№ 4914
гр. Варна, 27.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Камелия Василева
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20253100100938 по описа за 2025 година
При служебна проверка относно допустимостта на производството, на основание чл.
130 ГПК, съдът констатира, че молбата, с която е сезиран отговаря на изискванията за форма
и съдържание, съдържащи се в чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, поради което същата е
редовна и производството по делото и същото следва да бъде насрочено в открито съдебно
заседание.
На основание чл.146 ГПК съдът съобщава на страните следният ПРОЕКТ за
ДОКЛАД на делото :
Производството е образувано по предявен от Д. Н. Н. срещу Н. Б. К. и Б. Д. К. иск с
правно основание чл. 464 от ГПК за приемане за установено, че вземането на Б. Д. К. от Н.
Б. Крумов, присъдено със Заповед за изпълнение №103/29.01.2025г. по описа на РС-Шумен,
присъединено по ИД №895/2024г. по описа на ЧСИ №930- А.Р., преобразувано в ИД
№399/2025г. по описа на ЧСИ№737- Л.Т. в размер на 10 000 лева за дължима издръжка по
Договор /споразумение/ за парична издръжка от 20.01.2025г. , ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 20.01.2025г. до окончателното й изплащане, не съществува.
В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД за
прогласяване недействителността на Договор /споразумение/ за парична издръжка от
20.01.2025г., сключен между Н. Б. К. и Б. Д. К. спрямо ищеца Д. Н. Н..
В исковата молба се твърди, че ищецът е кредитор на Н. К. по издадена Заповед
№6417/15.11.2024г. по ч.гр.д. №9463/2024г. по описа на ВРС за незабавно изпълнение по
чл.417 ГПК Н. К. и неговата майка Венета К.а са осъдени да му заплатят солидарно
дължими суми по Договор за заем от 20.02.2019г. : 27 000 канадски долара – главница,
32 140.80 канадски долара – възнаградителна лихва за периода 20.02.2019г. до 26.07.2024г. и
29 516.40 канадски долара неустойка. Въз основа на издадения ИЛ по заповедта ищецът
образувал ИД №895/2024г. по описа на ЧСИ №930-А.Р., което било прехвърлено по
подсъдност на ЧСИ №737 –Л.Т., при която било образувано ИД №399/2025г. По молба на
1
ответника Б. К. същият бил присъединен като кредитор по изпълнителното дело съгласно
издаден ИЛ №89/29.04.2025г. по ч.гр.д. №194/2025г. по описа на РС-Шумен за сумата от
10000 лева – дължима издръжка по Договор /споразумение/ от 20.01.2025г. , ведно със
законната лихва, считано от 27.01.2025г. до окончателното й изплащане.
Твърди се, че вземането на присъединения кредитор не съществува, тъй като
претендираното вземане се основава на нищожен договор . Сочи се, че договорът за
издръжка е сключен с единствената цел бащата на длъжника да се присъедини в
изпълнителното дело с фиктивно превилегировано вземане и цялата секвестируема част от
заплатата на длъжника, постъпваща по делото да бъде изплащана на неговия баща – мним
кредитор. Твърди се, че Б. К. е нямал и няма нужда от договорената издръжка, както и че
страните изобщо не са имали намерение да изпълняват този договор. Това било видно от
последователността на събитията след сключването на договора от 20.01.2025г. В договора
било уговорено, че издръжката се дължи от 01.12.2024г. като дължимата издръжка за месец
декември следва да се плати на 24.01.2025г. Четири дни след тази дата поради неплащане
мнимият кредитор подал заявление за издаване на заповед по чл.417 ГПК и ИЛ. Твърди се,
че Б. К. разполага със собствени средства и не се нуждае от издръжка, живее в едно
домакинство със съпругата си и сина си , всеки от които имал доходи, превишаващи в пъти
средната работна заплата за страната и разполагат с необходимите средства за живот. В тази
връзка се сочи, че договорът е нищожен като сключен при липса на основание за неговото
сключване по чл.26, ал.2 ЗЗД.
Излага се, че дори Б. К. да е имал нужда от издръжка, то уговорената такава
надвишава многократно размера на необходимата за нормален живот издръжка на едно лице
в страната и в тази връзка се излага, че размерът е прекомерен като договорът е нищожен
поради накърняване на добрите нрави по чл.26,ал.1 ЗЗД.
