№ 1141
гр. Пазарджик, 19.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети С. през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело №
20255220102161 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Валсти-2008“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, ул. „*****, представлявано от управителя А. Л. Б.,
чрез пълномощника си адвокат З. Й. твърди, че ответницата Д. А. К., ЕГН
********** от гр. С., ул. „***** е била назначена в ищцовото дружество по
силата на трудов договор, който можел да бъде прекратен с тримесечно
предизвестие. Със Заповед № 414/03.07.2023 г. на ответницата било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“, поради което същата дължала
обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на три брутни трудови
възнаграждения в размер на 2 340 лева (3 х 780 лева). Също така ответницата
била преминала професионално обучение на стойност 365 лева, което било
заплатено от работодателя. По силата на споразумение за обучение от
03.10.2022 г. служителят бил длъжен да възстанови платената от работодателя
сума, ако трудовият договор бъде прекратен преди изтичане на 24 месеца от
сключването му. Въпреки получената покана за плащане на посочените суми,
ответницата не ги заплатила, поради което ищецът претендира заплащането
им, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
Претендира разноските по делото.
Ангажира писмени доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата Д. А. К. не е подала отговор
на исковата молба.
С писмен отговор, подаден преди първото по делото съдебно заседание,
1
оспорва иска като неоснователен поради извършено от нея на 09.09.2025
г. плащане на ищеца на претендираната сума от 2 705 лева, за което представя
платежно нареждане.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното:
По фактите страните не спорят, а и от писмените доказателства по
делото се установява, че между тях е бил сключен Трудов договор №
149/03.10.2022 г., по силата на който ответницата е изпълнявала длъжността
,,ОЕТРСД“ в ищцовото дружество, както и споразумение за обучение, според
което ответницата е преминала задължително обучение за новопостъпили
работници, дължимата такса за което в размер на 365 лева е заплатена от
работодателя-ищец, с уговорката, че при прекратяване на трудовия договор
преди изтичане на 24 месеца от датата на неговото сключване, същото се
възстановява от работника или служителя.
Трудовият договор е прекратен със Заповед № 414/03.07.2023 г., връчена
на 05.07.2023 г. при отказ за получаване, с която на ответницата е наложено
дисциплинарно наказание ,,уволнение“.
На 14.02.2025 г. на ответницата е връчена покана, с която й е
предоставен 15-дневен срок за плащане на обезщетение при дисциплинарно
уволнение и възстановяване на стойността на професионалното обучение.
С платежно нареждане от 09.09.2025 г. ответницата е платила по сметка
на ищеца сумата от 2 705 лева.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си признава
полученото плащане на търсената сума.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предмет на делото са кумулативно съединени осъдителни искове по чл.
221, ал. 2 от КТ за заплащане на обезщетение от работника или служителя при
дисциплинарно уволнение в размер на брутното трудово възнаграждение за
срока на предизвестието и по чл. 234, ал. 3, т. 2 във връзка с т. 1 от КТ за
възстановяване на заплатената от работодателя стойност на обучение за
придобиване на професионална квалификация при прекратяване на трудовия
договор преди посочения в договора за обучение срок.
По иска за заплащане на обезщетение при дисциплинарно уволнение в
тежест на ищеца-работодател е да установи при условията на пълно и главно
доказване прекратяването на съществувалото между страните трудово
правоотношение с дисциплинарно уволнение на работника или служителя и
срока на предизвестието за напускане, а по иска за възстановяване на
стойността на заплатеното от работодателя обучение – да установи при
условията на пълно и главно доказване сключването на договор за обучение с
ответницата и прекратяването на трудовия договор между страните преди
изтичане на 24-месечен срок от сключването му.
2
От представените по делото писмени доказателства се установява по
несъмнен начин осъществяването на всички юридически факти от
фактическия състав на претендираните от ищеца субективни материални
права: наличието на трудово правоотношение, прекратено с дисциплинарно
уволнение на работника или служителя преди изтичане на 24 месеца
възникване на трудовото правоотношение, и сключен между страните договор
за професионално обучение, таксата за което е заплатена от работодателя.
Следователно са налице предпоставките по чл. 221, ал. 2 от КТ за заплащане
на обезщетение при дисциплинарно уволнение на работника или служителя в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, а
именно: 3 месеца съгласно представения трудов договор, както и
предпоставките на по чл. 234, ал. 3, т. 2 във връзка с т. 1 от КТ за
възстановяване на заплатената от работодателя такса на професионално
обучение на работника или служителя поради предсрочното прекратяване на
трудовия договор.
В хода на делото ответницата е заплатила на ищеца претендираните
суми в общ размер на 2 705 лева, което ищецът признава. Извършеното
плащане следва да бъде взето предвид от съда по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК
като факт, настъпил след предявяване на иска, който е от значение за спорното
право. Ето защо предявените искове, макар и поначало основателни, следва да
бъдат отхвърлени поради пълното погасяване на претендираните вземания.
Въпреки че исковете са отхвърлени, съдебните разноски по делото
следва да са възложат в тежест на ответницата, тъй като плащането е
извършено след изтичане на срока за това предвид представената по делото
покана за плащане. Следователно с поведението си ответницата е станала
причина за подаване на исковата молба, поради което на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените от него
разноски по делото съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за направата им. Възраженията на ответницата, че не е имала
възможност да заплати и разноските по делото, не могат да бъдат взети
предвид, тъй като съгласно чл. 81, ал. 2 от ЗЗД обстоятелството, че длъжникът
не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го
освобождава от отговорност.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Валсти-2008“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „*****, представлявано
от управителя А. Л. Б., против Д. А. К., ЕГН ********** от гр. С., ул. „*****
искове за заплащане на сумата от 2 340 лева, представляваща дължимо от
работника или служителя обезщетение при дисциплинарно уволнение в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието,
3
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, както и сумата от 365 лева, представляваща
заплатена от работодателя стойност за професионално обучение на работника
или служителя, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Д. А. К., ЕГН ********** от гр. С., ул. „***** да заплати на
„Валсти-2008“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, ул. „Градинарска“ № 17, представлявано от управителя А. Л. Б.,
направените разноски по делото, както следва: държавна такса в размер на
143,60 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 636 лева.
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му пред Окръжен съд - Пазарджик.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4