№ 57
гр. Велики Преслав, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20213610100559 по описа за 2021 година
СТ. Д. Н. и Д. М. Н. са предявили иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК срещу
Община С. за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са
собственици на поземлен имот с идентификатор 10762.18.906, съгласно кадастралната карта
и кадастралните регистри на село В., общ. С., обл. Ш., одобрени със заповед № РД-18-17/
16.01.2020 год. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местност Ясак-Изток, с
площ от 2837 кв.метра, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, 4-та категория, номер по предходен план: част от 10762.18.390, при граници
и съседи: 10762.18.905, 10762.18.29, 10762.18.907, 10762.888.9901.
Ищците излагат, че през 1993 год. закупили парцел III-390, IV-390 и IX-390 в кв. 13 по
регулационния план на село В., като останали да владеят първия парцел, а другите два –
продали. Излагат, че част от имота, който владеят (УПИ III-390) с площ от 1162 кв.метра е в
регулация, а останалата част с площ 2837 кв.метра е извън регулацията на селото. Частта от
имота, която е в регулация е с нов номер УПИ III-543, за която ищците са се снабдили с
нотариален акт за собственост, придобит по давностно владение в режим на СИО. Този
имот ищците са прехвърлили на сина си с договор за покупко-продажба през 2018 год.
Сочат, че другата част от УПИ III-390 с площ от 2837 кв.метра, попадащ извън регулацията
на населеното място, по данни на ОСЗ – гр.С. попада във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Ищците
релевират, че повече от 25 години владеят имота непрекъснато и необезпокоявано, а преди
това техните праводатели са го владели. Твърдят, че в мястото отглеждат селскостопанска
продукция и животни. Отричат имотът да е бил отчуждаван, да е бил включван в ТКЗС, ДЗС
или друга селскостопанска организация, да е бил предоставян на трети лица за ползване, да е
бил възстановяван по реда на ЗСПЗЗ, за него да е изплащано обезщетение. Твърдят, че за
този имот не е издаден акт за общинска собственост. Претендират се сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание същите се
явяват лично и с процесуалния си представител като поддържат исковата молба и молят
същата да бъде уважена.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът релевира, че процесният имот е земя по чл.
19 от ЗСПЗЗ. Сочи, че предназначението на имота е за земеделско ползване и е бил
1
предаден към земеделския поземлен фонд, била е включена в ТКЗС, ДЗС, не е била заявена
за реституция, а предвидените по закон реституционни срокове вече са изтекли. Твърди, че
доколкото е налице влязъл в сила план за земеразделяне и е одобрена карта на
съществуващи и възстановими стари реални граници, процесният имот е станал общинска
собственост по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана. В съдебно заседание ответникът редовно призован не изпраща
представител. Депозирано е писмено становище, в което процесуалният представител на
ответника излага, че тъй като ищците са прехвърлили имота на сина си, като са запазили
правото да го ползват, включително и правото да ползват и останалата част от УПИ III-390
по плана от 1927 год., с площ от 2837 кв.метра (процесната част от имота), счита, че същите
са само ползватели на ПИ с идентификатор 10762.18.906, поради и което претенцията с пр.
осн. чл. 79 от ЗС не следва да бъде уважена. В случай, че исковата претенция бъде уважена,
релевира възражение с пр. осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното от
ищците адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приложения по делото Договор за покупко-продажба на недвижим имот изх.
№ 84 от 19.03.1993 год. ищецът Д. М. Н. е закупил недвижим имот, представляващ къща с
дворно място, находящ се на територията на село В., квартал 13, парцел III, IV и IX – 390.
Не е спорно, че имотът е закупен по време на брака на ищците, поради и което е придобит
от тях в режим на СИО.
Със Заповед № 455/ 14.07.2017 год. на Кмета на община С. е одобрено изменение на
дворищно-регулационния план по §8, ал. 2, т. 3 от ПР от ЗУТ, одобрен със Заповед № 365/
01.11.1927 год. и № 2418/08.11.1927 год., Заповед за изменение на кадастрален план №
418/29.06.2017 год. за новообразувани ПИ 543 и 544 от кв.13, село В., в обхват: УПИ III-390
в квартал 13, село В., общ. С., като вътрешните регулационни линии се поставят в
съответствие със съществуващите граници на ПИ 543. Т.е. след промяната УПИ III е отреден
за новия номер на имота 543 и става УПИ III-543, кв. 13, с площ след изменението - 1162
кв.метра.
От представения нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давностно владение № 117, том VI, рег. № 3862, дело № 699 от 15.09.2017 год. по описа на
Нотариус С. Николов, рег. № 592 по Регистъра на НК, с район на действие Районен съд –
Велики Преслав ищците са признати за собственици по давностно владение при режим на
СИО на следния недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 1162 кв.метра,
съставляващо УПИ III-543, в квартал 13 по плана на село В., общ. С., обл. Ш., с админ.адрес:
ул. „Л.“ № 10, ведно с построените в имота жилищна сграда на един етаж със застроена
площ 50 кв.метра и стопански постройки на един етаж с обща застроена площ от 101
кв.метра, при граници на имота: улица, УПИ № IV-390, КВС, УПИ № IX-544.
Съгласно отразеното в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 180,
том VIII, рег. № 5767, дело № 1065 от 21.12.2018 год. по описа на Нотариус С. Николов, рег.
№ 592 по Регистъра на НК, с район на действие Районен съд – Велики Преслав, ищците са
прехвърлили на трето лице собствеността върху гореописания недвижим имот.
От приложената Скица № 15-980517/ 21.10.2020 год., изд. от СГКК-Ш. се установява, че
2
като собственик на процесния ПИ с идентификатор 10762.18.906, находящ се в село В., общ.
С., обл. Ш., в местност Ясак-Изток, с площ от 2837 кв.метра, е вписана Община С..
Видно от Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/12.10.2021 год., изд. от
общ. С., данъчната оценка на ПИ с идентификатор 10762.18.906 възлиза на 420,90 лева.
Съгласно Заповед № 991/08.08.1962 год. части от квартал 13 и други квартали са
изключени от регулационния план на село В..
По делото е приложена преписката по актуването на имота. Със заповед №
РД-27-72/30.06.2008 г. на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Ш. е назначена комисия във
връзка с определяне на земите по чл. 19 ЗСПЗЗ. С протоколно решение № 3/19.11.2008 г. на
Общинска служба по земеделие - гр. С., одобрено със заповед № РД 27-125/24.11.2008 г. на
Областна дирекция "Земеделие" - гр. Ш., са определени имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ в
землища, намиращи се на територията на община С., включително придобитите преди
влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ (обн. в ДВ бр.13 от 2007
год.), съгласно приложение № 1 към раздел І, т. 1 от протоколно решение № 3/19.11.2008 г.
ПИ № 018390, находящ се в землището на село В., с площ от 6555 кв.метра е включен в
посоченото приложение, видно от неговото съдържание.
Съгласно заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и съдът цени
като компетентно и обективно изготвено, първият кадастрален и регулационен план на село
В., действащ и до днес, е одобрен със Заповед № 2418/ 08.09.1927 год. По този план
процесният имот представлява част от имот с пл. № 390, който попада частично в
очертанията на парцели VIII-390, VII-390 и VI-390 в кв. 13. Вещото лице е посочило, че със
заповед от 1962 год. на Председателя на ОНС – Ш. парцели VIII-390, VII-390 и VI-390 в кв.
13 са изключени от регулационните граници на село В.. През 2017 год. със заповед на кмета
на община С. е одобрено изменение на дворищно-регулационния план на село В. като УПИ
III-390 е станало УПИ III-543. Вещото лице е констатирало, че по плана за земеразделяне на
село В. процесният имот попада в територията на имот № 018390, целият с площ 6555
кв.метра, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване –
нива, собственик – земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. По кадастралната карта на неурбанизираната
територия на село В. горепосоченият имот е нанесен като имот с идентификатор
10762.18.390 със същите граници, площ, собственик, начин на трайно ползване. Със заповед
за изменение на КККР от 2020 год. посоченият имот е разделен на 3 нови имота с
идентификатори 10762.18.905, 10762.18.906 (процесният) и 10762.18.907. Експертът е
отбелязал, че по разписния лист към плана на село В. като собственик на УПИ III-390, кв. 13
са записани Митю и Ж.Ж., без документ за собственост, като е акцентирал, че същият не е
поддържан в актуално състояние и липсват следващи вписвания. Обърнал е внимание, че от
извършената справка в общинска администрация гр.С. не са се открили доказателства за
извършено отчуждаване на процесния имот. Вещото лице е посочило, че съгласно
кадастралната карта на неурбанизираната територия на село В. процесният имот е с трайно
предназначение на територията – земеделска и начин на трайно ползване – нива, но от
огледа на място се установява, че се ползва като дворно място, представляващо общ двор
заедно с територията на имот с пл. № 543, като от север не е констатирана ограда, тъй като
представлява общ двор с имот с пл. № 543, а от изток, юг и запад има материализирана лека
ограда на бетонни стълбчета. Експертът не е намерил данни процесният имот или част от
него да са били включвани в ТКЗС или ДЗС.
