Р Е Ш Е Н И Е
№ 1807
гр.Варна, 08.06.2009
год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ – ти състав в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди и девета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М.Н.
при секретаря А.Д.,като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2153 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.100 ал.1 от СК.
Образувано е по молба на Р.Г.К. – Щ. и Т.Щ.. Молителите излагат, че са съпрузи от 06.01.1997г., като от брака нямат родени деца. Излагат също, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод и със споразумение са уредили всички лични и имуществени отношения помежду си за след развода. Поради горното, молят съда да постанови решение, с което да прекрати брака,без да издирва мотивите за това и утвърди постигнатото между тях споразумение, в следния смисъл:
1.Семейно жилище- апартамент № **, находящ се в гр.***, което е наето под наем от молителите
се предоставя за ползване на молителката.
2. Т.Щ. ще заплаща издръжка на съпругата си в размер
на 200/двеста / лева месечно , считано от влизане на решението в сила за срок от три години . Ако съпругата встъпи
в брак издръжката и се прекратява.
3.След
развода съпругата ще
носи брачната си
фамилия К. – Щ..
4. Недвижими
вещи придобити в СИО, съпрузите не притежават.
5.
Движимите вещи придобити по време на брака със съвместен принос съпрузите са поделили
извънсъдебно и нямат претенции един към друг по отношение на тях. Нямат взаимни
претенции към фирмите и дяловете в търговски дружества, които притежава всеки
от съпрузите, нямат взаимни претенции към притежаване от тях банкови сметки.
6. Разноските по делото се понасят от
страните по равно, а държавната такса по издръжката от молителя.
Със споразумението страните уреждат всички
имуществени отношения и няма да имат претенции за в бъдеще време един към друг.
В съдебно заседание по същество молителите поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие. Поддържат споразумението и молят същото да бъде утвърдено.
Съдът, след като обсъди направените доводи и
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак Т.Щ. и Р.Г.К. са сключили граждански брак на 06.01.1997 г.,за което е съставен акт № *** от длъжностно лице по гражданско състояние в гр.Варна, като съпругата е приела да носи фамилното име К. - Щ..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Молбата за развод по
взаимно съгласие е подадена от лица, между които е сключен граждански брак
преди повече от три години (чл. 100, ал. 2 СК), поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
Съдът, като взе предвид, че двамата молители поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие, че решението им за това е сериозно, взаимно и непоколебимо, че не желаят съда да издирва мотивите за прекратяване на брака и като прецени, че постигнатото споразумение по чл.101 от СК отговаря на изискванията на закона, намира подадената молба за основателна. Същата следва да бъде уважена като развода между двамата съпрузи бъде допуснат, на основание чл.100 ал.1 от СК и постигнатото от тях споразумение – утвърдено.
Предвид характера на производството, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40 лева, на основание т.3 чл.6 от Тарифа към ЗДТ, като след приспадане на дължимата за завеждане на молбата сума от 25 лева, молителите следва да бъдат осъдени да заплатят сумата от по 7,50 лева.
Молителя следва да заплати държавна такса по споразумението за издръжката, определена съгласно т.2 чл. 7 от Тарифа към ЗДТ в размер на 148.00 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.330 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Т.Щ. ЕГН ******.... и Р.Г.К.-Щ. ЕГН **********, сключен на 06.01.1997г. с акт № ***, съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в гр.Варна, по взаимно съгласие, на основание чл.100 от СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл.101 от СК, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ апартамент № ***, находящ се в гр.***, наето под наем, на Р.Г.К.-Щ. ЕГН **********.
ОСЪЖДА Т.Щ. ЕГН ******.*** да заплаща в полза на съпругата си Р.Г.К.-Щ. ЕГН ********** МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 200/двеста/ лева месечно, считано от 08.06.2009 г. до 08.06.2012 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж на първо число на месеца, за които се дължи издръжката до настъпването на законово основание за изменение или прекратяване, на основание чл.83 ал.2 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи ФАМИЛНОТО ИМЕ К. - Щ..
Недвижими имоти придобити по време на брака съпрузите
не притежават. Придобитите по време на брака движими вещи съпрузите са поделили
извънсъдебно. Съпрузите нямат взаимни претенции към фирмите и
дяловете в търговски дружества, които притежава всеки от тях, нямат взаимни
претенции към притежаване от тях банкови сметки.
ОСЪЖДА Р.Г.К.-Щ. ЕГН ********** *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса в размер на 7,50/седем лв. и 0.50/ лева, на основание т.3 чл.6 от Тарифа към ЗДТ .
ОСЪЖДА Т.Щ. ЕГН ******.*** да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса в размер на 7.50 /седем лв. и 0.50/ лева, на
основание т.3, чл.6 от Тарифа към ЗДТ и държавна такса по споразумението за
издръжка в размер на 148.00/сто
четиридесет и осем лева / лева, на
основание чл.7 т.2 от Тарифа към ЗДТ и чл. 69 ал.І т.7 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: