№ 254
гр. Враца, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Искра П. Касабова
при участието на секретаря Цветелина Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Искра П. Касабова Административно
наказателно дело № 20221420200458 по описа за 2022 година
М О Т И В И :
„ТРОЛЕЙБУСЕН ТРАНСПОРТ- Враца” ЕООД с ЕИК *********, с адрес на
управление: гр.Враца, ул.Мито Орозов №135, представлявано от управителя
Виктория Христова - Начева с ЕГН:**********, е обжалвало НП № 26-0000159 от
20.04.2022 год. на Директор на РД „АА“ - гр.Враца при Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, с което на дружеството жалбоподател е наложено
на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр. административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 200 лв., за извършено нарушение на чл.7, ал.7, т.3, б.„А“ от
Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ . В жалбата и чрез писмено становище от
процесуален представител - адв.Л.В., от АК - Враца се излагат съображения за
неправилност и незаконосъобразност на издадените от наказващият орган актове и се
иска отмяна на наказателното постановление.
Ответника по делото Директор на РД „АА“ - гр.Враца, в придружителното
писмо релевира доводи за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на
Наказателното постановление.
Производството по делото е по реда на чл.58б от ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното: На 12.04.2022г. около 11:50 ч. служителите на ДАИ – Враца,
св.Т. Д. Г. и К. Д. КР., инспектори в РД „АА“ - Враца извършили проверка в офиса на
дружеството превозвач „ТРОЛЕЙБУСЕН ТРАНСПОРТ - Враца” ЕООД находящ се
в гр.Враца на бул. Мито Орозов № 135.
При проверката въз основа на представената документация проверяващите
констатирали, че фирмата притежава лиценз на Общността за обществен превоз на
пътници в Р. България № 09213, както и че превозвач не е представил справка за
финансова стабилност в определения срок от заверяването на годишния финансов
1
отчет за последния отчетен период от регистриран одитор.
За констатираното нарушение свидетеля Т. Д. Г. в присъствието на свид.К. Д.
КР. съставил Акт за административно нарушение бланков №315200 от дата
12.04.2022г. за извършено нарушение, за това че: Фирмата - „ТРОЛЕЙБУСЕН
ТРАНСПОРТ - Враца” ЕООД находящ се в гр.Враца на бул. Мито Орозов № 135, в
качеството и на превозвач на: 12.04.2022 г.около 11:50 ч. в гр. Враца, бул. Мито
Орозов № 135 в качеството си на ПРЕВОЗВАЧ не е представила справка за
финансова стабилност в определения срок - в десет дневен срок от заверяването
на годишния финансов отчет за последния отчетен период от регистриран
одитор. Доклада на одитора е заверен на 09.04.2021 г., но е представен в ИААА на
19.05.2021 г., доклада е трябвало да бъде представен до 10.05.2021 г., видно от
справка в системата на ИААА.
Акта е предявен и връчен срещу подпис лично на управителя на фирмата
жалбоподател на същата дата, без възражения. Деянието било квалифицирано от
актосъставителя, като нарушение по чл.7, ал.7, т.3, б.„А“ от Наредба №33 от
03.11.1999г. на МТ.
Последвало е издаването на обжалваното Наказателно постановление № № 26-
0000159, от 20.04.2022год. на Директор на РД „АА“ - гр.Враца при Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“София, в което почти дословно е пренесено
текстовото и цифрово описание на нарушението от АУАН, като на основание чл.105,
ал.1 от ЗАвПр. за извършено нарушение на чл.7, ал.7, т.3, б.„А“ от Наредба №33 от
03.11.1999г. на МТ, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер
на 200 лева.
Горната фактическа обстановка се потвърждава показанията на свидетелят Т.
Д. Г., както и приложената административнонаказателна преписка съдържаща:
придружително писмо, Заповед № РД-08-30/24.02.2020г. на Министъра на ТИТС;
Жалба - peг. №52-00-52-2660/2/23.05.2022., АУАН №315200 от 12.04.2022г., НП № 26-
0000159, от 20.04.2022год. на Директор на РД „АА“ - гр.Враца, длъжностна
характеристика, пълномощно, Договор за правна помощ и съдействие, банково
извлечение.
Съдът намира жалбата за подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН,
разгледана по същество, същата е процесуално допустима и основателна по
следните съображения:
АУАН и Наказателното постановление са издадени от длъжностни лица, в
рамките на определената им с ЗАНН, ЗАПр. и Заповед № РД-08-30/24.02.2020г. на
Министъра на ТИТС компетентност. Същевременно извършвайки служебна проверка
за законосъобразност на НП, съдът констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в следното:
На първо място следва да се посочи, че никъде в АУАН и НП няма изрично
посочване на коя дата, е извършено твърдяното нарушение, така както нормите на
чл.42 т.3 пр.1 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН повеляват!
В АУАН и в НП има посочени няколко дати съответно 12.04.2022г.,
09.04.2021г.,10.04.2021г., 19.05.2021г., но по отношение на нито, една от тях няма
изрично словесно посочване, че това е датата/която, актосъставителя респективно
наказващият орган е възприел, като – дата на извършване на нарушението.
Да действително в НП е посочено, че в деня на извършената проверка -
2
12.04.2022г., е установено от контролните органи, че дружеството не е представило
справка за финансова стабилност в определения срок, но не се сочи, че това е датата
на извършване на нарушението.
От своя страна в показанията си актосъставителя също не сочи, конкретна дата
на извършване на нарушението, но твърди че справка за финансова стабилност е
следвало да бъде представена най - късно до датата 10.05.2021г., което не спомага
съществено за изясняване на действителната му воля, нито тази на АНО и не може да
санира допуснатия порок в АУАН и НП.
На следващо място в АУАН и НП се сочи че :“Доклада на одитора е заверен на
09.04.2021 г., но е представен в ИААА на 19.05.2021 г., доклада е трябвало да бъде
представен до 10.05.2021 г., видно от справка в системата на ИААА“
Съгласно нормата на чл.7, ал.7, т.3, б.“а“ от Наредба №33/ 03.11.1999г. на МТ,
„Лицата по чл.2, ал.1 доказват финансова стабилност всяка година, в 10-дневен срок от
заверяването на годишния финансов отчет за последния отчетен период от регистриран
одитор.“
При това положение, ако отчетът е заверен на посочената в АУАН и НП дата -
09.04.2021 г., то 10 - дневният срок за представянето му е до 19.04.2021г., а не както
се твърди в АУАН, в НП и от актосъставителя до 10.05.2021г.
Следователно датата на която е „извършено“ нарушението изразило се в „не
представяне на справка за финансова стабилност в 10-дневен срок от
заверяването на годишния финансов отчет“, ще е - 20.04.2021г. Подобно твърдение
обаче от страна на наказващият орган, или на актосъставителя липсва в
изготвените от тях актове.
От друга страна посоченото в АУАН и НП твърдение – че датата на
извършване на нарушението е датата на проверката 12.04.2022г. сочи на това, че
нито наказващият орган, нито актосъставителя правят разлика между дата на
констатиране на нарушението и дата на извършване на нарушението.
При липсата на изрично посочване и до колкото датата на извършване на
нарушението би могла да бъде изведена от изложената фактическа обстановка в АУАН
и НП следва, че твърдяното нарушение би могло да е извършено 20.04.2021г., такъв
обаче изричен запис в тях липсва.
При това положение следва, че в АУАН и НП са издадени в нарушение на чл.42
т.3 пр.1 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – тъй като липсва изрично посочване
на датата на извършване на твърдяното нарушение.
Правоприлагането по принцип и административнонаказателното такова, в
частност не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и
данни. Липсата на правилно отразяване на датата на извършване на нарушението в НП,
и в АУАН, като основен реквизит от посочените документи, представлява съществено
процесуално нарушение, предвид на това, че е нарушена императивна правна
норма.При това липсата на дата на извършване на нарушението освен, че лишава
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да разбере в какво
нарушение е обвинено и в частност на коя дата го е извършило, лишава и съда от
преценка относно спазването на процесуалните срокове по чл.34 от ЗАНН. Датата на
извършване на нарушението е не само задължителен реквизит по смисъла на чл.42
т.3 пр.1 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН от съдържанието на АУАН и НП, но и очертава
фактическата рамка на повдигнатото обвинение. Ето защо липсата на дата на
нарушението опорочава издаденото НП и е основание за неговата отмяна, тъй като е
3
нарушено правото на защита на дружеството жалбоподател.
На второ място - нито в АУАН, нито в НП е посочено мястото на
извършване на нарушението.Тук отново става на въпрос за липсата на задължителен
реквизит по смисъла на чл.42 т.3 пр.2 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН от съдържанието на
АУАН и НП, който и очертава фактическата рамка на повдигнатото обвинение.
Доколкото от доказателствата по делото се извежда информацията, че проверка е
извършена в офиса на дружеството превозвач „ТРОЛЕЙБУСЕН ТРАНСПОРТ -
Враца” ЕООД, то и би могло да се приеме, че нарушението е извършено именно там -
по место седалището на фирмата нарушител:гр.Враца на бул.“Мито Орозов“ №135 и
макар именно този адрес да е посочен, като място на нарушението в АУАН и НП, то
това предположение не е вярно.
Това е така защото доколкото самото нарушение се изразява във -
непредставяне пред наказващият орган - на изискуема информация то би могло да
се приеме, че нарушението е извършено и/или довършено на мястото където
изискуемата информация не е била предадена, а именно в местослуженето на
наказващият орган - гр.Враца, ул."Васил Кънчов" № 78, то и следва, че деянието е
извършено и довършено именно там, но и това обстоятелство отново не се изяснява от
отразеното съдържание на АУАН и НП.
Очевидно, е че АНО е бил длъжен и е могъл да посочи изрично място на
извършване на нарушението, а именно там където тези реквизити е било нужно
задължително да са вписани - в АУАН и НП -!!!
Очевидно въпроса – „Къде е извършено конкретното вменено на
жалбоподателя нарушение?“ - е въпрос с повишена трудност, защото самите
актосъставител и наказващ орган не са наясно, щом като твърдят, че нарушението е
извършено в офиса на фирмата сочена за нарушител, което сочи на това, че нито
наказващият орган, нито актосъставителя правят разлика между място на проверка
и място на извършване на нарушението.
Следва да се посочи и че - Мястото на извършване на нарушението е
съществен реквизит на НП и АУАН, тъй като същото е определящо както по
отношение на това кои са лицата, оправомощени да съставят АУАН, така и по
отношение на компетентността на АНО да издава НП за такива нарушения, а в
последствие и компетентността на съда, разглеждащ производства във връзка с
депозирани жалби против издадени НП.
Датата и място на извършване на нарушението като елементи от състава
на административното нарушение и като основни реквизити на НП следва да бъдат
ясно и конкретно посочени. Липсата им в НП, като основни реквизити от същото,
представлява съществено процесуално нарушение, предвид на това, че е нарушена
императивна правна норма. Тези реквизите не могат да бъде извличани по пътя на
формалната или правна логика, още по - малко, да бъде извличани по
тълкувателен път от съдържанието на други реквизити или от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Това би имало за последица твърде
сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от
категорията на процесните, и в твърде сериозна степен би застрашило правото на
защита на привлеченото към отговорност лице. В този смисъл са без значение
индициите, че лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно е
разбрало за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Правоприлагането по принцип и в частност
4
административнонаказателното такова, не може да почива на предположения, а на
конкретни факти, обстоятелства и данни.
На трето място – липсата на дата и място на извършване на нарушението
от своя страна е довело и до още едно нарушение на задължителен реквизит - този
по смисъла на чл.42 т.4 пр.1 и 2 от ЗАНН и на чл.57 ал.1 т.5 пр.1 и 5 от ЗАНН, -
непълно и неясно описанието на нарушението, и на обстоятелствата, при който е
извършено, като в тази връзка дори показанията на разпитаният по делото свидетел
по акта не способстват съществено за изясняване на фактическата обстановка, тъй като
не са посочени всички обстоятелства, а именно кога и къде именно е извършено
нарушението. По този начин отново правото на защита на дружеството-жалбоподател
е нарушено, тъй като то не може да разбере в какво точно е обвинено и да организира
правилно защитата си.
При това съдът констатира, че въпреки сравнително подробно изложената
фактическа обстановка то - нито в акта, нито в постановлението е посочено точно и
ясно описание на установеното нарушение, датата и мястото на осъществяване на
нарушението, с което са опорочени императивните изисквания на ЗАНН. Наказващият
орган е длъжен да даде ясно, точно и непротиворечиво описание на нарушението -
изискване, произтичащо от императивната разпоредба на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН.
На четвърто място – обжалваното НП е незаконосъобразно и от
материално - правна страна.
На дружеството е наложена имуществена санкция за извършено нарушение на
чл.7, ал.7, т.3, б.“а“ от Наредба №33/ 03.11.1999г. на МТ. Вероятно се има предвид
- Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на министъра на транспорта за обществен превоз
на пътници и товари на територията на Република България (НОППТТРБ).
Съгласно чл.7, ал.7, т.3, б.“а“ от посочената Наредба: „Лицата по чл.2, ал.1
доказват финансова стабилност - т.3 всяка година,
б.“а“ в 10-дневен срок от заверяването на годишния финансов отчет за
последния отчетен период от регистриран одитор.“
В посочената норма се съдържа едно правило за поведение, а именно че Лицата
по чл.2, ал.1 от Наредбата - трябва да доказват финансовата си стабилност. В нея
обаче не е посочено изрично, нито че това следва да се осъществи посредством
представяне на Справка за финансова стабилност, нито чрез представяне на
Годишен финансов отчет. Нещо повече в тази норма не е посочено и къде и пред кого
следва да бъде доказана финансовата стабилност на съответната фирма.
Следователно словесното описание на нарушението дадено в АУАН и в НП,
като: „не представяне от страна на превозвача на Справка за финансова
стабилност в определения срок“ - е несъответно на посочената за нарушена норма на
чл.7, ал.7, т.3, б.“а“ от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на министъра на транспорта
за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България
(НОППТТРБ).
Това е така защото липсва привръзка с разпоредбата на чл.7 ал.8, от същата
Наредба, в която именно е посочено, че : Финансовата стабилност се доказва чрез
представяне на Справка с приложени следните документи:
1. годишен финансов отчет, заверен от регистриран одитор;
2. банкова гаранция, отговаряща на изискванията по ал. 5;
3. договор за застраховка, отговарящ на изискванията на ал. 6;
5
Налице е несъответствие между фактическото описание на деянието, и правната
му квалификация, която следва да е по - чл.7, ал.7, т.3, б.“а“ във връзка с ал.8 /която
разпоредба обаче не е цитирана като нарушена/ от /НОППТТРБ/, Наредба № 33 от
03.11.1999 г. на министъра на транспорта за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България.
На свой ред приложената от АНО санкционна норма на чл.105 ал.1 от ЗАвПр.
предвижда административно наказателна отговорност „За нарушения на този закон и
на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на
изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание,
се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв.“Която макар и правилно
отразена неможе да санира останалите констатирани и посочено по-горе в настоящото
изложение нарушения от страна на наказващият орган.
В настоящият случай този съдебен състав, счита за необходимо да посочи, че
констатираните съществени процесуални нарушения, водят до невъзможност на
наказаното лице да разбере, какви точно задължителни предписания на закона е
нарушило, защо и при какви обстоятелства, както кога и къде е извършено това
нарушение и същите са засегнали с висок интензитет правото на защита на
дружеството-жалбоподател, поради което и санкционирането му за това, че не е
представило съответните документи предпоставя отмяна на издаденото НП. Ето защо и
съдът намира, че при съставянето на АУАН, възпроизведен в обжалваното Наказателно
постановление, административнонаказващият орган е допуснал съществени
нарушения на процесуалния закон – касаещи липса на дата и място на нарушението, а
също и при описанието на нарушението актосъставителят, а след това и АНО е
формулирал словесно такова обвинение, което е различно от отнесената към него
правна квалификация. В тежест на АНО е било да докаже по несъмнен начин
извършването на нарушението от страна на нарушителя, което същият не е сторил. С
оглед на това НП се явява необосновано и незаконосъобразно, издадено в
противоречие с материалния закон, и като такова подлежи на отмяна. В мотивите към
Тълкувателно решение №8 от 16.09.2021г., постановено по Т.Д.№1/2020г. Върховният
административен съд изрично се позовава на практиката на ЕСПЧ, съгласно която
Конвенцията за ПЧ изисква: обвиненият да бъде информиран подробно не само за
действията, за които се твърди, че е извършил, т.е. за фактите, на които се основават
обвиненията, но и за правната квалификация, която им се дава. Според утвърдената
практика на ЕСПЧ за правото на защита и справедлив съдебен процес информирането
на обвиненото лице за правната квалификация на деянията е също толкова важно,
колкото и информирането за фактическата обстановка на обвинението. При тези
констатации относно наличното противоречие в съдържанието на АУАН и НП и
посочената правна квалификация на твърдяното деяние съдът намира, че същите не
съдържат ясно описание на вмененото нарушение и ясно посочване нарушената
законова норма, а това означава липса на реквизити по чл.57, ал.1, т.5 пр.1 и т.6
ЗАНН, която ограничава сериозно правото на защита на визирания нарушител.
Поради изложените съображения за допуснати нарушения на процесуалните правила,
които съдът определя като съществени, следва обжалваното НП да бъде отменено само
на това основание.
Предвид изхода от делото и обективираното искане за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя следва да се присъди на основание чл.63д, ал.1 от
ЗАНН сумата от 300 лева, представляваща заплатено от него адвокатско
възнаграждение. Видно от представения по делото Договор за правна защита и
6
съдействие и банков превод /л.22 - 23 от делото/ посоченото възнаграждение е платено
по банков път съгласно уговореното при подписване на договора, за което последният
служи като разписка. Съдът, като съобразни фактическата и правна сложност на
делото, както и обема на извършената от процесуалния представител на жалбоподателя
дейност намира, че възражението за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение, изложено от въззиваемата страна в придружителното
писмо, не следва да бъде уважено.
Затова и съдът, ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 26-
0000159, от 20.04.2022год. на Директор на РД „АА“ - гр.Враца, при Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ София, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО –
съгласно чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 26-0000159 от 20.04.2022
год. на Директор на РД „АА“ - гр.Враца при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, с което на „ТРОЛЕЙБУСЕН ТРАНСПОРТ- Враца” ЕООД с ЕИК
*********, с адрес на управление: гр.Враца, ул.Мито Орозов №135, представлявано
от управителя Виктория Христова - Начева с ЕГН:**********, за извършено
нарушение на чл.7, ал.7, т.3, б.„А“ от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ, е
наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
200/двеста/лв., на основание чл.53 от ЗАНН вр.чл.105, ал.1 от ЗАКОН ЗА
АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ /ЗАвПр/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО –
съгласно чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН.
ОСЪЖДА РД „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ” гр.Враца да
заплати на „ТРОЛЕЙБУСЕН ТРАНСПОРТ- Враца” ЕООД с ЕИК *********, с
адрес на управление:гр.Враца, ул.Мито Орозов №135, представлявано от управителя
Виктория Христова - Начева сума в размер на 300.00 лева, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от
уведомяването пред ВРАЧАНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
7