Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 490

 

град Пловдив, 06.03.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на единадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор СЛАВЕНА КОСТОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 3855 описа за 2018 година, взе предвид следното:

 

Производство пред първа инстанция.

Делото е образувано по исковата молба предявена от М.Л.М., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адв. Д., срещу ОД на МВР Пловдив.

Производството е по чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като се предявява иск за заплащане на имуществени вреди в размер на 720 лева, причинени на ищцата, в резултат от незаконосъобразния Електронен фиш Серия К № 1300372 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, който е отменен с влязъл в сила съдебен акт – решение № 2560 от 04.12.2018 година по КАНД № 3050 от 2018 година по описа на Административен съд - Пловдив, ХХІV състав, изразяващи се в заплатени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на електронния фиш. Сумата се претендира за присъждане, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба – 20.12.2018 година до окончателното й изплащане. Иска се присъждане на разноските направени и по настоящото дело.

В съдебно заседание – ищцата не се представлява, но в писмено становище, депозирано по делото преди съдебното заседание, чрез адв. Д., поддържа исковата претенция и излага становище по същество като моли искът да бъде уважен изцяло. Претендира се и присъждане на направените по настоящото дело разноски.

Ответникът - ОД на МВР Пловдив не се представлява, а в писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П., счита иска за недопустим, алтернативно за неоснователен и недоказан, като моли исковата молба да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски, направени по АНД № 4479/2018 година, както и тези в настоящото производство. Претендира присъждане на разноски по настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение.

Прокуратурата на Република България, чрез Прокурор от Окръжна прокуратура Пловдив, в свое заключение, предлага исковата молба да бъде уважена.

Пловдивският административен съд, като прецени доводите на страните, изложили такива и наличните по делото доказателства, по реда и при условията на чл. 154 и чл. 235, ал. 2 от  ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, счита предявеният иск за процесуално допустим, а по същество за основателен, по следните съображения:

Няма спор, че Електронен фиш Серия К № 1300372 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, е отменен с влязъл в сила съдебен акт.

Не е спорно, че по АНД № 4479/2018 година по описа на Районен съд – Пловдив, е представен договор за правна защита и съдействие /лист 6/, сключен между М.М. и адвокат Д.Д., от който е видно, че е договорена сумата от 360 лева представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по делото, като същата сума е платена „в брой“ при подписването на договора.

С оглед изхода на АНД, М.М., чрез пълномощника си адв. Д., са подали касационна жалба срещу неблагоприятното за тях решение по АНД 4479/2018 година, в следствие на което е образувано КАНД № 3050/2018 година по описа на Административен съд – Пловдив, ХХІV състав, по което също на лист 5 от делото е приложен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че ищцата е заплатила „в брой“ договорената сумата от 360 лева представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по КАНД.

С действията на своите служители по издаване на порочния Електронен фиш ответната организация – юридическо лице, е причинила имуществена вреда на ищцата, изразяваща се в заплащане на хонорар на адвокат Д.Д. общо в размер на 720 лева, с която сума ищцата е бил увредена. С тези именно съображения е обоснована исковата претенция на ищцата за претърпени имуществени вреди в посочения по-горе размер.

По делото се установява, че М.М. действително е била защитавана по визираните по - горе договори, като упълномощения адвокат е извършвал съответните процесуални действия, видно от протоколите за проведени съдебни заседания по АНД № 4479 от 2018 година по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ наказателен състав и подробната жалба по КАНД № 3050/2018 година по описа на Административен съд – Пловдив, ХХІV състав.

След анализа на така изложените фактически обстоятелства съдът съобрази следното от правна страна :

Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 от ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт).

В този смисъл от съда не следва да бъде споделен довода, че в случая отменения електронен фиш не представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и вредите, причинени от него, нямат характер на вреди по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ.

Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо че електронният фиш не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните електронни фишове като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици.

Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на електронен фиш, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на електронни фишове, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните електронни фишове, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 година, постановено по т. д. № 2/ 2014 година на ВКС и ВАС.

Налице са в случая и останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение съставлява вреда, причинена пряко от отменения акт. В тази връзка неоснователен е доводът на ответника, че заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение не съставлява вреда, причинена пряко от административен акт. Този извод се основава на съображения, че заплащането на възнаграждение по договор за поръчка не е пряка и непосредствена последица от административен акт и тъй като ангажирането на правна помощ в производството по ЗАНН не е задължително, то и направените за адвокатска защита разходи не са пряка и непосредствена последица от издадения и отменен впоследствие електронен фиш. Настоящият състав приема, че от извършването на незаконосъобразни действия по издаването на незаконосъобразния акт - процесният електронен фиш, отменен по съответния ред с влязло в сила решение, ищцата е претърпяла вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на електронния фиш.

По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищцата в случая не би заплатила адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако не бе издаден незаконосъобразният електронен фиш от административния орган.

Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по наказателни от административен характер дела, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – електронен фиш. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на М.М. вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвиканно от издаването на електронния фиш, с който е наложена санкция, която ищцата е считала за незаконосъобразна.

В този смисъл обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на електронни фишове не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издадения електронен фиш. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси.

Следва да бъде съобразено и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления/електронни фишове изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

Платената на адвоката сума за целите на обжалването и отмяната на електронния фиш има характер на възнаграждение. По правилата на ЗЗД получаването на възнаграждение се свързва с изпълнение на договор за поръчка, сключен между наказаното лице и адвоката и упълномощаване на втория от първия като едностранна правна сделка. Чрез договора страната доказва наличието на споразумение относно обхвата на правната услуга, размера на възнаграждението и начина на плащане, както удостоверяване на факта на плащане в частта, в която същият служи като разписка.

По делото са налични доказателства за плащането по договора за поръчка както и за неговото изпълнение от страна на адвоката, чрез съответните процесуални действия извършени по АНД № 4479 от 2018 г. на Районен съд Пловдив, като и по КАНД № 3050/2018 година на Аминистративен съд Пловдив и в тази насока съдът намира за неоснователни възраженията на пълномощника на ответника юрисконсулт П. за редуциране на адвокатското възнаграждение до минималния размер.

Тези съображения обосновават извода на съда, че от издаването на незаконосъобразния електронен фиш (отменен по съответния ред), за ищцата са настъпили претендираните имуществени вреди. Искът е доказан по основание и размер и като такъв ще следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищцата ще следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски, а те се констатираха в размер на 370 лв. за адвокатско възнаграждание и държавна такса.

Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., Десети състав :

 

Р      Е      Ш      И:

 

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на М.Л.М., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 720лв. /седемстотин и двадесет лева/, за имуществените вреди, причинени на ищцата, в резултат от незаконосъобразния Електронен фиш Серия К № 1300372 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, отменен с влязъл в сила съдебен акт – решение № 2560 от 04.12.2018 година по КАНД № 3050 от 2018 година по описа на Административен съд Пловдив, изразяващи се в заплатени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на електронния фиш пред двете съдебни инстанции, по договори за правна помощ и съдействие, сключени между М.М. и адвокат Д.Д., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба – 20.12.2018 година до окончателното й изплащане, както и разноски за това съдебно производство в размер на 370 лв. /триста и седемдесет лева/ за заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

 

                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: