№ 17878
гр. София, 14.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20221110135309 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 389 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „АмРест Кофи“ ЕООД срещу Н.
СТ. Г., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 365 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД съответно за
сумата от 9999 лв. – главница, представляваща взета от ответника от касата на
ищцовото дружество без негово съгласие сума, подлежаща на връщане съгласно
сключено между страните споразумение от 25.02.2022г., ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба – 30.06.2022г. до окончателното
плащане, и за сумата от 1499,85 лв. – мораторна неустойка, начислена за забавено
плащане на главницата съгласно раздел II, пар. 3 от споразумението, за периода от
1.04.2022г. до 30.06.2022г.
С исковата молба ищецът е направил искане за допускане на обезпечение на
предявените парични искове чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху
собствено на ответника МПС марка „БМВ“, модел „318Д“, с рег.№ РК3868КС.
Съдът, след като прецени искането на ищеца и обсъди представените с
исковата молба писмени доказателства, намира следното:
Допускането на обезпечение на предявен иск по реда на чл. 389 ГПК се
предпоставя от кумулативната даденост на предвидените в чл. 391, ал. 1 ГПК условия,
както следва: 1) искът да е допустим при изложените в исковата молба твърдения, като
молбата следва да отговаря на изискванията за редовност по чл. 127 и чл. 128 ГПК; 2)
искът да е вероятно основателен с оглед подкрепянето му с убедителни писмени
доказателства или от ищеца да бъде представена гаранция по чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД в
определен от съда размер; 3) да е налице обезпечителна нужда, обуславяща правния
1
интерес от обезпечаването, т.е. ако без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се
затрудни осъществяването на правата му по съдебното решение; и 4) обезпечителната
мярка да е подходяща – съответна на обезпечителната нужда.
При преценка на изложените от ищеца обстоятелства, формиращи основанието
на съдебно предявените вземания, съдът намира, че исковете, чието обезпечение се
претендира, са процесуално допустими, както и предявени с искова молба, чиито
нередовности са отстранени по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК. Изложени са твърдения за
правопораждащите паричните вземания юридически факти – сключено между
страните споразумение и неизпълнение на поетите от ответника задължения по
същото. Представеното с исковата молба като писмено доказателство споразумение по
своя предмет и съдържание, с включена в него неустоечна клауза, съответства на
фактическите твърдения в молбата и обуславя извод за вероятната основателност на
исковете.
За ищеца съществува и обезпечителна нужда, която с оглед предмета на
предявените искове – парични вземания, се предполага от интереса му определени
имуществени права на ответника да бъдат поставени извън неговата разпоредителна
власт, за да се обезпечи наличността на същите в правната му сфера като обект на
изпълнение в случай на евентуално осъдително съдебно решение. Конкретно заявената
в случая обезпечителна мярка – запор върху движима вещ, е подходяща за защита на
правата на ищеца, като принадлежността на правото на собственост върху вещта в
патримониума на ответника не е сред предпоставките, които подлежат на преценка в
това производство (така Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014г. по тълк. дело №
6/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Същевременно съдът отчита обстоятелството, че действителните отношения
между страните по повод правния спор ще бъдат предмет на установяване в хода на
исковото производство, поради което обезпечението следва да бъде допуснато при
условията на чл. 391, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК – срещу представяне на гаранция, която
да обезпечи евентуални вреди за ответника от наложените ограничения върху
действията на разпореждане със запорираната вещ, като подходящ размер на
гаранцията е сумата от 900 лв.
По изложените съображения искането за допускане на обезпечение е
основателно и следва да се уважи.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на основание чл. 389 ГПК на предявените от
„АмРест Кофи“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
2
София, ул. „Боянски водопад“ № 20, срещу Н. СТ. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
Пазарджик, ул. „I-ва“ № 14, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 365
ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД съответно за сумата от 9999 лв. – главница, представляваща
взета от ответника от касата на ищцовото дружество без негово съгласие сума,
подлежаща на връщане съгласно сключено между страните споразумение от
25.02.2022г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата
молба – 30.06.2022г. до окончателното плащане, и за сумата от 1499,85 лв. – мораторна
неустойка, начислена за забавено плащане на главницата съгласно раздел II, пар. 3 от
споразумението, за периода от 1.04.2022г. до 30.06.2022г., чрез налагане на
обезпечителна мярка ЗАПОР върху МПС марка „БМВ“, модел „318Д“, с рег.№
РК3868КС, до размера на обезпечените искове, при условие, че „АмРест Кофи“ ЕООД
внесе по депозитната сметка на СРС парична гаранция в размер на 900 лв.
Да се издаде обезпечителна заповед на ищеца след представяне на доказателства
за внасяне на определената гаранция.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок, който за ищеца тече от датата на връчването му, а за ответната
страна – от деня на връчване на съобщението за наложената обезпечителна мярка.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3