РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Плевен, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Инес Людм. Димитрова
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Инес Людм. Димитрова Гражданско дело №
20244430101552 по описа за 2024 година
Производството по гр.д.№1552/2024г. по описа на ПлРС е образувано въз
основа на искова молба, депозирана от Ц. К. Д., от ***, ЕГН **********, чрез
пълномощника си адв.Р. И.-***, със съдебен адрес за призоваване: *** против
М. Н. П., от ***, ЕГН **********. Твърди, че с ответника са бивши съпрузи,
чийто брак, сключен на *** г., бил прекратен с развод с решение № *** г. по
гр.д № ***/20*** г. на ***, влязло в сила на *** г. Твърди се, че по време на
брака, с договор, обективиран в н.а № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от
*** г. на ***, съпрузите придобили следният недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на ***, одобрени със заповед № *** г. на ***, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния
обект е от *** г., с адрес на имота ***, с предназначение: жилище, ***- в
жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой
нива на обекта - 1, със застроена площ 46,81 кв.м, състоящ се от ДВЕ СТАИ,
БОКС, БАНЯ С КЛОЗЕТ, като самостоятелният обект се намира на етаж 5 в
сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда -
многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***,
стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата по
1
кадастрална схема №***г. на ***: на същия етаж - имоти с идентификатори
***, ***; под обекта - имот с идентификатор ***, над обекта - имот с
идентификатор ***, заедно с принадлежащата на апартамента МАЗА № *** с
площ от 3,19 кв.м, както и припадащите се на жилището 1, 075 % идеални
части от общите части на сградата и общите помещения и 1424 кв.м от
правото на строеж върху държавна земя. Излагат се, че дяловете на страните в
съсобствеността били равни. Ищцата навежда доводи, че в процесния имот -
от датата на развода и към момента на предявяване на иска, живеел другия
съделител. Поради това се отправя искане за постановяване на привременна
мярка по чл.344, ал.2 от ГПК, като ответника М. П. бъде осъден да заплаща на
ищцата сумата от по *** лв. месечно, представляваща обезщетение за
едноличното ползване на делбения имот, съответно на притежаваната от нея
идеална част от имота, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска,
считано от влизане в сила на определението до окончателното извършване на
делбата.
В срока за отговор по реда на чл.133 от ГПК, ответникът е депозирал
писмен отговор, с който оспорва претендираните от ищцата права в
съсобствеността. Твърди, че когато закупували имота продажната му цена
била определена на *** лв. В деня на изповядване на сделката съпрузите
заплатили на продавачите сумата от ***лв., която била събрана от лични
спестявания на ответника и от събрани от сватбата пари. Останалата част от
продажната цена — в размер на ***лв. била заплатена с предоставен от ***
ипотечен кредит. Твърди се, че кредита бил погасяван единствено от
ответника, който работел като сержант в *** и ежемесечно от заплатата му се
правели удръжки за погасяване на заема, а при напускане на службата получил
обезщетение от работодателя, с което изцяло погасил заема. Сочи се, че към
този период ищцата не работела, била студентка и се налагало съпругът й да я
издържа; нямали деца; ответника изцяло издържал семейството и погасявал
ипотечния заем.
В с. з. пълномощникът на ищцата поддържа исковата молба, като в
писменото си становище излага подробни фактически доводи за
съществуването на твърдените от нея факти. Претендира разноски.
В с. з. ответникът лично и с пълномощник оспорва исковата молба, като
в писменото си становище излага подробни фактически доводи за
2
съществуването на твърдените от него в отговора на исковата молба факти.
В с.з. по реда на чл.214, ал.1 от ГПК, е прието изменение на
предявеният иск по чл. 344, ал. 2 от ГПК,съгласно направеното искане от
пълномощника на ищцата и приетото заключение на ВЛ по СИЕ, като искът се
смята за предявен сумата в размер на 225 лв.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по
делото писмени и гласни доказателствени средства, прецени ги поотделно и в
тяхната съвкупност и прие за установено следното:
Установява се, че страните са придобили по време на брака си, въз
основа на договор за покупко- продажба, обективиран в нот. акт № ***, т.***,
рег.№ ***, д.№ ***/***г. на ***, следният недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на ***, одобрени със заповед № *** г. на ***, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния
обект е от *** г., с адрес на имота ***, с предназначение: жилище, апартамент
- в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой
нива на обекта - 1, със застроена площ 46,81 кв.м, състоящ се от ДВЕ СТАИ,
БОКС, БАНЯ С КЛОЗЕТ, като самостоятелният обект се намира на етаж 5 в
сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда -
многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***,
стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата по
кадастрална схема №***г. на ***: на същия етаж - имоти с идентификатори
***, ***; под обекта - имот с идентификатор ***, над обекта - имот с
идентификатор ***, заедно с принадлежащата на апартамента МАЗА № *** с
площ от 3,19 кв.м, както и припадащите се на жилището 1, 075 % идеални
части от общите части на сградата и общите помещения и 1424 кв.м от
правото на строеж върху държавна земя.
С решение № ***/***г. по гр.д.№ ***/20***г. на ***, бракът между
страните, сключен на дата ***г., е прекратен, с развод поради настъпило
сериозно и непоколебимо взаимно съгласие. От утвърденото писмено
споразумение по чл. 51 от СК, се установява, че ползването на семейното
жилище е предоставено на ответника, като същият е осъден да заплаща на
ищцата сумата от 30 лева месечно, представляваща обезщетение за ползване
на нейната част от семейното жилище.
3
От представени по делото заверени копия на два броя трудови книжки
на ищцата, се установява, че същата е работила по трудово правоотношение за
периода от ***г. до ***г.
От показанията на свидетеля Н. К. на ищцата, се установява, че ищцата
и ответника се развели през ***г., процесният *** бил предоставен за ползване
на ответника, повреме на съвместното им съжителсвто ищцата работила и
внасяла в семейния бюджет средства,при закупуването на апартамента
родителите на ищцата помогнали със сума от ***, родителите на ответника
също помогнали със средства, останалите средства с кредит. Повреме на брака
с ответника ищцата учила, през ***г. завършила ***, *** и ***, като работила
през цялото време, за изплащането на жилището помагал нейният ***, през
повечето време ищцата работила като ***, работила е в *** в ***, година, две
работила като ***, стажът й започнал *** г. без прекъсване, с изключение на
кратки прекъсвания за месец два, докато ползвала майчинство. Свидетелските
показания на Н. К. следва да се преценяват от съда с оглед разпоредбата на
чл.172 ГПК и нейната вероятна заинтересованост, тъй като същата е *** на
ищцата.
От показанията на свидетеля П. Б. на ответника, се установява, че
страните имат общо жилище, което закупули *** г., ответникът работел в ***,
кредитът бил за сумата от *** лв., която сума изплатил ответника, повече от
50% от нея, ищцата не работела докалто изплащали апартамента, по – късно
завършила ***, през ***г. на страните се родило дете, ищцата била в
майчинство и не работила тогава, близки на ищцата помагали за сватбата им,
предоставили минимална сума пари за апартамента.
От заключението на съдебно-оценителна експертиза се установява, че
месечният наем за ползването на процесния *** е общо *** лв., съответно ½ е
равна на сумата от ***лв. В с.з. вещото лице поддържа изготвеното
заключение. Съдът дава пълна вяра на представеното от вещото лице
заключение, същото е обстойно аргументирано от лице със специални
познания.
От заключението по назначената и изслушана съдебно-икономическа
експертиза, се установява, че на ***г. е отпуснат кредит № ***/********** с
основен кредитополучател ответникът М. П. и съдлъжник ищцата Ц. П. за
сумата от *** лв. деноминирани лева за срок от 60 месеца и дата на краен
4
падеж ***г. Погасяването на кредита е извършвано с ежемесечни вноски,
както и с извънредни вноски по главница, като същият е погасен на ***г. От
представеното заключение се установява, че плащанията са извършвани по Б.
път и в брой на касата на банката, за плащанията, които са по Б. път, се
установява, че са правени от работодател, използване е вътрешно разчетна
сметка. Плащанията, извършени по Б. път по списъци, по разчетна сметка на
банката са *** лв, плащанията по касов път в банката в брой са *** лв. Общо
погасената сума по договора от 28.12.1999г. до 08.08.2002г. са в размер на ***
лв., като няма данни за погасяванията от отпускане на кредита ***г. до ***г.,
поради дълъг предходен период. Последното плащане по договора за кредит е
на ***г. на сума в размер на *** лв. в брой, с което кредитът е погасен изцяло
предсрочно. В с.з. вещото лице поддържа изготвеното заключение. Съдът дава
пълна вяра на представеното от вещото лице заключение, същото е обстойно
аргументирано от лице със специални познания.
Съдът дава и пълна вяра на показанията на свидетелите, тъй като
последователни, вътрешнологични и непротиворечи, както и на
анализираните писмени документи, тъй като се ползват с придадената им по
закон доказателствена сила и стойност.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявен е допустим конститутивен иск с правно основание чл. 34 от
ЗС, тъй като е предявен от съсобственик, който съгласно посочената норма
може да иска делба на общата вещ. Общата вещ представлява недвижим имот,
който е годен обект на собственост и подлежи на поделяне.
По делото безспорно се установи, че процесният недвижим имот е
придобит по време на сключения между съделителите граждански
брак(сключен през *** г.) по силата на прехвърлителна сделка – договор за
покупко-продажба от *** г. Съгласно нормата на чл. 19,ал.1 от тогава
действащия СК, която е идентична с нормата на чл. 21,ал.1 от СК, вещите и
правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през
време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата
съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. Нормата на ал. 2
предвижда, че съвместният принос се изразява и във влагането на средства и
труд, в грижи за децата и работа в домакинството. Ал. 3 от същата разпоредба
5
регламентира оборима презумпция, че именно съвместният принос се
предполага до доказване на противното. В конкретния случай настоящият
съдебен състав намира, че презумпцията не е оборена, тъй като не се
установява ответникът да е вложил лични средства в закупуването на
делбения имот по време на брака. Точно обратното следва от показанията на
свидетелите, а именно, че и родителите на ищцата са помагали със средства за
закупуване на имота и същевременно ищцата е полагала труд и грижи за
семейството. Несъмнено заключението на съдебноикономическата експертиза
установява, че изтегленият паричен заем за заплащане на част от продажната
цена на жилището е предсрочно погасен, но не и че сумите са заплатени от
работодателя на ответника изцяло. Видно е че такива средства са постъпили и
по каса, но не и че са заплатени с лични средства на ответника, т.е. не се
установява техния произход включително. Дори и да се приеме установен
произход на лични средства, В трайната съдебна практика(Решение № 36 от
31.03.2015 г. на ВКС по гр. д. 3386/2014 г., II г. о.,) и задължителна такава (т. 4
на ТР 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС) се приема, че плащането в брой на цената
към момента на придобиване / в ограничените хипотези на договор за
покупко-продажба/ сочи че "съпрузите са разполагали с парични средства и
трансформацията е възможна при доказване произхода на средствата", но при
плащане на цената със заемни средства, когато задължението за връщане е
поето солидарно, за задоволяване нуждите на семейството - чл.32, ал. 2 СК,
респ. чл. 25, ал. 2 СК от 1985 г.(отм.)между съпрузите възникват
облигационни отношения и в този случай, изплащането на цената с лични
средства на единия съпруг/ а още по -малко от страна на трето лице / не
променя възникналото в режим на съпружеска общност вещно право. Именно
поради това и в разглеждания случай възраженията на ответника по чл. 21,
ал.4 от СК за липса на съвместен принос, е неснователно.
С прекратяване на гражданския брак с Решение №***/*** г. по гр.д. №
***/20*** г. на РС *** е прекратен законовия режим на общност между
съпрузите и съсобствеността върху придобитото право на собственост по
време на брака върху делбения имот се преобразува от бездялова в дялова
съсобственост. Частите от правото на съсобственост върху общата вещ
съгласно презумпцията на чл. 30 от ЗС са равни до доказване на противното,
т.е. законодателят е уредил оборима презумпция за притежаваните от страните
части от съсобствеността. В конкретния случай тази презумпция не е оборена,
6
поради което настоящият съдебен състав намира, че всеки от съделителите
притежава по ½ ид. ч. правото на собственост върху делбения имот -
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на ***, одобрени със заповед № *** г. на ***,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо самостоятелния обект е от *** г., с адрес на имота ***, с
предназначение: жилище, *** - в жилищна или вилна сграда или в сграда със
смесено предназначение, брой нива на обекта - 1, със застроена площ 46,81
кв.м, състоящ се от ДВЕ СТАИ, БОКС, БАНЯ С КЛОЗЕТ, като
самостоятелният обект се намира на етаж 5 в сграда с идентификатор ***, с
предназначение: жилищна сграда -многофамилна, сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор ***, стар идентификатор: няма, при съседни
самостоятелни обекти в сградата по кадастрална схема №***г. на ***: на
същия етаж - имоти с идентификатори ***, ***; под обекта - имот с
идентификатор ***, над обекта - имот с идентификатор ***, заедно с
принадлежащата на апартамента МАЗА № *** с площ от 3,19 кв.м, както и
припадащите се на жилището 1, 075 % идеални части от общите части на
сградата и общите помещения и 1424 кв.м от правото на строеж върху
държавна земя. Ето защо, следва да бъде допусната съдебна делба върху
описания делбен имот при два равни дяла за всеки от съделителите.
По делото безспорно се установи от представения заверен препис от
решение № ***/***г. по гр.д.№ ***/20***г. на ***, че ползването на семейното
жилище е предоставено на ответника, като същият е осъден да заплаща на
ищцата сумата от 30 лева месечно.
По реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК съдът може да постанови кой от
съделителите от кои от делбените имоти ще се ползува до окончателното
извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между
съделителите срещу ползуването, като по този начин се извършва
привременно разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата, до
приключване на делбеното производство. Така определените суми, които
следва да бъдат заплащани между съделителите по реда на чл. 344, ал. 2 от
ГПК, уреждат отношенията им по повод ползуването само по време на
висящността на делбеното производство и имат характер на привременна
мярка досежно ползуването. Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал.
2 от ГПК, има действие и значение само за делбеното производство и с него
7
съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред във
времето и само до окончателното приключване на делбеното производство.
Един от съделителите може да бъде осъден да заплаща по този ред на друг
съделител суми срещу ползването на имота, следователно, винаги и само
занапред във времето, т.е. - от момента на влизане на постановения по реда на
чл. 344, ал. 2 от ГПК акт в сила (Определение № 308/24.04.2014 г. по ч. гр. д.
№ 1773/2014 г. по описа на IV го на ВКС). Предявената претенция по реда на
чл. 344,ал.2 от ГПК срещу ответника е основателна, поради което следва да
бъде постановено заплащане на обезщетение за ползване на делбения имот,
докато производството по делба е висящо, като ответникът следва да заплаща
обезщетение в размер на 225 лв.(с оглед заключението на вещото лице) за
ползването на делбения имот, който несъмнено е предоставен за ползване на
него и който с оглед предназначението си, не може да се ползва едновременно
без да се наруши правомощието ползване на всеки от съсобствениците.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА, на основание чл. 344, ал. 1 от ГПК и чл. 34 от ЗС
извършването на съдебна делба между Ц. К. Д., ЕГН ********** и М. Н. П.,
ЕГН **********, по отношение на следния недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на ***, одобрени със заповед № *** г. на ***, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния
обект е от *** г., с адрес на имота ***, с предназначение: жилище, ***- в
жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой
нива на обекта - 1, със застроена площ 46,81 кв.м, състоящ се от ДВЕ СТАИ,
БОКС, БАНЯ С КЛОЗЕТ, като самостоятелният обект се намира на етаж 5 в
сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда -
многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***,
стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата по
кадастрална схема №***г. на ***: на същия етаж - имоти с идентификатори
***, ***; под обекта - имот с идентификатор ***, над обекта - имот с
идентификатор ***, заедно с принадлежащата на апартамента МАЗА № *** с
площ от 3,19 кв.м, както и припадащите се на жилището 1, 075 % идеални
части от общите части на сградата и общите помещения и 1424 кв.м от
правото на строеж върху държавна земя.
ОТ ДОПУСНАТИЯ ДО ДЕЛБА недвижим имот ДА СЕ ОБРАЗУВАТ
ДВА РАВНИ ДЯЛА, по ЕДИН за ВСЯКА страна.
ОСЪЖДА, на основание чл.344, ал.2 от ГПК, М. Н. П., ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАЩА на Ц. К. Д., обезщетение за ползването на
собствените му ½ ид.части, от съсобственият недвижим имот, допуснат до
делба, подробно описан, сумата от *** лв. месечно, считано от влизане в сила
на определението до приключване на делбеното производство.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Решението, в частта му по чл.344, ал.2 от ГПК, има характер на
определение. Същото може да бъде изменяно от съда, който го е постановил,
както и може да бъде обжалвано с частна жалба пред ПлОС, в едноседмичен
срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9