Решение по дело №78/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на ВПД началник на РУ – Каолиново при ОД на МВР – Шумен, депозирана чрез главен юрисконсулт В. Д., против Решение № 6/31.01.2024г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по АНД № 6/2024г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 23-0280-000359/02.11.2023г., издадено от ВПД Началник РУ- Каолиново към ОДМВР - Шумен, с което на А. Ф. А., [населено място], на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателят изразява несъгласието си с решаващия мотив на районния съд за неправилно ангажиране на отговорността на водача, излагайки аргументи относно безспорната установеност на вмененото му нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Поради това отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на процесното наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски за две инстанции. В съдебно заседание касаторът се представлява от главен юрисконсулт Ив. С.

Ответната страна, А. Ф. А., [населено място], депозира писмен отговор чрез адвокат Д. М. от Адвокатска колегия – Шумен, в който излага доводи за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание А. А. се представлява от адвокат М.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 23.06.2023г., в 22:01 ч., в [населено място], [улица]до № 3, служители на РУ - Каолиново спрели за проверка лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № [рег. номер], управляван от А. Ф. А., собственост на Т. Д. Ж.. При направената проверка било установено, че управляваното МПС било със служебно прекратена регистрация от 21.11.2019г., на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

За констатираното нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП на А. А. бил съставен АУАН серия GA №685788 от 23.06.2023г.

От изготвена справка по история на МПС с рег. № [рег. номер] се установило, че на 21.11.2019г. регистрацията на процесния автомобил била прекратена служебно на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

С постановление от 02.10.2023г. прокурор от РП - Шумен отказал да образува ДП и прекратил пр. пр. вх. №3056/2023 г. по описа на РП Шумен, преписка с рег. № 280 зм-145/2023г. по описа на РУ - Каолиново.

От мотивирана резолюция № 23-0280-[рег. номер]/01.08.2023г. се установява, че доколкото при извършената проверка са констатирани признаци на престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, административнонаказателното производство по АУАН серия GA №685788 от 23.06.2023г. против А. А.., за нарушението по чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП било прекратено.

След получаване на постановлението за отказ от РП на 02.09.2022 г. по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН било издадено НП №23-0280-000359/02.11.2023г. на ВПД Началник РУ- Каолиново към ОДМВР - Шумен срещу А. А., с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, а именно за това, че на 23.06.2023г. в 22:01 ч., в [населено място], [улица]до №3 управлявал лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег. [рег. номер], собственост на Т. Д. Ж., със служебно прекратена регистрация от 21.11.2019г. В НП нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е описано като управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Върху НП е отбелязана дата на връчването му на жалбоподателя - 12.12.2023г.

При така установената фактическа обстановка съдът приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи санкционната процедура. В тази връзка районният съд посочил, че нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е достатъчно конкретизирано по отношение на време, място, начин на извършване и самоличност на наказаното лице, поради което не са налице нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съобразявайки приобщените доказателства съдебният състав констатирал, че в настоящия случай, от представените по делото доказателства се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал МПС, собственост на Т. Д. Ж., което не е регистрирано по надлежния ред, доколкото при проверката е било установено, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена 21.11.2019г. Това мотивирало съда да приеме, че от обективна страна жалбоподателят е осъществил състав на нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Независимо от това, въззивният състав формирал извод, че в конкретния случай по делото липсват каквито и да било доказателства, които да сочат по несъмнен и категоричен начин, че на водача е било известно, че управляваното от него моторно превозно средство към момента на проверката е със служебно прекратена регистрация, като същият не е бил длъжен и не е могъл да знае факта, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация, доколкото това е станало служебно чрез отбелязване в автоматизираната информационна система. В допълнение към това съдът посочил, че не е имало и никакви обективни признаци, от които водачът да си направи такъв извод, тъй като автомобилът е бил и с двете си регистрационни табели към датата на проверката и е разполагал с всички изискуеми документи и най-вече със СРМПС на същия този автомобил, както и е имал сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Воден от тези си съображения, решаващият състав на Районен съд – Нови пазар заключил, че вмененото на водача не е било осъществено виновно, поради което съдът отменил атакувания пред него правораздавателен акт.

Шуменският административен съд споделя установената от районния съд фактическа обстановка, но не и изведеното от него решаващо становище, продиктувало решаващото становище за порочност на наказателното постановление.

С оглед приобщените по делото доказателства, представляващи част от преписка по извършена проверка № 280зм-145/2023г. по опис на РУ – Каолиново, ведно с постановление от 02.10.2023г. на ШРП за отказ да се образува наказателно производство, както и след анализ на събраните писмени доказателства, касационната инстанция приема, че релевираното административно нарушение, квалифицирано по чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, е извършено виновно от касационния ответник. Налице са обективните и субективни признаци на нарушението – Адем е водач на автомобил със служебно прекратена на 21.11.2019г., респ. на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Последното обстоятелство е безспорно доказано от данните, съдържащи се в приложената по делото справка, представляваща извлечение от автоматизираната информационна система на КАТ.

По делото е установено, че регистрацията на процесния автомобил е прекратена служебно на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, във връзка с липса на надлежна регистрация. Нормата на чл.143 ал.15 от ЗДвП указва, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Анализът на така цитираната правна регламентация обосновава извод, че в случая фактическото прекратяване на регистрацията се осъществява посредством АИС „КАТ“, като липсва законово вменено задължение за постановяване на нарочен акт или извършване на определено действие от конкретно длъжностно лице или административен орган.

Съгласно чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Съгласно чл. 140 от с.з., по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Следователно, на ответника е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред.

При това уточнение, касационният състав не намира резон да сподели решаващия извод на районния съд за липса на осъществено виновно поведение от страна на водача.

Съгласно правната теория, вината има две основни форми– умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност, като при първата форма, деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние– нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, водачът следва да носи административно наказателната отговорност по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т.ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на водач“ и т.н. В случая касаторът е управлявал превозното средство с талон, в който е посочено трето лице, предходен собственик на автомобила, което се установява безспорно от наличните доказателства. Установява се и от даденото Сведение от А. А., че е получил превозното средство от своя работодател, като ведно с това е разполагал и със съответните документи, в които обаче като собственик е фигурирало друго лице, а на приобретателят на превозното средство – „Еколес Венец“, [населено място], с управител Б. Х. Ф., което юридическо лице е придобило превозното средство в по-ранен етап чрез участие в търг, организиран от РДГ – Шумен. В случая е имало достатъчно обстоятелства, които е следвало да накарат санкционираното лице да прояви активност и да установи дали управляваният от него автомобил е редовно регистриран. Като правоспособен водач, деецът е задължен да познава установения правов ред, уреждащ управлението на превозни средства по пътищата, отворени за обществено ползване, респективно е бил длъжен и е могъл да установи дали МПС е регистрирано на лицето, което се легитимира като негов собственик, най-малкото като се запознае с данните, отразени в контролния талон на МПС, при което би могъл да узнае, че същото е със служебно прекратена регистрация. Като не е сторил това, водачът е проявил небрежност, а това обосновава и вината му.

Ирелевантно за отговорността на водача е обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили или не собственика на автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация. В настоящия случай, незнанието на факта, че управляваният от касатора автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност. В този смисъл е последователната практика на настоящия касационен съд- КАНД № 14 по описа за 2021г., КАНД № 258 по описа за 2020г., КАНД №196 по описа на 2019г. и др. Нарушителят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, свързани с реда за движение по пътищата само на регистрирани превозни средства, но е бил длъжен, като водач на превозното средство и е могъл да ги предвиди.

Това, че регистрационните табели на автомобила не са били свалени, не го освобождава от отговорност. Вярно е, че с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от НК незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай, както се каза и по-горе, незнанието на факта, че управляваният от жалбоподателя автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност.

В обобщение на изложеното, касационната инстанция счита, че административнонаказващият орган не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да са накърнили правото на защита на жалбоподателя, а деянието е доказано по несъмнен начин. Като е приел обратното, приемайки, че липсва осъществено виновно поведение от страна на водача, районният съд е приложил неправилно материалния закон, поради което решението му е незаконосъобразно.

Поради изложеното настоящият касационен състав намира, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена, като решението на районния съд бъде отменено като незаконосъобразно и бъде постановено ново, с което да се потвърди като правилно и законосъобразно отмененото с него наказателно постановление.

Предвид изхода на спора и своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора, в полза на ОД на МВР - Шумен и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в общ размер на 160 /сто и шестдесет/ лева за осъществената процесуална защита в производствата пред двете съдебни инстанции.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 6/31.01.2024г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по АНД № 6/2024г. по описа на съда и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0280-000359/02.11.2023г., издадено от ВПД Началник РУ- Каолиново към ОДМВР - Шумен, с което на А. Ф. А., [населено място], на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА А. Ф. А., [населено място], [ЕГН], да заплати на ОД на МВР – Шумен разноски в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева.

Решението е окончателно.