№ 225
гр. Пловдив, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20255000500569 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №863 от 08.07.2025г., постановено по гр.дело І№2039/2024г.
по описа на Окръжен съд-Пловдив, Гаранционен фонд, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4, е
осъден да заплати на П. С. З. с ЕГН:********** и адрес: гр.********, Община
********, област Пловдивска, ул.“******** ******“№10, сумата от 18000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие на получени травматични увреждания при
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 24.04.2021г., причинено
виновно и противоправно от Н. А. Ч. с ЕГН:**********, при управление на
лек автомобил „Форд Галакси“, рег.№*********, без сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите; сумата от 410лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от същото
пътнотранспортно произшествие и изразяващи се в направени разходи за
1
изследвания, за издаване на съдебномедицински удостоверения по повод
получени телесни увреждания и за консултации с психолог, както и сумата от
4651лв., съставляваща дължимо обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в нанесени щети /тотална щета/ върху лек автомобил „Хонда
Джаз“, рег.№*********, собственост на П. С. З., причинени в резултат на
пътнотранспортното произшествие, настъпило на 24.04.2021г., ведно със
законната лихва върху присъдените обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди, считано от 22.12.2021г. до окончателното им изплащане,
като иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 18000лв.
до пълния предявен размер от 26000лв., както и искането за присъждане на
законна лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди
за периода от 01.10.2021г. до 22.12.2021г., са отхвърлени като неоснователни;
Гаранционен фонд, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4, е осъден да заплати на Д. И. Д. с
ЕГН:**********, чрез неговата майка и законен представител П. С. З. с
ЕГН:**********, двамата с адрес: гр.********, Община ********, област
Пловдивска, ул.“******** ******“№10, сумата от 2000лв., представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие на увреждания – контузия на гръдния кош вляво с
охлузвания на шията вляво, получени при пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 24.04.2021г., причинено виновно и противоправно от Н. А. Ч. с
ЕГН:**********, при управление на лек автомобил „Форд Галакси“, рег.
№*********, без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва, считано от 22.12.2021г. до
окончателното му изплащане, като искането за присъждане на законна лихва
за забава за периода от 01.10.2021г. до 22.12.2021г. е отхвърлено; Гаранционен
фонд, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4, е осъден да заплати на П. С. З. с
ЕГН:**********, и на Д. И. Д. с ЕГН:**********, чрез неговата майка и
законен представител П. С. З. с ЕГН:**********, двамата с адрес:
гр.********, Община ********, област Пловдивска, ул.“********
******“№10, сумата от 2316,32лв. – направени разноски по делото, изчислени
съобразно уважената част на исковете; Оставено е без уважение искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Р. П. от АК-
Пловдив за оказана безплатна помощ на ищците П. С. З. и Д. И. Д.; П. С. З. с
2
ЕГН:********** и адрес: гр.********, Община ********, област Пловдивска,
ул.“******** ******“№10, е осъдена да заплати на Гаранционен фонд, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Граф
Игнатиев“№2, ет.4, сумата от 311,64лв. – направени разноски по делото,
изчислени съобразно отхвърлената част от предявените искове; Н. А. Ч. с
ЕГН:********** и адрес: с.*******, ул.“*** *****“№6, е осъдена да заплати
на Гаранционен фонд, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4, сумата от 25061лв., включваща
присъдените в полза на П. С. З. с ЕГН:********** обезщетение в размер на
18000лв. за неимуществени вреди – болки и страдания от получени телесни
увреждания, обезщетение в размер на 410лв. за претърпени имуществени
вреди, изразяваи се в направени разходи за изследвания, издаване на
съдебномедицински удостоверения по повод получени телесни увреждания и
за консултации с психолог, обезщетение в размер на 4651лв. за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в нанесени щети /тотал щета/ върху лек
автомобил „Хонда Джаз“, рег.№*********, собственост на П. З., както и
присъденото в полза на Д. И. Д. с ЕГН:********** обезщетение в размер на
2000лв. за неимуществени вреди, които вреди са претърпени в резултат на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 24.04.2021г., причинено
виновно и противоправно от Н. А. Ч. с ЕГН:**********, при управление на
лек автомобил „Форд Галакси“, рег.№*********, без сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва
върху главницата от 25061лв., считано от 22.12.2021г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 2316,32лв. – направени от ГФ разноски по
главните искове, при условие, че Гаранционен фонд заплати определените
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди по главните искове,
ведно с лихви върху присъдените обезщетения и направените от ищците
разноски, като предявеният обратен иск за разликата над 25061лв. до заявения
частичен размер от 29410лв. при пълен размер на претенцията от 33410лв. е
отхвърлен; Н. А. Ч. с ЕГН:********** и адрес: с.*******, ул.“*** *****“№6,
е осъдена да заплати на Гаранционен фонд, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4, сумата от
1087,65лв. – направени разноски по делото за обратния иск, изчислени
съобразно уважената му част; Гаранционен фонд, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4, е
3
осъден да заплати на М. М. Т., АК-Пловдив, ЛН ***********, със служебен
адрес: гр.********, бул.“*******“№69, ет.1, офис 3, сумата от 400лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставеното безплатно
процесуално представителство на ответника Н. А. Ч. по обратния иск, като
решението е постановено при участието на Н. А. Ч. с ЕГН:********** като
трето лице – помагач на страната на ответника Гаранционен фонд.
Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят Н.
А. Ч., която чрез пълномощника адв.М. Т. го обжалва в частта му, с която
Гаранционен фонд е осъден да заплати на П. С. З. обезщетение за
неимуществени вреди от 18000лв., обезщетение за имуществени вреди от
410лв. – направени разходи за изследвания, за издаване на съдебномедицински
удостоверения по повод получените телесни увреждания и за консултация с
психолог, и обезщетение за имуществени вреди от 4651лв. – тотал щета върху
лек автомобил „Хонда Джаз“ с рег.№*********, ведно със законната лихва от
22.12.2021г., с доводи за неправилност, касаещи преценката на събраните
доказателства, приетото за установено от фактическа страна и формираните
изводи произшествието да е настъпило поради виновното й и противоправно
поведение като водач на лекия автомобил „Форд Галакси“ с рег.№********,
както и наличието на причинно-следствена връзка между произшествието и
твърдените увреждания, считайки първоинстанционният съд да е допуснал
процесуално нарушение, оставяйки без уважение искането за спиране на
производството по делото до приключване на наказателното производство по
образуваното ДП №79/2021г. с влязъл в сила акт, като поддържа и размерът на
обезщетението за неимуществени вреди да противоречи на принципа за
справедливост като прекомерно завишен, както и направените от З. разходи да
не са свързани с лечение и за преодоляване на последиците от причинените
вреди, а щетите по лекия автомобил да не са причинени от процесното ПТП и
ГФ да не изплаща имуществени вреди по МПС. Претендира за отмяна на
решението в обжалваните му части и за отхвърляне на предявените от П. С. З.
искове, евентуално за намаляване на размера на обезщетението за
неимуществени вреди до 5000лв., както и за присъждане на направените
разноски във въззивното производство на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв.
Ответникът П. С. З. е подала чрез пълномощника адв.Я. Д. писмен
отговор на същата със съображения за нейната неоснователност, основаващи
4
се на анализ на събраните доказателства и установеното посредством тях,
както и на съдебна практика досежно размера на обезщетението за
неимуществени вреди, като поддържа да не е налице основание за спиране на
производството и претендира за потвърждаване на решението в обжалваната
част и за присъждане на адвокатско възнаграждение за пред въззивната
инстанция.
Ответникът по жалбата Гаранционен фонд е депозирал чрез
пълномощника адв.С. М. писмен отговор на същата с доводи за нейната
основателност и искане за уважаването й чрез отмяна на решението в
атакуваната му с нея част и отхвърляне изцяло на исковата претенция,
евентуално за намаляване на размера на обезщетението, както и за
присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предмет на въззивно разглеждане са предявените от П. С. З. против
Гаранционен фонд искове по чл.557,ал.1,т.2,б.А /Обн., ДВ, бр.102 от
29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./ от КЗ за заплащане на обезщетения за
вреди, претърпени вследствие настъпило на 24.04.2021г. ПТП на
Републикански път II-56км. 83, причинено виновно от Н. А. Ч. при
управление на лек автомобил „Форд Галакси“ с рег.№********, за който не е
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, тъй
като последно сключената със „ЗД Бул Инс“АД е била със срок на действие до
28.02.2021г., която, губейки контрол над МПС, навлязла в лентата за насрещно
движение и ударила челно движещия се в тази лента автомобил „Хонда Джаз“
с рег.№*********, управляван и собствен на П. З., при която на последната
били причинени следните травматични увреждания: фрактури на 9, 10, 11 и 12
ребра, контузия на гръдния кош вляво, контузия/охлузвания по тялото,
контузия на дясното коляно съпроводено от увреждане на външния
/латерален/ или вътрешния /медиален/ хрущялен диск на колянната става
/латерален менискус/, контузия в областта на лявата ключица и психическа
травма, като заплатила във връзка с тях разходи от общо 410лв. за
изследвания, за съдебномедицински удостоверения и за консултация с
психолог, а по автомобила й били нанесени описани щети, при което
5
претендира сумата от 26000лв. като обезщетение за неимуществени вреди,
сумата от 410лв. като обезщетение за имуществени вреди във връзка с
направените от нея разходи и сумата от 4651лв. /съгласно допуснатото с
протоколно определение от 26.03.2025г., на основание чл.214,ал.1 от ГПК,
изменение на иска, първоначално предявен за 1000лв. като частичен иск от
5000лв./ за щетите по автомобила, ведно със законната лихва от 01.10.2021г.,
на която дата е предявила претенцията си пред ответника.
Искът за обезщетение за неимуществени вреди е предмет на разглеждане
в настоящото производство до присъдения размер от 18000лв., за който
решението е обжалвано, и доколкото подадената от П. С. З. въззивна жалба
против същото за отхвърлената разлика до претендирания размер от 26000лв.
е оставена без разглеждане като просрочена и производството по нея е
прекратено с Определение №438 от 21.10.2025г., което като необжалвано е
влязло в сила.
В частта относно предявения от малолетния Д. И. Д., чрез неговата майка
и законен представител П. С. З., иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени при същото произшествие, в размер на
2000лв., който е уважен изцяло, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
С отговора на исковата молба ответникът Гаранционен фонд е оспорил
описания в исковата молба механизъм на произшествието, както и поддържа
вина за настъпването му да има единствено П. З., тъй като е управлявала
автомобила с неразрешена и несъобразена с пътните условия скорост, като е
навлязла в лентата за насрещно движение, където е настъпил удара. Заявил е
евентуално възражение за съпричиняване в нарушение на чл.20 и чл.21 от
ЗДвП. Оспорил е настъпването на твърдените вреди и причинно следствената
им връзка с произшествието, както и размера на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди, поради несъобразяването му със социално-
икономическите условия на живот в страната, в противоречие с принципа на
справедливост по чл.52 от ЗЗД и несъобразен със съдебната практика по
сходни случаи. Оспорил е началната дата на претендираната законна лихва с
твърдения, поради непредставяне на изисканите документи да е бил поставен
в обективна невъзможност да се произнесе по предявените претенции. Заявил
е искане за спиране на производството до приключване на ДП №79/2021г. по
описа на РУ-Раковски, пр.пр. №4788/2021г. на РП-Пловдив. Заявил е искане по
6
чл.219,ал.1 от ГПК за привличане на Н. А. Ч., за която в исковата молба се
твърди да е виновна за настъпване на ПТП, като трето лице-помагач.
Предявил е спрямо същата обратен иск за осъждането й при уважаване на
главните искове да му заплати присъдените на ищците обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди с лихвите, така, както са били
първоначално предявени, преди допуснатото изменение, за общата сума от
29410лв., частично от 33410лв.
С отговора на исковата молба третото лице-помагач Н. А. Ч. е оспорила
описания в нея механизъм на произшествието и вината си за настъпването му.
Заявила е възражение за съпричиняване от страна на З., изразяващо се в
управление на автомобила с несъобразена с пътната обстановка, характера и
интензивността на движението скорост и неизпълнение на задължението по
чл.20 и чл.21 от ЗДвП да контролира непрекъснато управляваното от нея
МПС, вследствие на което навлязла в лентата за насрещно движение.
Присъединила се е към искането на ответника за спиране на производството
до приключване на наказателното. Оспорила е наличието на твърдените
травматични увреждания и причинно-следствената им връзка с
произшествието, поради това, че част от тях са установени дълъг период след
настъпването му. Оспорила е размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди. Оспорила е претендираното обезщетение за
имуществени вреди от 410лв. с твърдения направените разходи да са
единствено по искане на З., като те нито се покриват от Здравната каса, нито
са задължителни, и няма разходи за лечение. Оспорила е претендираното
обезщетение за щети по лекия автомобил, поддържайки ГФ да не изплаща
имуществени вреди по МПС и да няма доказателства за причинно-
следствената им връзка с процесното ПТП. Оспорила е обратните искове с
твърдения за липса на доказателства към датата на ПТП лекия автомобил да
не е имал сключена валидна застраховка „ГО“ и на другите елементи за
регресната й отговорност.
С първоинстанционното решение е прието за надлежно установено
посредством представения констативен протокол за ПТП настъпването на
такова на 24.04.2021г. и участниците в същото, а въз основа на приетото
заключение на САТЕ е прието относно механизма произшествието да е
реализирано поради виновното и противоправно поведение на водача Н. Ч. на
7
лекия автомобил „Форд Галакси“, навлязъл неправомерно в насрещната лента
за движение, по който начин е нарушена разпоредбата на чл.16,ал.1,т.1 от
ЗДвП. Прието е въз основа на заключението на СМЕ вследствие
произшествието на З. да са причинени следните травматични увреждания:
контузия на гръдния кош вляво, закрита фрактура на 9-то, 10-то, 11-то и 12-то
ребра вляво по паравертебралната линия без размествания, контузия на
главата, тялото и крайниците с охлузвания, в резултат на които първоначално
да е търпяла интензивни болки и страдания, които постепенно са затихвали и
възстановяването е продължило около два месеца. Прието е въз основа на
заключението на СПЕ, че претърпеният пътен инцидент е причинил на З.
психоемоционален стрес, а понесените физически травми и периода на
възстановяване са се отразили негативно на психическото и емоционалното й
съС.ие. Взети са предвид и показанията на свидетелите И. Д. и Я. З. относно
свързаните с уврежданията, лечението и възстановителния период болки и
страдания, негативни психически изживявания, значителни битови
неудобства, затруднения при самообслужването и в грижите за детето. С оглед
на всички тези обстоятелства и при отчитане на 29-годишната възраст на З.
към датата на произшествието и икономическите условия в страната към този
момент, съдът е приел за справедлив размер на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди такъв от 18000лв. Прието е с представените фактури,
квитанции и фискални бонове да са доказани претендираните като
имуществени вреди разходи в общ размер на 410лв., които, според
заключението на СМЕ, са свързани с преодоляване на последиците от
причинените вреди. Прието е въз основа на заключението на САТЕ
действителният размер на претърпените към датата на произшествието щети
на собствения на З. лек автомобил да е от 4651лв. Прието е за неоснователно
възражението за съпричиняване по чл.51,ал.2 от ЗЗД. Прието е, че законна
лихва върху дължимите обезщетения се дължи, съгласно чл.558,ал.1 във
връзка с чл.497 от КЗ, от 22.12.2021г., когато е постановен от Гаранционен
фонд отказ за заплащане на такива. Прието е, че деликвентът Ч. е управлявала
МПС без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
поради което и с оглед наличие на елементите от фактическия състав на
деликта и ангажиране на отговорността на ищеца по предявения като
евентуален обратен иск, същият се явява основателен до размера на
присъдените обезщетения.
8
Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от
ГПК, намира първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваните му
части и за допустимо. Ищецът З. е предявила претенциите си за заплащане на
обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди пред Гаранционен
фонд с претенция вх.№24-01-161/01.10.2021г., по която е образувана щета
№21210198/01.10.2021г., и след изискване на допълнителни документи е
постановен на 22.12.2021г. отказ за заплащане на обезщетения по взето на тази
дата решение на управителния съвет, поради което и съгласно чл.558,ал.5 от
КЗ исковете са допустими.
И във въззивното производство жалбоподателят Ч. повдига спор
относно механизма на произшествието и вината за настъпването му.
В тази връзка с протоколно определение от 12.06.2025г.
първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за спиране на
производството по делото до приключване на наказателното производство по
ДП №97/2021г. на РУ-Раковски по съображения, че в хипотезата на
чл.229,ал.1,т.5 от ГПК производството се спира, когато при разглеждане на
делото се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които
зависи изходът на гражданския спор, а в случая отговорността на извършителя
на деликта не е обусловена от това дали той е извършил престъпление или не,
като за значимите за гражданския спор въпроси относно извършването на
деянието, противоправността му и вината на деликвента може да се даде
отговор и в хода на настоящото производство на база събраните по реда на
ГПК доказателства, а и с оглед наличните по делото данни, съгласно
докладваното в предходното съдебно заседание писмо от 19.02.2025г. на РУ на
МВР-Раковски, че по образуваното ДП№97/2021г. няма привлечено в
качеството на обвиняем лице. Настоящата инстанция изцяло се солидаризира с
приетото от окръжния съд и намира, че, оставяйки без уважение искането за
спиране на производството по делото до приключване на ДП №97/2021г. на
РУ-Раковски, не е допуснал твърдяното във въззивната жалба процесуално
нарушение, като във въззивното производство такова искане не е заявено и не
са представени доказателства относно развитието на досъдебното
производство, които да налагат промяна в становището.
Относно оспорената от жалбоподателя доказателствена стойност на
приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2021-1024-
9
64/24.04.2021г. на ОД на МВР-Пловдив, РУ-Раковски с план-схема,
настоящата инстанция намира, че същият по обвързващ начин удостоверява
настъпването на ПТП и участниците в него, относно които обстоятелства се
основава на непосредствено възприетите от издателя при посещаване на
местопроизшествието леки автомобили, описаните щети по тях, както и
пострадалите лица. В този смисъл възражението на жалбоподателя, че
протоколът не удостоверява настъпването на ПТП е неоснователно.
Протоколът, както счита и жалбоподателят, не се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила за механизма на произшествието, по
отношение на свързаните с който обстоятелства се основава единствено на
изявленията на присъствалите, които удостоверява по обвързващ начин,
съгласно чл.179,ал.1 от ГПК, но не и съответствието им с действителната
фактическа обстановка, която се преценява с оглед на всички останали
обстоятелства и доказателства по делото.
В първоинстанционното производство е прието заключение от
17.03.2025г. на САТЕ. Същото е изготвено от инж.С.М. въз основа на
материалите по настоящото дело и протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум от 24.04.2021г., изготвен от разследващ полицай при запазено
местопроизшествие, съдържащ подробни данни относно намерените следи,
разС.ията, съС.ието на пътя и пътната маркировка, който относно тях
съставлява официален удостоверителен документ с обвързваща, съгласно
чл.179,ал.1 от ГПК, материална доказателствена сила. Заключението е прието
без възражения, не е оспорено от никоя от страните, включително от третото
лице-помагач и настоящ жалбоподател Ч., не е поискано допълнително или
повторно заключение, поради което и тъй като същото е достатъчно пълно и
ясно, както и обосновано, не е налице основание да не бъде възприето и от
настоящата инстанция, противно на възраженията във въззивната жалба.
Според същото, водачът Ч. е управлявала лек автомобил „Форд Галакси“ по
дясната /северна/ лента за движение на път II-56 в посока от запад на изток, по
което време водачът З. е управлявала лекия автомобил „Хонда Джаз“ в
дясната /южна/ лента на платното за движение на същия път в посока от изток
на запад, като при преминаване през десен завой на пътя, водачът на л.а.“Форд
Галакси“ е допуснала той да навлезе в лявата лента, при което след около
1,5сек е настъпил удар в предната лява част на двата автомобила, като
причината за произшествието, състояло се на хоризонтален и равен участък от
10
пътя при движение през деня, при ясно време и при добра видимост, от
техническа гледна точка е, че водачът Ч. е допуснала автомобила й да навлезе
в лявата лента в момент, когато това не е било безопасно, тъй като там се е
движел насрещно лекия автомобил „Хонда Джаз“, като тя е имала техническа
възможност да избегне произшествието, ако не бе допуснала автомобила й да
навлезе в лявата лента в момент, когато там се е движел насрещно л.а.“Хонда
Джаз“, а водачът на последния З. е нямала техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара чрез безопасно екстрено
спиране, каквато би имала, ако автомобилът се е движел със скорост по-малка
от 43км/ч, при установена около 66км/ч, но, дори и да бе спряла преди
мястото на удара, удар пак би настъпил поради насрещното движение на
л.а.“Форд Галакси“. Установява се при това положение, че произшествието е
настъпило единствено поради виновното противоправно поведение на Ч. по
смисъла на чл.45 от ЗЗД като несъобразено със забраната по чл.16,ал.1,т.1 от
ЗДвП, а поведението на водачът З. не е допринесло за реализирането му по
смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД, заявеното в която насока възражение за
съпричиняване е неоснователно.
Безспорно е във въззивното производство, че към датата на настъпване
на пътно-транспортното произшествие за управлявания от виновния водач Ч.
лек автомобил „Форд Галакси“ не е била сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, доколкото, според отразеното
в констативния протокол за ПТП, последната такава със ЗАД“БулИнс“АД е
била с валидност до 28.02.2021г. и доказателства за сключена за следващия
посочената дата период не е представена.
Спорен във въззивното производство е и въпросът за реално
претърпените вследствие именно на произшествието от З. травматични
увреждания. Тя е откарана по спешност в УМБАЛ“Св.Георги“ЕАД-Пловдив,
където още на 24.04.2021г. са й назначени и направени рентгенографски
изследвания на колянна става, на череп, на корем, на бял дроб и на ключица,
при които е установена единствено фрактура на 11-то ребро вляво и липса на
травматични промени на лявата клавикула, но с насока за доуточняване при
клинична преценка. С изготвеното 11 дни по-късно съдебномедицинско
удостоверение №373/05.05.2021г. са констатирани счупване на 11-то ребро
вляво, близко до гръбначния стълб, контузия на гръдния кош и множество
11
охлузвания и кръвонасядания по главата, тялото и крайниците. Две седмици
след това - на 19.05.2021г. е извършено ново рентгенографско изследване в
ДКЦ“Пълмед“ЕООД с данни за фрактура на 9-то и 10-то ребро отзад, а на
09.06.2021г. /два месеца и половина след произшествието/ КТ изследване на
гръден кош, при което са визуализирани фрактури вляво на 9-то, 10-то, 11-то и
12-то ребра отзад. Според приетото заключение от 18.03.2025г. на СМЕ,
изготвено от д-р Д.М. въз основа на приложената медицинска документация,
по-късното установяване на фрактурите е по причина, че при тях липсва
разместване и се доказват много по-късно след образуване на начален калус на
фрактурираните места, като КТ изследването, при което последно са
установени фрактурите и на четирите ребра, е по-надеждният и достоверен
метод от параклиничното изследване на костната система с конвенционалната
рентгенография, при която в случая първоначално е установена фрактура само
на едно ребро, а при повторната на две ребра. С оглед на това експертно
обяснение във връзка с резултатите от отделните образни изследвания,
доводите на жалбоподателя по-късно откритите фрактури да не са в причинно-
следствена връзка с процесното произшествие са неоснователни, при
положение и, че по делото няма каквито и да било данни З. да е претърпяла
друг инцидент след произшествието, какъвто само хипотетичен се навежда с
въззивната жалба без позоваване на такива. Според експертизата, при
произшествието З. е получила и контузия на гръдния кош вляво, контузия на
главата, тялото и крайниците с охлузвания. Неоснователно жалбоподателят
поддържа възстановяването от травмите да трае по-малко от 30 дни,
позовавайки се на отразеното в съдебномедицинското удостоверение от
05.05.2021г. Към датата на издаването му все още не са били установени
надлежно фрактурите и на четирите ребра. Според заключението на СМЕ,
фрактурите са причинили трайно затруднение на движенията на снагата за
повече от 30 дни. Травмите са причинили физическа болка със силно изразен
характер, налагаща прием на болкоуспокояващи при нужда и намаляваща
бавно с времето. Засегнати са били важни структури – гръден кош, крайници и
стави, което е наложило спазване на поведенчески режим и покой, особено в
началния период, продължило около 35-40 дни, през който оздравителен
период З. е изпитвала болка и при дишане от получените фрактури на ребрата
по паравертебралната линия отзад и не е било възможно извършването на
физически натоварвания от нея, а възстановителният период е протекъл в
12
границите на 50-60 дни, като много често след заздравяване на фрактури е
възможно получаване на болки при промяна на времето в областта на същите
зони. Тези обстоятелства се потвърждават и в показанията на ангажираните от
ищеца свидетели И. Д., с когото живее на семейни начала, и Я. З. – нейна
майка, според които, поради силните болки от травмите през първите около
два месеца след инцидента П. не била в съС.ие да се самообслужва, предимно
лежала, не можела дори да си събуе или обуе чорапите, трудно й било да се
грижи за детето Д., което също е пострадало при катастрофата като пътник на
задната седалка на управлявания от майка му автомобил, когато е било само
на година и половина, като й отнело около три месеца докато започне да
върши нормалните ежедневни битови дейности, но и до настоящия момент
изпитва болки при промяна на времето и при вдигане на тежко, което се
отразява на грижите й за второто дете, родено през 2024г. След
произшествието била стресирана, не можела да спи спокойно, доста време не
шофирала, била неспокойна и когато друг я вози и до момента изпитвала
страх, особено по пътя, където станал инцидента, което нейно психо-
емоционално съС.ие е наложило да ползва специализирана помощ на
психолог, видно от представеното становище от 15.07.2021г., и, според
приетото заключение от 02.06.2025г. на СПЕ, се характеризира с емоционални
симптоми на тревожност, страх, гняв, понижена самооценка, промяна в
обичайния житейски ритъм вследствие на събитието, получените при него
физически травми и периода на възстановяване, довели до интензивни
неудоволствени емоционални преживявания, без данни за психично
разстройство, синдром на дезадаптация, трайни характерови промени или
синдром на възбудимост с натрапливости, свързани с преживяната травма и
без да приема медикаментозна терапия за психичното си съС.ие, като към
момента при нея са налице само остатъчни емоционални тригери – повтарящи
се спомени, страх и бдителност при шофиране и други, и не са налице данни
за нетипично високи болестни нива на тревожност и демотивация в
поведението й.