По предявения иск в евентуалност по чл.135 ЗЗД се твърди, че сключеният договор
уврежда ищеца, тъй като с него се създава ново парично задължение към трето лице, а от
друга страна това трето лице е бащата на длъжника и за него е съществувала възможност да
се присъедини в изпълнителното дело, в което взискател е ищеца и цялата секвестируема
заплата на длъжника да бъде изплащане на него.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Н. Б. К. е депозирал отговор на исковата
молба, в който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска.
Възраженията за недопустимост на иска са следните :
Сочи се, че първоначално с исковата молба ищецът е предявил иск с правно основание
чл.26,ал.1 ЗЗД за обявяване за нищожен на сключения между ответниците договор от
20.01.2025г. , в евентуалност чл.26,ал.2 ЗЗД и в евентуалност чл.135 ЗЗД. След даване на
указания от съда на 23.05.2025г. ищецът е заявил, че предявява иск по чл.464 ГПК. Излага
се, че уточнението на петитума не представлява уточнение на първоначалния иск, а по
същество представлява предявен изцяло нов иск с петитум коренно различен на
2
първоначалния. За предявяването на новия иск е налице преклузия, тъй е предявен на
23.05.2025г. след изтичането на месечния срок от предявяване на протокола за
разпределение 30.04.2025г.
На следващо място се сочи, че към момента е налице висящ установителен иск, по
който е образувано гр.д. №304/2025г. по описа на ВОС и качеството на кредитор на ищеца
все още не е установено, поради и което ищецът няма правен интерес от водене на иск по
чл.464 ГПК.
По основателността на иска се заявяват следните възражения :
Излага се, че качеството на кредитор на ищеца не е безспорно установено, доколкото
е налице висящо съдебно производство, по което това му качество е оспорено.
На следващо място се сочи, че вземането на ответника Б. К. е установено с влязла в
законна сила заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №194/2025г. по опис на ШРС,
същото е ликвидно и изискуемо и като такова се явява дължимо.
По оспорения като нищожен договор се заявява, че Н. К. като син на Б. К. е лице от
първи ред по СК, което дължи издръжка като последният от години изпитва финансови
затруднения поради множество задължения по кредити към банки и доходите му били
недостатъчни да си осигури нормален живот. От друга страна ответникът Н. К. реализирал
високи доходи, които му позволявали без да изпитва затруднение да изплаща издръжка на
баща си. Отделно от това ответникът Б. К. живеел в едно домакинство със съпругата си
Венета К.а, която на свой ред била задължено лице по няколко кредита. Описват се следните
кредитни задължения : по договор за кредит от 04.07.2019г., сключен между Банка ДСК АД
и Б. К. – 147 632.87 лева; по договор за кредит от 27.11.2019г. , сключен между Банка ДСК
АД и Б. К. 44 763.33 лева; по договор за кредит от 2023г., сключен между Юробанк България
АД и Венета К.а – 30 386.52 лева; по договор за потребителски кредит от 15.03.2024г. ,
сключен между Ти Би Ай Банк ЕАД и Венета К.а – 21 599.67 лева; по договор за кредит от
24.07.2023г., сключен между ПИБ АД и Венета К.а - 53 000 лева.
Отделно Б. К. имал множество хронични заболявания, за което се налагало лечение
чрез прием на скъпоплатени, непокриващи се от здравната каса медикаменти.
Сочи се, че ответникът Н. К. получава основно месечно възнграждение, считано от
01.01.2025г. в размер на 6 979.25 лева с годишен бонус 8745 лева за 2024г. отделно получава
и лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 1235.74 лева, считано от
01.07.2025г. Общо доходът му за месец възлизал на 9000 лева, поради което плащането на
издръжка в размер на 5000 лева месечно не представлявало трудност. Задълженията за
кредити месечно на ответника Б. К. надхвърляли 1000 лева. От друга страна той не
разполагал с друго имущество освен апартамента, в който живеел със съпругата си, който
бил ипотекиран в полза на банка. Работел като учител на трудов договор със средно
месечно възнаграждение около 2000 лева/ нето/ , което било близко до средното в страната
и не позволявало да поеме всички семейни тежести. Съпругата му също работела като
учител и получава месечно възнаграждение от 1500 лева като месечните й задължения по
3
трите потребителски кредита възлизали на 1760 лева. От месец ноември 2024г. върху
трудовото й възнаграждение бил наложен запор и тя реално разполагал с несеквестируем
доход от 1077 лева. Това правело напълно невъзможно самостоятелното обслужване само на
нейните кредити и неизбежно водело до необходимост съпруга й да поеме значителната част
от тях, наред със собствените си задължения. Така финансовата тежест на баща му била
двойна около 1000 лева собствени кредити и фактическо участие в кредите на съпругата му
на стойност 1740 лева, което надхвърляло общо 2700 лева.
Твърди се, че Н. К. е заплащал издръжка на баща много преди 2025г. Първоначалният
момент датирал от 2019г. , когато били и първите изтеглени кредити на баща му. Между тях
била постигната устна договорка първоначално за 500 лева, а в последствие за 1000 лева,
1500 лева, 2 000 лева, до достигане на 5 000 лева в началото на 2025г. Плащал издръжката
доброволно, но в началото на 2025г. сметките му и трудовите възнаграждения били
запорирани от ищеца, поради което престанал да плаща издръжката, за което имали устна
договорка с баща си. Така баща му го уведомил, че възнамерява да предяви иск за
издръжката, тъй като не можел да плаща кредитите. Тогава Н. К. се съгласил да подпише
споразумение, тъй като не отричал че дължи издръжката.
На тези съображения се сочи, че споразумението за заплащане на парична издръжка
не противоречи на закона и морала, не накърнява добрите нрави и не е сключено без
наличие на основание за това, поради което не е нищожно.
По иска по чл.135 ЗЗД се сочи, че към датата на предявяването му ищецът няма
качеството на кредитор, тъй като задължението на Н. К. е оспорено и е предмет на гр.д.
№304/2025г. по описа на ВОС. Твърди се, че задължението за заплащане на издръжка не е
ново и същото датира от 2019г. и било създадено по силата на закона. Привилегията на
лицето, получаващо издръжка била по силата на закона, за да гарантира интересите му. Тъй
като Н. К. получавал достатъчно високи доходи, не било установено интересите на
кредитора да са увредени. Твърди се, че мнимият кредитор бил самият ищец, тъй като Н. К.
не бил получавал пари от него, поради което и оспорил задължението. С претенцията си
ищецът можел да увреди интересите на другия ответник Б. К., който към момента не можел
да получава издръжка поради образуване на настоящото дело. Отделно от това
изпълнителното дело не било приключило, по него регулярно постъпвали парични средства,
които подлежат на разпределение, така че не се установявало длъжникът да не притежава
достатъчно имущество, за да погаси задължението си към кредитора, след като и ако бъде
признато за установено от съда.
Отправя се искане за отхвърляне на исковете като неоснователни.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Б. К. е депозирал отговор на исковата молба, в
който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска.
В отговора са изложени идентични възражения и твърдения като тези, обеквитирани
в отговора на ответника Н. К..
4
По възраженията на ответниците за недопустимост на иска :
Съдът намира възраженията за недопустимост за несъстоятелни.
При извършване проверка редовността на исковата молба съдът е дал възможност на
ищеца с оглед на наведените твърдения да предяви надлежна допустима претенция,
съответстваща на правния му интерес с оглед на фактическата обстановка, която е очертал.
Депозираната на 23.05.2025г. молба от негова страна е отстранила нередовностите на
исковата молба и е очертала предмета на правния спор в съответствие с дадените указания.
Не се касае за предявяване на нов иск доколкото не са наведени нови твърдения, а
първоначалните такива са подведени под петитум, съответстващ на възможността на защита
на ищеца. На основание чл.129,ал.5 ГПК поправената искова молба се счита за редовна от
деня на подаването й или искът по чл.464 ГПК е предявен с депозиране на исковата молба в
съда – 02.05.2025г. в преклузивния срок по чл.464 ГПК –едноседмичен от обявяване на
протокола за разпределение, което съобразно изисканата от съда служебно информация от
ЧСИ е осъществено на 31.03.2025г. с първи протокол за разпределение.
Недопустимост на иска не може да се обоснове и от обстоятелството, че е налице
висящо съдебно производство с правно основание чл.422 ГПК за установяване съществуване
на вземането по заповедта за изпълнение, с която ищецът се легитимира като кредитор, за
което е образувано гр.д. №304/2025г. по описа на ВОС.
Фактът на образувано изпълнително дело при наличие на изпълнително основание,
в което ищецът е взискател и наличието на следващ присъединен взискател аргументират
възможността ищецът да защити правата си по реда на чл.464 ГПК, независимо че актът, въз
основа на който е признато вземането му не е стабилизиран. Правният интерес от този иск
възниква от момента на присъединяване на взискателя към вече образуваното изпълнително
производство, от който обективно възниква конкуренция между взискателите за
удовлетворяване на вземанията им от имуществото на длъжника, и съществува до момента,
до който сумата по разпределението не е предадена на взискателя с оспореното вземане.
