Решение по адм. дело №2183/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба, подадена от К. М. Б., [ЕГН], с постоянен адрес в гр.Несебър, ул. „Хан Крум“ № 33, ет.3, ап.30, чрез процесуален представител ад. А. С., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0332-000083/ 20.10.2025 г., издадена от Д. Р. А. на длъжност младши автоконтрольор в РУ – Рила при ОДМВР – Кюстендил, с която на основание чл.171, т.1, б. „з)“, „гг)“ от ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на К. Б. до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца.

Жалбоподателят иска отмяна на акта поради издаването му в нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди, че издателят на акта не е имал материална компетентност да приложи процесната ПАМ, доколкото такива правомощия не са му били възложени с нарочно издаден упълномощителен акт. Сочи наличието на съществени нарушения в хода на издаването на заповедта, изразяващи се в липса на фактически установявания и на мотиви, обосноваващи продължителността на срока на ПАМ. Твърди, че не е собственик на управлявания от него товарен автомобил, а същият му е бил предоставен от работодателя и собственик – „Спесифик Енерджи“ ООД, за изпълнение на задачите в течение на работния ден. При качването си в процесното МПС жалбоподателят се уверил във валидността на застрахователната полица „Гражданска отговорност“ (до 16.12.2025г.), на годишния технически преглед и на годишния винетен стикер, за което му били предоставени редовни документи. Едва в момента на контролната проверка от полицейските органи разбрал за липсата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и отчисляването на ППС от масивите на сектор „Пътна полиция“. Твърди, че за допуснатото нарушение е нямало как обективно да знае предвид факта, че намиращите се в него документи били в срок, както и с оглед обстоятелството, че Б. не е собственик на товарния автомобил. Счита, че органът е приложил грешна санкционна норма, доколкото в чл.171, т.1, б. „з)“, „гг)“ от ЗДвП не е предвидено налагане на ПАМ за нарушения по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. В постъпила по делото молба от 08.12.2025г. чрез процесуален представител адв. С., не възразява да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, като поддържа жалбата и направеното с нея искане за отмяна на заповедта (л.12). Претендира присъждане на разноски, за които прилага договор за правна защита и съдействие (л.13).

Ответникът – Д. Р. А., на длъжност мл.автоконтрольор в РУ – Рила при ОДМВР – Кюстендил, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Със съпроводително писмо от 04.11.2025г., с което е представена преписката, оспорва жалбата като неоснователна и прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение (л.29 от а.д. №480/2025г. по описа на АдмС Кюстендил).

Жалбата е процесуално допустима.

Подадена е от лице, с доказан правен интерес от оспорване - адресат на акта, в предвидения от закона срок.

І.ФАКТИТЕ:

На 20.10.2025г., Д. Р. А. – младши автоконтрольор в РУ Рила при ОДМВР – Кюстендил, в присъствието на свидетелите Д. Й. и И. М., съставил АУАН сер. GA №4549163 (л.41 от а.д. №480/2025г. по описа на АдмС Кюстендил).

Според този документ, на 20.10.2025г., около 15:55ч., в гр. Кочериново, кв. „Левски“, К. М. Б., при движение по път ПП1Е79, км 353 + 700 метра, с посока на движение към гр. Дупница, управлявал товарен автомобил „Рено Канго“, с рег.№СВ8184АО, собственост на „Спесифик Енерджи“ ООД гр. София, като при извършената полицейска проверка било установено, че автомобилът е с прекратена регистрация от 06.05.2025г. по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, при уведомяване от „Гаранционен фонд“, според извършена справка с РСОД и ОД при РУ гр. Рила, в масивите на АИС – ПП.

Деянието било квалифицирано като нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП – „управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред“.

С издадения АУАН, като доказателство било иззето СУМПС на жалбоподателя с №*********.

В акта, в полето за възражения Б. вписал, че не е знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация и няма застраховка.

На 20.10.2025г., на основание чл.171, т.1, б. „з)“, „гг)“ от ЗДвП, въз основа на фактите, установени с АУАН серия GA №4549163/20.10.2025г., била издадена оспорената заповед №25-0332-000083, с която на К. Б. била наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“ (л.40 от а.д. №480/2025г. по описа на АдмС Кюстендил).

На 21.10.2025г. жалбоподателят представил възражение против съставения против него АУАН сер. GA №4549163 (л.14 от а.д. №480/2025г. по описа на АдмС Кюстендил). Във възражението посочил, че не е собственик на процесния автомобил, като в деня преди потеглянето с него се е уверил в редовността на предоставените документи, касаещи нормална експлоатация на МПС-то. Посочил, че няма правомощие по закон (а и съгласно позицията му в дружеството) да сключва и заплаща полиците по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Предвид наличието на валидни документи в автомобила, нямало как да се информира, че управлявайки автомобила, извършва нарушения на ЗДвП.

Към възражението приложил копие на регистрационния талон на МПС с ДКН СВ8184АО (л.15 от а.д. №480/2025г. по описа на АдмС Кюстендил) и извадка от Интернет страницата на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, според която към датата на проверката – 21.10.2025г., за процесното МПС бил налице технически преглед, валиден до 17.12.2025г. (л.16).