Отчитайки така установените обстоятелства, според които, независимо,
че получените от З. при произшествието травматични увреждания сами по
себе си не са тежки, на което акцентира жалбоподателят, но са множество и на
практика са засегнали всички структури на тялото, тъй като се касае за
контузия на гръдния кош, главата, тялото и крайниците с охлузвания и със
13
закрити фрактури на четири ребра в ляво, при което търпените вследствие на
тях физически болки са били със силно изразен характер, налагащ прием на
болкоуспокояващи медикаменти при нужда до бавното им отшумяване, и
наред с необходимостта от спазване на режим на покой са я привели във
физическа невъзможност да извършва дори обичайните ежедневни дейности,
свързани както със самообслужването й и произтичащите от това неудобства,
така и с грижата за невръстното й дете, което също е пострадало при
катастрофата, за период около два месеца, през който е протекло
възстановяването й и за който е нарушен ритъма на живот на млад
социалноактивен 29-годишен тогава човек, като прогнозата е тя да продължи
да изпитва спорадични болки и занапред на мястото на фрактурите при
промяна на времето, каквито е продължила да изпитва и при натоварване,
отразило се на грижите й за второто дете, като и до момента са налице
остатъчни прояви на преживения психоемоционален стрес от случилото се,
повлиял негативно на емоционалното й съС.ие, без това да е довело до
психично разстройство или болестни промени на психиката, както и при
съобразяване със социално-икономическите условия в страната към датата на
произшествието – 24.04.2021г., от когато протичат интензивни инфлационни
процеси, настоящата инстанция намира за справедлив по смисъла на чл.52 от
ЗЗД присъденият размер от 18000лв. на обезщетението за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от 22.12.2021г.
Ищецът З. претендира за присъждане на обезщетение за претърпени
вследствие на произшествието имуществени вреди под формата на
претърпени загуби, изразяващи се в направените от нея разходи за
преодоляване на последиците от причинените вреди в общ размер от 410лв.,
от които: по 50лв. за две освидетелствания с издаване на съдебномедицинско
удостоверение за причинените на нея и малолетния й син Д. телесни
увреждания, каквито са издадени и са представени две фактури от 05.05.2021г.
с квитанции и фискални бонове за заплащането им; 110лв. за извършеното й
на 09.06.2021г. КТ изследване /скенер/ в ДКЦ“Пълмед“ЕООД, за заплащането
на което са представени фактура и фискален бон от същата дата; 200лв. за
консултация с психолог по фактура от 04.06.2021г. Противно на поддържаното
от жалбоподателя, част от така направените разходи са свързани с лечението
на З.. КТ изследването се е наложило поради продължаващите физически
болки в лява гръдна половина при определени движения на тялото и за
14
провеждането му в планов порядък тя е била насочена при прегледа от хирург
по амбулаторния лист №49 от 03.06.2021г., видно и от заключението на СМЕ,
като именно при това изследване като по-надеждно и достоверно от
рентгенографското е установен пълния обем на фрактурите на четирите ребра,
поради което същото е било наложително. Консултацията с психолог не е била
задължителна, както настоява жалбоподателят, но необходима за преодоляване
на стреса от катастрофата и свързаните с нея негативни психо-емоционални
преживявания. Освидетелстването, за което са издадени съдебномедицинските
удостоверения, е било необходимо за установяване и документиране на
актуалното към датата на ПТП съС.ие на пострадалите при него, особено що
се касае до видимите телесни увреждания, с оглед кратката им давност. При
това положение направените разходи са в причинно-следствена връзка с
произшествието и подлежат на обезщетяване.
Още при съставяне на констативния протокол за ПТП издалият го
полицейски орган, посетил на място произшествието, е констатирал видимите
повреди по собствения на З., според представеното свидетелство за
регистрация, лек автомобил по предна лява врата и калник, предна броня и
капак, като щетите са описани подробно в представения опис на претенция
№70-05000-00508/21 от 12.11.2021г., подписан от представител на ответния
Гаранционен фонд, при което доводите на жалбоподателя претендираните за
обезщетяване щети да не са причинени при процесното ПТП са
неоснователни. Същите се потвърждават и в заключението на САТЕ,
изготвено и въз основа на изготвения от разследващия орган протокол за оглед
на местопроизшествие с фотоалбум, съдържащ данни и за щетите по
автомобила, според което пазарната стойност на ремонта за възстановяване на
повредите по автомобила е 11095лв., а средната пазарна стойност на самия
автомобил към датата на произшествието е 5098лв., при което стойността на
ремонта представлява 218% от стойността на автомобила преди повреждането
му и е налице тотална щета, при каквато обикновено повреденият автомобил
се предава за скрап, като цената за изкупуване възлиза на 447лв. При тези
обстоятелства разликата между цената на автомобила от 5098лв. преди
повреждането му и цената от 447лв. след повреждането му, равняваща се на
4651лв., съставлява стойността на причинените имуществени вреди, каквато е
и претендираната за обезщетяването им сума. Неоснователно жалбоподателят
поддържа, че Гаранционен фонд не изплаща имуществени вреди по МПС.
15
Според изричната разпоредба на чл.557,ал.1,т.2,б.А /в приложимата
първоначална редакция преди изменението ДВ, бр.63 от 01.08.2025г., в сила от
01.08.2025г./ от КЗ, Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от
Фонда за незастраховани МПС освен обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и такива
за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Р България от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Р
България и за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на въззивната жалба
и потвърждаване на първоинстанционното решение в атакуваните му с нея
части като правилно.
С оглед на този изход по спора и във връзка с изричната претенция на
въззиваемата З. за присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивното
производство, съдът констатира, че същата е представлявана от
пълномощника адв.Р. П. при условията на безплатна адвокатска защита,
уговорена в представения договор за правна защита и съдействие на лист 61,
съгласно чл.38,ал.1,т.3,предл.2 от ЗАдв, поради което и на основание
чл.38,ал.2 от ЗАдв на същия следва да се определи възнаграждение без да се
съобразява Наредба №1 от 09.07.2004г., поради неприложимостта й, съгласно
Решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/2022г., а с оглед
действителната фактическа и правна сложност на делото, касаещо
разглеждането на три претенции, материалния интерес от общо 23061лв.,
провеждането само на едно открито съдебно заседание без събиране на нови
доказателства, в което пълномощникът е участвал, като отговора на
въззивната жалба е изготвен от преупълномощения адв.Д., в размер на 800лв.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №863 от 08.07.2025г., постановено по гр.дело
№2039/2024г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, В ЧАСТТА, с която
Гаранционен фонд, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4, е осъден да заплати на П. С. З. с
ЕГН:********** и адрес: гр.********, Община *********, област
16
Пловдивска, ул.“******** ******“№10, сумата от 18000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания,
вследствие на получени травматични увреждания при пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 24.04.2021г., причинено виновно и
противоправно от Н. А. Ч. с ЕГН:**********, при управление на лек
автомобил „Форд Галакси“, рег.№*********, без сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите; сумата от 410лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от същото
пътнотранспортно произшествие и изразяващи се в направени разходи за
изследвания, за издаване на съдебномедицински удостоверения по повод
получени телесни увреждания и за консултации с психолог, както и сумата от
4651лв., съставляваща дължимо обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в нанесени щети /тотална щета/ върху лек автомобил „Хонда
Джаз“, рег.№*********, собственост на П. С. З., причинени в резултат на
пътнотранспортното произшествие, настъпило на 24.04.2021г., ведно със
законната лихва върху присъдените обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди, считано от 22.12.2021г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Н. А. Ч. с ЕГН:********** и адрес: с.*******, ул.“***
*****“№6, да заплати на адвокат Р. Р. П. от АК-Пловдив, със служебен адрес:
гр.********, ул.“*******“№7, ет.2,ап.4, сумата от 800лв. /осемстотин лева/,
представляваща възнаграждение за оказаната безплатно на П. С. З. правна
защита и съдействие във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в частта му относно обезщетението за неимуществени
вреди в едномесечен срок от връчването му на страните, а в останалите части
относно обезщетенията за имуществени вреди е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17