№ 431
гр. Пазарджик, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Снежана С.
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Снежана С. Административно наказателно
дело № 20225220201371 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Й. С. Ш., ЕГН **********, с адрес гр.
Пазарджик, ул. „П.В., против Електронен фиш Серия К № 4814977, издаден
от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182,
ал.1, т.2 от ЗДвП и за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателката
е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до твърдения за
нарушения на материалния и процесуалния закон, които обуславяли
незаконосъобразност на ЕФ, поради което се иска неговата отмяна. Твърди се,
че жалбоподателката не била извършила вмененото й нарушение. ЕФ не
съдържал задължителни реквизити. Било налице нарушение, касаещо вида и
първоначалната и последваща техническа годност на АТСС. Давността за
издаване на ЕФ била изтекла.
В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от надлежно
упълномощен адвокат, който в писмени бележки и устно поддържа жалбата,
като релевира нови възражения. Твърди че ЕФ бил нищожен, тъй като е
издаден от АТСС, а не от конкретен административно – наказващ орган. В
1
приложения протокол липсвало изрично удостоверяване, че АТСС е
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните изисквания. Липсвало отбелязване на
началото и края на периода на техническата годност на използваното АТСС,
както и на първото и последно статично изображение. Твърди се, че ЕФ се
издавал само за заснети със стационарно АТТС нарушения, а за заснетите с
мобилни АТСС нарушения, какъвто е процесния случай, административно –
наказателната отговорност следвало да се реализира по общия ред.
За въззиваемата страна - ОД на МВР Пазарджик, редовно призована, не
се явява представител.
Районният съд провери основателността на жалбата и съобрази
изложеното в същата, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след
като обсъди събраните по делото писмени доказателства и веществени
доказателствени средства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено следното:
Жалбоподателката е санкционирана с ЕФ за това, че на 09.05.2021 г., в
15,17 часа в гр. Пазарджик на ул. „Стоян Ангелов“ с посока на движене от
кръстовището с бул. „Г. Бенковски“ към кръстовище с ул. „8-ми март“, е
управлявала лек автомобил „Тойота Ярис 1.3“ с рег. № ******, като се е
движила с 71 км/час, при максимално допустима за движение в населено
място 50 км/час. Скоростта била заснета и установена с автоматизирано
техническо средство (АТТС) - мобилна радарна система ARH САМ S1 с №
11743bb. Системата отчела движение със скорост именно от 71 км/час, т.е.
превишение на скоростта от 21 км/час, но от това превишение били извадени
3 км., каквато е възможната технически допустима грешка на техническото
средство при засичане на движение със скорост под 100 км/час, което е в
полза на жалбоподателката. Така се формирало превишението от 18 км/час
или движение със скорост от 68 км/час. Въз основа на това бил издаден
атакувания ЕФ. Последният бил връчен на жалбоподателката на 08.03.2022 г.,
видно от разписка за връчването му (л.12 в АНД № 456/2022 г.). Жалбата
против ЕФ е депозирана чрез АНО до съда, като била входирана в
деловодството на ОДМВР- Пазарджик на 22.03.2022 г., поради което е
процесуално допустима като подадена в законовия срок от лице активно
легитимирано да обжалва санкционния акт пред компетентния съд.
2
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства -
фотоси от видеоклип и снимка към протокол за използване на АТСС, които са
абсолютно непротиворечиви. При така установеното съдът намира, че
жалбата против атакувания ЕФ е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
В хода на административно наказателното производство по безспорен
начин се доказа факта на извършеното нарушение от страна на
жалбоподателката по чл.182, ал.1, т.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Административно наказателната отговорност на жалбоподателката е
ангажирана като собственик на МПС - „Тойота Ярис 1.3“ с рег. № ******,
движението на който е било засечено с процесното АТСС с превишение на
разрешената скорост за движение в населено място, т.е. на основание чл.188
ал.1 от ЗДвП. Фактът, че жалбоподателката е собственик на цитирания л.а. се
установява и от приетата по делото справка за собственост и регистрация на
ПС от ЦБ-КАТ (л.4 в АНД № 456/2022 г.). Този факт не е спорен по делото.
В обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от
законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189, ал.5
от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление
на МПС, въз основа, на които да се анулира издадения фиш. Такива действия
не са били предприети от страна на жалбоподателката, поради което с оглед
нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, правилно е била санкционирана с процесния
ЕФ. Ето защо съдът приема, че авторството на нарушението в лицето на
санкционирания е безспорно доказано.
При издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални
нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице. На
първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от
ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”. От тук
следва, че когато е налице нарушение - установено и заснето с техническо
средство, тогава се издава електронен фиш - в отсъствие на контролен орган и
на нарушител. Няма значение вида на АТСС – стационарно или мобилно. При
3
заснемането с мобилна радарна система, какъвто е настоящият случай,
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано
техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението
на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира,
т.е. поставя начало и край на работния процес, а когато става дума за
стационарна система, участието на контролния орган е изключено изцяло. В
този смисъл не може посочените дейности на контролния орган относно
поставянето на началото и края на работния процес на мобилното АТСС да се
приравнят на намеса в работата на същото. Съгласно промените в
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и Допълнителните разпоредби на ЗДвП,
при нарушенията, установени с мобилни камери, може да се издава
електронен фиш, като в случая забраната на чл.39 ал.4 от ЗАНН е
неприложима. В настоящия казус с оглед Наредба № 8121з-532 от 12 май
2015 г. на министъра на вътрешните работи, редът за засичане скоростта на
МПС и производството за ангажиране на административно наказателната
отговорност на нарушителя са спазени. По изложените съображения, съдът
счита, че в процесния случай, нарушението е заснето с годно автоматизирано
техническо средство съгласно разпоредбите на чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. с
§6 т.65 от ДР на ЗДвП, при спазване на правилата, регламентирани в
цитираната горе наредба. Ето защо неоснователно е възражението на
процесуалния представител на жалбоподателката, че ЕФ се издавал само за
заснети със стационарно АТТС нарушения, а за заснетите с мобилни АТСС
нарушения административно – наказателната отговорност следвало да се
реализира по общия ред.
Видно е, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на
материалната и териториална компетентност на своя издател. Неговото
съдържание съответства на изискванията на чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП,
т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, което съвпада с данните от техническото средство,
изведени на фотосите. Описано е нарушението по време, място и
констатирано превишение на скоростта, а именно на 09.05.2021 г. в 15,17
часа, в гр. Пазарджик, на ул. „Стоян Ангелов“, като е посочена и посоката на
движение на автомобила. Визирано е и също, че автомобилът е заснет с
мобилна радарна система ARH САМ S1 с посочен номер и че е отчетен
толеранс от минус 3 км/час от измерената скорост. Посочено е, че
4
нарушението е извършено с МПС л.а. „Тойота Ярис 1.3“, като е цитиран
коректно и регистрационният му номер. Посочена е установена стойност на
скоростта - 68 км/ч. Разминаването между скоростта, която се сочи като
измерена по данните от фотосите - 71 км/ч и възприетата като установена в
ЕФ - 68 км/час се отдава на редуцирането й, предвид възможността за
допустима техническа грешка от 3 км/час при засичане на скорост под 100
км/ч, която е отчетена в полза на нарушителя. Посочена е нарушената
разпоредба на ЗДвП - чл. 21 ал.1, както и наложената глоба по размер, място,
начин и срок на плащане. Индивидуализирано е в пълна степен и
техническото средство, с което е извършено видеозаснемането и е засечена
превишената скорост. Макар възражения в тази насока да липсват, съдът
счита за нужно да отбележи, че макар в ЕФ да не е посочено какво е
ограничението на скоростта и по какъв начин е въведено, то от мястото на
нарушението става ясно, че се касае за засечена скорост в населено място,
където максимално допустимата скорост на движение по закон е 50 км/час. В
този смисъл няма съмнение, че ограничението на скоростта е 50 км/час с
оглед на това, че движението се извършва в населено място. По тези
съображения съдът намира за неоснователни направените в жалбата
възражения за съществено нарушаване на процесуалните правила относно
императивните елементи от съдържанието на ЕФ.
Работният режим на АТСС е посочен в изготвения протокол за
използване на АТСС, съгласно чл.10 от Наредба № 8121з532/2015 г. на МВР,
видно от който е че АТСС е работела в режим на измерване стационарен. В
методическото ръководство за работа с процесното АТСС е указано, че
същото работи в стационарен режим - чрез статив и в автомобил, чрез
стационарното му закрепване. Видно от снимката към протокола (л.6 в АНД
№456/2022 г.), приета като ВДС по делото е, че АТСС е била поставена на
статив. Оттук следва неоснователността на възражението, че в приложения
протокол липсва изрично удостоверяване, че АТСС е разположено и
настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и
нормативните изисквания. След като този факт се установява от снимката към
протокола, като неразделна част от него, изрично удостоверяване в
протокола е напълно излишно.
