№ 710
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Костадинова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20211100901049 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Ищецът „Б.“ ООД твърди, че на 06.10.2017 г. сключил с ответника „И.Л.“ ООД
договор, по силата на който се задължил да построи и да прехвърли собствеността върху
недвижим имот срещу задължението на възложителя-купувач да заплати продажна цена в
общ размер от 179 520,50 евро, платима на две вноски: 10 % - при сключване на договора, а
остатъкът – до 45 дни след сключване на окончателния договор. Изграждането на имота
следвало да се извърши в срок до 01.01.2019 г., като правото на собственост следвало да се
прехвърли в срок от 45 дни след покана на възложителя и издаване на разрешение за
ползване. Страните уговорили, че при неспазване на срока за изграждане на обекта ищецът
ще дължи неустойка в размер на 0,2 % на ден, но не повече от 10 % от стойността на
договора. Това съглашение обаче било нищожно, тъй като размерът на неустойката бил
равен на заплатената от купувача продажна цена (17 952,05 евро) и не съответствал на
размера на вредите, които купувачът би претърпял от забавата. Освен това отговорността за
неустойка била обвързана от изпълнението на административна процедура, върху която
продавачът не можел да влияе. Поради изложеното ищецът моли съда да установи
нищожността на неустоечната клауза. Претендира разноски.
Ответникът „И.Л.“ ООД оспорва иска, като твърди, че правото да се иска
установяване на нищожност на клаузата за неустойка било преклудирано, тъй като подобно
възражение не било правено в по-рано заведените искове за права, произтичащи от
процесния договор. По същество счита иска за неоснователен, тъй като максималният
размер на уговорената неустойка бил съобразен с добрите нрави, с обичайната търговска
1
практика и със справедливостта, доколкото не надхвърлял 10 % от цялата стойност на
договора. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, направи следните
фактически и правни изводи:
По допустимостта на иска:
Възражението на ответника, че правото на ищеца да иска установяване на
нищожност на неустоечната клауза е преклудирано поради незаявяване на такова
възражение в по-рано образуваните съдебни производства, водени във връзка с неустойката,
е неоснователно. Валидността на договора за неустойка поради противоречие със закона е
факт, който се съобразява служебно от съда, поради което не е налице срок за заявяване на
това възражение, съответно преклузията да се иска установяване на нищожност не би могла
да настъпи с изтичане на такъв срок. Преклудиращо действие може да има само влизането в
сила на решение, с което валидността на неустойката е призната или отречена със
сила на пресъдено нещо.
Такава сила на пресъдено нещо към настоящия момент не е налице, тъй като
решението по иска за заплащане на неустойката (което при уважаване на иска ще формира
сила на пресъдено нещо за валидността й по арг. от т. 2 на ТР 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС)
не е влязло в сила. Нещо повече, към настоящия момент ищецът има и правен интерес за
самостоятелно установяване нищожността на клаузата за неустойка, доколкото искът за
заплащане на неустойка би могъл да бъде отхвърлен поради липса на забава за съответния
период, без обаче да бъде отречена възможността за друг период на забавата да бъде
предявен отново осъдителен иск.
Недопустимост би могла да последва и от влизането в сила на решението,
постановено по иска за връщане на частично платената неустойка поради плащане без
основание (квалифициран от разглеждащия го съд като иск за връщане на дадено „при
отпаднало основание“), но от извършената служебна справка е видно, че и това решение не
е влязло в сила към настоящия момент.
Ето защо съдът дължи да разгледа иска по същество.
По основателността на иска:
Безспорно между страните е, че между тях е сключен договор от 06.10.2017 г., по
силата на който ищецът в качеството си на изпълнител-продавач се задължава да построи и
продаде на ответника правото на собственост върху построения недвижим имот,
представляващ ателие № 4, находящо се в жилищна сграда в гр. София, ведно с
прилежащите му части, срещу задължението на възложителя-купувач да заплати цена в
размер от 179 520,50 евро. Цената е платима на две вноски – в срок от три работни дни от
подписване на договора е дължима част в размер от 10 %, а остатъкът е платим след
получаване на разрешение за ползване.
Задължението за изграждане на обекта е уговорено със срок – до 01.01.2019 г., като
съгласно чл. 18 от договора при неспазване на срока с повече от тридесет дни продавачът-
2
изпълнител дължи неустойка в размер на 0,2 % на ден, но не повече от 10 % от
стойността на договора. Спорен е въпросът дали това неустоечно съглашение
противоречи на добрите нрави. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:
Съгласно мотивите по т. 3 от ТР 1/2009 г. на ОСТК на ВКС „условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции,
както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора“, като могат да
бъдат използвани различни критерии, сред които и естеството на обезпеченото
задължение, съотношението между него и размера на уговорената неустойка и наличието на
друго обезпечение на задължението, чието неизпълнение е скрепено с неустойката.
В процесния случай с неустойка е скрепено същественото задължение на
ответника, а именно – да изгради в срок обекта, предмет на продажба. Същевременно за
обезпечаване на това задължение страните не са уговорили друго обезпечение. Предвидено
е и аналогично неустоечно задължение при забава на насрещната страна. Всички тези
обстоятелства сочат, че при уговаряне на процесната неустойка страните са съобразили
правилата на добросъвестността.
Справедливостта пък е спазена чрез предвидения обичаен за търговската
практика размер на неустойката (отговарящ на размера на очакваните вреди от забавеното
изпълнение, съизмерими най-малко с необходимостта в периода на забавата ответникът да
заплаща за ползването на друг обект-заместваща облага). Следва да се отчете и
обстоятелството, че неустойката се начислява не от първия ден, следващ падежа, а с
изтичане на тридесет дни, както и че е предвиден краен предел на начисляването й (не
повече от 10 % от стойността на договора).
Възражението на ищеца, че размерът на неустойката е несправедлив, тъй като е равен
на платената от купувача цена, е неоснователно. Неустойката се съизмерява с цялата
дължима от насрещната страна цена (179 520,50 евро), а не с авансовата вноска, тъй като
неустойка би могла да се дължи и след заплащане на пълния размер на задължението на
насрещната страна.
Възраженията, касаещи наличието на обективна невъзможност за изпълнение в срок,
са напълно неотносими, тъй като в настоящия процес се разглежда валидността на
неустоечната клауза само с оглед съдържанието й към момента на сключване на
договора, а не дължимостта на неустойката съобразно реализиралите се след сключване на
договора факти. Самото съдържание на процесната неустоечна клауза не обвързва
отговорността на изпълнителя с факти, за които той не би могъл да отговоря, а единствено с
неизпълнение на неговите задължения да построи и предаде в определен срок обекта на
договора.
Въз основа на всичко изложено съдът намира, че процесното неустоечно съглашение
не противоречи на добрите нрави, добросъвестността и справедливостта и не се установява
3
същото да е нищожно на това основание.
По разноските:
В полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1 800 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.“ ЕООД, ЕИК *******, срещу „И.Л.“ ООД, ЕИК
*******, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за признаване за нищожно поради
накърняване на добрите нрави на неусточеното съглашение за обезщетяване на вредите от
забавата на продалача-изпълнител, обективирано в чл. 18, ал. 1 от предварителен договор за
продажба на недвижим имот от 06.10.2017 г.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на „И.Л.“ ООД, ЕИК *******, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1 800 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4