлата в сила наказателна
присъда.
Доколкото претърпените от ищцата
имуществени вреди произтичат от непозволено увреждане и предвид разпоредбата на
чл. 86 ал. 1 във вр. с чл. 84 ал. 3 от
ЗЗД ответниците следва да заплатят и законната лихва върху присъденото
обезщетение, считано от датата на увреждането /10. 01. 2018 год./ до
окончателното изплащане на сумата.
При този изход на
делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищцата направените деловодни разноски в размер на 600 лв.
На основание чл. 78
ал. 6 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на П. ския
районен съд държавна такса върху цената на иска в размер на 388 лв.
По така изложените
съображения П. ският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА- на основание чл. 53 във вр. с чл. 45 от ЗЗД- Г.Р.У. ***, понастоящем в ***, ЕГН **********,
и Ч.Ю.П. ***, ЕГН **********, да заплатят солидарно на В.Ц.И. от гр. П. , ЕГН **********,
сумата
от 9 700, 00 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10. 01. 2018 год. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА- на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК- Г.Р.У. ***, понастоящем в ***, ЕГН **********,
и Ч.Ю.П. ***, ЕГН **********, да заплатят на В.Ц.И. от гр. П. , ЕГН **********,
сумата от 600, 00 лв.,
представляваща направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА- на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК- Г.Р.У. ***, понастоящем
в ***, ЕГН **********, и Ч.Ю.П. ***, ЕГН **********, да заплатят по сметка на П.
ския районен съд сумата от 388, 00
лв., представляваща държавна такса върху цената на иска.
Решението подлежи на
обжалване пред П. ския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: