Определение по дело №1535/2019 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                                               27.05.2019 г.                          гр.Стара Загора

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА            ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на двадесет и седми май                                 две хиляди и деветнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Женя Иванова

гр. д. № 1535 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

С отговора на исковата молба ответниците са направили възражение за недопустимост на предявените срещу тях искове, поради липса на международна компетентност на настоящия съд, на основание чл.18, параграф 2 от Регламент (ЕС)1215/2012, с твърдение, че обичайното им местопребиваване е във Великобритания, считано от 2015г., в уверение на което са представили писмени доказателства.

Съдът намира, че възражението е основателно, по следните съображения:

Международната компетентност на съда е процесуална предпоставка за допустимост на иска и съдът я проверява служебно – чл.28 КМЧП.

Съгласно чл.18, § 2 от  Регламент (ЕС) 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, другата страна по договора /сключен с потребител/ може да предяви иск срещу потребител (какъвто е настоящия случай) само в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене потребителят.

Съгласно чл. 62, §1 от Регламент (ЕС) 1215/2012 местоживеенето на физическото лице се определя по вътрешното право на сезирания съд. Нормата на чл. 48, ал. 7 от КМЧП определя като обичайно местопребиваване на физическо лице мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване, като за определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. Под местоживеене по смисъла на Регламент (ЕС) 1215/2012 в Република България, съобразно действащото вътрешно право, се разбира мястото, където лицето фактически живее, без значение дали е извършена и административна регистрация – в този смисъл е и задължителната съдебна практика, в т.ч. и не само определение 543 от 16.06.2016г. по гр. дело № 1754 / 2016 г. на ВКС.

В случая от приложените към писмения отговор на ответниците документи (договор за професионални услуги от 06.01.2017г., съобщение за национален осигурителен номер и извлечение от сметка от 09.03.2018г. на Ц.В., копие на шофьорска книжка на Н.В.), както и от пълномощните на адв. Б., така и от отразеното в определение в определение от 07.11.2018г. по ч.гр.д. 1312/2018г. на ОС – Стара Загора – в тяхната поотделна и съвкупна преценка, може да се направи извод, че обичайно местопребиваване на ответниците е във Великобритания.

Следователно доколкото в случая ответниците имат качеството на потребители и са с обичайно местопребиваване във Великобритания, то международно компетентен да разгледа спора е съдът на държавата членка, където е местоживеенето на  потребителите.

Предвид гореизложеното настоящото производство следва да бъде прекратено като недопустимо, поради липса на международна компетентност.

 

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПРЕКРАТЯВА  производството по гр. д. № 1535 / 2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, като недопустимо, поради липса на международна компетентност на българския съд.

Определението може да бъде обжалвано пред ОС – Стара Загора в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :