Р Е Ш Е Н И Е
№……....………....…....……….2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД , ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОНСТАНТИН ИВАНОВ
мл. с. ИВАЛЕНА Д.
при секретар ГАЛИНА СЛАВОВА,
като разгледа докладваното от мл. с. Д.
въззивно гражданско дело № 819 по описа за 2020 година на ОС-Варна,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 268 ГПК, образувано по подадена въззивна жалба вх. № 19008/05.03.2020 г.
на „Енерго-Про Продажби“ АД – гр. Варна, чрез адвокат А.К. – ВАК,
преупълнимощена от адвокатско дружество „Величков, Желязков и партньори“, срещу
Решение № 699 от 14.02.2020 г., постановено по гр. дело № 17334/2019 г. по
описа на ВРС, XVII
състав, с което първоинстанционният съд приема за установено в отношенията
между страните, че ищецът А.Н.А., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, не
дължи на ответника „Енерго-Про Продажби“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, сумата от 3929,46 лева,
представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметка на
потребителя стойност на ел. енергия за периода от 13.04.2018 г. до 12.11.2018
г. , за която е издадена фактура №
**********/15.10.2019 г., за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул.
„Яребична“ № 7, ап. 37, с клиентски № ********** и абонатен № **********, на
основание чл.124, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят „Енерго-Про Продажби“ АД счита постановеното
решение за незаконосъобразно и неправилно, като моли за неговата отмяна и
присъждане на разноски. Сочи, че е налице правно основание за съществуването на
вземането на ответника, а именно чл. 50 ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Излага,
че са изпълнени всички предпоставки за възникване на правопораждащия фактически
състав – наличието на договорно отношение между страните, изпълнение от стрА.на
ответника на задълженията му по договора, надлежно извършена проверка на СТИ на
ищеца и документирането й, законосъобразно изчисляване на количеството
потребена електроенергия, остойностяването и фактурирането й. Твърди, че към
момента на проверката електромерът е бил в метрологична годност и правилно е
отчел изразходваната електрическа енергия в скрития регистър 1.8.3 в размер на
20320 кВтч, на стойност 3929,46 лева. Сочи, че в случай че се приеме, че чл. 50
ПИКЕЕ е неприложим, то тогава сумата се дължи съобразно чл. 183 ЗЗД.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият А.Н.А.,
чрез адвокат Р.С., с пълномощно по делото, депозира писмен отговор, с който
оспорва жалбата. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на
проведената процедура по ПИКЕЕ. Моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение и за присъждане на разноски.
В молба вх. № 261030/9.07.2020 г.
въззивникът „Енерго-Про Продажби“ АД,
чрез адвокат В.М., представя списък на разноските по чл. 80 ГПК ведно с договор
за правна защита и съдействие, фактура и отчет по сметка. Прави възражение за
прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемия.
В молба вх. № 261240/13.07.2020 г.
въззиваемият А.Н.А., чрез адвокат Р.С., уведомява съда, че поради служебна
заетост адвокат Р. С. е възпрепятствана да се яви в насроченото за 13.07.2020
г. съдебно заседание. Представя списък с разноски. Прави възражение за
прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на въззивника.
В съдебно заседание за въззивника
„Енерго-Про Продажби“ АД, редовно призован, се явява адвокат В.М., с която се
осъществява видеоконферентна връзка. Поддържа въззивната жалба и направеното възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира
разноски за двете инстанции.
В съдебно заседание въззиваемият А.Н.А., редовно
призован, не се явява, не се представлява.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Производството е по чл.124, ал.1 от ГПК. Образувано е по предявен от А.Н.А., ЕГН **********, настоящ адрес: ***, чрез
адвокат Р.С., против „Енерго-Про Продажби“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, представлявано от Георги
Коршия, Пламен Стоянов Стефанов и Яна Маринова Д., отрицателен установителен
иск, с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
ищецът не дължи на дружеството сумата от 3929,46 лева, представляваща корекция на
сметка за ел.енергия за периода от 13.04.2018
г. до 12.11.2018 г., по издадена фактура №**********/15.10.2019 г., за
обект на потребление, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „Яребична“ №7, ап.37,
по партида с клиентски № ********** и абонатен № **********.
Ищецът излага, че като потребител на
ел. енергия е клиент на ответното дружество с открита партида с клиентски № **********
и абонатен № **********, за обект на потребление, находящ се на адрес: гр. Варна,
ул. „Яребична“, №7, ап.37. Заявява, че на 12.11.2018 г., както бил информиран
по-късно от „Енерго-Про Продажби" АД, служители на „Електроразпределение
Север" АД са извършили проверка на СТИ на посочения адрес на потребление. Резултатите
от проверката и демонтажът на СТИ, според ответното дружество, били описани в
констативен протокол, който ищецът оспорва. Счита за невъзможно да има
потребление на електроенергия в размер на 3929,46 лева, извън текущо
заплатените сметки. Счита, че не са спазени правилата за извършване на проверка
на СТИ, тъй като същата не е извършена в негово присъствие, нито в присъствието
на упълномощено от него лице. Намира за неясно определен периода на корекцията.
Заявява, че не е манипулирал СТИ. Оспорва методиката и основанието на
фактурата, като намира същите за неправилни и незаконни. Намира, че не дължи
сумата, предмет на иска, тъй като липсва законово основание, което да
обосновава претендирането й от ответника. Твърди, че ответникът не е доказал,
че такова количество електроенергия реално е било доставено на ищеца. Изтъква,
че като „краен снабдител“ по смисъла на чл. 83, ал.1, т. 6 от ЗЕ ответното дружество
може да извърши едностранна корекция на сметките за минало време само при
наличие на нормативно регламентирани правила, изготвени от единствено
компетентния по смисъла на чл.21 от ЗЕ орган - КЕВР. Съобразно изложеното, моли
съда да признае за установено, че не дължи на ответното дружество посочената
сума, като претендира и заплащането на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на ответното дружество
чрез процесуалния му представител адвокат В.М. – САК, в който се излагат
подробни доводи, че искът е неоснователен. Поддържа се, че е налице правно
основание за възникване на вземането – а именно чл. 50 ПИКЕЕ, чл. 200, ал. 1 ЗЗД, както и чл. 183 ЗЗД., както и че процесната сума не представлява санкция,
а цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия.
Дружеството не оспорва, че между страните е налице облигационно правоотношение
по договор за доставка на ел. енергия. Заявява, че изпълнява задълженията си по
договора добросъвестно и точно. Сочи, че на 12.11.2018 г. е извършена
техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на
„Електроразпределение Север“ АД, в присъствието на двама свидетели, като
изтъква, че посоченото дружество няма вменено нормативно задължение
предварително да известява потребителите за проверките, които извършва, тъй
като подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по предотвратяване на
неправомерни въздействия върху измервателните системи и средствата за търговско измерване. Излага, че при
проверката е установено, че в невизуализирания регистър 1.8.3. на електромера
има показания в размер на 20320 кВтч. и в сумарния регистър 1.8.0. - 28625 кВтч,
като тази ел. енергия не е визуализирана на дисплея и съответно не е отчетена и
заплатена от абоната. Твърди, че процесният електромер е демонтиран и подменен
с нов такъв, като в Български институт
по метрология, Регионален отдел - Варна е извършена експертиза, при която е
установено, че е осъществявана външна намеса в тарифната схема на електромера с
цел част от консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в регистър, който не
се визуализира на дисплея на електромера и съответно не се отчита от
инкасаторите. Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, купувачът
на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е
получена чрез направената доставка на електрическа енергия. В случай че бъде
счетено, че чл. 50 от ПИКЕЕ е неприложим към конкретната хипотеза, моли искът
да бъде отхвърлен на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за
установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи
от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко-продажба
на ел. енергия. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът А.Н.А.,
редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Р.С.. Поддържа
исковата молба. Предявява списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за
прекомерност на възнаграждението на
процесуалния представител на насрещната страна.
В съдебно заседание ответникът
„Енерго-Про продажби“ АД, редовно призован, се представлява от адвокат Ана К..
Поддържа отговора на исковата молба. Представя списък по чл. 80 ГПК. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Настоящият
съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно
по делото е обстоятелството, че страните
са обвързани от валидно договорно правоотношение, по силата на което ищецът
е потребител на електроенергия за битови нужди и клиент на ответното
дружеството за описания в исковата молба обект на потребление.
От
приложен към делото Констативен протокол № 1105231 се установява, че на
12.11.2018 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа
проверка на електромер с фабричен № 1114021566103293 на обекта на ищеца, при
която са отчетени следните показания: по тарифа 1.8.1 /нощна/ – 3026 кВтч; по
тарифа 1.8.2 /дневна/ – 5278 кВтч; по тарифа 1.8.3 – 20320 кВтч; по тарифа
1.8.4 – 0000 кВтч, и по тарифа 1.8.0 – 28625 кВтч. Електромерът е демонтиран и
подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка,
запечатана с пломба № 524599, и изпратен
за експертиза в БИМ - Варна. Проверката е извършена без присъствието на ищеца
или негов упълномощен представител, като констативният протокол е подписан само
от двама свидетели.
Приобщен
към доказателствения материал по делото е и Констативен протокол №
2334/07.10.2019 г. – АУ – Е – 000029-63985/13.11.2018 г. на БИМ – Варна, от
метрологичната експертиза на електромера, видно от който при извършените
проверки на точността на отчитане на СТИ не са констатирани грешки извън
допустимите. Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики, отговаря на
изискванията за точност при измерването на електроенергия и до вътрешността му
не е осъществяван достъп. Посочено е, че при софтуерно четене е установена намеса
в тарифната схема на електромера, която за типа електромер ISKRA ME 162 трябва да
се състои от две тарифи T1 и T2, като
действително потребената енергия се разпределя
и върху невизуализираната тарифа: Т3 - 020320,3 кВтч.
Въз
основа на горния протокол, на 15.10.2019 г. е издадено становище на „Електроразпределение Север“ за начисление на
електрическа енергия, с което е одобрено начисляването на допълнително
количество ел. енергия в размер на 20320 кВтч за периода 13.04.2018 г. – 12.11.2018
г. За одобреното количество ел. енергия е издадена фактура № ********** от дата
15.10.2019 г. за сумата от 3929,46 лева с вкл. ДДС.
От
заключението на изготвената пред първа инстанция СТЕ се установява, че
електромерът с фабричен № 1114021566103293, монтиран на обекта на ищеца, е от одобрен тип - ISKRA ME 162, преминал задължителна
проверка за годност в БИМ през 2015 г., като метрологичната му годност е шест години.
Според констатациите в КП № 2334/07.10.2019 г. – АУ – Е –
000029-63985/13.11.2018 г. на БИМ – Варна, е „установена намеса в тарифната
схема на електромера“. Процесната намеса по своята същност е софтуерна и се
изразява в претарифиране на електромера чрез въвеждане на още една тарифа към
заводските Т1 и Т2 – тарифа Т3, в която се отчита част от потребената ел.
енергия без да се визуализира на дисплея; процесът се осъществява посредством
използване на специализирана техника и парола за достъп от второ ниво. При
неманипулирана схема на присъединяване на абонат към ел. разпределителната
мрежа на ЕРП, следва цялото количество потребявана ел. енергия от абоната да
преминава през измервателната схема на СТИ и да се отчита. В КП №1105231 от
12.11.2018 г. не е констатирана намеса в схемата. Следователно отчетените
количества електроенергия в тарифа Т3 в размер на 20320 кВтч са доставени,
преминали през СТИ с фабричен № 1114021566103293 и регистрирани в Т3, но без да
се визуализират. Във фактура № ********** от дата 15.10.2019 г. процесното количество електроенергия е
разпределено по календарните периоди по математически изчисления – изчисленията
са точни, а цените на електроенергията, определени от КЕВР, са правилно
използвани за всеки един от подпериодите. В съдебно заседание, в отговор на
въпроси, ВЛ изяснява методиката на горните изчисления: отчетеното количество
ел.енергия в тарифа Т3 е разделено на общия брой дни и след това за всеки
подпериод съответният брой дни се умножава по числото, което е определено на
база на общото. Излага, че количеството ел. енергия в размер на 20320 кВтч за
период от седем месеца е практически невъзможна консумация. Уточнява, че не е
възможно да се установи моментът, в който е доставена ел. енергията, тъй като
електромерите от този тип нямат такава памет и не са с дистанционно отчитане.
С
оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Служебното
начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на ищеца е
извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013
г., изм. ДВ, бр. 15 от 14.05.2017 г. Цитираните правила
имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт към ЗЕ, който е
задължителен за страните. Нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са
отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.,
5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. и към момента на извършване на
проверката на електромера на обекта на ищеца на дата 12.11.2018 год. не са част
от действащото право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение №
2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г., IV о., обн. ДВ, бр.
97 от 23.11.2018 г., следователно към момента на извършване на проверката на
електромера са били част от действащото право.
Твърдението на жалбоподателя, че направената корекция намира правно
основание в нормата на чл. 50 ПИКЕЕ, съдът счита за неоснователно.
Съгласно чл. 50 ПИКЕЕ /публ. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г./, в случаите на установяване на несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване
на използваните от
клиента количества електрическа
енергия, операторът на
съответната мрежа коригира количествата
електрическа енергия като разлика
между отчетеното количество електрическа
енергия и преминалите количества електрическа
енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период
не по-дълъг от една година.
Натрупаното количество електроенергия в
невизуализирания регистър 1.8.3 по същество се явява именно разлика между
отчетената и неотчетена електроенергия. За да бъде вменено в отговорност на
ищеца обаче, то трябва действително да е потребено от последния. Според
изслушаното в първа инстанция заключение на вещото лице, което съдът кредитира
като обективно, няма технически начин да бъде установено в кой момент е
започнало преминаването на ел. енергия към невизуализирания регистър. В информационната база няма данни за датата, от която е започнало
натрупването в регистри 1.8.3 и 1.8.0, тъй като електромерът тип ISKRA ME 162
не е с дистанционен отчет; самият електромер също няма такава памет. Няма и
констативен протокол или друг документ от предшестваща проверка, който да
удостоверява, че в даден момент показателите за регистри 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0
са били нулеви. По делото не е представен и констативен протокол от монтажа на СТИ
през 2015 г. с евентуално отразени нулеви показатели за тези регистри - така че
въпросът дали установеното количество ел. енергия в скрития регистър 1.8.3 е
натрупано след като електромерът е монтиран в обекта на ищеца или преди това
остава недоказан. Недоказана остава и дължимата от ищеца разлика между
отчетената и неотчетената ел. енергия. Само формално е спазено и ограничението
на периода - най-много една година, за който може да бъде направена корекцията;
цялото количество натрупана електроенергия в невизуализирания регистър е
начислено в рамките на този период, без да има никакви доказателства, че реално
е потребено през него. В конкретния случай периодът, фиксиран във фактурата е
още по-кратък – 7 месеца, като в забележка под СТЕ вещото лице е отбелязало, че
за период от седем месеца размерът от 20320 кВтч ел. енергия е практически
невъзможна консумация. Въз основа на изложеното, съдът счита, че чл. 50 ПИКЕЕ
не се явява правно основание за начисляване на процесната сума.
Препращането към общата норма на чл. 183 ЗЗД води към чл. 200 ЗЗД,
относно задълженията на купувача, и чл. 187 ЗЗД, третиращ задълженията на
продавача. Взети в тяхната съвкупност, трите норми обуславят извода, че
договорът за продажба вменява задължения на продавача и купувача, като
купувачът е длъжен да плати цената единствено ако продавачът действително му
предаде вещта. В конкретния случай, ищецът е длъжен да плати за констатираното
в скрития регистър 1.8.3. на електромера количество електроенергия в размер на
20320 кВтч само ако то действително му е доставено от ответното дружество и
потребено от него. Направеният анализ на доказателствата по делото по никакъв
начин не сочи, че това е така.
Отделно, констативният протокол
№1105231 от 12.11.2018 г., с който е
обективирана процесната проверка, доколкото не е съставен в присъствието на
ищеца или негов упълномощен представител и не е подписан от него, няма
процесуална стойност. По характер това е частен свидетелстващ документ, който
удостоверява само изгодни за ответника факти, и без подписа на ищеца по принцип
му е непротивопоставим.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че ищецът А.Н.А., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, не дължи на „Енерго-Про
продажби“ АД сумата от 3929,46 лева, представляваща
корекция на сметка за ел.енергия за периода от 13.04.2018 г. до 12.11.2018 г., по издадена фактура
№**********/15.10.2019 г., за обект на потребление, находящ се на адрес в гр.
Варна, ул. „Яребична“, №7, ап.37, по партида с клиентски № ********** и
абонатен № **********.
Предявеният иск е основателен и като
такъв следва да бъде уважен, а решението
на първоинстанционния съд - да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните
разноски:
Поради съвпадащ резултат от
разглеждането на делото по същество, въззивният съд не може да преразглежда
произнасянето по отношение на разноските.
При този изход от делото, претенцията
на въззиваемия за компенсация на разноските, направени за защита във въззивното
производство по неоснователна въззивна жалба, следва да бъде уважена. Същият
претендира разноски в размер на 550,00 лева, представляващи заплатено в брой
адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК и
договор за правна защита и съдействие.
По възражението за прекомерност на
възнаграждението:
Направеното във въззивната жалба възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна е неоснователно. Съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за МРАВ, минималното адвокатско възнаграждение съобразно материалния
интерес на делото е 375 лв. Въпреки липсата на съществена фактическа и правна сложност на
спора възнаграждението не следва да се редуцира до минимума, доколкото
претендираният размер от 550,00 лв. е справедлив и адекватен на положените усилия при водене на
делото.
Водим от горното, на основание чл.
271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 699 от
14.02.2020 г., постановено по гр. д. № 17334 по описа за 2019 г. на Районен съд
– Варна, XVII състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 10353369, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, ДА ЗАПЛАТИ на А.Н.А., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, сумата в размер на 550,00 лева, представляваща сторени пред въззивния съд съдебно-деловодни
разноски, включващи адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.