От моментните фотоснимки, придружаващи ЕФ (л.7-11 в АД №
5
456/2022 Гг.), имащи статут на веществено доказателствено средство по
смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че същите са заснети
от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението и са
напълно валидни и изготвени в съответствие с техническите изисквания
съгласно ръководство за работа със СПУКС. Визираните реквизити в
долната част на фотоса напълно съответстват на възприетото като време,
начин и място на извършване на нарушението. Засичани са били
приближаващите се автомобили, така както е отразено и в протокол за
използване на АТСС и снимки от АТСС. Отчетената скорост е на заснетия
автомобил, а не на друг лек автомобил, тъй като камерата е насочена и е
засякла автомобила, движещ се във втората лента на ул. „Стоян Ангелов“ в
посока към кръстовището с ул. „8-ми март“ (виж снимка на разположението
на АТСС), а видно от фотосите точно там се движи процесния автомобил
(виж снимки от АТСС към ЕФ). От снимките се установява, че в момента на
засичане по улицата, в съседната, първа лента по посока на движението на
процесния автомобил, се движи по-назад друг лек автомобил, както и в
лентата на процесното МПС се движат зад него на разстояние други
автомобили. Следва обаче да се има предвид, че системата от процесния вид
измерва скоростта на движещи се МПС в автоматичен режим и принципът на
работа е основан на лазерния модул, който може да произведе стойност на
базата на излъчен лъч, отразен от преминаващи превозни средства. Лазерният
импулс се отразява от МПС и се връща към системата, като за всички заснети
МПС, които са индексирани с превишена скорост има съхранени данни в
локална база, които могат да се възпроизвеждат с възможност за предаване на
разпознатите регистрационни табели, придружени със снимков материал.
Тоест, от установеният принцип на работа на АТСС става ясно, че тя не
допуска съмнение относно това за кой автомобил е регистрираната отчетена
скорост.
Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване
на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било
технически изправно, което се установява от приетите като писмени
доказателства удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
протоколи от проверка. Ето защо неоснователно е направеното в жалбата
възражение относно вида и първоначалната и последваща техническа годност
на АТС. От приложената снимка към АНП към Протокол за използване на
6
АТСС (л.6) пък е видно, че е заснето и разположението на АТСС,
непосредствено преди започването на работния режим на системата и
съответства на данните от протокола за използване на АТСС, съгласно чл.10
ал.3 от Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР, с което е изпълнено
императивното изискване на посочената разпоредба. Съставен е и протокол за
използване на АТСС като в същия са посочени всички изискуеми от закона
реквизити. Тук е мястото да се отговори на възраженията за липсата в
протокола за използване на АТСС на отбелязване на началото и края на
периода на техническата годност на използваното АТСС, както и на първото и
последно статично изображение, а имено че същите не са задължителен
реквизит съгласно приложимата наредба.
Неоснователно е направеното в жалбата възражение, че е изтекла
погасителната давност за издаване на ЕФ. ЕФ по своите последици се
приравняват на НП, съгласно чл.189, ал.8 и ал.11 от ЗДвП, т.к. се издават за
констатирани административни нарушения. При това положение за тях важат
общите правила за давностните срокове, относими към НП. Според
препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, по въпросите за обстоятелствата
изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК,
доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Императивната разпоредба на
чл.80 ал.1, т.5 от НК разписва, че за наказанията, извън случаите на
предвиждано наказание лишаване от свобода повече от една година,
наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в
продължение на три години. Тоест с изтичането на този срок от извършване
на административното нарушение изтича и давността за административно
наказателно преследване. В случая АНП е започнало с установяване на
административното нарушение, извършено на 09.05.2021 г. Тъй като,
съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП сред задължителните
реквизити на ЕФ не попада датата на неговото издаване и такава не се сочи в
ЕФ, то съдебната практика е наложила разбирането че при липса на данни
кога е бил издаден ЕФ, се приема, че това е датата, на която е извършено
нарушението. От тази дата започва да тече тригодишния срок за наказателно
преследване и в случая той изтича на 09.05.2024 г. Явно е, че към датата на
връчване на ЕФ - 08.03.2022 г., а и към настоящия момент, този срок не е
изтекъл, поради което и наказателното преследване не е погасено по давност.
7
Неоснователно е възражението, че ЕФ е нищожен, тъй като е издаден от
АТСС, а не от конкретен административно – наказващ орган. Това
възражение не държи сметка за легалната дефиниция на ЕФ като електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно - информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. Обстоятелството, че
чрез ЕФ се санкционират нарушения в отсъствието на контролен орган
означава единствено че ЕФ няма автор – физическо лице, а уредбата му в
закона означава че е един напълно валиден акт, стига да отговаря на
изискванията съгласно ЗДв.П и приложимия подзаконов нормативен акт.
С оглед изложените съображения съдът намира, че правилно е била
ангажирана административно наказателната отговорност на
жалбоподателката, чрез налагане на предвидената глоба в абсолютно
определен от закона размер, съответен на стойността на превишението на
скоростта. Поради твърдо определения в закона размер на глобата, а именно
50 лева за превишение от 11 до 20, съдът няма правомощия и възможност да
го коригира. Ето защо обжалвания ЕФ следва да бъде потвърден изцяло като
правилен и законосъобразен.
При този изход на делото право на разноски има ОДМВР, но такива не
се претендират във въззивното производство, поради което не следва да бъдат
присъждани.
На основание чл.63, ал.2 т.5 от ЗАНН, Районен съд - Пазарджик
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4814977, издаден от ОД
на МВР - Пазарджик, с който на Й. С. Ш., ЕГН: **********, адрес: гр.
Пазарджик, ул.„П.В., на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от
ЗДвП и за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50
(петдесет) лева, като законосъобразен.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8