№ 11072
гр. София, 03.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Гражданско дело №
20211110126585 по описа за 2021 година
Производството е образувано по иск за осъждане на работник, на когото е възложено
като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални
ценности, да възстанови на работодателя установени липси в пълен размер, с правно основание
чл. 211 във връзка с 207, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда , за обезщетение за забава с правно
основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда във връзка с чл. 86 от закона за задълженията
и договорите, както и иск за връщане на получено на отпаднало основание с правно основание чл.
55, ал. 1, предложение III от Закона за задълженията и договорите, предявени от „СЪНФУДС
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК831507493 със седалище и адрес на управление в гр. София в част II на
жилищен комплекс Дружба на бул. „Професор Цветан Лазаров“ №48, представлявано от
управляващия директор Иван орданов Лисиков с ЕГН**********, с адрес за призоваване и
връчване на съобщения и книжа в гр. София на ул. „Виторио Позитано“ №34 на етаж II чрез
пълномощницата адвокат С.В. против Д. В. Т. с ЕГН**********, живеещ в гр. София в зона Г
жилищен квартал Васил Левски в блок ХХХIII във вход Г на етаж V в апартамент СII, с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. София на ул. „Сан Стефано“ №14 във
вход А на етаж I в апартамент ХХХIV чрез пълномощницата адвокат Емилия Иванова
Лесова-Т.а. Исковете подлежат на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ
на същия кодекс на основание чл. 310, ал. 2 от кодекса.
При запознаване с исковата молба съдът установи, че ищецът предявява три иска – за пълна
имуществена отговорност на работника с обща цена от 2 167.70 лева, за обезщетение за забава с
обща цена от 274.59 лева и за връщане на получено на отпаднало основание с цена от 194.25 лева.
за исковете за пълна имуществена отговорност се дължи държавна такса от 86.71 лева, а за другите
искове (за обезщетение за забава и за връщане на получено на отпаднало основание) – по 50.00
лева или общо 186.71 лева. Ищецът е внесъл държавна такса в размер от общо 181.00 лева, затова
съдът следва да го задължи да довнесе държавна такса от 05.71 лева.
Процедурата по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс е изпълнена, като в
едномесечния срок за отговор, изтекъл на 17. IІ. 2022 година, е постъпил такъв от ответната
страна.
В отговора на исковата молба ответникът иска прекратяване на производството, тъй като
исковете били предявени след изтичането на срока по чл. 358, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда са
1
изтекли. Оспорва съдържанието на процесните актове за начет, както и съдържанието на
Експертното решение, с което териториалната експертна лекарска комисия отказва да потвърди
процесните болнични листове.
Съдът намира обаче, че срокът по чл. 358, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда не е преклузивен,
т. е спазването му е въпрос по съществото на спора. Затова и следва да откаже прекратяването на
производството на това основание.
Що се отнася до процесното експертно решение, ответникът не иска прогласяване на
нищожността му по смисъла на чл. 17, ал. 2, изречение I от Гражданския процесуален кодекс.
изречение II на същата разпоредба би била в случая неприложима, тъй като ответникът е бил
участник в административното производство по издаването и обжалването на експертното
решение. Вместо това е оспорено на съдържанието на документа, макар да не е уточнено кои
обстоятелства са невярно отразени в него. Настоящият съдебен състав намира, че волеизявлението
на териториалната експертна лекарска комисия не би се променило, дори в настоящото
производство да се установи, че в мотивите се съдържат неверни констатация. Затова искането
за откриване на производство по оспорването на експертното решение, както и посочените във
връзка с него доказателства, са неотносими към спора и следва да се отхвърлят на основание чл.
159, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
По отношение на оспорените актове за начет ответникът следва изрично да посочи кои
обстоятелства, посочени в тях, са невярно отразени.
След като провери редовността на исковата молба, съдът прецени, че предявените искове са
допустими, и счете, че направените доказателствени искания са основателни, следва да бъдат
уважени и делото да се насрочи в открито съдебно заседание.
Поради горното и на основание чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с
чл. 157 от същия кодекс, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1. ЗАДЪЛЖАВА ищеца в първото открито съдебно заседание да па представи
доказателства за довнасяне на държавна такса в размер от 05.71 лева.
2. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ако не изпълни указанията по отстраняване на
нередовностите на исковата молба, същата ще бъде оставена без движение.
3. ОТХВЪРЛЯ искането за прекратяване на производството заради подаване на исковата
молба в съда след изтичането на срока по чл. 358, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда.
4. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че доводите и възраженията за спазване на срока ще бъдат
разгледани от съда при постановяване на акт по съществото на спора.
5. ПРЕДСТАВЯ на страните следния проект за доклад:
1. Ищецът твърди, че ответникът заемал в дружеството длъжността „салонен управител“ за
времето от 21. VIІ. 2015 година до 15. IIІ. 2020 година. Ищецът излага доводи, че на
работниците с посочената длъжност е възложено като трудово задължение да събират,
съхраняват, разходват или отчитат парични или материални ценности по смисъла на чл. 207
от Кодекса на труда.
На 14. І. 2020 година ответникът отправил до ищеца предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение, считано от 15. IIІ. 2020 година. За срока на предизвестието представил
2
болнични листове. Във връзка с отпуска по болест работодателят платил на ответника сумата от
194.25 лева. Работодателят оспорил болничните листове пред териториалната експертна лекарска
комисия, която отказала да ги потвърди. Така за него възникнало правото да иска платеното на
ответника.
На 13. IІ. 2020 година били установени липси в размер от общо 2 167.70 лева, които
ответникът отказал да възстанови.
2. Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да плати на ищеца
следните суми:
2 010.97 лева обезщетение за установени липси от складовете на ресторант „Ялта“;
254.74 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от установяването на
липсите на 13. II. 2020 година до предявяването на иска на 13. V. 2021 година включително;
законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 13. V. 2021 година
до окончателното плащане;
156.73 лева обезщетение за установени липси от каса I на ресторант „Ялта“;
19.85 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от установяването на
липсите на 13. II. 2020 година до предявяването на иска на 13. V. 2021 година включително;
законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 13. V. 2021 година
до окончателното плащане;
194.25 лева получени на отпаднало основание – болнични листове, които териториалната
експертна лекарска комисия отказала да потвърди.
направените по делото разноски.
3. Ответникът представя отговор в срока по чл. 131 от Гражданския процесуален кодекс. Не
отрича, че заемал посочената длъжност в дружеството-ищец през посочения в исковата
молба период от време. Твърди обаче, че изпълнявал длъжност, на която не е възложено да
събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности по смисъла на чл.
207 от Кодекса на труда. Развива доводи, че не може да му се търси и ограничена
имуществена отговорност, тъй като нямал вина за установените липси. По време на
установяването им дори ползвал отпуск. Поддържа, че исковата молба е подадена след
изтичането на срока по чл. 358, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда.
6. РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест по следния начин:
В тежест на ищеца е да докаже всички обстоятелства, на които основава исканията си, в това
число:
сключването на трудов договор;
обстоятелството, че ищецът изпълнявал в длъжност, на която е възложено като трудово
задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности по
смисъла на чл. 207 от Кодекса на труда;
установяването на липси в посочения в исковата молба размер;
ползването на отпуск поради временна неработоспособност от ответника;
плащането на посочената в исковата молба сума във връзка с отпуска;
отказа на териториалната експертна лекарска комисия да потвърди болничните листове;
прекратяването на трудовото правоотношение на основанието, посочено в исковата молба.
В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, върху които основава възраженията си,
включително:
обстоятелството, че заемал в дружеството-ищец длъжност, на която не е възложено като
3
трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални
ценности по смисъла на чл. 207 от Кодекса на труда;
обстоятелството, че исковата молба е подадена след изтичането на срока по чл. 358, ал. 1, т.
1 от Кодекса на труда.
7. ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
8. По реда на чл. 186 от Гражданския процесуален кодекс ЗАДЪЛЖАВА териториалната
експертна лекарска комисия да изпрати в съда препис от всички документи, по
производството, в което е отказано потвърждаването на болничните листове на ответника,
като във връзка с горното ПРЕДУПРЕЖДАВА учреждението:
за задължението да издаде исканите официални документи в едноседмичен срок от
получаването на съобщението или в същия срок да обясни причините за неиздаването им;
че ако не издаде документите в посочения срок, съдът ще наложи глоба на основание чл. 89,
т. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
9. На основание чл. 193, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс и във връзка с направено от
ответника оспорване на представени с исковата молба документи ЗАДЪЛЖАВА ищеца да
заяви в открито съдебно заседание дали ще си ползва от тези документи, като във връзка с
горното:
на основание чл. 101 от Гражданския процесуален кодекс ЗАДЪЛЖАВА ответника в
първото открито съдебно заседание да уточни кои от обстоятелствата в актовете за начет
оспорва.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че ако не изложи становище в срок, съдът ще счита, че не
поддържа оспорването на представените от ищеца документи.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника за последиците от неотстраняване на нередовностите в срок
по чл. 101, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс: че при неотстраняване на
нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено.
10. По отношение на гласните доказателства РАЗПОРЕЖДА следното:
1. ДОПУСКА до разпит двама свидетели при режим на довеждане по искане на ответника за
обстоятелствата, свързани със съставянето на Констативен протокол.
2. ЗАДЪЛЖАВА ответника в едноседмичен срок да посочи трите имена на свидетелите на
основание чл. 156, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
3. ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че ако не изпълни указанието, свързано с гласните
доказателства, в срок, съдът няма да допусне до разпит свидетелите.
11. НЕ ДОПУСКА до разпит свидетелите, посочена от ответника за установяване на
болестните състояния, описани в болничните листа, поради неотносимост към предмета на
спора.
12. УКАЗВА на страните, че на основание чл. 143 от Гражданския процесуален кодекс в
откритото заседание след разрешаване на предварителните въпроси, когато съдът пристъпи
към изясняване на фактическата страна на спора, ищецът може да поясни и допълни
исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените
оспорвания от ответника, а ответникът – да посочи и представи нови доказателства, които
не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба, като страните са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства.
13. ПРЕДУПРЕЖДАВА:
ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не вземе становище по отговора на
4
исковата молба и не поиска разглеждане на делото в свое отсъствие, ответникът може да
поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу него на основание чл. 238, ал. 2 от Гражданския процесуален
кодекс;
ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да направи искане за разглеждането му в свое отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да оттегли иска на
основание чл. 238, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
страните, че ако ищецът не посочи и не представи доказателства с исковата си молба и
ответникът не подаде в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по
делото, без да направят искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото ще бъде
прекратено на основание чл. 238, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс.
страните и техните законни представители, попечители и пълномощници, ако имат такива,
че:
ако живеят или заминат за повече от един месец в чужбина, са длъжни да посочат лице в
седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако нямат
пълномощник по делото в Република България и че ако не посочат съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени на основание чл. 40, ал. 1 и ал. 2
от Гражданския процесуален кодекс;
ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който
веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес и че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени на основание чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
14. На основание чл. 145, ал. 3, изречение първо от Гражданския процесуален кодекс
ПРИКАНВА страните към постигане на съдебна спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора, като във връзка с горното им УКАЗВА, че:
със сключване на Съдебна спогодба делото се прекратява, а постигнатото между страните
Споразумение, одобрено от Съда има последиците на влязло в сила Съдебно решение –
силата на присъдено нещо и изпълнителна сила.
за постигане на съдебна спогодба, следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за
което следва да представят по делото изрично пълномощно.
при постигане на съдебна спогодба се дължат държавни такси в размер на 02.00%, докато
при решаване на делото по същество държавните такси са в размер на 04.00% върху цената
на предявените искове.
00
15. НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 31. V. 2022 година в 14 часа.
16. На ищеца ДА СЕ ВРЪЧИ препис от отговора на ответника.
17. За откритото съдебно заседание ДА СЕ ПРИЗОВАТ по общия ред страните по делото с
връчване на препис от настоящото определение.
18. Призоваването на ищеца ДА СЕ ИЗВЪРШИ по следния начин:
1. ДА СЕ ПРИЛОЖИ удостоверение за актуално състояние на страната от Търговския
регистър.
2. Призовката ДА СЕ ВРЪЧИ на следните адреси:
на съдебния адресат или на пълномощника по делото, ако страната е посочила такива по
5
реда на чл. 39, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс;
на адресите, посочени от страната;
на адресите, на които страната е получавала призовки или съобщения в течение на
производството;
на адреса на седалището и адреса на управление на страната според справката от
Търговския регистър, ако не съвпадат с предходните адреси.
3. Ако съдебният адресат или пълномощникът не бъдат открити ДА СЕ ИЗВЪРШИ следното:
ако връчителят събере данни, че съдебният адресат или пълномощникът не живеят или не
пребивават на адреса след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на
съответното населено място или по друг начин, ДА УДОСТОВЕРИ това с посочване на
източника на тези данни в разписката;
ако връчителят не открие съдебния адресат или пълномощника на адреса, но и не събере
данни, че последните не живеят или не пребивават там от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, ДА ги ТЪРСИ на
адреса в продължение на един месец най-малко три пъти, с интервал от поне една седмица
между всяко от посещенията, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.
4. Ако представител на страната не се открие на някой от адресите, нито се открие служител
или работник, който е съгласен да приеме призовката, връчителят ДА ВПИШЕ това
обстоятелство в разписката.
5. Ако на някой от адресите няма нито канцелария, нито работници или служители на
страната, връчителят ДА ВПИШЕ това обстоятелство в разписката.
19. Призоваването на ответника ДА СЕ ИЗВЪРШИ по следния начин:
1. Ако страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията –
съдебен адресат, или има пълномощник по делото, призовката ДА СЕ ВРЪЧИ на това лице
или на пълномощника по реда на чл. 39, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
2. Ако съдебният адресат или пълномощникът не бъдат открити ДА СЕ ИЗВЪРШИ следното:
ако връчителят събере данни, че съдебният адресат или пълномощникът не живеят или не
пребивават на адреса след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на
съответното населено място или по друг начин, ДА УДОСТОВЕРИ това с посочване на
източника на тези данни в разписката;
ако връчителят не открие съдебния адресат или пълномощника на адреса, но и не събере
данни, че последните не живеят или не пребивават там от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, ДА ги ТЪРСИ на
адреса в продължение на един месец най-малко три пъти, с интервал от поне една седмица
между всяко от посещенията, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.
3. Ако страните не е посочила нито съдебен адресат, нито пълномощник или същите откажат
да приемат призовките, последните ДА СЕ ВРЪЧАТ на следните адреси:
на адресите, посочени от страната;
на адресите, на които страната е получавала съобщения или призовки в течение на
настоящото производство.
4. Ако връчителят не открие страната на някой от адресите, нито се открие друго лице,
съгласно да получи призовката, ДА СЕ ИЗВЪРШИ следното:
ако връчителят събере данни, че страната не живее на адреса след справка от управителя на
етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, ДА
УДОСТОВЕРИ това с посочване на източника на тези данни в съобщението;
6
ако връчителят не открие страната на адреса, но и не събере данни, че последната не живее
там от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по
друг начин, ДА я ТЪРСИ на адреса в продължение на един месец най-малко три пъти, с
интервал от поне една седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно от
посещенията е в неприсъствен ден.
Определението не прегражда по-нататъшното развитие на делото и възможност за
обжалването му не е изрично посочена в закона, поради което и по аргумент от противното
основание на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс то не подлежи
на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7