РЕШЕНИЕ
№ 680
гр. Д., 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д., XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20233230103272 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на К. В. Х., ЕГН
**********, ***, чрез упълномощения адвокат М. Г. от ДАК
срещу„Водоснабдяване и канализация Д.” АД, ЕИК ***, представлявано от
изп. директор инж. С.К., със седалище и адрес на управление: ***. Исковете
са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, за постановяване на
решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че
ищецът не му дължи сумата от 6273.96 лева с ДДС, представляваща
неплатено задължение за предоставени ВиК услуги за обект, находящ се в ***,
с кл. №*** за периода от 12.05.2023г. до 31.05.2023г., за който е издадена
фактура от ответното дружество с №***/01.06.2023г., както и 328.82 лв.,
представляващи начислени лихви /обезщетение за забава/ върху главните
парични задължения, изчислени в размер на законната лихва за периода на
забава на всяко задължение, считано от деня, следващ 30-тия ден след
фактуриране на задължението, до 30.11.2023г.
Ищецът в ИМ навежда твърдения, че е притежавал в периода от 2001г.
до 20.04.2021г. имот находящ се в ***, с кл. №*** и е бил абонат на ответното
дружество, като е имало партида, открита на негово име. На 20.04.2021г., Х.
продал гореописания имот на П.П.П., като сделката била обективирана в нот.
акт с вх. рег. №2898/20.04.2021г., акт №54, том 8, дело №1395/2021г. по описа
на СВ-Д.. Ищецът сочи, че и към момента, П. продължавал да е настоящия
собственик на имота.
През периода от 2013г. до 20.04.2021г. имотът не бил ползван и се е
водил необитаем в документите, водени при ответника.. Веднъж на около 2-3
години било извършвано контролно отчитане на водомера и са били
1
установявани минимални количества потребена вода, обичайно около 5
кубика.
В началото на м. октомври 2023г, ищецът получил от ответното
дружество ПДИ за сумата от 6389.85 лв. /главница и лихви общ/ за ползвана
вода в периода от 28.09.2010г. до 01.06.2023г. Х. сигнализирал ответника и
поискал проверка по случая, като представил и копие от нот. акт от
20.04.2021г., респ. посочил, че има грешка и тя трябва да се отстрани. На
07.11.2023г. обаче, ответното дружество изпратило писмо до ищеца, в което го
уведомило, че има допусната грешка и, че задължението за процесния имот е
само по издадена фактура №***/01.06.2023г. на обща стойност 6273.96 лв. с
ДДС /за 2716 куб. м. потребена вода за периода от 12.05.2023г. до
31.05.2023г./, както и че сумата ще бъде фактурирана на ищеца и новия
собственик, съгласно отчетените показания.
Х. направил проверка на 12.12.2023г. при ответника и се установило, че
все още фигурира като титуляр по партидата за имота в с.С., а освен
горепосочената сума били начислени и лихви и нови суми за потребена вода
за м. октомври и ноември 2023г.
Ищецът категорично отрича да е изразходил и потребил начислените му
2716 кубика вода за процесния имот, находящ се на горепосочения адрес.
Ищецът твърди, че винаги е заплащал потребената от него вода и когато е
продал имота на 20.04.2021г. на П. П. е нямало неплатени сметки за вода. Х.
категорично не желае да заплаща чужди задължения, а и не можело за
процесния период да се потреби такова голямо количество вода, в случая, или
водомерът бил повреден, или инкасаторът е записал погрешни показания при
отчитането на СТИ на 15.05.2023г.
С оглед гореизложеното, ищецът е предявил настоящите отрицателни
установителни искове срещу ответника за недължимост на процесните суми.
Претендират се съдебни разноски.
С разпореждане от 12.12.2023г., ДРС е изпратил на ответника препис от
исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било
получено от служител на ответното дружество на 18.12.2023г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на
съобщението, ответникът е изпратил на 18.01.2024г. отговор на исковата
молба, като сочи допустимост и редовност на исковата молба, но оспорва
исковете като неоснователни и моли, съдът да ги отхвърли. Оспорват се
исковите претенции по основание и размер.
Твърди се, че на 19.07.2021г. в ответното дружество е било подадено
заявление с вх. №1069 от П.П.П. – новият собственик на процесния имот в с.
С., който е представил горецитираният нот. акт и той е вписан като титуляр на
партидата с кл. №***. На 15.05.2023г. при посещение на инкасатор в обекта е
констатирано, че водомерът бил с показания 2787 куб.м., при което бил
издаден Констативен протокол за извършена проверка №010372/15.05.2023г..
Във връзка с така отчетеното показание на СТИ, П. е посетил офис на
ответника и е представил снимка на водомера от 08.05.2021г., от която било
видно, показанието му, а именно: 2736 куб.м., предвид на това по обект с кл.
№*** с титуляр К. В. Х. била издадена фактура с показание от 20 куб.м. до
показание 2787 куб.м., а по кл. №*** с титуляр П. П. била издадена фактура с
показание от 2736 куб.м. до 2787 куб.м. На 10.10.2023г., съгласно Протокол
№0055670, водомерът в процесния имот бил демонтиран.
Ответното дружество оспорва твърдението на ищеца, че от 2013г. до
20.04.2021г. имотът бил необитаем. Не е било подавано заявление от Х. за
2
горното обстоятелство. Не е бил предоставян достъп до имота на
инкасаторите. От последното реално замерване на показанията на водомера –
08.12.2016г. до следващото отчитане – 15.05.2023г., когато са установени
показания - 2787 куб.м. Така, за период от седем години задлженията към
ответника били просрочени, през това време не е бил предоставян достъп до
имота, нито е са подавани заявления, че обектът е необитаем, респ. искания за
извършване на отчитане, съгл. чл.24, ал.3 от ОУ на ответното дружество.
Предвид горното и на база на снимката от 08.05.2021г. на водомера,
предоставена от П. П., ответникът е издал процесната фактура
№***/01.06.2023г. на стойност 6273.96 лв., която ищецът следвало да заплати.
С отговора по ИМ, ответникът е представил писмени доказателства и е
направил относими и своевременни доказателствени искания за разпит на 2
свидетели – инкасатори в района на ищеца и служители на ответното
дружество, които са присъствали при проверката в дома на ищеца и при
съставяне на констативния протокол, респ. са изготвили докладна записка от
26.05.2023г. Претендират се сторените съдебни разноски, защото ответникът
имал право на такива при уважен отрицателен установителен иск, ако не е дал
повод за завеждане на делото и ако е признал иска. В този аспект се цитира
съдебна практика.
Ответникът прави възражение за прекомерност на адв. хонорар на
процесуалния представител на ищеца на осн. чл.78, ал.5 от ГПК.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно в отношенията между страните, че ищецът е бил потребител
на ВиК услуги в имот, находящ се в село ***, с кл. №***.
Ищецът се легитимира като собственик на следните три имота в село С.,
а именно: полумасивна едноетажна сграда /бивша детска градина/, със СП от
225 кв.м., състояща се от 2 броя коридори, стая за персонал, стая за директора,
две спални помещения, занималня, баня, тоалетна, блок със столова, складове
и приемна, както и на магазин за пакетирани хранителни стоки със ЗП от 41.32
кв.м., построен, съгласно Разрешение за строеж №81/02.10.2009г и въведен в
експлоатация с Удостоверение №3 от 25.01.2010г., изд. от Община Д.ка, заедно
с цялото дворно място , върху което са застроени двете сгради с площ от 2560
кв.м., съставляващо парцел 12 – за детска градина в кв.18 по плана на село С.,
община Д.ка, ведно с всички приращения и подобрения в имота, както и на
дворно място с площ от 2310 кв.м., съставляващо парцел 17 в кв.18 по плана
на селото.
До 20.04.2021г., собственик на гореописаните имоти, е бил ищецът,
който на горепосочената дата ги е продал на П.П.П., съгласно нот. акт №54,
том 8, дело №1395/2021г. по описа на СВп-Д. /приложен на л.10-11/. В
цитирания нот. акт в т.2.1 е посочено, че „владението върху имотите, се
предава от продавача на купувача, днес, с подписване на настоящия договор“.
На 19.07.2021г, новият собственик П., е подал заявление до ответника
/приложено на л.26/, за промяна на партидата. Видно от заявлението, с
ръкописен текст е изписано следното: „разделяне на партидата,
задължението е за др. водомер“. Въз основа на заявлението, в базата данни
при ответника, П. фигурира като титуляр на имот /не е ясно на кой точно от
трите имота в с.С. / с партида с кл. №***.
Не е спорен между страните и въпросът за приложимостта в
отношенията между тях на Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от "Водоснабдяване и Канализация – Д." ЕООД /по късно
3
трансформирано в акционерно дружество/ от 11.08.2014г., /приложени по
делото на л.35-53/ и публикувани на официалния сайт на ответника.
Видно от Констативен протокол №010372/15.05.2023г. /л.29/, на
15.05.2023г. в присъствие на новият собственик на имотите - П. П., е
извършена проверка от двама служители на ответното дружество, на водомер
с фабричен №3291, с държавна пломба, но без пломба на ВиК, монтиран в
шахта на двора на имота, като отчетеното показание е 2787 куб. м. В
протокола е записано, че „има снимков материал, който е неделима част от
протокола“, отделно от това, изрично е вписано, че П. П. отказва да подпише
протокола. На л.30 по делото е приложена черно-бяла снимка, представена от
ответника на водомер, на която не са видни ясно, нито фабричния номер на
СТИ, нито цифровите му показания.
На 10.10.2023г е демонтиран процесният водомер с №3291, 3 куб.м.от
служители на ответното дружество, в присъствие на абоната П., за което е бил
съставен Протокол №0055670/л.34/. Показанията на СТИ при демонтажа са
били 2821 куб.м. Монтиран е бил нов водомер, м. „Беласица“ с фабричен
№317433, тип 3 куб.м. с пломба на холендъра №1485687, с нулеви показания.
Протоколът е подписан от П. П..
По делото не е визирано от страните, къде се намира към момента
старият водомер, след демонтажа му, в чие владение е, респ., дали е бил
изпращан на проверка за техническа изправност. Също така, не се установи от
ответника и кога е бил монтиран първоначално в имота и дали са минали 10
години от монтажа до демонтажа му. Не се установи и дали във всеки един от
имотите в с.С., описани в нот. акт от 20.04.2021г., има монтирани отделни
водомери /съответно в детската градина, и в магазина за хранителни стоки/,
дали са отчитани редовно, дали е имало за тях други отделни партиди с други
номера, различни от тази с №***.
Въз основа на констатациите от направената проверка, отразена в КП от
15.05.2023г, на 01.06.2023г е издадена от ответника, фактура
№***/01.06.2023г на стойност 6273.96 лв. с ДДС, за начислени 2717 куб.м.
вода за периода от 12.05.2023г до 31.05.2023г за обект с кл. №*** - ***,
находящ се в с. С. С., общ.Д.ка, /л.33/. Във фактурата е посочено, следното:
“12.05.2023г – Старо пок:20, 31.05.2023г – Ново пок: 2736, всичко
куб.м./2716.00“. Задължено лице по процесната фактура от 01.06.2023г., е
старият собственик на имота - К. В..
Ответното дружество е изпратило ПДИ от 12.09.2023г /приложена на л.7
по делото/ до Колев, за заплащане на неплатени задължения към вик в размер
на 6273.96 лв. – главница и лихви в размер на 115.89 лв., или общо 6389.85 лв.,
представляващи задължения по ф. №№***/01.06.2023г. за периода от
28.09.2010г до 01.06.2023г.
След получаване на поканата за доброволно изпълнение, К. Х., е подал
молба до ответника /приложена на л.9 по делото/, в която уведомя ответното
дружество, че считано от 20.04.2021г не е собственик на имотите в с.С., /за
което обстоятелство е приложил и нот. акт/, че процесният обект не е работил,
поне от 2012-2013г, че към датата на покупко-продажбата /20.04.2021г./
всички задължения по партидата на К. Х. са били изплатени и за това е била
направена справка непосредствено преди изповядване на сделката. Именно,
поради изложеното, ищецът твърди, че не дължи на ответника никакви суми
за процесния имот в с.С. и няма да плаща чужди сметки. Дори и да имало
такива задължения към Вик понастоящем, те следвало да се търсят от новия
собственик П. П..
4
В този смисъл К. В., моли да бъде извършена проверка и задълженията
да се прехвърлят по партидата на П..
На 07.11.2023г, ответното дружество е изпратило отговор до ищеца
/приложен на л.12-13/, в което излага, че е била извършена проверка в база
данни и карнет на дружеството по партидата с кл. №*** за имота в с.С. С.,
***. По същата, към 03.11.2023г., имало задължения на стойност 6543.24 лв.
В писмото, че сочи, че задълженията, визирани във фактурата от
01.06.2023г имало допусната грешка, относно периода, но не се посочва от
ответника, кой е периода на възникване на процесното задължение.
Ответното дружество излага, че след направена проверка, имотът бил
продаден от К. Х. на П. П. на 20.04.202021г. Преди тази дата, имотът се водел
„необитаем“ и във „ВиК Д.“ АД, а нямало информация да са спазени
изискванията на чл.35, ал.4 от Наредба №4/2004г на МРРБ. „В тази връзка,
отчетената на 15.05.2023г разлика по водомера и наличния снимков материал
от 08.05.2021, консумацията е фактурирана на стария и на новия собственик,
съгласно отчетените показания.“
В отговора по ИМ, а по-късно и с уточняваща молба от 29.05.2024г
/приложена на л.87-88/, ответникът твърди, че във връзка с показанията на
водомера при проверката на 15.05.2023г от отчетник измервателни уреди, на
която е присъствал П. П. и е съставен КП, новият собственик посетил
ответното дружество и показал снимка от телефона си от 08.05.2021г, от която
било видно, че от показанията на процесния водомер, има навъртяни 2736
куб.м, поради това, „по кл. №*** с титуляр К. В. Х. се издава фактура от
показание 20 куб.м. до показание 2736 куб.м., а по кл. №*** с титуляр П.П.П.