По делото са събрани гласни доказателства, посредством водените от ищците
свидетели. От показанията на разпитаните по делото свидетели ч.м.а. и Д.С.Б., които съдът
цени като ясни, вътрешно непротиворечиви, еднопосочни и взаимно допълващи се, се
установява, че имотът е с площ около 3 декара и представлява дворно място, градина, която
се стопанисва от ищците. Свид. Б. заявява, че имотът е принадлежал на нейния дядо И.Ж..
След смъртта на баба й и дядо й имотът е бил наследен от майката и лелите на свидетелката
(С.И.Ж., Иванка, Минка, Стойка и Жечка), които са го продали на ищците в началото на 90-
3
те години. Излага, че в имота ищците са засадили овощни дръвчета. Категорична е, че
имотът не е бил отчуждаван от баба й и дядо й, още повече, че след имота има гора, т.е.
няма земеделски земи, които да могат да бъда обработвани. Сочи, че и съседните имоти са
организирани по същия начин - къщи и градини, а над имотите има гора. Свид. А. също
заявява, че над процесния имот, представляващ градина, има гора. Излага, че в близост няма
ниви, които да се обработват. Твърди, че не е чувал да има спорове относно собствеността
върху имота, нито е чувал градината да е била отчуждавана.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното
упражняване на всички видове претенции, но по отношение на установителните искове е
изрично регламентирана от законодателя. В качеството им на субсидиарна форма на защита,
тези искове са допустими само при условие, че степента на накърняване на спорното
субективно право е с такъв интензитет, че същото би могло да бъде защитено само с
внасянето на безспорност в отношенията. В случая, изхождайки от релевираните в
обстоятелствената част на исковата молба твърдения, че ищците са собственици на
процесния недвижим имот на основание давност, настоящият състав приема, че за същите
съществува правен интерес от избраната форма на защита. Същевременно, с оглед
релевираното от ответника в отговора на искова молба оспорване на предявената искова
претенция, съдът намира, че именно ответникът е пасивно процесуално легитимиран по
предявената претенция. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
положителният установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК е предявен при
наличието на правен интерес както от формата на защита, така и спрямо пасивно -
процесуално легитимирана страна, с оглед на което същият е допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
Уважаването на предявения иск е обусловено от установяване от страна на ищците при
условията на пълно и главно доказване на твърдяното основание за придобиване на право на
собственост, а именно придобивна давност (постоянно, явно, спокойно и непрекъснато
владение в продължение на 10 години). Съответно в тежест на ответника по делото е да
установи всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. В
случая, доколкото ответникът възразява, че имотът е общински (земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ),
което е пречка за придобиването му по давност, предвид въведения с § 1 ЗД на ЗС
мораториум, то в негова тежест е да докаже тези свои права, респ. да докаже твърденията си,
че е собственик на имота, а оттам и наличието на пречки за придобиване на собствеността
върху имота от ищците по давност.
В настоящия случай, ищците твърдят, че са придобили процесния недвижим имот
вследствие изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни
права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на
определен от закона срок от време. Разпоредбата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия
състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ
4
като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла
на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС. Правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Владението по законова дефиниция е фактическа власт върху вещ, характеризираща се с два
признака - обективен и субективен. Обективният признак изисква наличието на владение,
което да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено (corpus), а субективният
признак предполага у владелеца да е налице намерение да държи вещта като своя собствена
(animus).
Няма спор, че с Договор за покупко-продажба на недвижим имот изх. № 84 от
19.03.1993 год. ищецът Д. М. Н. е закупил недвижим имот, представляващ къща с дворно
място, находящ се на територията на село В., квартал 13, парцел III, IV и IX – 390, като
имотът е закупен по време на брака на ищците и съответно е придобит от тях в режим на
СИО. От показанията на разпитана по делото свид. Б. става ясно, че имотът е прехвърлен от
нейните майка и лели (С.И.Ж., Иванка, Минка, Стойка и Жечка), които са го придобили по
наследство от дядото на свидетелката - И.Ж.. От заключението на вещото лице се установи,
че след изключване на част от кв. 13 от регулационните граници на село В., процесният
имот с идентификатор №10762.18.906 попада в частта от имот с пл.№390, находяща се
извън регулация, като се ползва като дворно място от ищците и представлява общ двор
заедно с територията на имот с № III-543 .
