РЕШЕНИЕ
№ 695
гр. Варна, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20253110200678 по описа за 2025 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН по жалба на "КОХИ БГ" ЕООД, ЕИК: ********* представлявано от
Иракли Ломидзе - управител, с адрес: гр. Варна, р-н „Одесос“, ул.“27-ми юли“
№19, ет.2, ап.4 срещу Наказателно постановление № 03-2400591/29.01.2025 г.
на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"- Варна, с което на
дружеството било наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 2000 лева, на основание чл. 79, ал. 4, вр. чл. 75а, ал. 2 от
ЗТМТМ.
В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, необосновано и издадено в нарушение на процесуалните
правила. Сочи се, че наказващият орган не е изпълнил задълженията си да
провери обосноваността и законосъобразността на акта, както и да събере
допълнителни доказателства за извършването на нарушението. Оспорва
изложената в НП фактическа обстановка, както и извършването на вмененото
му нарушение.
В съдебно заседание въззивното дружество, не се представлява.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение.
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Служители на Дирекция "Инспекция по труда"- Варна между които и
1
свид. С. Б. И. на 08.11.2024 г. извършили проверка в обект на въз. дружество
за спазване на нормативните изисквания от страна на дружеството.
Възизвното дружеството стопанисвало търговски обект –
"Работилница за сглобяеми къщи", находящ се в обл.Варна, общ.Варна,
гр.Варна, ул.“Академик Игор Курчатов“ №1.По време на проверката било
установено, че работодателя "КОХИ БГ" ЕООД, ЕИК: ********* е приел на
работа в обекта да осъществява трудови функции като „монтажник“, при
определени работно място, работно време от 08.00 часа до 17.00 часа, с
уговорено трудово възнаграждение 933.00 лева, с почивни дни събота и
неделя лицето Вл. Б., дата на раждане **.**.****г., гражданин на трета
държава-Молдова, пребиваващ законно в Република България, без
съответното разрешение или регистрация в Агенция по заетостта за достъп до
пазара на труда. Вл. Б. не попада в изключенията, уредени в Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност, свързани с възможността на
работник-гражданин на трета държава да полага труд без разрешен достъп до
пазара на труда на територията на Република България.
Във връзка с тези констатации на 23.12.2024 г. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение на санкционираното лице за
това, че на 08.11.2024 г., в обект: "Работилница за сглобяеми къщи", находящ
се в обл.Варна, общ.Варна, гр.Варна, ул.“Академик Игор Курчатов“ №1, който
ден Вл. Б. е установен да полага труд в полза на "КОХИ БГ" ЕООД, за което
същия е попълнил декларация на основание чл.399 във вр. с чл.402, ал.1, т.3 и
чл.402, ал.2 от Кодекса на труда и съгласно събраните доказателства лицето
Вл. Б., роден на 16.07.1976г. предоставя работна сила за "КОХИ БГ" ЕООД,
без да има съответно разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта.
Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на
дружеството, бил предявен и подписан с възражения. Писмени такива били
депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на
29.01.2025 г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което
на въззивното дружество било наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено нарушение на чл.
75а, ал.2 вр. чл.8, ал.1, т.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност.
Изложената фактическа обстановка, която по начало не е спорна
между страните, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
доказателства- от разпита на свидетеля С. Б. И., както и от приобщените по
реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на св. И. следва
да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като
липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е
установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на
свидетелката, поради което твърденията й следва да бъдат приети за
обективни и правдиви. Показанията на проверяващата се подкрепят и от
приложените писмени доказателства приобщени по АНП, които позволяват
2
изясняването на фактическата обстановка по несъмнен начин.
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало
обект - "Работилница за сглобяеми къщи", находящ се в обл.Варна, общ.Варна,
гр.Варна, ул.“Академик Игор Курчатов“ №1, където лицето Вл. Б., роден на
16.07.1976г. предоставя работна сила за "КОХИ БГ" ЕООД, без да има
съответно разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта.
В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на
законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва
да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с
оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на
приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в преклузивния 14-дневен
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд - по местоизвършване на претендираното нарушение, поради
което е процесуално допустима.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението
си по чл. 314, ал. 1 НПК съдът установи, че при издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат
законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени
в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати
нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, на основание Заповед № 3-0864/17.10.2022 г.
на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда".
Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като
позволява на санкционираното лице да разбере неизпълнение на какво
административно задължение му е вменено и да организира адекватно
защитата си. Надлежно са посочени всички съставомерни признаци на
нарушението, датата и мястото на извършването му, като са описани и
съответните доказателства -трудов договор. Поради това съдът не намира
основания да се съгласи с изложените в жалбата доводи за наличие на
съществени нарушения на процесуалните правила.
Неоснователни са възраженията за липса на съответна компетентност
на лицето, съставило акта и наказателното постановление. Съгласно чл. 79, ал.
1 от ЗТМТМ нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от
държавните контролни органи. Нормата на чл. 67, ал. 1 от ЗТМТМ възлага на
министъра на труда и социалната политика да упражнява цялостен контрол по
спазването на закона, а втората алинея на цитираната норма предвижда
специализираната контролна дейност да се осъществява от Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда". Съгласно чл. 6, ал. 2, т.21 от
3
Устройствения правилник (УП) на ИА "Главна инспекция по труда" (действал
към момента на съставяне н а акта и издаване на НП), изпълнителният
директор ръководи Агенцията като издава НП по актове, съставени от
служители на Агенцията, в случаите, определени от закона. Според чл. 6, ал. 5
от УП, изпълнителният директор може да предоставя на директорите на
дирекции или на служители на Агенцията, определени за ръководители на
проекти, отделни свои правомощия в съответствие с нормативните актове.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от УП при и по повод изпълнение на служебните
си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени
в Кодекса на труда, в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, в
Закона за насърчаване на заетостта, в Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност, в Закона за държавния служител и в други нормативни
актове, които възлагат контрол на Агенцията. Втората алинея на посочената
норма изрично посочва, че правомощия на инспектор имат ръководителите на
административни звена в специализираната администрация, служителите,
назначени на длъжност инспектор, юрисконсултите, както и други служители
на Агенцията, назначени на експертни длъжности, които са изрично
упълномощени от изпълнителния директор. Нормата на чл. 21, ал. 4, т. 3 от
УП предоставя право на инспектора, при установяване на нарушение на
законодателството, да съставя акт за установяване на административно
нарушение и да образува административнонаказателно производство.
Свидетелката Г., на длъжност инспектор в Дирекция "Инспекция по труда"-
Варна, е разполагала с правомощия по силата на чл. 21, ал. 2 от УП, а
съответно и с нужната компетентност за съставяне на АУАН.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ в 7-дневен срок от
датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава
работодателят уведомява писмено за това Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда".
Понятието "работодател" е дефинирано в § 1, т. 1 от КТ, според който
това качество притежава всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение, което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение. От приложения трудов договор е видно, че Г. Н. е била
ангажирана по трудово правоотношение от санкционираното дружество за
изпълнение на определени трудови функции и че то е лицето, в чиято полза е
престиран труд. При това положение правилно е счетено, че "КОХИ БГ"
ЕООД има качеството работодател по отношение лицето лицето Владимир
Блаумлер, роден на 16.07.1976г. който предоставя работна сила за "КОХИ БГ"
ЕООД, без да има съответно разрешение или регистрация в Агенцията по
заетостта. Като гражданин на Молдова същия се явява "гражданин на трета
държава" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗТМТМ, а именно- лице, което не е
гражданин на Република България и не е гражданин на държава - членка на
Европейския съюз, или на държава страна по Споразумението за
4
Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
Следователно по силата на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ въззивното дружество е
било задължено в 7-дневен срок от датата на действителното започване на
работа на Владимир Блаумлер писмено да уведоми за това за това
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", Дирекция "Инспекция по
труда"- Варна.
Изискването за подаване на уведомление обаче не е свързано с
установения за граждани на трети държави разрешителен режим. С
разпоредбата на чл. 3 от Директива 2009/52 ЕО е предвидена забрана за
незаконно наемане на работа - на незаконно пребиваващи граждани на трета
държава, като в тази връзка с разпоредбата на чл. 4, § 1, т. в) от Директивата е
предвидено задължение за държавите членки да задължават работодателите
да уведомяват компетентните органи, определени от държавите членки, за
началото на наемането на работа на граждани на трета държава в срок,
определен от всяка държава членка. РБ не се е възползвала от възможността
да използва друга схема на уведомяване, като именно в изпълнение на
задължението по чл. 4, § 1, т. "в" е приета разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от
ЗТМТМ, а специализираният контрол за спазване на тези изисквания е
предоставен на органите на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда".
Предвид действащата нормативна уредба настоящият състав приема,
че задължението по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ не отпада поради обстоятелството,
че на гражданинът на трета държава е предоставена временна закрила.
Предвид всичко изложено съдът приема, че въззивното дружество
действително е осъществило състава на вмененото му нарушение.
От своя страна нормата на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ предвижда
установена специална санкция за процесното нарушение и следователно
наказващият орган правилно е преценил, че приложение следва да намери
посочената специална санкционна разпоредба.
По изложените съображения съдът приема, че наказващият орган
правилно е констатирал наличието на процесното неизпълнение на
административно задължение; надлежно е издирил приложимия закон и
относимата санкционна разпоредба.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Действително, и "формалните" ("на просто
извършване") нарушения трябва да са общественоопасни в достатъчна степен,
за да обусловят реализирането на административнонаказателната отговорност
на нарушителя. Всяко отделно административно нарушение, независимо от
неговия вид, се отличава с индивидуална тежест, която може да го
характеризира като типично или като маловажно такова и която следва да
бъде отчетена в настоящото производство. В случая обаче съдът не констатира
наличието на обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че случаят се
отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид.
5
Отговорността на юридическите лица е обективна (безвиновна), поради което
субективната увереност на представителите на дружеството, че не са
обвързани от задължението по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, не може да наложи
извод за маловажност на случая. Соченото като смекчаващо обстоятелство,
извършване на нарушението за първи път, разрешено пребиваване на
работничката и сключен трудов договор между нея и наказаното дружество.
Всички тези факти, разгледа ни в съвкупност, не обуславят по-ниска
обществена опасност на противоправното деяние от обичайните нарушения от
същия вид, а аргументират налагането на санкция в законоустановения
минимум. На изброените смекчаващи обстоятелства противостои характерът
на извършеното административно нарушение. Същото свидетелства за
неспазване на регламентацията на ЗТМТМ. В случая са засегнати
обществените отношения по регулиране достъпа до пазара на труда на
работници - граждани на трети държави, включително извършването на
дейност на свободна практика; двустранното регулиране на заетостта с трети
държави - както на български граждани на тяхна територия, така и на техни
граждани в Република България. Фактите по случая сочат, че конкретното
правонарушение има отношение към престирането на труд в Република
България на гражданка на държава извън Европейския съюз, а полагането на
труд от такива лица предполага спазването на допълнителни нормативни
изисквания, включително съществуването на разрешено пребиваване на
чужденеца в страната т. е. следва да бъдат спазени и нормативните правила на
Закона за чужденците в Република България. Посочената правна регулация
доказва важността на засегнатите обществени отношения и поради тази своя
специфика осъщественото деяние не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид.
По изложените съображения съдът приема, че липсват основания за
отмяна на обжалваното наказателно постановление. В същото време съдът
намира, че административнонаказващият орган е индивидуализирал правилно
наложеното наказание. Санкцията е определена в минималния размер,
предвиден в закона. При това положение, предвид тежестта на процесното
нарушение и с оглед липсата на постъпили данни за влезли в сила наказания за
други нарушения на трудовото законодателство, съдът намира за
законосъобразно имуществената санкция да е в минималния размер,
предвиден в закона, а именно 2000 лева.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.
чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК на Дирекция
"Инспекция по труда"- Варна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в размер от 80
лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-
2400591/29.01.2025 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"- Варна,
с което на "КОХИ БГ" ЕООД, ЕИК: ********* представлявано от И. Л. -
управител, с адрес: гр. Варна, р-н „Одесос“, ул.“27-ми юли“ №19, ет.2, ап.4
било наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер
на 2000 лева, на основание чл. 79, ал. 4, вр. чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ.
ОСЪЖДА "КОХИ БГ" ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на
Дирекция "Инспекция по труда"-Варна сумата от 80. 00 лева /осемдесет лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията
от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7