№ 67
гр. Радомир, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20231730200154 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № . г. началник – отдел „Рибарство и контрол –
Западна България“ – гр. София към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури е наложил на жалбоподателя Г. В. В.
административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лева за нарушение на чл. 88 ЗРА, на
основание чл. 88 ЗРА.
Недоволен от така наложеното му наказание жалбоподателят, по изложените в
жалбата и в съдебно заседание от адвокат-защитника си правни доводи, моли съда да отмени
наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, чрез упълномощен
представител оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да потвърди
обжалваното наказателно постановление.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема за установено
следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В АУАН № . г. е отразено от фактическа страна, че на . г. в 13,30 ч. на яз. „П.“ в
1
землището на с. Р. жалбоподателят Г. В. отказал да съдейства при извършена проверка от
служител на ИАРА, като не предоставил личната си карта за съставяне на АУАН и се
държал надменно, след като служителят на ИАРА подал сигнал на тел. 112 към РУ -
Ковачевци. Жалбоподателят напуснал мястото на нарушение с автомобил, марка „Т.“, с рег.
№ . в неизвестна посока и по този начин възпрепятствал работата на служителите на ИАРА
и нарушил чл. 88 от ЗРА.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение по акта от
жалбоподателя.
Като е взел предвид акта, писмените доказателства и доказателствени средства,
наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление № 22-. г., като е наложил
на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лева за
нарушение на чл. 88 ЗРА, на основание чл. 88 ЗРА.
От показанията на актосъставителя М. В. А. се установява, че на . г. същият е
извършвал проверка на яз. „П.“ в залив до с. Р., който е целогодишно забранен за риболов,
като на място забелязал лице, което ловяло риба. Посоченото лице предоставило на
служителя на ИАРА риболовен билет, в който били вписани имената Г. В. В.. След като от
лицето било поискано да представи личната си карта за съставяне на АУАН за извършено
административно нарушение по ЗРА, последното започнало да се държи агресивно, отказало
да предостави личната си карта, след което събрало рибарските си принадлежности и
напуснало мястото на нарушението с лек автомобил в неизвестна посока. Според свидетеля,
на яз. Лобош има поставени информационни табели, от които е видно, че в дадения участък
е забранено извършването на риболов. Имало и шамандури във водата, които
разграничавали разрешения за риболов участък от забранения.
Изложеното от свидетеля А. се потвърждава и от показанията на свидетеля по акта С.
М., според когото при съставянето на АУАН жалбоподателят е възразил, заявявайки, че не
той, а неговият брат е бил на риболов на процесната дата – . г. и че той не е субект на
административното нарушение по чл. 88 ЗРА. Свидетелят сочи и че не може да е сигурен, че
лицето, на което е съставен АУАН, е същото лице, което е констатирано на . г. да лови риба
в забранения участък на яз. П., тъй като е възможно да е станало объркване и проверяваното
лице всъщност да не е бил жалбоподателят, а неговият брат.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва
служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на обжалваното НП и процесния АУАН. Настоящият състав на решаващия съд
намира, че при провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, атакуваните АУАН и НП са издадени в
съответствие с императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посочени са и всички
факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна
фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са
доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение и
2
неговото авторство, като както в АУАН, така и в НП са описани и доказателствата. АУАН и
НП са издадени от компетентни органи.
При разглеждане на правния спор по същество съдът намира, че с обжалваното
наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя В. по обвинение за извършено административно нарушение по чл. 88 ЗРА.
Видно от съдържанието на хипотезата на правната норма, описваща състава на посоченото
административно нарушение, субект на същото е това административнонаказателно
отговорно лице, което препятства проверка, извършвана от контролен орган. В тази връзка
основният спорен въпрос по делото се концентрира около обстоятелството дали в
действителност жалбоподателят е възпрепятствал служителя на ИАРА на процесната дата –
. г., да извърши проверка по спазване на правилата за осъществяване на риболов. Съдът
намира, че фактическата обстановка в акта за установяване на административно нарушение
и в атакуваното наказателно постановление, предвид ангажираните в хода на съдебното
следствие гласни доказателствени средства, не е установена и доказана по безспорен начин.
С АУАН, с който е поставено началото на административнонаказателното производство, е
дадено описание на нарушението с всички съставомерни елементи от обективна страна. По
този начин е формулирано обвинението и е определен предметът на доказване от гледна
точка на извършеното административно нарушение и участието на нарушителя в него, т. е.
така посочените факти, които обуславят съставомерността на деянието, следва да бъдат
доказани, а тежестта на доказване принадлежи на АНО. По делото липсват категорични
доказателства, че на процесната дата именно жалбоподателят е извършвал риболов в
забранения участък на яз. П., като в тази връзка и двамата разпитани по делото свидетели
сочат, че не са в състояние с категоричност да посочат дали проверяваното лице е било
именно жалбоподателят. Разколебана е презумптивната доказателствена сила на АУАН, тъй
като не е подкрепен от други доказателствени средства, които безпротИ.речИ. да
установяват съставомерни елементи от обвинението. В този смисъл изводът на АНО за
осъществено административно нарушение по чл. 88 ЗРА не е подкрепен от убедителни
доказателства, поради което и повдигнатото административнонаказателно обвинение остава
недоказано от обективна и субективна страна.
При тези факти съдът намира, че жалбоподателят не е бил субект на
административнонаказателната забрана, въведена с нормата на чл. 88 ЗРА и не е годен
субект на нарушението, описано в НП, поради което обжалваното НП следва да бъде
отменено, като неправилно и незаконосъобрано.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН страните имат право на разноски. С
оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил
изрично искане за присъждане на разноски в размер на 1000,00 лева, сторени за заплащане
на адвокатско възнаграждение. В разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 ЗАНН е предвидена
възможност съдът по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
3
действителната правна и фактическа сложност на делото, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От страна на АНО е
направено възражение за прекомерност в случай, че е заплатен адвокатски хонорар над
минималните размери.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу НП, в
които административното наказание е „глоба“ или „имуществена санкция“,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, а
извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300,00 лева. С обжалваното НП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лева, поради което размерът на
минималното възнаграждение е 400,00 лева, от което следва, че възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и въззиваемата страна следва
да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от последния разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № . г., издадено от началник – отдел
„Рибарство и контрол – Западна България“ – гр. София към Главна дирекция „Рибарство и
контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което на Г. В. В., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. П., ул. „Ю. Г.”, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лева за нарушение на чл. 88 ЗРА, на основание чл. 88
ЗРА, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с адрес: гр. София,
бул. „Христо Ботев“ № 17, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
П., ул. „Ю. Г.”, бл. ., вх. ., ет. ., ап. . сумата от 400,00 (четиристотин лева), представляваща
направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4