№ 1462
гр. Русе, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Д. Иванов
при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело №
20254520100859 по описа за 2025 година
Ищцата Е. П. Д. твърди, че с изпълнителен лист от 25.08.2023г., издаден по гр.дело №
94/2019г. по описа на РРС, е била осъдена да заплати на „А1 България” ЕАД общо сумата от
130.13 лева, представляваща сбор от следните суми: 9.98 лева – разноски по ч.гр.дело №
7620/2018г. по описа на РРС и 120.15 лева – разноски за производството по гр.дело №
94/2019г. по описа на РРС. Въз основа на този изпълнителен лист ответното дружество е
образувало изп.дело № 20258330400045 по описа на ЧСИ Венцислав Маринов, с рег.№ 833 и
район на действие РОС. Молбата за образуване на изпълнителното дело е била подадена от
ответника на 17.01.2025г., от която дата е било образувано и изпълнителното дело. В
молбата си за образуване на изпълнителното дело „А1 България” ЕАД са посочили различни
способи, които следва да бъдат предприети от ЧСИ за удоволетворяване на вземанията по
изпълнителния лист. След образуване на изпълнителното дело, по него са предприети
изпълнителни действия, като съответните документи за това се намират в изпълнителното
дело, които действия обаче са ирелевантни за основателността на настоящия иск, тъй като
към датата на образуване на изп.дело № 20258330400045, правото на принудително
изпълнение на ответното дружество вече е било погасено поради изтекла погасителна
давност. Твърди, че процесната сума не подлежи на принудително изпълнение, тъй като
същата е погасена с изтичането на предвидения в закона давностен срок, който в случая е
общия петгодишен. Процесният изпълнителен лист е издаден въз основа на влязлото в сила
решение по гр.дело № 94/2019г. по описа на РРС, постановено във връзка с предхождащото
го заповедно производство по ч.гр.дело № 7620/2018г. по описа на РРС. В исковото
производство съдът е признал за установено, че ищцата дължи вземанията в общ размер на
489.97 лева, ведно със законната лихва, считано от 18.11.2018г. до погасяването им, като е
1
отхвърлил останалата част от претенциите, за които мобилният оператор се е снабдил със
заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.дело № 7620/2018г. по описа на РРС. Съответно,
исковият съд се е произнесъл и по отговорността за разноски съразмерно с
уважената/отхвърлената част от исковете, като процесният изпълнителен лист е издаден за
сумите, които ищцата е била осъдена да заплати на мобилния оператор, представляващи
съразмерните разноски в заповедното и исковото производства. Следва да се подчертае, че
ищцата не е обжалвала първоинстанционното решение, постановено по гр.дело № 94/2019г.
по описа на РРС – нито в частта, с която съдът е признал за установено, че дължи общо
489.97 лева, ведно със законната лихва от 18.11.2019г. до погасяването им, нито в частта, за
която е осъдена за разноски, съразмерно с уважената част от исковете и за която част
впоследствие е издаден процесният изпълнителен лист. Това означава, че
първоинстанционното решение е влязло в сила още през м.юли 2019г. както в частта, в която
съдът е признал за установено, че ищцата дължи част от претендираните срещу нея суми за
главници и законни лихви, така и в частта, с която е осъдена да заплати разноски на
мобилния оператор в заповедното и исковото производства. Действително, останалата част
от решението, с която исковете на мобилния оператор са отхвърлени от исковия съд, е била
обжалвана с въззивна жалба от „А1 България” ЕАД, но на първо място, тази въззивна жалба
е била оставена без уважение от въззивния съд, който се е произнесъл с окончателен съдебен
акт – Решение постановено на 06.11.2019г. по в.гр.дело № 661/2019г. по описа на РОС, а на
второ място, което е по-съществена, давността за вземанията, за които е издаден процесният
изпълнителен лист, е започнала да тече в много по-ранен момент от датата на постановяване
на въззивното решение с оглед обстоятелството, че първоинстанционното решение, с което
се уважават исковете на „А1 България” ЕАД и ищцата е осъдена да заплати разноски, е
влязло в сила още през м.юли 2019г. Дори и хипотетично да се приеме, че датата на
въззивното решение е тази, от която започва да тече погасителната давност, т.е. от
06.11.2019г., то към момента на образуване на изп.дело № 45/2025г., а именно – 17.01.2025г.,
правото на принудително изпълнение на „А1 България” ЕАД щеше да бъде погасено по
давност. Считано от м.септември 2024г., вземането срещу ищцата се е превърнало в
естествено право и не подлежи на принудително изпълнение, поради което и тя предявява
настоящия отрицателен установителен иск. За давността обаче съдебният изпълнител не
следи служебно и ако длъжникът счита, че вземането на взискателя е погасено по давност,
следва да установи това по съответния исков ред, каквото се прави от ищцата с настоящия
предявен иск. Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от 130.13 лева,
представляваща сбор от следните суми: 9.98 лева – разноски по ч.гр.дело № 7620/2018г. по
описа на РРС и 120.15 лева – разноски за производството по гр.дело № 94/2019г. по описа на
РРС, за която парична сума е издаден изпълнителен лист от 25.08.2023г., издаден по гр.дело
№ 94/2019г. по описа на РРС в полза на „А1 България” ЕАД, поради погасяване правото на
принудително изпълнение на вземанията по давност. Претендира и направените по делото
разноски, както и на основание чл.38, ал.2 от ЗА да бъде присъдено възнаграждение на
редовно упълномощения от ищцата адвокат, който й оказва безплатна правна помощ, което
2
ответникът да бъде осъден да й заплати.
Съдът, като взе предвид изложените от ищцата в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира
правно предявения отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 във вр.с чл.439 от ГПК.
Ответникът „А1 България” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София,
район „Илинден”, ул.”Кукуш” № 1, представлявано заедно от членовете на Съвета на
директорите Александър Василев Димитров и Младен Маркоски, признава предявения иск,
но твърди, че не следва на основание чл.78, ал.2 от ГПК да отговаря за направените по
делото разноски, тъй като не е дал повод за предявяването на иска. Твърди, че след
изтичането на давността вземането продължава да съществува, но не може да се събере със
средствата на държавната принуда, а доброволното изпълнение по него е винаги дължимо
/чл.118 от ЗЗД/. В тази връзка иска на ищеца, да бъдат обявени за недължими сумите по
изпълнителния лист е неоснователен, защото решението, с което такъв отрицателен
установителен иск е уважен, формира сила на пресъдено нещо върху това, че кридиторът не
притежава право на принудително изпълнение за своето вземане срещу длъжника, поради
изтичане на давностния срок, но не и че ако длъжникът плати след срока, това плащане е без
основание, или е ненадлежно /включително и след влизане в сила на решението, с което е
уважен установителният иск/. Ето защо счита, че с оглед на гореизложеното отговорност за
разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори
предявения основателен иск за несъществуване на вземането, поради изтекла погасителна
давност. По тези съображения направените по делото разноски следва да се възложат на
ищцата.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
С изпълнителен лист от 25.08.2023г., издаден по гр.дело № 94/2019г. по описа на РРС,
ищцата е била осъдена да заплати на „А1 България” ЕАД общо сумата от 130.13 лева,
представляваща сбор от следните суми: 9.98 лева – разноски по ч.гр.дело № 7620/2018г. по
описа на РРС и 120.15 лева – разноски за производството по гр.дело № 94/2019г. по описа на
РРС. Въз основа на този изпълнителен лист ответното дружество е образувало изп.дело №
20258330400045 по описа на ЧСИ Венцислав Маринов, с рег.№ 833 и район на действие
РОС. Молбата за образуване на изпълнителното дело е била подадена от ответника на
17.01.2025г., от която дата е било образувано и изпълнителното дело. В молбата си за
образуване на изпълнителното дело „А1 България” ЕАД са посочили различни способи,
които следва да бъдат предприети от ЧСИ за удоволетворяване на вземанията по
изпълнителния лист. След образуване на изпълнителното дело, по него са предприети
изпълнителни действия, като съответните документи за това се намират в изпълнителното
дело, които действия обаче са ирелевантни за основателността на настоящия иск, тъй като
към датата на образуване на изп.дело № 20258330400045, правото на принудително
изпълнение на ответното дружество вече е било погасено поради изтекла погасителна
давност. По делото не се спори и че процесната сума не подлежи на принудително
3
изпълнение, тъй като същата е погасена с изтичането на предвидения в закона давностен
срок, който в случая е общия петгодишен, който факт се признава и от ответника по делото.
Процесният изпълнителен лист е бил издаден въз основа на влязлото в сила решение по
гр.дело № 94/2019г. по описа на РРС, постановено във връзка с предхождащото го заповедно
производство по ч.гр.дело № 7620/2018г. по описа на РРС. В исковото производство съдът е
признал за установено, че ищцата дължи вземанията в общ размер на 489.97 лева, ведно със
законната лихва, считано от 18.11.2018г. до погасяването им, като е отхвърлил останалата
част от претенциите, за които мобилният оператор се е снабдил със заповед за изпълнение,
издадена по ч.гр.дело № 7620/2018г. по описа на РРС. Съответно, исковият съд се е
произнесъл и по отговорността за разноски съразмерно с уважената/отхвърлената част от
исковете, като процесният изпълнителен лист е издаден за сумите, които ищцата е била
осъдена да заплати на мобилния оператор, представляващи съразмерните разноски в
заповедното и исковото производства. Ищцата не е обжалвала първоинстанционното
решение, постановено по гр.дело № 94/2019г. по описа на РРС – нито в частта, с която съдът
е признал за установено, че дължи общо 489.97 лева, ведно със законната лихва от
18.11.2019г. до погасяването им, нито в частта, за която е осъдена за разноски, съразмерно с
уважената част от исковете и за която част впоследствие е издаден процесният изпълнителен
лист, поради което първоинстанционното решение е влязло в сила още през м.юли 2019г.
както в частта, в която съдът е признал за установено, че ищцата дължи част от
претендираните срещу нея суми за главници и законни лихви, така и в частта, с която е
осъдена да заплати разноски на мобилния оператор в заповедното и исковото производства.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
По делото е доказано, че с изпълнителен лист от 25.08.2023г., издаден по гр.дело №
94/2019г. по описа на РРС, ищцата е била осъдена да заплати на „А1 България” ЕАД общо
сумата от 130.13 лева, представляваща сбор от следните суми: 9.98 лева – разноски по
ч.гр.дело № 7620/2018г. по описа на РРС и 120.15 лева – разноски за производството по
гр.дело № 94/2019г. по описа на РРС. Въз основа на този изпълнителен лист ответното
дружество е образувало изп.дело № 20258330400045 по описа на ЧСИ Венцислав Маринов,
с рег.№ 833 и район на действие РОС. Молбата за образуване на изпълнителното дело е била
подадена от ответника на 17.01.2025г., от която дата е било образувано и изпълнителното
дело. В молбата си за образуване на изпълнителното дело „А1 България” ЕАД са посочили
различни способи, които следва да бъдат предприети от ЧСИ за удоволетворяване на
вземанията по изпълнителния лист. След образуване на изпълнителното дело, по него са
предприети изпълнителни действия, като съответните документи за това се намират в
изпълнителното дело, които действия обаче са ирелевантни за основателността на настоящия
иск, тъй като към датата на образуване на изп.дело № 20258330400045, правото на
принудително изпълнение на ответното дружество вече е било погасено поради изтекла
погасителна давност. Съгласно трайната съдебна практика, снабдяването с изпълнителния
лист чрез неговото издаване не е действие по принудителното изпълнение и не прекъсна
4
давността. По делото не се спори и че процесната сума не подлежи на принудително
изпълнение, тъй като същата е погасена с изтичането на предвидения в закона давностен
срок, който в случая е общия петгодишен, който факт се признава и от ответника по делото.
Процесният изпълнителен лист е бил издаден въз основа на влязлото в сила решение по
гр.дело № 94/2019г. по описа на РРС, постановено във връзка с предхождащото го заповедно
производство по ч.гр.дело № 7620/2018г. по описа на РРС. В исковото производство съдът е
признал за установено, че ищцата дължи вземанията в общ размер на 489.97 лева, ведно със
законната лихва, считано от 18.11.2018г. до погасяването им, като е отхвърлил останалата
част от претенциите, за които мобилният оператор се е снабдил със заповед за изпълнение,
издадена по ч.гр.дело № 7620/2018г. по описа на РРС. Съответно, исковият съд се е
произнесъл и по отговорността за разноски съразмерно с уважената/отхвърлената част от
исковете, като процесният изпълнителен лист е издаден за сумите, които ищцата е била
осъдена да заплати на мобилния оператор, представляващи съразмерните разноски в
заповедното и исковото производства. Ищцата не е обжалвала първоинстанционното
решение, постановено по гр.дело № 94/2019г. по описа на РРС – нито в частта, с която съдът
е признал за установено, че дължи общо 489.97 лева, ведно със законната лихва от
18.11.2019г. до погасяването им, нито в частта, за която е осъдена за разноски, съразмерно с
уважената част от исковете и за която част впоследствие е издаден процесният изпълнителен
лист, поради което първоинстанционното решение е влязло в сила още през м.юли 2019г.
както в частта, в която съдът е признал за установено, че ищцата дължи част от
претендираните срещу нея суми за главници и законни лихви, така и в частта, с която е
осъдена да заплати разноски на мобилния оператор в заповедното и исковото производства.
Датата на въззивното решение е тази, от която започва да тече погасителната давност, т.е. от
06.11.2019г. и към момента на образуване на изп.дело № 45/2025г., а именно – 17.01.2025г.,
правото на принудително изпълнение на „А1 България” ЕАД е погасено по давност – 5-
годишната давност е изтекла още през м.септември 2024г.
Предвид гореизложеното предявеният иск като основателен и доказан следва да се
уважи изцяло, като бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата не
му дължи сумата от 130.13 лева, представляваща сбор от следните суми: 9.98 лева –
разноски по ч.гр.дело № 7620/2018г. по описа на РРС и 120.15 лева – разноски за
производството по гр.дело № 94/2019г. по описа на РРС, за която парична сума е издаден
изпълнителен лист от 25.08.2023г., издаден по гр.дело № 94/2019г. по описа на РРС в полза
на „А1 България” ЕАД, поради погасяване правото на принудително изпълнение на
вземанията по давност.
По отношение на направеното от ответника искане направените от него разноски по
делото да бъдат възложени в тежест на ищцата, на основание чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като
признава предявения иск и не е дал повод за предявяването на същия, съдът намира същото
за неоснователно. В случая по делото ответникът действително е направил признание на
иска. От доказателствата по делото обаче съдът намира, че ответното търговско дружество е
дало повод за предявяването на иска и образуване на съдебното производство по
5
настоящото дело. Към момента на предявяване на исковата молба от ищцата, ответникът се е
снабдил с изпълнителен лист и е образувал изпълнително производство, по което е поискал
предприемане на принудителни изпълнителни действия за събиране на процесното вземане.
С това свое действие е дал повод за образуване на настоящото исково производство и
съответно следва да понесе разноските за неговото образуване и водене, направени от
ищцовата страна на основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявения
отрицателен установителен иск. Този аргумент се извлича и от цитираните в отговора на
ответника съдебни актове на ВКС, в това число и Определение № 95 от 22.02.2018г. на ВКС
по ч.гр.дело № 510/2018г. и Определение № 338 от 18.07.2018г. на ВКС по ч.гр.дело №
209/2018г./.
По изложените съображения ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
направените по делото разноски в размер на 50.00 лева – заплатена държавна такса за
производството по делото.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА и предвид уважаването на предявения иск, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на редовно упълномощения от ищцата адвокат К. И. Б., с
ЕГН: **********, от АК – гр.Русе, с адрес за упражняване на дейността: гр.София,
ул.”Г.С.Раковски” № 165, ет.2, вход от ул.”Неофит Рилски”, адвокатско възнаграждение в
размер на 400.00 лева, съобразено с Наредба № 1/2004г. за адвокатските възнаграждения,
включително и с правната и фактическа сложност на делото. Определяне този размер на
адвокатското възнаграждение, настоящия съдебен състав намира за справедливо и съответно
на положения от адвоката труд.
Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „А1 България” ЕАД със седалище и
адрес на управление: гр.София, район „Илинден”, ул.”Кукуш” № 1, ЕИК *********,
представлявано заедно от членовете на Съвета на директорите Александър Василев
Димитров и Младен Маркоски, че Е. П. Д. от **********, с ЕГН: **********, не му дължи
сумата от 130.13 лева /сто и тридесет лева и тринадесет стотинки/, представляваща сбор от
следните суми: 9.98 лева /девет лева и деветдесет и осем стотинки/ – разноски по ч.гр.дело
№ 7620/2018г. по описа на РРС и 120.15 лева /сто и двадесет лева и петнадесет стотинки/ –
разноски за производството по гр.дело № 94/2019г. по описа на РРС, за която парична сума е
издаден изпълнителен лист от 25.08.2023г., издаден по гр.дело № 94/2019г. по описа на РРС
в полза на „А1 България” ЕАД, поради погасяване правото на принудително изпълнение на
вземанията по давност.
ОСЪЖДА „А1 България” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, район
„Илинден”, ул.”Кукуш” № 1, ЕИК *********, представлявано заедно от членовете на Съвета
на директорите Александър Василев Димитров и Младен Маркоски, да заплати на Е. П. Д.
от **********, с ЕГН: ********** и със съдебен адрес: гр.София, ул.”Г.С.Раковски” № 165,
6
ет.2, вход от ул.”Неофит Рилски” – адвокат К. И. Б., сумата от 50.00 /петдесет/ лева –
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „А1 България” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, район
„Илинден”, ул.”Кукуш” № 1, ЕИК *********, представлявано заедно от членовете на Съвета
на директорите Александър Василев Димитров и Младен Маркоски, да заплати на
основание чл.38, ал.2 от ЗА, на адвокат К. И. Б., с ЕГН: **********, от АК – гр.Русе, с адрес
за упражняване на дейността: гр.София, ул.”Г.С.Раковски” № 165, ет.2, вход от ул.”Неофит
Рилски”, адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 /четиристотин/ лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7