РЕШЕНИЕ
№ 516
гр. Бургас, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЯНА Д. А.А - МИТЕВА
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от ЯНА Д. А.А - МИТЕВА Административно
наказателно дело № 20252120201992 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба на Т. Р. Т., ЕГН: **********, с
постоянен адрес гр.Бургас, ...срещу Наказателно постановление №25-4058-
000550/19.05.2025г., издадено от началник сектор в ОДМВР Бургас, С-Р
СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ПОЛИЦЕЙСКИ СИЛИ Бургас, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от
ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от
6 месеца.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като
се моли за неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява лично, представлява се от адв.А., който моли за отмяна на НП.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се
явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа
През пролетта на 2025г. около 11,45 часа в гр.Бургас, по бул.“ТТ. Александров“ до
кръстовището с ул.“Спортна“, в посока към кръгово кръстовище „Трапезица“, Т. Р. Т., ЕГН:
**********, управлявал лек автомобил „ШЕВРОЛЕТ СИЛВАРАДО 1500“. При извършена
проверка от актосъставителя било установено, че така посоченото МПС е не е регистрирано
по надлежния ред, тъй като разрешението му за временно движение е изтекло на
12.04.2025г.
За констатираното на място бил съставил АУАН № GA/3813812, с който тези факти са
квалифицирани като нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на
1
нарушителя, който го подписал.
Въз основа на АУАН, на 19.05.2025г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административно-наказващият
орган взел предвид фактите, установени от разследването по случая и решил, че с
поведението си Т. е осъществил състава на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП, поради което
и на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба” в
размер на 200 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Както беше посочено вече, производството по установяване на административни
нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на
НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и
реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Съгласно чл.36, ал.2 от ЗАНН
административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване
на извършеното административно нарушение, а съгласно чл.52, ал.1 от същия закон
наказващия орган е длъжен да се произнесе по преписката. Последното означава, че
наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на
извършено от посоченото в АУАН лице на съответното административно нарушение - с
дадената му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на
АУАН на соченото като нарушител лице се „повдига обвинение“ за конкретно извършено
нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване. От този
момента за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и
именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване
на НП, АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя. В този смисъл е недопустимо макар и
при същата фактическа обстановка с НП лицето да бъде наказано за административно
нарушение, с правна квалификация различна от тази дадена в АУАН или със същата правна
квалификация, но с дата или място на извършване на нарушението различна от посочената в
АУАН, както и за различно деяние.
Настоящият съдебен състав намира, че от процесното НП не става ясна датата на
извършване на нарушението. Това нарушение не би могло да се отстрани и чрез тълкуване,
доколкото в НП са посочени едновременно две различни такива - 18.05.2025г. и 18.04.2025г.
2
Изложеното противоречие е изключително съществено, доколкото липсва изрично
посочване на датата на извършване на нарушението.
По мнение на съда тази неяснота съществено ограничава правото на защита на
жалбоподателя. От една страна, не може да бъде направена преценка за приложението на
сроковете по чл.34 ЗАНН, а от друга, жалбоподателят е лишен от възможността да упражни
ефективно правото си на защита, тъй като, за да се защити по фактите, той трябва да е
наясно с тях. Особено отчетливо това се вижда тук, тъй като както бе посочено,
своеобразното обвинение е за липса на дължимо действие /регистрация на автомобила/, като
следва да става ясно кога се твърди да е констатирано управлението на МПС, за да се
прецени, дали действително към този момент е било изтекло разрешението му за временно
движение.
Отделно от горното съдът се солидаризира и със становището на процесуалния
представител на жалбоподателя за недоказаност на нарушението. Съдът положи всички
възможни усилия за попълване на делото с доказателства, като изиска допълнителни такива
от АНО. Представените по делото писмени доказателства обаче са в противоречие с
възприетата в процесните АУАН и НП фактическа обстановка. В същите е посочено, че
управляваният от жалбоподателя автомобил е „ШЕВРОЛЕТ СИЛВАРАДО 1500“ с рег.
номер ... В същото време обаче по делото е представена справка /л.25/, видно от която
регистрационния номер на автомобила преди извършване на първоначалната регистрация е
бил ... Касае се за съвсем различни регистрационни номера, поради което и няма как да се
приеме, че разминаването се дължи на допусната техническа грешка. При това положение
неясно за съда остава, в управлението на кой точно автомобил, с кой регистрационен номер
е „обвинен“ жалбоподателя. При това положение невъзможно се явява и извършването
на преценка дали управляваният автомобил е бил своевременно регистриран в КАТ
или не. Изложеното влече като последица от себе си отмяна на обжалваното НП.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 АПК субсидиарно
се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л.5 от
делото), в който е отразено, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700лв.,
което с оглед изхода на делото следва да се присъди в полза на жалбоподателя.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-4058-000550/19.05.2025г., издадено от
началник сектор в ОДМВР Бургас, С-Р СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ПОЛИЦЕЙСКИ СИЛИ Бургас,
с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП на
жалбоподателя - Т. Р. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.Бургас, ж.к.“...., е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР гр.Бургас да заплати на Т. Р. Т., ЕГН: **********, с постоянен
3
адрес: ...., сумата от 700 (седемстотин) лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4