Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 08.01.2020 година Град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 04.12. 2019 година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: ДИАНА ИВАНОВА
като разгледа
докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1392
по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение №520/26.07.2019г.,
постановено по гр.д. №1342/2019г. по описа на Районен съд – гр. К., с което е признато
за установено по отношение на Е. Т.П.,***,
съществуването на вземането на “В.“ ЕООД, гр. С.З., за сумата от 609.25 лв., представляваща
3/4 от цената на доставената и изконсумирана питейна вода по партида № 171,
открита на името на починалия ѝ съпруг – П. С.П. ***, за периода от
07.03.2018 г. до 19.04.2019 г.,
както и законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на завеждане
на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до РС – К.
по ч.гр.д. № 741/2019 г. – 11.03.2019 г. -
до окончателното й изплащане; признато е за установено по отношение на С. П. С. ***,
съществуването на вземането на “В.“
ЕООД, гр. С.З., за сумата от 203.08 лв., представляваща 1/4 от цената на
доставената и изконсумирана питейна вода по партида № 171, открита на името на
починалия му баща – П. С.П. ***, за
периода от 07.03.2018 г. до 19.04.2019 г., както и законната лихва върху
присъдената сума, считано от датата на завеждане на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до РС – К. по ч.гр.д. № 741/2019 г. –
11.03.2019 г. - до окончателното й
изплащане; признато е за установено по отношение на Е.Т.П. ***, съществуването на вземането на “В.“
ЕООД, гр. С.З., за сумата от 46.20 лв., представляваща 3/4 от дължимото обезщетение за забавено изпълнение на паричното
задължение за периода от 28.04.2018 г.
до 25.02.2019 г.; признато е за
установено по отношение на С.П.С. ***, съществуването на вземането на “В.“
ЕООД, гр. С.З., за сумата от 15.40 лв., представляваща 1/4 от дължимото обезщетение за забавено изпълнение на
паричното задължение за периода от 28.04.2018 г. до 25.02.2019 г. и са присъдени
разноските по делото.
Във въззивната жалба
въззивниците Е. Т.П. и С.П.С. излагат съображения за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на постановеното решение.
Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено
е искане да се реши спорът по същество, като се отмени решението на РС като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно.
В законния срок е постъпил
писмен отговор от страна на въззиваемия “В.“ ЕООД, с който се взима становище,
че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по
направените във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното
решение като законосъобразно и правилно. Претендират се разноските по делото.
Окръжен съд – гр. С.З., в
настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното
производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд са
предявени искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл.79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД от „В.“ ЕООД против Е.Т.П. и
С.П.С. за признаване за установено, че
Е.Т.П., дължи на “В.“ ЕООД сума в размер на 609.25 лв.,
представляваща 3/4 от цената на доставената и изконсумирана питейна вода
по партида № 171, открита на името на починалия ѝ съпруг – П. С.П. ***, за периода от
07.03.2018 г. до 19.04.2019 г.,
както и законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на завеждане
на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до РС – К. по ч.гр.д. № 741/2019 г. – 11.03.2019 г.
- до окончателното й изплащане и сума в
размер на 46.20 лв. / четиридесет и шест лв. и двадесет стотинки /,
представляваща 3/4 от дължимото
обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение за периода от 28.04.2018 г. до 25.02.2019 г. и за признаване за установено,
че С.П.С. дължи на “В.“ ЕООД, сума в размер на
203.08 лв., представляваща 1/4 от цената на доставената и изконсумирана
питейна вода по партида № 171, открита на името на починалия му баща – П. С.П. ***, за периода от
07.03.2018 г. до 19.04.2019 г.,
както и законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на завеждане
на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до РС – К. по ч.гр.д. № 741 / 2019 г. – 11.03.2019 г.
- до окончателното й изплащане и сума в
размер на 15.40 лв. / петнадесет лв. и
четиридесет стотинки /, представляваща 1/4 от дължимото обезщетение за забавено изпълнение на
паричното задължение за периода от 28.04.2018 г. до 25.02.2019 г.
По делото са представени и
приети като доказателства: заверен препис от компютърно извлечение за сметките
- Лихвен лист за партида 000171 до дата 25.02.2019 г.; квитанция по партида №
000171 в с. Т. № ********** от 28.04.2018 г.; Общи условия за предоставянето на
В и К услуги на потребителите от В и К оператор; заверен препис от отговор на
жалба вх. № ЦУ1231/27.04.2018 г.; жалба вх. № 155/21.01.2019 г., свидетелство
за проверка на водомер № 33/24.04.2018 г.
