№ 66
гр. С.З. , 16.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай И. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501232 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Образувано по частна жалба на Д. Д. Д. от гр.С.З. срещу заповед № 260439/12.02.2021 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена
по ч.гр.д.№ 659/2021 г. по описа на Старозагорски районен съд, в частта за разноските.
Частният жалбоподател прави възражение за прекомерност на присъденото като разноски
адвокатско възнаграждение от 1170 лв., т.к. счита действителната фактическа и правна
сложност на делото за изключително ниска, а размерът на платеното от заявителя
възнаграждение за значително надвишаващо дължимото минимално възнаграждение по
НМРАВ.
Претендира се частичната отмяна на заповедта за изпълнение в частта за разноските и
присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 325,20 лв.
В законоустановения срок насрещната страна „И.К.Г.“ ООД- гр.С.З. е представила
отговор на частната жалба, с който я е оспорила като неоснователна.
Изложени са съображения, че фактическата и правна сложност на делото не следва да са
единствения критерий за определяне на размера на адвокатското възнаграждение, както и че
в същото следва да бъде включен размерът на дължимия ДДС.
Претендира се оставянето на жалбата без уважение, а евентуално- при намаляване на
адвокатското възнаграждение от съда, в размера на същото да бъде включен дължимия
ДДС.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от
първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление на „И.К.Г.“ ООД - гр.С.З.
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК срещу Д. Д. Д. от гр.С.З. за сумата от 2000 лв.- главница и 720 лв. –договорна
лихва, както и разноските в заповедното производство.
1
Към заявлението е приложен договор за правна помощ от 11.01.2021 г., от който се
установява, че „И.К.Г.“ ООД - гр.С.З. е заплатило на пълномощника си-адвокат
възнаграждение в размер на 1170 лв., включващо адвокатско възнаграждение от 975 лв. и
ДДС от 195 лв.
С издадената заповед № 260439/12.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК съдът е присъдил в полза на заявителя разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1170 лв.
При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-легитимирано лице, в
предвидения от закона срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт.
Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.1 от ГПК заповедта за изпълнение може да бъде
обжалвана само в частта за разноските.
Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда процесуалната възможност на едната
страна да възрази за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение, ако то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото.
Правото си по чл.78, ал.5 от ГПК длъжникът в заповедното производство може да
упражни след конституирането си като страна чрез връчване на заповедта за изпълнение
именно с подаването на частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските.
В практиката на ВКС е утвърдено разбирането, че делото е с ниска фактическа и правна
сложност, когато е налице постановена задължителна за съдилищата съдебна практика
/ППВС, ТР на ВКС и ТР на ВС/.
В случая за заповедното производство е налице такава задължителна практика,
обективирана в ТР № 4/2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което и с
оглед на това и отчитайки особеностите на заповедното производство следва да се приеме,
че делото се характеризира с ниска фактическа и правна сложност.
Тъй като процесуалният закон предвижда единствено съответствието на заплатеното от
страната адвокатско възнаграждение с действителната фактическа и правна сложност на
делото като критерий за съдебната преценка за прекомерност, то заплатеното от „И.К.Г.“
ООД адвокатско възнаграждение се явява прекомерно и следва да бъде намалено.
Това е така, т.к. размерът на възнаграждението от 975 лв. надхвърля значително
минималния размер на дължимото съгласно НМРАВ адвокатско възнаграждение, което е в
размер на 325,20 лв., определено по реда на чл.7, ал.7 от НМРАВ.
На основание §2а от ДР на НМРАВ в размера на адвокатското възнаграждение следва да
се включи и дължимия върху него ДДС в размер на 65,04 лв., или присъденото на „И.К.Г.“
ООД като разноски адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено на 390,24 лв.
С оглед на това заповедта за изпълнение следва да бъде отменена в частта й за
разноските за адвокатско възнаграждение над размера от 390,24 лв. до присъдения размер от
1170 лв., а издадения въз основа на нея изпълнителен лист –частично обезсилен в тази му
част.
2
Воден от изложените съображения на основание чл.274 от ГПК Старозагорският окръжен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАМАЛЯВА поради прекомерност съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото разноските на „И.К.Г.“ ООД – гр.С.З. за платено адвокатско
възнаграждение от 1170 лв., с ДДС на 390,24 лв., с ДДС.
ОТМЕНЯ заповед № 260439/12.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 659/2021 г. по описа на
Старозагорски районен съд, в частта й за разноските за адвокатско възнаграждение над
размера от 390,24 лв., с ДДС, до присъдения размер от 1170 лв., с ДДС, и ОБЕЗСИЛВА
частично издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист в тази му част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3