Установи се също така, че в резултат на изменение на дворищно-регулационния план
УПИ III-390 в квартал 13 е изменен и става УПИ III-543, кв. 13, с площ след изменението -
1162 кв.метра, като този имот ищците са прехвърлили на сина си чрез договор за покупко-
продажба.
Изхождайки от събрания по делото доказателствен материал, включително и
показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът намира за безспорно установено
наличието на постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено владение от страна на
ищците по отношение на процесния имот с идентификатор №10762.18.906 в продължение
на 25 години – от 1993 год. до настоящия момент. Установи се, че процесният имот на
място се ползва като дворно място, което се стопанисва от ищците, в него са засадени
овощни дръвчета. Досега не е имало спорове за имота. Ограден е от три страни с ограда,
като от север ограда липсва, тъй като представлява общ двор с имот пл. № 543 по
кадастралния план на село В., който имот е бил собственост на ищците до 2018 год., когато
са го продали на сина си като са си запазили правото на ползване върху имота.
Несъстоятелно е релевираното от ответната страна възражение, че разпоредбата на чл. 79 от
ЗС не била приложима в настоящия случай, тъй като през 2018 год. ищците се били
разпоредили с имота си, като си запазили само правото на ползване на имота, включително
и правото си на ползване върху останалата част от имота, понастоящем с идентификатор
№10762.18.906, т.е. притежавали само качеството ползватели, поради и което намерението
за своене на имота липсвало. Не е спорно, а и от представените писмени доказателства се
установява, че ищците действително са продали на сина си УПИ № III-543, в квартал 13, с
площ от 1162 кв.метра като са си запазили правото да го ползват до края на живота си. Няма
5
спор също така, че преди покупко-продажбата УПИ № III-543 е бил придобит от ищците по
давност, за което са се снабдили с констативен нотариален акт. Не са налице доказателства, а
няма и наведени такива твърдения, ищците да са се разпоредили и с процесния недвижим
имот с идентификатор №10762.18.906, с площ от 2837 кв.метра (за който не притежават
документ за собственост, а и не биха могли да се снабдят с такъв, поради обстоятелството,
че като собственик е вписана Община С.) като са си запазили правото да го ползват до края
на живота си. Такова разпореждане не е било извършвано, а и да беше не би породило
целените резултати, тъй като никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам
притежава (nemo plus juris ad alium transfere potest, quam ipse habet). Предвид изложеното,
съдът не споделя становището на ответника, че по отношение на процесния имот ищците
имали качеството на ползватели, респ. не било налице намерение да го своят, поради което
не можели да го придобият по давност.
Същевременно ответникът релевира, че е собственик на спорния недвижим имот, като
сочи, че последният е земеделска земя, бил е включен в земеделски организации, не е бил
заявен за възстановяване в предвидения от закона срок, поради което е станал общинска
собственост по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Т.е. между страните е налице спор по въпроса дали процесният имот е подлежал на
възстановяване. Фактическият състав на чл. 19 ЗСПЗЗ би могъл да се осъществи единствено
в случай, че земята е подлежала на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но е останала
незаявена в законните срокове. Ответникът се позовава на придобиване на собственост на
това основание, но доказателства в тази насока не бяха ангажирани. Напротив, от събраните
по делото писмени доказателства, от заключението на вещото лице по назначената по
делото СТЕ и от разпитаните свидетели безспорно си установи, че процесният имот никога
не е бил включван в ТКЗС или ДЗС, никога не е бил отчуждаван. Имотът от 1993 год. се
стопанисва от ищците, а преди това от техните праводатели, като представлява дворно
място, независимо, че е бил изключен от регулация. В тази връзка следва да се посочи, че
съгласно трайно установената съдебна практика въпреки изключването от регулация, когато
имотът не е бил включен в блок на ТКЗС или причисляван към държавния поземлен фонд и
не е отнеман фактически и юридически от лицата, които го владеят, какъвто е процесният
случай, то земята не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и няма пречка същата да
се придобива по давност, ако не са били налице пречките по ЗСГ (отм.), както и че тази земя
не попада във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ (в този смисъл решение № 249/04.07.2011 г. по гр.д. №
621/2010 г. на ВКС, I г.о.). Предвид изложеното, доколкото безспорно се установи,че
процесният имот не е бил отнеман и не е бил внасян в ТКЗС или ДЗС, то не е подлежал на
възстановяване. По реда на ЗСПЗЗ се възстановяват само права върху земи, които са
включени в ТКЗС или ДЗС или образувани въз основа на тях селскостопански организации
или са били отнети от техните стопани, какъвто настоящият случай не е (в този смисъл
решение № 100/23.07.2010 г. по гр.д. № 3426/2008 г. на ВКС, IV г.о.).
