№ 613
гр. София, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Л.мир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Мая Михайлова Въззивно гражданско дело №
20211100508530 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Д. М., действаща лично и като законен представител
на малолетното дете В. К. Л. срещу Решение № 20104067/23.04.2021 г. постановено по гр.
дело № 52591/2019 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 92-ри състав, с която се
обжалва изцяло решението. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано
и постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, като
въззивникът подробно е изложил съображенията си. Въззивникът моли да се отмени
обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се уважи подадената молба за
защита по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Въззиваемата страна К. П. Л. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без
уважение. Претендира разноски за въззивното производство.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от молителите в
първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и
допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Д. Д. М., действаща лично и като
законен представител на малолетното дете В. К. Л. срещу К. П. Л. – за защита спрямо нея и
малолетната й дъщеря В. К. Л. от домашно насилие, извършено на 11.09.2019 г., подробно
1
описано в молбата.
Ответникът К. П. Л. е оспорил твърденията в подадената молба за наличие на домашно
насилие.
С Решение № 20104067/23.04.2021 г. постановено по гр. дело № 52591/2019 г. по описа на
Софийския районен съд, ГО, 92-ри състав, е оставена без уважение молбата на Д. Д. М.,
действаща лично и като законен представител на малолетното дете В. К. Л. за издаване на
заповед за защита от домашно насилие срещу К. П. Л., за твърдян акт на домашно насилие,
извършен на 11.09.2019 г., като неоснователна.
Първоинстанционният съд е отказал да издаде заповед за съдебна защита, с която по
отношение на ответника К. П. Л. да бъдат взети мерките по чл.5, ал.1 ЗЗДН, като е осъдил
молителката Д. Д. М. да заплати държавна такса в размер на 25.00 лева и депозит за вещо
лице в размер на 114.72 лева по сметката на СРС, а на ответника – разноски в размер на
400.00 лева – възнаграждение за един адвокат и 400.00 лева – заплатен депозит за вещо
лице.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди
доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:
Домашно насилие може да бъде установено само при кумулативното наличие на две
предпоставки, а именно: на първо място – осъществен от съответното лице - ответник по
молбата за защита, противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от формите, описани в
чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН, насочен спрямо друго лице – молителят в производството по ЗЗДН,
и установен по своето естество, време и място на извършване, и на второ място – наличие
между тези лица на правна, фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3 ЗЗДН.
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Настоящият
съд напълно споделя подробно установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не
намира за необходимо да преповтаря тези изводи. Районният съд е обсъдил и преценил
всички относими по делото доказателства (поотделно и в тяхната съвкупност) относно
релевантните за спора факти, констатирал е съществуващите между тях противоречия и е
изложил мотиви относно това кои доказателства е счел за достоверни и кои – не, като е
обяснил защо дава вяра на едните, а на другите не вярва. Във въззивната инстанция не са
ангажирани други допустими и относими доказателства.
Въззивният съд споделя изцяло мотивите на първостепенния съд и препраща към тях.
Като допълнение към тези мотиви следва да се посочи, че декларацията, изходяща от Д. Д.
М., като майка и законен представител на малолетното дете В. К. Л., е недопустимо
доказателствено средство (т.е. такова, което не е предвидено в закона) – съгласно чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН към молбата по чл. 8, т. 1 се прилага и декларация от молителя за извършеното
насилие, но в настоящия случай молителят В. К. Л. е малолетен, т.е. не е навършил 14-
2
годишна възраст, и липсва законоустановена възможност неговият законен представител да
декларира извършено насилие.
В тази връзка следва да се отбележи и, че от показанията на свидетелите С.М. и Е.Д., които
кореспондират с останалите събрани по делото писмени доказателства, се установява
единствено, че свидетелите не са били очевидци на процесния инцидент, а са възприели
състоянието на молителката Д. Д. М. след неговото приключване.
За пълнота следва да се посочи и, че от заключението на изслушаната от
първоинстанционния съд съдебно-психологическа експертиза, неоспорена от страните, се
установява, че малолетното дете В. К. Л. е присъствало на осъществилия се на 11.09.2019 г.
конфликт между неговите родители, който е възприет от детето като травматичен, и при
който детето споделя, че неговата майка Д. Д. М. е започнала да бие бащата и се опитала да
му удари шамар, след което е паднала. По делото не са събрани никакви доказателства, от
който да се установява, че по време на посочения конфликт от бащата е осъществен
противоправен и умишлен насилствен акт по отношение на малолетното дете. Този
конфликт според настоящия съд не може да се окачестви и като домашно насилие,
осъществено спрямо молителката Д. Д. М., а е част от спора относно родителските права над
малолетното дете В. К. Л., за който пред първоинстанционния съд са събрани многобройни
писмени доказателства и който спор подлежи на разрешаване по друг ред, а не по реда на
ЗЗДН.
Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са наведените доводи в жалбата.
Въззивниците не са доказали по безспорен начин твърденията си за извършени актове на
домашно насилие от страна на въззиваемия на процесната дата. Постановеното решение е
съобразено с всички ангажирани и относими към спора доказателства.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и законосъобразно и
следва да се остави в сила.
Относно разноските по производството.
Въззивният съд осъжда въззивницата Д. Д. М. да заплати по сметка на СГС държавна такса
за въззивната жалба в размер на 12.50 лева. Въпреки изхода на въззивното дело, държавната
такса за молбата за защита на въззивницата В. К. Л. и държавната такса за въззивната жалба
срещу първоинстанционното решение, трябва да останат в тежест на бюджета на съда, тъй
като това лице не е навършило 18-годишна възраст (арг. от чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН).
Предвид изхода на делото, въззивницата Д. Д. М. няма право на разноски, нито за
първоинстанционното, нито за въззивното производство, но същата се осъжда да заплати на
въззиваемата страна сумата от 500.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за
производството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решението по гр.д. № 52591/2019 г. по описа на Софийския районен
съд, ІІІ ГО, 92-ри състав.
ОСЪЖДА Д. Д. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Яворов“ **** –
адв. С.М., да заплати по сметка на Софийския градски съд държавна такса в размер на 12.50
лева.
ОСЪЖДА Д. Д. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Яворов“ **** –
адв. С.М., да заплати на К. П. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „****
– адв. Л.К., сумата от 500.00 лева – разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4