О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……/…...06.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на
двадесет и първи юни през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното от съдия Карагьозова
въззивно търговско дело № 894 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№ 26230/10.04.2019г., подадена от Т.М.С.,
ЕГН **********, адрес: ***, срещу решение
№1316/28.03.2019г., постановено по гр.д. № 3935/18г. на ВРС, с което въззивникът е осъден да заплати на Гаранционен Фонд с адрес
на управление гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ N 2, ет.4,
представляван от Изпълнителния Директор Борислав Иванов Михайлов, сумата от
635.11 лв., представляваща изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение по щета
№11-0843/2011г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 19.03.2018год. до окончателното изплащане, на основание
чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.) сега чл. 558, ал. 7 от КЗ във вр.
чл.288, ал.1, т.2, б.„а” КЗ (отм.).
В жалбата въззивникът е навел
твърдения, че решението е незаконосъобразно и неправилно поради противоречие с
материалния закон. Поддържа се, че не са налице основания за ангажиране
отговорността на ответника, тъй като същият не е виновен за настъпилото ПТП, а
вредите не са настъпили от съприкосновение с управлявания от него автомобил.
Механизмът за ПТП не е доказан, тъй като протоколът за ПТП няма обвързваща съда
доказателствена сила, тъй като актосъставителят не е
очевидец на индидента, протоколът не е съставен в
условията на запазено местопроизшествие, а доказателствената му стойност е
поставена под съмнение, тъй като констатациите са основани единствено на
обясненията на увреденото лице, което е заинтересовано. Поддържат се доводи, че
издаденото срещу ответника наказателно постановление не е влязло в сила, тъй
като не е връчено на своя адресат. Твърди се, че вина за ПТП има водачът на увредения
автомобил, тъй като безпричинно е намалил рязко скоростта си на движение и не
се е съобразил с останалите участници в движението. Имуществените вреди се
оспорват по размер с твърдения, че посочената от вещото лице стойност се
опровергава от ангажираните от ищеца гласни доказателства, от които се
установява, че за ремонт са заплатени само 100-150 лева и не е заплащано за
труд. Получената от увреденото лице сума надвишава трикратния размер на щетите,
поради което ответникът не носи отговорност за разликата над действително
направените разходи.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор от въззиваемата страна, с който се поддържат
доводи за правилност на обжалваното решение. Поддържа се, че в първата
инстанция представените от ищеца писмени доказателства не са били оспорени от
ответника. Протоколът за ПТП е официален документ, които се ползва с материална
доказателствена сила относно верността на направените пред длъжностното лице
волеизявления и извършените от него и пред него действия. Същият е подписан от
ответника и не е оспорен по надлежния ред. Съставителят удостоверява пряко
възприетите от него факти при огледа, относими за
определяне механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП,
характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировка. От
експертизата се установява, че констатираните увреждания по увредения автомобил
съответстват на описания в протокола механизъм и се намират в причинна връзка с
ПТП, както и че определената по експертна оценка възстановителна стойност е
изчислена правилно според приложимата методика за уреждане на претенции.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен
процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл.
261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка
с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални
действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са
направени.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната
жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна, въззивна жалба вх.№ 26230/10.04.2019г.,
подадена от Т.М.С., ЕГН **********, адрес: ***,
срещу решение №1316/28.03.2019г., постановено по гр.д. № 3935/18г. на ВРС, с
което въззивникът е осъден да заплати на Гаранционен
Фонд с адрес на управление София, ул.“Граф Игнатиев“ N 2, ет.4,
представляван от Изпълнителния Директор Борислав Иванов Михайлов, сумата от
635.11 лв., представляваща изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение по щета
№11-0843/2011г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 19.03.2018год. до окончателното изплащане, на основание
чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.) сега чл. 558, ал. 7 от КЗ във вр.
чл.288, ал.1, т.2, б.„а” КЗ (отм.).
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 11.09.2019г.
от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват страните ведно с препис
от настоящото определение, като на въззивника се връчи препис от отговора на въззивната
жалба.
ПРИКАНВА страните към
спогодба и възможността да уредят доброволно отношенията си чрез
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че
при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за
възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по
медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна
служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.