Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното съдията гр. дело №758/2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от А.Ж.С., като майка и законен представител на малолетния А. А.С., срещу А.И.С. иск с правно основание чл. 150 СК, във вр. с чл. 143, ал. 2 СК за изменение на издръжката на малолетното дете А.А.С., ЕГН **********, действащо чрез своята майка и законен представител А.Ж.С., ЕГН **********, заплащана от бащата А.И.С., ЕГН **********, определена с Решение №111 от 14.05.2015г. по гр.д. №328/2015г. по описа на РС- Ихтиман, от 100 лв. на 153 лв. месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба – 08.10.2020 г., до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката.
Ищецът твърди, че ответникът е баща на детето. Поддържа, че с Решение №111 от 14.05.2015г. по гр.д. №328/2015г. по описа на РС- Ихтиман по отношение на дължимата издръжка е определен размер от 100 лв. . Твърди, че поради поскъпване на живота в страната и нарастването на възрастта на детето е необходимо размерът на издръжката да бъде увеличен.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в който не оспорва иска и изразява желание за сключване на спогодба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С Решение №111/14.05.2015г. по гр.д. №328/2015г. на РС- Ихтиман е прекратен бракът между родителите А.С. и А.С., като е утвърдено споразумение по чл. 51 от СК, по силата на което упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката, определен е режим на лични отношения на бащата и е определен размер на издръжката на детето- 100 лв., която да бъде заплащана от бащата.
От удостоверение за раждане от ***г. се установява, че детето А. А.С. е родено на ***г. от майка А.Ж.С. и баща А.И.С..
От Социален доклад от 24.11.2020г. на ДСП Ихтиман се установява, че майката и детето живеят в Германия, а бащата- в България, че поради териториалната отдалеченост бащата и детето трудно поддържат връзка, че месечният доход на бащата е около 800лв.
С Постановление № 350 от 19 декември 2019 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната е прието, че от 01.01.2020г. минималната работна заплата за страната е в размер на 610 лв.
С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорно между страните обстоятелството, че А.Ж.С. и А.И.С. са родители на малолетното дете А. А.С., както и че с Решение №111 от 14.05.2015г. по гр.д. №328/2015г. по описа на РС- Ихтиман бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер от 100 лв..
С оглед обстоятелството, че детето е майката живеят в друга държава- членка, а бащата живее в България- с. С., общ. Ихтиман (попадащо в съдебния район на РС- Ихтиман), следва да бъде посочено, че с оглед чл. 3, б. А от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка компетентен по искове за задължения за издръжка в държавите- членки е съдът по обичайно местопребиваване на ответника, като в настоящия случай това е именно РС- Ихтиман.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право по иска с правно основание чл. 150 СК, във вр. с чл. 143, ал. 2 СК, се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) детето да е малолетно/непълнолетно; 2) ответникът да е родител на детето; 3) ответникът да е осъден да заплаща издръжка на своето дете в определен размер; 4) трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, респ. изменение на минималния размер на дължимата издръжка. Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца.
По силата на императивната правна норма, уредена в чл. 143 СК родителят има право и е задължен да полага грижи за нормалното физическо, психическо и нравствено развитие на своите деца. Но законодателят ограничава обема на правното задължение за издръжка на родителя. Чл. 142, ал. 1 СК установява два критерия, съобразно които се определя размерът на дължимата издръжка – 1) нуждите на детето и 2) възможността на родителя да я предоставя, като той не може да се освободи от изпълнението на това правно задължение независимо от доходите, имуществото, здравословното състояние и работоспособност, в случай че право на издръжка имат ненавършили пълнолетие деца.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в ППВС № 5/1970 г., за да се уважи искът за изменение на присъдената издръжка, е необходимо трайно съществено изменение на нуждите на издържаните или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
Според задължителната съдебна практика на ВКС нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Тези принципи са установени и с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК.
Усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на детето, се вземат предвид при определяне размера на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС. Именно с това ППВС е прието, че когато детето получава пенсия, стипендия и др., тези средства, макар да не се дават от родителите, определят дали детето е нуждаещо се. Щом нуждата е задоволена по един от посочените начини, издръжката е безпредметна. Ако нуждата е задоволена частично, за разликата следва да се присъди издръжка.
Съгласно чл. 142, ал. 2 СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната заплата. Следователно минималният размер е 152,50 лв.
Тъй като от момента на определяне на размер на издръжката са настъпили нови обстоятелства –повишаване на минималната работна заплата, което само по себе си е основание за увеличение на размера на издръжката с оглед установения минимум в чл. 142, ал. 2 СК , както и са налице нараснали нужди на детето (най- вече с оглед възрастта му), искът с правно основание чл. 150 СК следва да бъде уважен, като се измени размерът на присъдената издръжка в полза на детето. С оглед всичко гореизложено съдът намира, че адекватен на нуждите на детето размер на издръжката се явява такъв от 153лв..
По разноските:
С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 6, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 76,32 лв..
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна издръжка от А.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, определена с Решение №111/14.05.2015г. по гр.д. №328/2015г. на РС- Ихтиман, в полза на детето А. А.С., ЕГН **********, КАТО:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК А.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплаща на детето А.А.С., ЕГН **********, действащо чрез своята майка и законен представител А.Ж.С., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 153 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба – 08.10.2020 г., до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК А.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка на РС- Ихтиман сума в размер на 76,32 лв., представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски окръжен съд в 2-седмичен срок, считано от 29.12.2020 г. (по арг. от чл. 315, ал. 2 от ГПК).
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: