№ 3295
гр. София, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цв. М.М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М.М. Гражданско дело №
20211110141883 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него
и ответницата Ц.А. Д. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответницата топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ...,
като тя не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на
услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016
г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-
дневен срок от изтичане на срока, за който се отнася, което ответницата не е сторила, поради
което претендира сумите, както следва: 607,46 лв., представляваща цена на топлинна
енергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2020 г.; 89,76 лв., представляваща мораторна
лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
23.03.2021 г.; 32,47 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г., както и 5,73 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.03.2018 г. до
23.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 29.03.2021 г. до погасяване на задължението, за които суми по
ч. гр. дело № 17842/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 02.04.2021 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Ц.А. Д. е подала отговор на исковата молба,
с който заявява, че не оспорва, че е собственик на процесния гараж, доставянето на
1
твърдяното количество топлинна енергия до него, както и неговата стойност, поради което
моли да не се допускат исканите експертизи. Прави възражение за погасяване на част от
вземанията по давност. С тези съображения, отправя искане за частично отхвърляне на
исковете.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „... изразява становище, че дяловото
разпределение е законосъобразно извършено.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и услуга за
дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия между
топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството
му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното
количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало
задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово
разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно
задължение за заплащане на нейната цена.
В случая, по делото са отделени за безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че в рамките на исковия период ответницата Ц.А. Д. е имала
качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ по отношение на имот,
находящ се в ..., както и, че сградата, в която същият се намира е била топлоснабдена, като
ищецът е доставил твърдяното количество топлинна енергия в посочената стойност.
Ето защо, при така отделените за безспорни факти, включени във фактическите
състави на процесните вземания, спорният въпрос по настоящото дело се концентрира върху
обстоятелството какъв е размерът на дължимите от ответницата Ц.А. Д. суми с оглед
своевременно релевираното от нейна страна възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК, ВКС,
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111,
б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира
течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на
29.03.2021 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято
изискуемост настъпва след и на 29.03.2018 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се
претендират вземания за периода м.07.2017 г. – м.04.2020 г., поради което съдът приема, че
тези за периода от 01.07.2017 г. до 28.03.2018 г. са погасени по давност. Тук следва да се
отбележи, че обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи месечни
дължими суми за прогнозна консумация на топлинна енергия, които са погасени по давност,
позовавайки се на общи фактури, издадени едва на 31.07.2018 г. и на 31.07.2019 г., и чрез
включването им в тези фактури е незаконосъобразно, доколкото с това действие се цели
избягване на евентуални възражения за давност от клиентите на топлинна енергия. В тази
насока само за пълнота следва да се отбележи, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ
задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски (равни или прогнозни) не
са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат
самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
2
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Това
вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното
предприятие за месечни вноски (равни или прогнозни), а не се касае до корекция на тези
вноски със задна дата. Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в който
месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който започва да тече
погасителната давност за тях. В случая, от изводите на приетата по делото без оспорване от
страните съдебносчетоводна експертиза се установява, че общата стойност на вземанията за
цена на доставена топлинна енергия за периода от 29.03.2018 г. до 30.04.2020 г., които не са
обхванати от изтекла погасителна давност, възлиза в размер на 469,75 лв. Съдът кредитира
заключението по съдебносчетоводната експертиза, тъй като същото е компетентно и
обективно изготвено, като вещото лице е отговорило изцяло на поставените задачи. При
това положение, задължението на ответницата за цена на топлинна енергия за периода от
29.03.2018 г. до 30.04.2020 г. възлиза на така посочения размер от 469,75 лв., до който
предявеният главен иск за цена на топлинна енергия се явява основателен и следва да бъде
уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 607,46 лв., или за
размера от 137,71 лв., и за периода от 01.07.2017 г. до 28.03.2018 г.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга дялово разпределение, чиято стойност не
се спори, че се равнява на сумата от 32,47 лв. Това е така, тъй като съгласно разпоредбите на
чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от общите условия на договорите между ... и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сграда – етажна собственост, тези разходи се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. От страна на ищеца се претендират вземания за
периода м.02.2018 г. – м.04.2020 г., поради което съдът приема, че тези за периода от
01.02.2018 г. до 28.03.2018 г. също са погасени по давност. Изчислено по реда на чл. 162
ГПК при съобразяване на данните в представеното извлечение за месеците Февруари и Март
2018 г. /л. 21 от делото/ съдът приема, че стойността на посоченото задължение за периода
от 29.03.2018 г. до 30.04.2020 г., не покрито от изтекла погасителна давност, възлиза на
30,49 лв., до който размер предявеният главен иск за цена на услуга за дялово разпределение
следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 32,47
лв., или за размера от 1,98 лв., и за периода от 01.02.2018 г. до 28.03.2018 г.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.03.2021 г. до окончателното
плащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете предполага установяване от ищеца наличието на главен
дълг; изпадане на ответницата в забава и размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
приложими към непогасените по давност вземания, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от
изтичане на месеца, за който се отнасят. Ето защо, за вземанията за цена на топлинна
енергия за периода от 29.03.2018 г. до 30.04.2020 г., за които съдът прие, че не са обхванати
от изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето на покана или
предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава
3
/така решение № 4273 от 16.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 11883/2019 г./. По изложените
съображения, с оглед изводите на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза размерът
на лихвата за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от
29.03.2018 г. до 30.04.2020 г. се равнява на сумата от 77,90 лв., начислена за претендирания
от ищеца по-късен период от 15.09.2018 г. до 23.03.2021 г., до който предявеният акцесорен
иск за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия се явява основателен
и следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 89,76
лв., или за размера от 11,86 лв.
По отношение на задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не
са представени доказателства за отправена покана ищеца за плащане на това задължение от
дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 29.03.2021 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за мораторна лихва
върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 5,73 лв. за
периода от 31.03.2018 г. до 23.03.2021 г. се явява неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на заявителя /ищец/ следва да се присъдят направените разноски в производството по
ч. гр. дело № 17842/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство,
съразмерно с уважената част от исковете, които съответно възлизат на 58,96 лв. – платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и 294,80 лв. – платена държавна такса,
депозит за ССчЕ, както и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален
размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя (ищец) в двете съдебни
производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата следва да се
присъдят направените разноски в производството по ч. гр. дело № 17842/2021 г. по описа на
СРС, 79 състав, съразмерно с отхвърлената част от исковете, а именно: сумата от 10,69 лв. –
адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед
представения договор за правна защита и съдействие от 16.06.2021 г., имащ характер на
разписка. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. Рая Николова
следва да се присъди сумата от 64,16 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено от нея
безплатно процесуално представителство в исковото производство, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, което съдът прие, че се дължи в нейна полза, тъй като за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната
инстанция е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в
който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое
от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., както е в настоящия случай на л. 49 от делото,
като не е необходимо страната предварително да установява и доказва съответното
основание за предоставяне на безплатна правна помощ – в този смисъл е определение №
319/09.07.2019 г. по ч. гр. дело № 2186/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: ... срещу Ц.А. Д., ЕГН **********, с адрес: ..., установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ц.А. Д. дължи на ... сумата от 469,75 лв., представляваща цена
на топлинна енергия за периода от 29.03.2018 г. до 30.04.2020 г. по отношение на
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ...; сумата от 30,49 лв., представляваща цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 29.03.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху всяка от сумите от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
- 29.03.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от 77,90 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018
г. до 23.03.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 17842/2021 г., по описа на СРС, 79 състав,
е издадена заповед за изпълнение чл. 410 ГПК от 02.04.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 469,75 лв. до пълния
предявен размер от 607,46 лв., или за размера от 137,71 лв., и за периода от 01.07.2017 г. до
28.03.2018 г.; иска за цена на услуга за дялово разпределение за разликата над уважения
размер от 30,49 лв. до пълния предявен размер от 32,47 лв., или за размера от 1,98 лв., и за
периода от 01.02.2018 г. до 28.03.2018 г.; иска за мораторна лихва върху задължението за
цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 77,90 лв. до пълния предявен
размер от 89,76 лв., или за размера от 11,86 лв., както и иска за мораторна лихва върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 5,73 лв. за периода от
31.03.2018 г. до 23.03.2021 г.
ОСЪЖДА Ц.А. Д., ЕГН **********, с адрес: ..., да заплати на ..., ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 58,96 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 17842/2021 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 294,80 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ... да заплати на Ц.А. Д.,
ЕГН **********, с адрес: ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 10,69 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството по ч. гр. дело №
17842/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в полза на адв. Р.Б. Н. ЕГН **********, с
адрес на кантората: ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 64,16
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца ... – „....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5