№ 8382
гр. София, 09.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20211110154628 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от М. П. Т., ЕГН **********,
с която против ДП „фирма“ ЕАД, ЕИК 0, е предявен иск с правно основание по чл.344,
ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата от 2009,89 лв., представляваща обезщетение за
оставането на ищцата без работа поради незаконно уволнение за периода от 04.02.2020
г. до 17.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба, че между страните е съществувало безсрочно
трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала при ответника
длъжността " Главен експерт, продажби I ст.", като трудовото правоотношение е
прекратено с акт № 2 от 17.09.2019 г. на основание чл.71, ал.1 КТ. Твърди се, че с
решение № 42692 от 17.02.2020 г. по гр.д. № 60654/2019 г. по описа на Софийския
районен съд, влязло в сила на 16.03.2021 г., е признато за незаконно и отменено на
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на М. П. Т., извършено на основание чл.71,
ал.1 КТ с Акт за прекратяване № 2/17.09.2019 г. на генералния директор на ДП
„фирма“ ЕАД, като е възстановена на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ на заеманата до
уволнението длъжност, и на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ ответникът е
осъден да заплати сумата от 6054,11 лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 17.09.2019 г. до 03.02.2020
г., като е отхвърлен искът за разликата над 6054,11 лв. до пълния предявен размер от
8064,00 лв. и за периода от 04.02.2020 г. до 17.03.2020 г.
Ищцата твърди, че е останала без работа и за периода от 04.02.2020 г. до
17.03.2020 г., поради което претендира ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
2009,89 лв., представляваща обезщетение за оставането без работа за посочения
период поради незаконното уволнение.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на
1
исковата молба, с който оспорва предявения иск, като взема становище за
недопустимост на предявения иск с правно основание чл.225, ал.1 КТ, тъй като спорът
по настоящото производство е решен със сила на пресъдено нещо и пререшаването му
би било нарушение на забраната, установена в чл.299 ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира за
установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за
осъждане на ответника да заплати обезщетение за оставане на ищцата без работа
поради незаконното уволнение за периода от 04.02.2020 г. до 17.03.2020 г.
Видно от служебно изискания заверен препис от решение №
42692/17.02.2020 г. по гр.д. № 60654/2019 г., влязло в законна сила на 16.03.2021г.,
Софийският районен съд, 141 състав, признава за незаконно и отменя на основание
чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на М. П. Т., ЕГН **********, извършено на основание
чл.71, ал.1 КТ с Акт за прекратяване № 2/17.09.2019 г. на генералния директор на ДП
„фирма“ ЕАД, ЕИК 0, гр.София, възстановява на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ М. П.
Т., ЕГН **********, на длъжността „Главен експерт, продажби I ст.“, клас C, в Сектор
„Продажби“, Отдел „Управление на държавна собственост и кадастър“ при Централно
управление на ДП „фирма“ ЕАД, ЕИК 0, гр.София, като на основание чл.344, ал.1, т.3,
вр. чл.225, ал.1 КТ ответникът е осъден да заплати сумата 6054,11 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от
17.09.2019 г. до 03.02.2020г. / четири месеца и единадесет работни дни/, съответно
искът е отхвърлен за разликата над 6054,11 лв. до пълния предявен размер от 8064,00
лева и за периода от 04.02.2020 г. до 17.03.2020 г.
Предвид горепосоченото налага се изводът, че е налице влязло в сила решение
по гр.д. № 60654/2019 г. по описа на СРС, 141 с-в, с което искът, предмет на
разглеждане в настоящото производство, е отхвърлен, съответно при наличието на
обективен и субективен идентитет формираната сила на пресъдено нещо покрива
предявения за разглеждане в настоящото дело иск и се явява процесуална пречка за
разглеждането му.
Разпоредбата на чл.298, ал.1 ГПК очертава субективните и обективните предели
на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение: решението влиза в сила
между същите страни, за същото искане и на същото основание, а съобразно чл.299
ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в
случаите, когато законът разпорежда друго, като повторно заведеното дело се
прекратява.
За правната доктрина и съдебната практика няма съмнение, че при неподаването
на въззивна жалба от страна на ищеца срещу първоинстанционното решение в частта
му, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за
2
част от шестмесечния период / каквато хипотеза е налице и в настоящия случай/,
решението в тази му част влиза в сила, поради което спорът не може да бъде
пререшаван поради формираната сила на пресъдено нещо. В посочения смисъл е
последователната съдебна практика на Върховния касационен съд, намерила израз,
например, в определение № 821/27.11.2020 г. на ВКС по гр.д. № 2451/2020 г., III г.о.
При тези съображения съдът приема, че предявеният иск е недопустим, поради
което исковата молба следва да бъде върната, съответно производството по делото
следва да се прекрати.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба, подадена от М. П. Т., ЕГН **********, против ДП
„фирма“ ЕАД, ЕИК 0, въз основа на която е образувано гр.д. № 54628/2021 г. по описа
на СРС, 138 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 54628/2021 г. по описа на СРС, 138
състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3