Като доказателства по делото е приета Заповед №277з-2056/10.10.2025г., издадена от директора на ОДМВР Кюстендил (л.42-43 от а.д. №480/2025г. по описа на АдмС Кюстендил), с която по т.2.6 младшите автоконтрольори от РУ Рила са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 2б, 4 и т.5 от б. „а“ от ЗДвП.

II. ПРАВОТО:

Заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му. Възражението на жалбоподателя за некомпетентност на издателя на акта е неоснователно.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В настоящия случай оспорената ПАМ е издадена от Д. Р. А. на длъжност младши автоконтрольор в РУ - Рила при ОД на МВР – Кюстендил, за нарушение, констатирано на територията на град Кочериново, област Кюстендил.

По делото няма спор, че Д. А. заема длъжността младши автоконтрольор в РУ – Рила при ОДМВР – Кюстендил и по силата на т.2.6 от Заповед №277з-2056/10.10.2025г., издадена от директора на ОДМВР Кюстендил (л.42-43 от а.д. №480/2025г. по описа на АдмС Кюстендил), е оправомощен да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които е и тази по чл.171, т.1, б. „з)“, „гг)“.

Оспореният акт е издаден в предвидена от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/.

В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, което да предпостави основание за отмяна.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че органът е приложил грешна санкционна норма, доколкото в чл.171, т.1, б. „з)“, „гг)“ от ЗДвП не е предвидено налагане на ПАМ за нарушения по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.

Действително разпоредбата на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП няма санкционен характер и административният орган е следвало за посочи нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП. Тази неточност обаче не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Правото на защита на жалбоподателя не е нарушено, тъй като в заповедта подробно са посочени всички факти, въз основа на които е извършена преценка за наличие на предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка.

Съдът намира, че заповедта е материално незаконосъобразна.

Процесната принудителна административна мярка е наложена за това, че жалбоподателят е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, тъй като е с прекратена регистрация поради липсата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Според нормата, посочена като правно основание за издаване на административния акт - чл.171, т.1, б. „з“, гг) от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл.175, ал.2 и ал. 3, чл.176, ал.1, чл.178ж, ал.2 и чл.182, ал.5.

В случая се твърди, че е извършено нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДвП, а именно наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Т.е. принудителната административна мярка може да бъде законосъобразно наложена, само ако административният орган докаже, че водачът е извършил нарушение по ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.

Т. доказване по делото не е проведено.

Съставеният АУАН не е достатъчно доказателство за извършено нарушение.

По делото не е представено издадено и влязло в сила наказателно постановление.

Въз основа на останалите доказателства по делото не може да се приеме, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 175, ал.3 от ЗДвП, което е предпоставка за налагане на принудителната административна мярка.

В случая няма спор, че на 20.10.2025г. водачът е управлявал товарния автомобил с прекратена регистрация, т.е. осъществени са обективните елементи от състава на нарушението.

Няма доказателства обаче, за осъществен субективен елемент.

Товарен автомобил „Рено Канго“, с рег.№СВ8184АО е собственост на „Спесифик Енерджи“ ООД,гр. София, което дружество е работодател на жалбоподателят, като управлението на автомобила е възложено от него.

Според твърденията на Б., същият е приел да управлява автомобила след проверка на предоставените му и изискуеми от закона документи, включително полица, удостоверяваща наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

По делото няма никакви данни, още по- малко доказателства водачът да е бил уведомен, че автомобила е с прекратена регистрация.

След като на Б., на 20.10.2025г., не е било известно, че процесният автомобил е дерегистриран, той не е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на МПС и не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасни последици. Следователно липсва както умисъл, така и небрежност от страна на водача.

Отсъствието на доказателства за осъществен субективен елемент от състава на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП, предпоставя извод за несъставомерност на деянието.

Тъй като административният орган не е доказал, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП следва да се приеме, че не е налице законово основание за налагане на принудителната административна мярка.

Поради това заповедта следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход от спора, разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя. Такива са претендирани своевременно и се дължат от ответника в размер на 1 060 лева, от които 10 лева заплатена държавна такса (л.17 от а.д. №480/2025г. по опис на АС Кюстендил) и 1 050 лева адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие (л.13).

Размерът на уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съвсем незначително предвидения с нормата на чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размер на възнаграждението от 1 000 лева, поради което съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Затова и на основание чл.172, ал.2 от АПК, чл.172, ал.5 от ЗДвП, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0332-000083/ 20.10.2025 г., издадена от Д. Р. А. на длъжност младши автоконтрольор в РУ – Рила при ОДМВР – Кюстендил, с която на основание чл.171, т.1, б. „з)“, „гг)“ от ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление (№*********) на К. М. Б. до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Кюстендил да заплати на К. М. Б., [ЕГН], с постоянен адрес в гр.Несебър, ул. „Хан Крум“ № 33, ет.3, ап.30, сума в размер на 1 060 лева, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване и протест.