се издава фактура от показание 2736 куб.м. до показание 2787 куб.м., съгласно
Докладна записка с вх. № ВиК – 1357/26.05.2023г от Х.А. – инспектор,
относно устна молба от П. П..“.
По делото е приложена въпросната докладна записка на л.31-32,
адресирана до инж. С.К. – изп. директор на ВиК Д. АД, от която, хронолично
се установява, че при извършена проверка в имот в с.С. С., /***/ от отчетник, е
констатирано показание на водемер с фабричен №3291, монтиран в шахта,
2787 куб.м., за което е състевен КП №010372/15.05.2023г. В базата данни на
дружеството имало фактури до показание 20 куб.м. /разлика 2767 кубм./.
Последната издадена фактура била от м. декември 2016г., след което, имотът
се водел „необитаем“.
За имота в с. С. С., обект – ***, е била открита партида с кл. №*** на
името на К. В. Х..
На 20.04.2021г, Х. продал имота на П.П.П., видно от нот. акт №54, том 8,
дело №1395/2021г по описа на СВ-Д..
Като нов собственик, П. подал заявление на 19.07.2021г до ответника за
промяна на партидата и тя е сменена на негово име с кл. №***.
Във връзка с голямата отчетена консумация на вода, при проверката на
15.05.2023г., П. посетил ответното дружество и показал снимка от телефона си
от 08.05.2021г. на водомера в имота, от която било видно, че показанията му са
2736 куб.м.
Х.А. е визирала в докладната си записка, че водейки се от
гореописаното, консумацията до показание 2736 куб.м. би следва да остане за
сметка на стария собственик.
В докладната е посочено, че в периода от 2021г. до 2023г., инкасатори
за района са били Т.Д. /същата вече не работела при ответника/, Й.С. и Ж.С.,
като от последните две, следвало да се снемат писмени обяснения, защо не са
5
отчитали водомера в процесния имот. Към докладната е приложена снимка на
водомер с посочени две дати: 05.05.2021г и 08.05.2021г. Докладната записка е
резюлирана положително с: „Да“ от изп. директор на ответното дружество, но
ответникът не е представил писмени обяснения от двете горевизирани
служителки.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства в полза на
ответника чрез разпит на св. Х.А., която заяви, че работи от 24 години при
ответника, като последните 7 е инспектор. На тази длъжност тя е следвало да
разглежда подадени жалби, молби и др. на абонати и след проверка да прави
доклади , или отговори до клиентите, понякога в тази връзка е посещавала на
място обектите. В случая, тя заяви, не е ходила до процесния имот в с. С. и не
е виждала лично показанията на водомера.
След подадена жалба от ищеца до ответното дружество, свидетелката е
направила проверка само по документи и след като е била посетена от новият
собственик на имота П. П., който след проверката на 15.05.2023г и съставения
му КП от същата дата, и представил снимка от телефона си /с много добро
качество/ с дата 08.05.2021г на показанията на водомера – 2736 куб.м.,
цифрите на дисплея се виждали ясно, като тези показания не съответствали на
показанията, констатирани на 15.05.2023г от инкасаторите в ответното
дружество – 2787 куб.м., имало 51 кубика вода разлика за времето от
08.05.2021г до 15.05.2023г. След справка с документацията, свидетелката
установила, че от 20.04.2021г, П. бил собственик на имота. Същият при
разговор с Александрова не е казвал, че имотът е необитаем, не е твърдял
това. За паричната стойност на тези 51 кубика разлика, ответникът е издал
фактура със задължено лице П. П., като той е платил задължението.
Свидетелката със своя телефон е снимала снимката от телефона на П. /с
дата 08.05.2021г./ с показанията на водомера.
Александрова не знае, защо толкова дълго време не е правен отчет на
водомера в периода от 2021г до 2023г, но е категорична, че нито старият
собственик – К. Х., нито новият – П. П. са подавали заявление до ответника,
че имотът е необитаем.
Х.Г. каза, че П. и казал, че тази снимка от 08.05.2021г я има и ищеца, но
не я е предоставил на ответника. Свидетелката не знае, дали и каква
комуникация точно се е водила във времето между двамата собственици
/бивш и настоящ/.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Х.А., през призмата на
чл.172 от ГПК, доколкото тя е дългогодишен служител на ответното
дружество и е заинтересована от изхода на спора, още повече, че показанията
и не се базират на лични, преки и непосредствени впечатления от показанията
на водомера към датата на проверката - 15.05.2023г, от състоянието на
водомера, но като цяло кореспондират с останалия събран доказателствен
материал по делото, най-вече със заключението на вещото лице по СТЕ, че
Александрова е направила м. май 2023г. снимка с телефона си на телефона на
П. П. и е преснела от него показана и от новия собственик на имота, снимка от
08.05.2021г на показанията на водомер, както и че за имота /обект - ***/ не са
подавани, нито от стария, нито от новия собственик, заявления, че той е
необитаем.
Ищецът е оспорил снимката от 08.05.2021г, предоставена от П. П. на
ответника, с твърдения, че тя е манипулирана. По делото са ангажирани
специални знания чрез провеждане на СТЕ. Вещото лице е следвало да
отговори на въпросите: Дали снимките приложени по делото на лист 30 и лист
6
32, имат един и същ първообраз, Дали снимката на лист 32 е манипулирана
чрез фотомонтаж, или евентуално наслагване на дата върху снимковия
материал и по възможност, да посочи и кога е направена/снимана снимката на
лист 32, която е с дата от 08.05.2021г.
От заключението на вещото лице инж. М. Н., /приложено на л.128-131/
се установява, че при направеното трасологическо сравняване на
изображенията, отразени на двете фотоснимки, се установява, че те са копия
на един и същи обект, като първообраз на обекта е фотоснимката на лист 30,
/т.е. снимката от 08.05.2021г, предоставена от П. П. на Александрова/, а
фотоснимката на лист 32 е фотоснимка на фотоснимката от лист 30 /т.е. Х.А. е
снимала със своя телефон на 23.05.2023г., показаната и снимка от П. от
неговия телефон/.
Предвид съвпадащата информация от името на файла и информацията
от неговите атрибути се прави извод, че фотоснимката на лист 32 не е
манипулирана. Тя представлява фотоснимка на екрана на мобилния телефон
на П. П. с визуализация на фотоснимката на лист 30, отворена от галерията на
телефона му.
Фотоснимката на лист 32 по делото, е направена от Х.А. на 23.05.2023
година в 09:42:50 минути.
Съдът кредитира заключението на в.л. М. Н. по СТЕ, като обективно,
компетентно и неоспорено от страните.
По делото е представено Постановление от 18.09.2024г за отказ от
образуване на досъдебно производство по преписка №1596/2024 по описа на
ДРС /л.121-122/, от което се установява, че след получаване на ПДИ от
ответника във връзка с издадена фактура от 01.06.2023г., ищецът е подал
жалба до ДРП с данни за това, че по настоящото производство са представени
документи с манипулирано, неистинско съдържание. В жалбата се твърди, че
предоставената снимка от 08.05.2021г от П. П. /настоящ собственик на имота
в с.С./ на ответното дружество с показания на водомера в имота, бивша
собственост на ищеца, е манипулирана, с цел да се докаже, че възникналото
задължение към ВиК Д. АД е на предишния собственик К. Х., а не на
сегашния – П. П..
ДРП с горецитираното постановление е отказала да образува досъдебно
производство, поради това, че въпросната снимка няма реквизитите на
документ, а дори и да е манипулирана, не може да бъде предмет на
документно престъпление по чл.309 от НК, същата не била официален
удостоверителен знак, за да бъде предмет на престъпление по чл.276 от НК, не
е и технически запис по смисъла на чл.287а от НК, за да бъде негов предмет.
Няма данни, постановлението да е било обжалвано.
По делото е изискана по молба на ищеца и представена справка от
ЕРП0Север АД за потреблението на ел. енергия в търговски имот в с.С.
/бивша детска ясла/ с аб. №0232010, но са посочени четири различни кл.
номера в периода от 20.10.2006 до настоящия момент, като титуляри на
партидите от 2006г до сега са били: кметство с. С., К. Х. и П. П.. Така за
периода от 23.01.2013г до 01.06.2021г. /л.106-109/, са визирани показания на
три различни номера на електромери - №***, №***, №***, видно е, че само в
месец януари, април май и юни 2021г, има консумирана ел. енергия. От
справката на ЕРП Север АД не може да се установи, кой електромер в кой
обект от двата /*** е поставен и отчита ел. енергия, респ. сменян ли е през
годините и т.н. Така представената справка не доказва по безспорен и
категоричен начин, нито твърдението на ищецът, че имотът е бил необитаем,
7
нито насрещното твърдение на ответника, че се е ползвал, щом има
потребление на вода, съгласно показанията на водомера.
Следва да се отбележи, че в издадената от ответното дружество фактура
от 01.06.2023г. /л.8/, периодът на потребление, в който е отчетено количество
вода – 2716 куб.м., е от 12.05.2023г до 31.05.2023г.
В ПДИ изпратена от ответника до ищеца /л.7/, ответното дружество е
визирало, че процесното задължение е възникнало в периода от 28.09.2010г до
01.06.2023г.
В отговора на ответника от 07.11.2023г до К. Х. /приложен на л.12/ е
посочено, че в ПДИ, описаният период е грешен – „допусната е техническа
грешка/, но така и не се посочва нов период.
В отговора по ИМ /л.23/, ответникът твърди, че периодът, за който е
начислено количеството вода от 2787 куб.м., е от 08.12.2016г, /когато има
реално отчитане/замерване на водомера/ до 15.05.2023г. /датата на
извършената проверка и съставен КП/.
В о.с.з., проведено на 21.11.2024г., процесуалният представител на
ответника твърди, че периодът на натрупване на отчетеното количество вода,
съобразно показанията на водомера в процесния имот е от 08.12.2016г до
31.05.2023г.
Така, ответникът наведе 4 различни периода, но в обявения по чл.146 от
ГПК, доклад в о.с. з. на 21.11.2024г., /л.95-97/, съдът е приел, че ищецът е
предявил отрицателни установителни искове спрямо ответника за
недължимост на главницата по фактура от 01.06.2023г в размер на 6273.96 лв.,
а там е визиран период на натрупване на 2716 куб.м. вода от 12.05.2023г до
31.05.2023г., както и сума по акцесорният иск в размер на 328.82 –
обезщетение за забава, като то е натрупано в периода от 12.07.2023г до
30.11.2023г. /исковата молба е подадена в ДРС на 12.12.2023г./, а не за
предходни периоди от 2016 до 20203г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест по
предявен отрицателен установителен иск, в тежест на ответника е, да
установи съществуване на основание за получаване на спорната сума, т. е. че е
налице валидно облигационно правоотношение между страните, както и че
количеството вода, за което се търси заплащане на цена, е начислено при
наличието на предпоставки, даващи му основание за това, при правилно
определяне размера на задължението за процесния период. От своя страна
ищецът, следва да установи, че липсва основание за плащане на спорната
сума, или че е заплатил задълженията си към ответника.
В случая се касае за отношения регулирани от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от "Водоснабдяване и
Канализация" ЕООД – гр.Д. /по-късно трансформирано в АД/, одобрени с
Решение № ОУ-09 от 11.08.2014г., т.15 на ДКЕВР и правилата на Наредба №
4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съобразно
разпоредбата на чл.11, ал.7 ЗРВКУ, одобрените от ДКЕВР Общи условия на
договорите за предоставяне на В и К услуги стават част от договорните
отношения между страните в едномесечен срок от публикуването им, което се
установява от представените разпечатки от страници на печатни издания, а и
не се оспорва изрично от ответника. Поради това, приложените по делото
Общите условия на дружеството са влезли в сила и важат за всички
8
потребители, включително и за ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения, т.е.
всяка страна носи доказателствената тежест за фактите, от които извлича
изгодни за себе си правни последици, поради което, следва да проведе главно
и пълно доказване на тези факти. При липса на такова доказване, съдът следва
да приеме за неосъществили се в обективната действителност недоказаните по
делото факти и въз основа на това да постанови решението си /така Решение
№25 от 27.01.2012 г. по гр.д. №1832/2010 г. на ВКС, 4 г.о., в производство по
чл.290 ГПК/. Ответникът не установи конкретен период за който е начислено
количеството вода, нито, че снимката от 08.05.2021г., предоставена му от П. П.
е на процесния водомер /от снимката не се вижда фабрчния номер на
водомера, а и цифрите на дисплея са нечетливи/, неприемливо и неиздържано
от пр. гл. точка, е ответното дружество да издава фактури на база на частни
снимки от телефони на абонати, направени преди години, вместо да се позове
на редовни реални отчети на водомера, установени от инкасатори, или на
служебно начислени кубици вода при конкретно установени законови
предпоставки за това. Ангажираните от ответника „Водоснабдяване и
канализация Д.“ АД, доказателствени средства не установяват релевантните
факти по делото.
Представената фактура от 01.06.2023г. само вторично възпроизвежда
начислени показания, поради което и самата тя не може да докаже реален
разход на вода и начина му на изчисляване, а тъй като спорната фактура не е
била нито подписана, нито платена доброволно от потребителя, тя не може да
му се противопоставя и като обвързващ го документ за оспореното вземане.
Ищецът е продал на 20.04.2021г имотите си в С. на П. П., който веднага е
влязъл във владение, съгласно текста на нот. акт,в който е обективирана
покупко-продажбата. Повече от две години след сделката се прави проверка в
имота на водомера, като в продължение на това време, служителите на
ответното дружество са бездействали, няма данни да са посещавали обекта, да
са оставяли съобщения, покани, да са давали предписания на новия
собственик и т.н. Ответникът не може да черпи права от собственото си
виновно поведение. Нещо повече, в базата данни на дружеството, обектът се
води необитаем, по признание направено в отговора по исковата молба,
въпреки, че няма подавано заявление за това нито от предишния, нито от
настоящия собственик.
Отделно от това, ищецът не е присъствал на 15.05.2023г при
направената проверка в имота на П. П. на показанията на водомера и при
съставяне на КП от същата дата, с оглед на това са му непротивопоставими
констатациите от проверката и са нарушени правата му на защита, още
повече, че в исковата молба, Х. изрично е навел твърдение, че отчетникът на
15.05.2023г не е записал вярно и точно цифрите от показанията на водомера и
е оспорил констатациите от Коснстативния протокол от горепосочената дата.
Ответникът не успя да докаже, водомер с фабричен номер 3291, кога е
бил първоначално монтиран, с какви показания, в кой точно от двама имота е
монтиран – в магазина за хранителни стоки или в детската градина, /апропо, в
базата данни на ответника, обектът е посочен като ***/, респ. в който от тези
обекти е отчитал водата. Ответникът не доказа, че този водомер е технически
изправен, че е минал метрологична проверка, /а в исковата молба ищецът е
навел твърдение, че водомерът е повреден/, не се установи в чие държание е
9
водомера след демонтажа му на 10.10.2023г, респ. не поиска да бъде
приобщен към доказателствения материал като веществено доказателство и
да бъде изпратен на проверка в БИМ.
В заявление за промяна на партида от 19.07.2021г, подадено от П. П.
/л.26/ е вписано ръкописно, че следва партидата да се раздели и че
задължението е за друг водомер. Ответното дружество не установи, кой е
извършил това дописване на ръка в заявлението и „другият водомер“ с кой
фабричен номер, с какви показания е, към кой момент е засечен и в кой от
двама имота е бил монтиран и кога.
При тези съображения се налага извода, че дружеството - ответник,
носещо доказателствената тежест при отрицателния установителен иск по чл.
124, ал. 1 ГПК за недължимост на сума, претендирана като стойност на
начислените кубици вода, не е установило при условията на пълно и главно
доказване основанието, обстоятелствата от които произтича отричаното от
ищеца вземане, поради което искът подлежи на уважаване в цялост.
Това е така, защото всички представени от ответника доказателства
представляват частни свидетелстващи документи, които не се ползват с
материална доказателствена сила при оспорването им от ищеца, доколкото
установяват единствено изгодни за издателя си обстоятелства. Констативният
протокол от 15.05.2023г. /л.29/, съдържащ констатацията, че показанията на
водомер с фабричен номер 3291 към горепосочената дата е 2787 куб.м., е
частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва единствено с формална
доказателствена сила, съгл. чл. 180 от ГПК. Доказва единствено, че
изявленията, които се съдържат в него, са направени от подписалите го лица,
служители на ответника, а присъствалият собственик П. е отказал да го
подпише. Следва да се отбележи отново, че проверката не е направена в
присъствие на ищеца, протоколът не е подписан от него, отделно от това, Х. е
подал на 04.10.2023г подробно възражение, приложено на л.9 по делото, в
което посочва, че е продал имотите на 20.04.2021г. и от тази дата собственик е
П. П., че всички задължения са били заплатени към датата на сделката и
проверени непосредствено преди изповядването и, като това е и житейската
логика и практика при продажба на имоти. Ако е имало такава голямо
количество вода /2716 куб.м./, сочено от показанията на водомера към
20.04.2021г., купувачът, едва ли би купил имота с това обременяващо
задължение.
С оглед всичко гореизложено, се доказа, че ищецът не е бил потребител
на предоставени ВиК услуги за процесния имот за времето от 12.05.2023 год.
до 31.05.2023 год.
А дори и да е натрупано горепосоченото количество вода в периода от
08.12.2016г. /дата на последен редовен отчет/ до 31.05.2023г, то задължението
е погасено частично по давност /до 08.12.2020г./, с оглед краткия тригодишен
срок, приложим за периодични платежи, съгласно чл.111, б. „в“ от ЗЗД,
каквито са взманията за вода и съобразно ТР №3/2011 по т. д. №3/2011 на
ОСГТК на ВКС. Ищецът своевременно и изрично е навел възражение за
давност, видно от молба с вх. №9014/07.05.2024г. /л.68-69/, което е
основателно.
А в периода от 08.12.2016 до 31.05.2023г, ответникът не е приложил
разпоредбата на чл.31, ал.3 от ОУ на ВиК, като не е направил подневно
разпределяне на количеството вода, съответно на дължимата сума за
конкретния период, съобразно промяната на цените на водата. Така, фактурата
е следвало да се издаде за отделни различни периоди от време с
10
конкретизиране на цената за съответните кубици, които се получават,
пропорционално, когато се раздели сумата и тогава би имало яснота и
детайлизиране на паричното задължение.
При тези съображения се налага извода, че дружеството – ответник,
носещ доказателствената тежест при отрицателния установителен иск по чл.
124, ал. 1 ГПК за недължимост на сума, претендирана като стойност на
начислени кубици вода, не е установило при условията на пълно и главно
доказване, основанието и обстоятелствата от които произтича отричаното от
ищеца вземане, поради което, искът му с пр. осн. чл. 124 ГПК, за приемане на
установено в отношенията между страните, че К. В. Х. не дължи на ответника,
сумата от 6273.96 лева с ДДС, представляваща неплатено задължение за
предоставени ВиК услуги за обект, находящ се в ***, с кл. №*** за периода от
12.05.2023г. до 31.05.2023г., за което е издадена фактура от ответното
дружество с №***/01.06.2023г., се явява основателен и следва да бъде уважен.
Същият извод е относим и по отношение на предявения акцесорен иск,
за недължимост на сумата от 328.82 лв., представляващи начислени лихви
/обезщетение за забава/ върху главните парични задължения, изчислени в
размер на законната лихва за периода на забава на всяко задължение, считано
от деня, следващ 30-тия ден след фактуриране на задължението, до
30.11.2023г. Предвид горното, и акцесорният иск следва да бъде уважен като
основателен.
При този изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има
право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК
/л.133/, съобразно който, реализираните такива в настоящото производство са
в общ размер на 1941.96 лв., от които: 301.96 лева – ДТ, ведно с банков
комисион /приложен платежен документ на л.5/, 1140.00 лева - адв.
възнаграждение /на л.6 са приложени - договор за правна защита и съдействие
и пълномощно от 04.12.2023г и на л.134, разписка от 01.11.2024г. за получена
сума/ и 500.00 лева – заплатен депозит за вещо лице по СТЕ /приложен
платежен документ на л.127/.
Своевременно е направено възражение за прекомерност от ответника с
пр. осн. чл.78, ал.5 от ГПК, досежно размера на адв. възнаграждение на
ищцовия процесуален представител, което като допустимо, следва да бъде
разгледано от съда. Същото е неоснователно и трябва да бъде оставено без
уважение, поради следните съображения: изхождайки от броя на исковете и
цената им, от фактическата и правна сложност на делото, от броя на
проведените заседания /4/, като на всички се е явявал упълномощения адвокат
от К. Х., обема на събраните доказателства и др., съдът намира, че
уговореният адв. хонорар на проц. представител на ищеца е на минимума,
съгл. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 на ВАС и не следва да бъде корегиран.
Така, съобразно горното, в полза на ищеца, следва да му се възложат
съдебни разноски в общ размер на 1941.96 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.
В. Х., ЕГН **********, ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и
канализация Д.” АД, ЕИК ***, представлявано от изп. директор инж. Н.Н.
11
със седалище и адрес на управление: ***, сумите от: 6273.96 лева с вкл. ДДС,
представляваща неплатено задължение за предоставени ВиК услуги за обект,
находящ се в ***, с кл. №*** за периода от 12.05.2023г. до 31.05.2023г., за
което е издадена фактура от ответното дружество с №***/01.06.2023г., както
и 328.82 лв., представляващи начислени лихви /обезщетение за забава/ върху
главните парични задължения, изчислени в размер на законната лихва за
периода на забава на всяко задължение, считано от деня, следващ 30-тия ден
след фактуриране на задължението, до 30.11.2023г., на осн. чл. 124, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Д.” АД, ЕИК ***,
представлявано от изп. директор инж. Н.Н. със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на К. В. Х., ЕГН **********, ***, сумата от
1941.96 лв. /хиляда деветстотин четиридесет и един лева и деветдесет и шест
стотинки/, представляваща направени в настоящото производството съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните пред Д.ки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Д.: _______________________
12