Определение по дело №1721/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1395
Дата: 3 юни 2020 г.
Съдия: Марин Георгиев Маринов
Дело: 20183100901721
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                              

№…………../………06.2020 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:

 

СЪДИЯ: МАРИН МАРИНОВ

 

като разгледа докладваното от съдията    

търговско дело1721 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба на „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адв. А.Т., с която съдът е сезиран с искане за изменение в частта за разноските на постановеното по делото Решение № 209/04.03.2020 г. Молителят претендира присъденото в полза на страната адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита по ч.т.д № 583/2019 г. на ВАпС бъде увеличено до размера на 2400 лева с ДДС, по съображения, че минималният адвокатски хонорар за частното производство следва да бъде изчислен съгласно чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения при съобразяване на материалния интерес на делото, докато нормата на чл. 11 от Наредбата била приложима единствено в производства без материален интерес. Моли на основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС към определеното възнаграждение да бъде присъден ДДС.

Препис от молбата е редовно връчен на насрещната страна „ВГ-6“ ЕООД на посочения от процесуалния представител електронен адрес на 09.04.2020 г. В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор.

За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Производството по делото е образувано по искова молба на „ВГ-6“ ЕООД, със седалище грарна чрез адв. Р.М. срещуЕнерго-Про Прoдажби“ АД, ЕИК *********, със седалище грарна, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер 172 058.46 лева , дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец октомври 2015 г., както и сума от 50 434.37 лева  представляваща обезщетение за забава върху главницата за  периода от 30.11.2015 г. до датата на исковата молба, ведно с законната лихва върху посочените суми от датата на предявяване на исковете до окончателното заплащане на задължението.

С Определение № 2256/18.06.2019 г. производството по търговско дело № 1721/2018 г. по описа на ВОС до окончателното приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по адм. дело № 4423/2019г. на Административен съд – София град, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

По депозирана от Енерго-Про Прoдажби“ АД частна жалба с Определение № 668/25.09.2019 г. състав на ВАпС е отменил обжалваното определение от 18.06.2019 г. за спиране на делото.

След възстановяване на висящността на спора, настоящата съдебна инстанция се е произнесла с Решение № 209/04.03.2020 г., с което са изцяло отхвърлени предявените от „ВГ-6“ ЕООД искове и е осъдил ищецът на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на ответника съдебно-деловодни разноски в общ размер на 8 319 лева, от които 200 лева за осъществено процесуално представителство по ч.т. д № 583/2019 по описа на ВАпС.

Съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК ответникът е претендирал присъждане на разноски в общ размер на 10 519 лева, съставляващи разноски по настоящото исково производство в размер на 8 104 лева и 2415 лева за частното производство, 2400 лева от които за заплатен адвокатски хонорар.

Представени са доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение по частното производство пред Апелативен съд Варна в претендирания от страната размер. С оглед характера на образуваното по частната жалба производство, доколкото не се касае за решаване на въпрос по същество, а за процедурно решение, дали да бъде продължен хода на делото или същото да остане спряно, който е решен в закрито заседание, то разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/2004 г., предвиждаща възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела  се явява неприложима. Предметът на развилото се пред въззивния съд частно производство няма имуществена стойност, а интересът на страните е несъотносим с материалния интерес по исковото производство. Поради изложеното, на основание чл. 11 от Наредбата възнаграждение се дължи единствено за изготвяне на частната жалба, като в посочения смисъл е и съдебната практика, обективирана в Определение № 95 от 30.01.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5447/2013 г., III г. о., ГК; Определение № 357 от 5.06.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 1279/2014 г., II т. о., ТК. Присъденият размер на същото изцяло съответства на фактическата и правна сложност на частното производство и извършените процесуални действия, изразяващи се единствено в подаване на частна жалба, разгледана в закрито съдебно заседание.   Съгласно разпоредбата на §2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Предвид обстоятелството, че адвокатското дружество осъществило правната помощ е регистрирано по ДДС, към минималния размер на адвокатското възнаграждение от 200 лева следва да се начисли ДДС в размер 40 лева, съгласно § 2а от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В посочения смисъл е установената съдебна практика на Върховен касационен съд, обективирана в Определение № 782/12.12.2014 г. по ч.т.д. № 3544/2014 г. на ВКС, II ТО; Определение № 209/05.05.2015 г. по гр.д. № 2039/2015 г. на ВКС, I ГО; Определение № 344/25.06.2015 г. по ч.т.д. № 14066/2015 г. на ВКС, II ТО и др., която настоящата съдебна инстанция изцяло споделя.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, Решение № 209/04.03. 2020г., постановено т.д. № 1721/2018 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските, с която „ВГ-6“ ЕООД ЕИК *********, със седалище в гр. София, ул. "Твърдишки проход " № 23, ет. 3, офис 10-11, представлявано от управителя К.-К.Д., е осъдено да заплати на Енерго-Про Прoдажби“ АД, ЕИК *********, грарна, бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс - Г, представлявано от П.С., Я.Д.и Г.К. сумата от 8319 /осем хиляди триста и деветнадесет/ лева, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и извършени разноски по ч.т.д.№ 583/2019 г. по описа на ВАпС.

 

КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

„ОСЪЖДА „ВГ-6“ ЕООД ЕИК *********, със седалище в гр. София, ул. "Твърдишки проход " № 23, ет. 3, офис 10-11, представлявано от управителя К.-К.Д., е осъдено да заплати на Енерго-Про Прoдажби“ АД, ЕИК *********, грарна, бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс - Г, представлявано от П.С., Я.Д.и Г.К. сумата от 8359 /осем хиляди петдесет и девет/ лева, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и извършени разноски по ч.т.д.№ 583/2019 г. по описа на ВАпС.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението.

                                  

                                               СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: