Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 26.01.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд–
град Шумен, в публичното заседание на шестнадесети януари две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Председател: Снежина Чолакова
Членове: Маргарита Стергиовска
Бистра Бойн
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор П.Вълчев при ШОП, като разгледа
докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 213 по описа за 2022г. на Административен
съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на И.М.Т. ***, депозирана чрез адвокат Д.М.от Адвокатска колегия– Шумен,
против Решение № 78/18.11.2022г. на Районен съд– Нови Пазар, постановено по ВАНД
№ 223/2022г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление № 22-0307-000394/27.06.2022г. на Началник група към ОДМВР-
гр.Шумен, РУ Нови Пазар, с което му е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 месеца и са отнети 12 контролни точки, на основание чл.174 ал.3 пр.1
от ЗДвП, за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП.
Касаторът счита, че съдебното решение
е неправилно и незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Навежда доводи, че посоченият час на установяване на
нарушението- 21,15ч. в АУАН, НП, приет и в решението на съда се разминава
действителният. Релевира и доводи, че неправомерно е лишен от право да посочи
своите възражения в АУАН и освен това в него е посочено като второ нарушение
неизпълнение на предписание за химико- токсикологично изследване на концентрация
на алкохол в кръвта още преди да му бъде връчен талона за изследване. Твърди
се, че в акта и в НП са налице множество неразбираеми съкращения и му се
налагало да предполага за какво е наказан. Освен това за да бъде осъществен
състава на нарушението е следвало да не бъде изпълнено и предписание за даване
на биологични проби, а не само да бъде отказан тест с техническо средство. По
тези съображения отправя молба за отмяна на съдебното решение и на потвърденото
с него наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адвокат М., който заявява, че поддържа касационната жалба и по
доводите, изложени в нея и в пледоарията по същество, моли за отмяна на
съдебния акт и на наказателното постановление.
Ответната страна, Началник група към
ОДМВР- гр.Шумен, РУ Нови Пазар, в съдебно заседание се представлява от главен
юрисконсулт И.С., която оспорва депозираната жалба и по аргументи за правилност
на съдебното решение моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура
възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна, и моли за решение
в този смисъл.
Настоящата съдебна инстанция, след
като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените
в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210
ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Процесното решение е постановено при
следната фактическа обстановка:
С АУАН серия GA № 561335
актосъставителят- мл. автоконтрольор при ОДМВР- Шумен, РУ Нови Пазар
констатирал, че на 09.06.2022г. в 21,15 часа в гр.Нови Пазар, на ул. „Кирил и
Методий“ жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „***“, с рег. № ***,
като при извършената му проверка отказва да бъде изпробван с техническо
средство „Дрегер 7510“ с фабричен № ARDN 0035 за установяване на употребата на алкохол
в издишания въздух. Издаден бил талон за медицинско изследване № 097592.
Актосъставителят посочил, че водачът като отказва проверка с техническо
средство за установяване на алкохол в кръвта и не изпълнява предписание за
изследване с доказателствен анализатор за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрация на алкохол в кръвта му виновно е нарушил разпоредбата на чл.174 ал.3
предл.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, подписан от
него, както и от двама свидетели. В акта било посочено, че водачът няма
възражения. В законовия срок по чл.44 от ЗАНН също не били депозирани
възражения. По преписката е приложена Докладна записка относно извършената
проверка по АУАН, Заповеди
за ППАМ за прекратяване на регистрация на МПС и отнемане на свидетелство за
управление и Талон за изследване, надлежно връчен, в който е даден срок от 45
минути, считано от 22.40ч. водачът да се яви в ЦСМП гр.Нови Пазар за даване на
кръвна проба. Въз основа на така съставения акт административно наказващият
орган издал процесното наказателно постановление.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приел, че в хода на санкционното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, при което актът и НП са изготвени в
съответствие с изисквания на ЗАНН, а вмененото във вина на водача нарушение е
описано пределно ясно, въпреки направените в тестовата част съкращения и
позволяващо му да организира своето защитно поведение. Въззивният съд формирал
и решаващото становище относно законосъобразността на наказателното постановление
по същество, приемайки че приобщените писмени и гласни доказателства
установяват виновното реализиране на простъпката, вменена на жалбоподателя. В
тази връзка съдът посочил, че не кредитира тезата на санкционираното лице, че
са нарушени правата му, тъй като в АУАН е можело да бъде посочено дали има
възражения или не, макар, че предвид ползвания формуляр да е нямало възможност
за писменото им посочване, а в последствие е можело да бъдат изложени такива,
но това не е било сторено. Предходната инстанция отклонила като неоснователно и
твърдението на наказаното лице за неправилно посочен час на нарушението.
Шуменският административен съд
намира, че въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният
съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от
касационната съдебна инстанция. Правните доводи кореспондират с
доказателствения материал, като решението е постановено при обстойно обсъждане
на релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. С
оглед на това не са налице процесуални нарушения, водещи до отмяната му.
Касационният състав намира за
правилни изводите на въззивния съд, че в хода на административно наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на производствените правила,
като в мотивите на решението е даден отговор на инвокираните от жалбоподателя
възражения. В тази връзка съдът е обсъдил изчерпателно спецификите на
санкционните производства по ЗАНН, достигайки до извод за стриктното
съблюдаване на императивния законов ред от страна на контролните органи.
Правилно въз основа на събраните по
делото доказателства, районният съд е приел за безспорно установен факта на
извършване на санкционираното нарушение. Касаторът е санкциониран за нарушение
по чл.174 ал.3 от ЗДвП. В цитирания законов текст е предвидена отговорност за
водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи
вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му. От събраните по делото доказателства се
установява, че И.М.Т. е санкциониран, за това, че на 09.06.2022г., в гр.Нови
Пазар, като водач на МПС, отказва да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употреба на алкохол. Касационната инстанция намира, че
този факт се установява по безспорен начин от всички събрани по делото
доказателства и в частност от показанията на полицейските служители, извършили
проверката. Същите са последователни и непротиворечиви досежно релевантните за
административно наказателната отговорност на дееца факти, и по делото не са
ангажирани доказателства, които да ги оборват. Няма данни, а и не се твърди
водачът да се е явил на медицинско изследване. Видно от приложената Докладна записка, на място той е
заявил, че няма да даде кръвна проба, което се установява по делото от липсата
на приложени резултати. Отказът на
водача да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, както и
да даде кръвна проба, се установява по безспорен начин, поради което изводът на
въззивния съд за доказаност на нарушението е обоснован. Издавайки наказателното
постановление, административно наказващият орган се е произнесъл при наличие на
обективни данни за съставомерността на деянието, за опровергаване на които
доказателствена тежест носи жалбоподателят. При осигурена процесуална
възможност, санкционираното лице не е било лишено от правото да обори
констатациите в АУАН и опровергае волеизявлението на наказващия орган. В случая
това не е сторено. Пред районния съд и пред касационната инстанция не са
представени доказателства, които да обосноват друг резултат от проведеното
административнонаказателно производство.
Касационната инстанция се
солидаризира напълно с правните съображения на районния съд, като на основание
чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на въззивния съд, чрез които
поддържаните от наказаното лице оплаквания са получили своя отговор.
Не се споделя изложеното в
касационната жалба, че е следвало едновременно да бъде установен отказ за
даване на проба по двата начина- на място с тест и в лечебно заведение, за да е
осъществен състава на нарушение на чл.174 ал.3 предл.1 от ЗДвП. Освен, че в
настоящия казус се установят и двете деяния, да се приеме тезата на касатора би
означавало нарушителите да се облагодетелстват от собственото си неправомерно
поведение, като не изпълнят предписание за даване на кръвна проба, в следствие
на което не биха носили и отговорност за отказ от тест на място. Това не е
волята на законодателя по регулиране на обществените отношения по безопасност
на движение по пътищата.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218
ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд - гр. Шумен като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено
в сила.
Предвид изхода на спора и
своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на
ответника, в полза на ОД на МВР – Шумен и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН,
във вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва
да бъде осъден да заплати разноски в размер на 100 (сто) лева.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 78/18.11.2022г. на
Районен съд – Нови Пазар, постановено по ВАНД № 223/2022г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
И.М.Т. с ЕГН ********** *** да
заплати в полза на ОД на МВР – Шумен разноски в размер на 100.00 (сто) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на
26.01.2023г.