Закономерно, не бяха ангажирани и никакви доказателства имотът да е бил актуван от
общината, а акт за частна общинска собственост не беше представен от ответната страна.
Независимо от това, дори и да беше издаден акт за общинска собственост, съдът намира за
6
необходимо да отбележи, че актовете за държавна и общинска собственост нямат
конститутивно действие, те не създават собственост, а само констатират наличието на
собственост на държавата и общината върху описаните в тях имоти, поради и което
държавата или общината не е освободена от задължението си да докаже предпоставките за
актуване на имота. За да има даден акт за общинска или държавна собственост констативно
/легитимиращо/ действие, в него трябва да е посочено придобивното основание на
държавата или на общината и само при това условие оспорващият АДС или АОС носи
тежестта на доказване на оспорването (в този смисъл са разясненията, дадени в
Тълкувателно решение № 11/2012 г. от 21.03.2013 г. по т. д. № 11 /2012 г. на ОСГК на ВКС;
Решение № 149/ 12.06.2013 г., гр. д. № 647/12 г., ІV г. о.).
В настоящия случай не се установи да са били налице предпоставките за възстановяване
на собствеността върху ПИ с идентификатор №10762.18.906, респективно за включването
му във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ, в какъвто смисъл бяха наведените от ответника в отговора
на исковата молба твърдения.
Предвид всичко изложено и анализирайки събраните по делото писмени, гласни
доказателства и заключението на вещото лице, настоящият съдебен състав намира, че по
безспорен начин се установиха изложените в исковата молба твърдения, че процесният имот
всъщност е дворно място, върху което ищците от 1993 год., а преди това и техните
праводатели необезпокоявано, явно и несъмнено упражняват фактическа власт, поради
което исковата претенция е основателна и доказана и като такава следва да бъде изцяло
уважена.
По разноските:
Претендират се от ищците сторените по делото разноски в общ размер от 902 лв., от
които 60 лв. заплатени държавни такси, 242 лв. депозит за експертиза и 600 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените
доказателства, ответникът следва да понесе сторените от ищците разноски. Своевременно в
процеса ответникът е направил възражение по реда на чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от ищците. При съобразяване цената на иска и
разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният еднократен размер на дължимото адвокатско възнаграждение
възлиза в размер на 300 лв. Съобразявайки, че делото се отличава с фактическа и правна
сложност, съдът намира, че възнаграждението, което следва да се присъди в полза на ищеца
следва да бъде в размер от 600 лв., колкото и се претендира. В тази връзка, възражението за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение съдът намира за неоснователно. С
оглед на това, ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото в общ размер от
902 лв., от които 60 лв. заплатени държавни такси, 242 лв. депозит за експертиза и 600 лв.
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Районен съд – Велики Преслав
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците СТ. Д. Н., ЕГН:
********** и Д. М. Н., ЕГН: **********, и двамата с адрес: с. В., общ. С., обл. Ш., ул. „Л.“
№ 10 от една страна и ответника Община С., с адрес: гр.С., ул. К.Б.П.“ № 2, представляван
от кмета И.П.Н., от друга страна, че ищците са собственици при режим на СИО на поземлен
имот с идентификатор 10762.18.906, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри
на село В., общ. С., обл. Ш., одобрени със заповед № РД-18-17/ 16.01.2020 год. на
изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо имота със
Заповед № 18-9701/ 13.10.2020 год. на Началника на СГКК –Ш., находящ се в местност
„Ясак-Изток“, с площ от 2837 кв.метра, трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: нива, 4-та категория, номер по предходен план: част от
10762.18.390, при граници и съседи: 10762.18.905, 10762.18.29, 10762.18.907,
10762.888.9901, на основание давностно владение, продължило за периода от 1993 г. до
датата на завеждане на исковата молба в съда - 15.09.2021 г., на основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК.
ОСЪЖДА Община С., с адрес: гр.С., ул. К.Б.П.“ № 2, представлявана от кмета И.П.Н.
ДА ЗАПЛАТИ на СТ. Д. Н. и Д. М. Н. сумата в размер на 902 лв., представляваща сторените
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му на страните,
пред ШОС.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, ведно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
8