Видно от приложеното
ч.гр.дело № 741/2019 г. по описа на РС – К., по реда на чл. 410 и сл. ГПК е
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение за неплатено
задължение за консумирана питейна вода по партида 171, за имот, находящ се в с.
Т., общ. М., ул. ***, за периода
07.03.2018 г. – 19.04.2018 г.от „В.“ ЕООД гр. С.З. срещу Е.Т.П. и С.П.С.,
като заповедният съд е издал Заповед за изпълнение на 13.03.2019 г., съгласно
която е разпоредил длъжникът Е.Т.П. да заплати на кредитора 3/4 от задължението
като наследник: 609.25 лв. главница;
46.20 лв. лихва за закъсняло плащане от 28.04.2018г. до 25.02.2019г., законна
лихва върху главницата от 11.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането и разноски 288.75 лв.
и длъжникът С.П.С. да заплати на кредитора 1/4 от задължението като
наследник: 203.08 лв. главница; 15.40 лв.
лихва за закъсняло плащане от 28.04.2018г. до 25.02.2019г., законна лихва върху
главницата от 11.03.2019г. до окончателното
изплащане на вземането и разноски 96.25 лв..
Ответниците не оспорват, че
са наследници на починалия титуляр на процесната партида в с. Т., както и
претендираните квоти за заплащане на задължението за всеки един от тях. Спорят
по отчетеното на 19.04.2018г. количество потребена вода, като твърдят, че тъй
като имало теч на водопроводната мрежа преди водомера, който бил монтиран в
шахта с размери 70/70/70 и шахтата била пълна с вода и тиня отчетените
потребени куб.метра вода не били в размерите, отчетени от длъжностното лице на
оператора.
От заключението на
назначената по делото съдебно - счетоводна експертиза се установява, че за
задължението за периода от 07.03.2018г. – 19.04.2018г. е издадена една
квитанция на стойност 812.33 лв. В счетоводството на ищеца липсват осчетоводени
плащания, извършени от ответниците по процесната квитанция.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 32, ал. 1 от
Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, услугите се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение.
По делото е безспорно
установено, че имотът, за който е начислена претендираната сума е за имот, находящ
се в с. Т., който е с водомерен възел, изискващ зазимяване. Имотите в селата са
с водомери, монтирани в изградени от абонатите водомерни шахти, като през
зимния период водомерът подлежи на зазимяване, поради опасност от измръзване и
повреда на водомера. С оглед естеството на имота, приложение следва да намери чл.
23, ал. 1 т. 3 от Общите условия, където е посочено, че показанията на
водомерите на водопроводни отклонения се отчитат с точност до 1 куб.м два пъти
годишно – за водомери на сградни водопроводни отклонения на имоти с водомерен
възел, изискващ зазимяване…“. В ал. 3 на чл. 23 от Общите условия е посочено,
че в междинните периоди между два отчета В и К операторът ежемесечно начислява
количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход
от предходните два отчета. След отчитането на показанията на водомерите
количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Ето защо,
следва да се приеме, че реално отчетеното на 19.04.2018 год. показание на
водомера е изравнено и е в този размер.
Във връзка с количеството начислена вода,
ответниците излагат възражения, че е имало теч на водопроводната мрежа преди
водомера, който бил монтиран в шахта с размери 70/70/70 и шахтата била пълна с
вода и тиня, като отчетените потребени куб.метра вода не били в размерите,
отчетени от длъжностното лице на оператора. В тази връзка въззивният съд следва
да посочи, че водомерната шахта е собственост на потребителя /чл. 8, а. 4 от
Общите условия/, поради което ответниците имат задължение като потребители да
поддържат водомерната шахта в имота си в състояние, което да позволява нормално
отчитане показанията на поставения в нея водомер. Това означава, че следва да
изградят водомерната шахта по такъв начин, че да не се пълни с вода и тиня от
дъждове и евентуални аварии. Поради това, настоящата съдебна инстанция намира,
че предявените искове са основателни и доказани в уважените от
първоинстанционния съд размери.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от
Наредба № 4, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата. Видно от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза дължимата лихва за периода 28.04.2018г. – 25.02.2019г.
е в размер на 61, 60 лв.
Предвид гореизложеното,
въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Въззивниците Е. Т. П. и
С. П.
С. следва да заплатят на В.“ ЕООД направените пред въззивния съд
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 520/26.07.2019г., постановено по гр.д. № 1342/2019г.
по описа на Районен съд – гр. К..
ОСЪЖДА Е. Т. П. с ЕГН
**********,*** и С. П. С. с ЕГН
**********,*** да заплатят на
“В.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул.“*** направените
пред въззивния съд разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв.
Решението
е окончателно не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.