По предявения в евентуалност иск по чл.135 ЗЗД и производство по гр.д.№ 304/2025г.
по описа на ВОС е налице преюдициалност съгласно т. 2 от ТР №2/2017г. на ОСГТК на ВКС,
поради и което същото следва да бъде спряно в хипотезата на чл.229,ал.1, т.4 ГПК и за целта
материалите по делото следва да бъдат отделени и образувани в самостоятелно дело, което
ще бъде разгледано след приключване на настоящото такова и гр.д. №304/2025г. по описа на
ВОС, доколкото наличието на пречки по движението на евентуалния иск не следва да
възпрепятства движението на главния такъв, за който не са налице основания за спиране.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищеца, че носи
доказателствената тежест да установи изложените в исковата молба положителни твърдения,
а именно: качеството си на взискател по ИД №399/2025г. по описа на ЧСИ №737-Л.Т..
5
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответниците, че следва да
установят наличието на валидно възникнало и противопоставимо на ищеца вземане в полза
на Б. К. по споразумение/ договор/ за издръжка от 20.01.2025г. от длъжника Н. К.,
обосноваващо качеството му на присъединен взискател в производство по ИД №399/2025г.
по описа на ЧСИ №737-Л.Т..
На основание чл.140,ал.1 ГПК :
-Съдът намира, че представените с исковата молба писмени доказателства са
относими и допустими към предмета на спора, поради което същите следва да бъдат
допуснати до събиране и приобщени към доказателствения материал по делото в първото
съдебно заседание.
- произнасянето по искането на ищеца и ответниците за допускане на гласни
доказателства чрез разпит на двама свидетели за установяване на твърденията в отговора и
опровергаване на твърденията на ищеца следва да се отложи за датата на о.с.з. предвид
необходимостта да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които се цели да бъдат
установени и следващата се преценка за допустимост, относимост и необходимост.
Предвид изложеното, съдът :
ОПРЕДЕЛИ:
РАЗДЕЛЯ производството по предявения в евентуалност иск с правно основание
чл.135,ал.1 ЗЗД от Д. Н. Н. срещу Н. Б. К. и Б. Д. К. за прогласяване недействителността
на Договор /споразумение/ за парична издръжка от 20.01.2025г., сключен между Н. Б. К. и Б.
Д. К. спрямо ищеца Д. Н. Н., на основание чл.210,ал.2 ГПК.
Да се изготви препис от всички материали по делото, които да се образуват в
самостоятелно дело, което да се докладва за предприемане на следващите се
процесуални действия.
НАСРОЧВА производството по предявения иск с правно основание
чл.464 ГПК за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе
на 04.12.2025г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните. На
същите да се връчи препис от настоящото определение ведно с призовката за
6
насроченото съдебно заседание.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ в първото съдебно заседание
представените с исковата молба и отговорите писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по искането на страните за допускане на
гласни доказателства за датата на о.с.з.
УКАЗВА на страните, че в първо с.з. следва да ангажират и представят
пред съда доказателствата си по спорния предмет на делото, с оглед избягване
последващо отлагане за събиране на доказателства, в който случай съдът може
да наложи и глоба по реда на чл.92а ГПК.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако в посочения по- горе срок не
изпълнят указанията губят възможността да направят това по- късно, освен
ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на
насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях
становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощника на страната.
При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът може
да прекрати делото и присъди разноски в тежест на ищеца сторените от
ответника разноски или да постанови неприсъствено решение срещу него, на
основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ като им
разяснява, че това е доброволен способ за уреждане на спора и цели постигане
на взаимно изгодно споразумение в рамките на съдебно производство или
извън него и има преимущество пред спорното исково производство.
Разяснява на страните, че на територията на съдебен район Варна има
действащ Център за медиация, находящ се на 4 етаж в сградата, в която се
помещава Съдебно- изпълнителната служба при Районен съд – Варна на
адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ №12 и предоставя безвъзмездно
възможност на страните по делата, да разрешат правния спор доброволно,
посредством медиация и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от
9 до 17ч. Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052 662 596,
като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail:
7
*********@***.**.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им
разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на
спора и има преимущество пред спорното производство по реда на основание
чл.140 ГПК. При спогодба платената държавна такса се връща на половина на
ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8