№ 481
гр. Б., 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20232120201261 по описа за 2023 година
Производството е образувано по реда на чл.59-63 от ЗАНН по жалба
на В. Г. М. с ЕГН ********** от гр.Б., ул.... и съдебен адрес в гр.Б. ул.... чрез
адв.М. М. АК-Б. против наказателно постановление № 23-0434-000075 от
23.02.2023г. издадено от Началник 02 РУ-Б., с което на основание чл.185 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 20 (двадесет) лева за нарушаване на чл.6 т.1 от
ЗДвП и на основание чл.178е от ЗДвП му и наложена наказание „глоба“ в
размер на 70 (седемдесет) лева за нарушаване на чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва съществуването на административния адрес
посочващ мястото където са извършени нарушенията. Твърди, че не му е бил
връчен препис от акта, нито е бил запознат с правото си по чл.43 ал.5 от
ЗАНН, както и че нарушенията са неясно формулирани. В хода на съдебното
производство процесуалният представител на жалбоподателя намира НП за
неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна, както и
присъждане на направените разноски.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява в съдебно заседание.
Явява се негов процесуален представител.
Представителят на административнонаказващия орган редовно
1
призован, не изпраща представител. Не взема отношение по жалбата и не се
претендират разноски.
Жалбата е подаден в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, изхожда
от легитимно лице посочено в наказателното постановление като нарушител
и съдържа изискуемите от закона реквизити. Подадена е пред материално и
териториално компетентен съд и производството пред Районен съд-Б. е
редовно образувано.
Бургаски районен съд, като взе в предвид събраните по делото
доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 10.02.2023г, в 16,30 часа, в гр.К., свидетелят Т. П. бил на работа в
качеството си на мл.автоконтрольор при ПК -02-РУ-Б. управление в гр.К.
заедно с колегата си Д. Д.. Свидетелят П. бил в заведение находящо се в
близост до административен адрес ул.“М. П.“ № ... в гр.К.. В посочения по-
горе час свидетелят П. забелязал лек автомобил марка „Ауди“ модел „А4“ с
рег.№ ..., който пресякъл маркировката М-1, навлязъл в лентата за насрещно
движение и паркирал върху тротоара пред посочения по-горе № ... на ул.“М.
П.“. Водачът слязъл от автомобил и се насочил към офис на „И.“ където си
платил сметките. Свидетелят П. се приближил да него, представил му се, и
поискал личните му документи и тези на автомобила. Оказало се, че водачът
е В. Г. М. с ЕГН ********** от гр.Б., ул..... Последният започнал да говори на
висок тон с цел да привлече вниманието на околните върху себе и и да
предизвика сензация. Говорел на свидетеля П., че повече от двадесет години
го дебнел за да го накаже и ако ще му пише акт да си пише каквото иска.
Свидетелят П. взел документите на М. и го помолил да изтегли автомобила си
от тротоара и да спре на паркинга. Водачът се подчинил. Там на паркинга П.
продължил с проверката като констатирал, че водачът управлява без да
ползва обезопасителен колан и че гумите на автомобил са износени, както не
е бил оборудван с аптечка и пожарогасител, и автомобилът бил с прекратена
регистрация, тъй като не е бил прехвърлен на новия собственик след покупко-
продажбата в двумесечен срок от придобиването му. Водачът обяснил, че
знаел, че автомобилът не е бил прехвърлен, тъй като бил собственост на Д. В.
Т. с ЕГН **********. Свидетелят П. продължил проверката като пробвал
водача за алкохол. След като приключил проверката свидетелят П. казал на
2
водача М., че ще му състави три броя актове за установените
административни нарушения, а тъй като автомобилът е бил спрян от
движение, понеже е дерегистриран, го уведомил, че следва да го придвижи с
помощта на „Пътна помощ“ до „Пътна полиция“ и там да бъде регистриран.
След като разбрал, че това което му се казва не е на шега водачът М. смекчил
тона на разговор и започнал да обяснява, че преди 25 -26 години когато П. бил
млад полицай посетил дома му за да го проверява и оттогава е търсел
причина да го накаже.
В същия ден на 10.02.2023г на М. му бил съставен АУАН, в който като
нарушени били посочени нормите на чл.6 т.1 и чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП, за това,
че нарушава пътната маркировка М-1 и паркира върху тротоар. Актът бил
подписан от актосъставителя и от свидетеля по него и бил предявен на
нарушителя за запознаване и подпис. М. прочел акта и вписал в него
възражения (нечетливо изписани), подписал го и получил екземпляр от него.
В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не депозирал писмени възражения.
На 23.02.2023г като взел предвид съставения акт,
административнонаказаващият орган издал атакуваното наказателно
постановление №23-0434-000075 (лист 5 от делото), при пълна идентичност с
обстоятелствената част и правните квалификации в акта. На основание
чл.185 и чл.178Е от ЗДвП на жалбоподателя били наложени глоби съответно
от по 20 и 70 лева.
В хода на съдебното следствие беше разпитан в качеството на свидетели
актосъставителят Т. П.. Според настоящата инстанция, показанията на този
свидетел са безпристрастни, последователни и непротиворечащи си по
отношение на главния факт на доказване. Съдът ги кредитира. По повод
възражението в жалбата съдът служебно се снабди от кмета на Община К. с
писмени доказателства относно наличието на административен адрес ул.“М.
П.“ № ... в гр.К..
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен
начин от събраните по делото доказателства –писмени и гласни.
С оглед така установената фактология съдът направи следните правни
изводи:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
3
постановление са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията
по закона по аргумент на Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. (лист 12 и 13 от
делото)1 Заповед №8121з-825/19.07.2019г (лист 14 отг делото) и Заповед
№8121з-1524/09.12.2016г (лист 15 от делото) и в предвидените от закона
срокове по чл.34 от ЗАНН.
Бургаският районен съд счита, че при издаването на акта и НП не са
били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до
накърняване правото на защита на жалбоподателя.
От обективна страна се доказа по несъмнен начин извършеното от
жалбоподателя нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, тъй като на 10.02.2023г, в
16,30 часа в качеството на водач на автомобил марка „Ауди“ модел „А4“ с
рег. №..., собственост на Д. С., не съобразил поведението си и нарушил пътна
маркировка тип „М-1“ навлизайки в насрещната лента за движение, както и
че нарушил чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП и паркирала на тротоара пред дом находящ
се в гр.К., ул.“М. П.“ № .... Съдът намира, че правилно
административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл.6 т.1 от
ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП е наложил наказание от 20 лева, като
правилно е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Съгласно чл.6
т.1 от ЗДвП участниците в движението са длъжни да съобразяват своето
поведение с пътните знаци, светлинните сигнали и пътната маркировка.
Правилно е избрана административнонаказателната разпоредба на чл.185 от
ЗДвП, съгласно която наказва се водач, който не спазва разпоредбите на
ЗДвП, в която размерът на глоба е фиксиран на 20 лева. Правилно и
законосъобразно е определена квалификация по чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП за
нарушение изразяващо се в паркиране върху тротоар, непосредствено пред
входа на жилищна сграда, когато това затруднява достъпа до нея. Правилно и
законосъобразно е избрана и административнонаказващата разпоредба на
чл.178е ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба до 200 лева водач, който
паркира върху тротоар. Избраната от АНО глоба в размер от 70 лева е доста
под средния размер в закона и съдът я намира за справедлива, предвид
данните от справката за нарушител/водач (лист 7-11 от делото), от която е
видно, че за дългогодишния си стаж като водача жалбоподателят има
множество нарушение на ЗДвП и неговия правилник, което го прави лице с
висока степен на обществена опасност.
4
Съдът не кредитира направени в жалбата възражения, а именно, че не
съществува такъв административен адрес в гр.К.-ул.“М. П.“ № .... Това бе
опровергано и категорично доказано с присъединените към доказателствата
по делото писмо и схема от кмета на Община К.. Не кредитира направените
възражения, че жалбоподателят не получел препис от акта и не бил запознат
със съдържанието му. Това се опровергава от самия акт (лист 6 от делото).
С оглед изложеното съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 63, ал. 2 т.5 от
ЗАНН, Бургаски районен съд, V наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0434-000075 от
23.02.2023г. издадено от Началник 02 РУ-Б., с което на В. Г. М. с ЕГН
********** от гр.Б., ул.... и съдебен адрес в гр.Б. ул.... чрез адв.М. М. АК-Б.
на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 (двадесет) лева
за нарушаване на чл.6 т.1 от ЗДвП и на основание чл.178е от ЗДвП му и
наложена наказание „глоба“ в размер на 70 (седемдесет) лева за нарушаване
на чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административния съд-Б. в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5