№ 427
гр. Русе, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Силвия Павлова
Йордан Дамаскинов
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело №
20244500500638 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
П. А. П., чрез пълномощник адвокат А. Г. обжалва Решение
№722/23.05.2024г., постановено по гр.д.№655/2024г. по описа на РРС, с което е
отхвърлен иска му. Излагат се оплаквания за неправилност на решението,
поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, подробно посочени. Иска въззивният съд да
отмени решението и постанови решение, с което исковата му претенция да
бъде уважена.
Въззиваемият „ЕОС Матрикс“ ЕООД не е подал отговор на въззивната
жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК, не се явява негов представител в съдебно
заседание.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
1
Пред Районен съд – Русе ищецът П. А. П., настоящ жалбоподател е
твърдял, че срещу него били издадени изпълнителни листи по ч.гр.д. №№
6647/2013г. и 6648/2013г. и двете по описа на РРС, в полза на „Райфайзенбанк
/България“ЕАД, праводател на „ЕОС Матрикс“ЕООД. Въз основа на същите
били образувани изпълнителни дела № 3929/13 г. и №37/14 г. и двете по описа
на ЧСИ И.Х., с район на действие ОС Русе. И двете изпълнителни дела били
прекратени на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради настъпила перемпция като
прекратяването и по двете дела настъпило ex lege на 26.06.2017г., а не с
постановяването на прекратителни постановления на ЧСИ на по-късна дата -
на 05.10.2023 г. Твърди, че доколкото по двете изпълнителни дела са били
поискани и извършени изпълнителни действия след 26.06.2017г., то същите не
представляват валидни изпълнителни действия и не прекъсват течащата
погасителна давност за вземанията. Въпреки това ЧСИ образувал ново
изпълнително дело въз основа на посочените изпълнителни листи –
изпълнително дело №24/2023г. Поради това твърди, че вземанията по двата
изпълнителни листа са погасени по давност и претендира да бъде установено
по отношение на ответника „ЕОС Матрикс“ЕООД, че не му дължи сумите за
принудителното събиране на които е образувано изп.д. № 24/2023 г. по описа
на ЧСИ И.Х. с район на действие ОС Русе. Ответникът „ЕОС
МАТРИКС“ЕООД е оспорил иска, по съображения, изложени в ОИМ, като
сочи, че вземането продължава да съществува и не е погасено по давност.
За да се произнесе съдът съобрази следното от фактическа страна:
Няма спор, а това се установява и от приложените изпълнителни дела №
3929/2013г., №37/2014г. и №24/2023г., трите по описа на ЧСИ И.Х. с район на
действие ОС Русе, че въз основа на заповеди за незабавно изпълнение, влезли
в сила на основание чл.416 ГПК, по ч.гр.д. №6647/2013 г. и №6648/2013 г. и
двете по описа на РРС, в полза на „Райфайзенбанк /България/“ЕАД са били
издадени изпълнителни листи срещу П. А. П.. Въз основа на изпълнителния
лист, издаден по ч.гр.д. № 6648/2013г. на 10.12.2013 г. по молба на банката-
кредитор е образувано изпълнително дело № 3929/2013 г., като в молбата за
образуването му са направени и искания по чл.18 и чл.19 от Закона за
частните съдени изпълнители /ЗЧСИ/. На 30.09.2016 г. ответникът „ЕОС
Матрикс“ЕООД е поискал да бъде конституиран като взискател по делото по
силата на договор за цесия. С молбата не е поискано предприемане на
изпълнителни действия. С подадена на 30.01.2017г. от взискателя молба е
2
приложено уведомление за цесията до длъжника, с нея отново не е поискано
предприемане на изпълнителни действия. Изпълнителни действия са
поискани с последващи молби – от 03.06.2019г., 12.04.2021г., 07.08.2021 г.,
29.03.2023 г., както и с молба с вх.№10402 без дата, на която е поставена
резолюция на ЧСИ „Изпълнена 11.07.2023г.“. С молба вх.№4313 /дата не се
чете/, пълномощник на длъжника е поискал да бъде прекратено
изпълнителното производството, тъй като са изминали повече от две години,
без да са извършвани изпълнителни действия. Върху молбата е поставена
резолюция от 21.03.2023г. на ЧСИ „ До взискателя за становище“. На
05.10.2023 г. пълномощник на длъжника е подал заявление за прекратяване на
делото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. С постановление на ЧСИ от
05.10.2023г. е прекратено изпълнителното производство по делото.
Въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д.№ 6647/2013г., на
07.01.2014 г. по молба на кредитора „Райфайзенбанк /България/“ЕАД е
образувано изпълнително дело №37/2014г. В молбата за образуването му са
направени и искания по чл.18 и чл.19 от Закона за частните съдени
изпълнители /ЗЧСИ/. На 30.09.2016г. „ЕОС МАТРИКС“ЕООД е поискал да
бъде конституиран като взискател по делото по силата на сключен договор за
цесия, с молбата не е поискано предприемане на изпълнителни действия. На
30.01.2017г. е подадена нова молба, като с нея отново не е поискано
предприемане на изпълнителни действия. Извършване на изпълнителни
действия е поискано от взискателя с молби от 20.06.2019 г., 09.04.2021 г. и
19.01.2023 г. На 05.10.2023г. пълномощник на длъжника е подал заявление за
прекратяване на делото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. С постановление
на ЧСИ от 05.10.2023г. е прекратено производството по изпълнителното дело.
След прекратяването на двете изпълнителни дела, ЧСИ е образувал ново
изпълнително дело №23/2024г. по изпълнителните листи, издадени по ч.гр.д.
№6647/2013г. и ч.гр.д.№6648/2013 г., за което е депозирана и молба от „ЕОС
МАТРИКС“ЕООД от 12.01.2024г.
Жалбата е неоснователна. Неоснователно е оплакването за неправилно
приложение на материалния закон досежно давността. Както правилно е
прието от първостепенният съд, погасителната давност е правен способ за
погасяване на вземания, регламентиран в чл.110 и сл. ЗЗД, който законът
свързва с бездействие от страна на кредитора за определен срок. Съгласно
3
разпоредбата на чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Разпоредбата на
чл.114, ал.1 ЗЗД определя началния момент на давностния срок като го
свързва с деня, от който вземането е станало изискуемо. Този общ принцип е
приложим във всички случаи, освен когато със закон не е предвидено друго. В
чл.116 ЗЗД са посочени хипотезите, при които се прекъсва давността, сред
които е и предприемането на действия на принудително изпълнение. В
настоящият случай кредиторът се е снабдил с изпълнителни листи за
вземанията си за главница, лихви и разноски по ч.гр.д. № 6647/2013 г. и по
ч.гр.д.№ 6648/2013 г., и двете по описа на РРС, въз основа на издадените в
негова полза заповеди за незабавно изпълнение въз основа на документи по
чл.417 ГПК. Влезлите в сила заповеди за изпълнение се приравняват по своите
последици на влязло в сила решение, поради което, предвид разпоредбата на
чл.117, ал.2 ЗЗД, срокът на новата давност е винаги пет години. Установено е
по делото, че въз основа на издадените в полза на „РАЙФАЙЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД изпълнителни листи въз основа на влезли в сила заповеди
за изпълнение са образувани изп.д.№3929/2013г. и изпълнително дело №
37/2014г., двете по описа на ЧСИ И.Х.. Вземанията и по двете изпълнителни
дела са прехвърлени с договор за цесия от 13.07.2016 г. на „ЕОС
Матрикс“ЕООД, което въз основа на молби от 30.09.2016г. е поискало да бъде
конституирано като взискател по всяко от делата, но с молбите не е поискано
предприемане на изпълнителни действия. На 30.01.2017г. и по двете дела са
подадени нови молби с подобно искане като с тях отново не е поискано
предприемане на изпълнителни действия. По изпълнително дело
№3929/2013г. на 10.12.2013 г. кредиторът е предприел действия на
принудително изпълнение с подаване на молба за образуване на
изпълнителното дело, в която е възложил правата по чл.18 от ЗЧСИ и е
поискал да бъде уведомяван за всички предприети действия на принудително
изпълнение. До 30.09.2016г., когато ответникът е поискал да бъде
конституиран като взискател не са искани или извършвани изпълнителни
действия, поради което на 10.12.2015г. изпълнителното производство е
прекратено поради настъпила перемпция- на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
По изпълнително дело №37/2014г. на 07.01.2014 г. кредиторът е предприел
действия на принудително изпълнение с подаване на молба за образуване на
изпълнителното дело, в която е възложил правата по чл.18 от ЗЧСИ и е
4
поискал да бъде уведомяван за всички предприети действия на принудително
изпълнение. До 30.09.2016г., когато ответникът е поискал да бъде
конституиран като взискател не са искани или извършвани изпълнителни
действия, поради което на 07.01.2016г. изпълнителното производство е
прекратено поради настъпила перемпция- на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК. Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата
правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за
перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с
различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение
/но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и
съдебният изпълнител не може да я зачете/, а перемпцията не го изключва –
обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение,
но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с
нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника, то може да
бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния
изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за
образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по
воденото на изпълнителните дела / В този смисъл Решение № 37/24.02.2021г.
на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV ГО/. Извършването на изпълнителни
действия след настъпилата перемпция води до процесуална
незаконосъобразност на същите, но те не са обжалвани от длъжника. Това не
се отразява обаче на погасителната давност. Според задължителните указания,
дадени в ТР №3/28.03.2023 г. по т.д. №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС,
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на
5
ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. С оглед на това и
предвид настъпването на перемпция на по-късна дата и по двете дела нова
погасителната давност е започнала да тече от 26.06.2015г. С молби от
30.09.2016г. ответникът „ЕОС Матрикс“ЕООД е поискал да бъде
конституиран като взискател в изпълнителните производства, а към този
момент давността не е изтекла. Въз основа на тези молби не е образувано ново
производство, но това обстоятелство не се отразява върху
материалноправните последици на давността, както правилно е прието от
съда. След конституирането му като взискател „ЕОС Матрикс“ЕООД е искал
извършване на изпълнителни действия с молби от 03.06.2019 г., 07.08.2021 г.,
29.03.2023г. по изпълнително дело № 3929/2013г. и от 20.06.2019г.,
09.04.2021г. и 19.01.2023г. – по изпълнително дело №37/14г., поради което
вземанията не са погасени по давност, тъй като и по двете дела са подадени
молби с искания за предприемане на изпълнителни действия преди изтичането
на петгодишния давностен срок, изтичащ на 26.06.2020 г., както и с
последващи искания. Всяко ново искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело. Необразуването на ново изпълнително дело
както бе посочено, може да бъде квалифицирано само като дисциплинарно
нарушение от страна на съдебния изпълнител.
Ето защо и тъй като давността не е изтекла, искът правилно е отхвърлен
от първоинстанционният съд. Обжалваното решение е правилно и следва да
бъде потвърдено.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
По тези съображения, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №722 от 23.05.2024г, постановено по
гражданско дело №655/2024 година по описа на Районен съд-Русе.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7