РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Пловдив, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500203 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от И.Т. против Решение № 260953/09.10.2021г.,
постановено по гр.д.№ 2896/2012г. по описа на ОС – Пловдив, с което се:
ОСЪЖДА ИВ. Д. ТР., ЕГН **********, от гр. П., ж.к. Т., бл. 46, вх. Б, ет. 9, ап.
44, да заплати на основание чл. 45 и сл. от ЗЗД общо сумата 47 192,37 евро (четиридесет и
седем хиляди сто деветдесет и две евро и 37 евроцента) с левова равностойност 92 300,25 лв.
– обезщетение за имуществени вреди от деликт, причинен от разпореждане с влогове на
наследодателката А.Т.С., чрез използване на завещание, което е признато за нищожно на
основание чл. 42, б.“б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН с влязло в сила на 24.04.2020 г. съдебно
решение по гр.д.№ 10403/2016 г., СГС, ГО, І-4 с., от която сума:
- на М. СТ. С., ЕГН **********, от гр. П., бул. Ш.с. 82, ет. 4, ап. 6, и на ВЛ. СТ.
Л., ЕГН **********, от гр. П., ул. З. 33, ет. 7, ап. 18, и двамата със съд. адрес: гр. П., бул.
Ш.с. 121, чрез адв. В.Т.-Б., по 11 798,09 евро (единадесет хиляди седемстотин деветдесет и
осем евро и 9 евроцента) или по 23 075,06 лв. на всеки от тях;
- на В. ЛЮБ. П., ЕГН **********, от гр. С., ул. О.г. 5, със съд. адрес: гр. П., бул.
Ш.с. 121, чрез адв. В.Т.-Б., сумата 23 596,18 евро (двадесет и три хиляди петстотин
1
деветдесет и шест евро и 18 евроцента) или 46 150,12 лв., ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от 21.09.2012 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ИВ. Д. ТР., ЕГН **********, от гр. П., ж.к. Т., бл. 46, вх. Б, ет. 9, ап.
44, да заплати на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД общо сумата 49 386,64 лв.
(четиридесет и девет хиляди триста осемдесет и шест лева и 64 ст.), равностойност на 25
250,99 евро – мораторна лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди от 47
192,37 евро през периода 18.03.2008 г. – 20.09.2012 г., от която сума:
- на М. СТ. С., ЕГН **********, от гр. П., бул. Ш.с. 82, ет. 4, ап. 6, и на ВЛ. СТ.
Л., ЕГН **********, от гр. П., ул. З. 33, ет. 7, ап. 18, и двамата със съд. адрес: гр. П., бул.
Ш.с. 121, чрез адв. В.Т.-Б., по 12 346,66 лв. (дванадесет хиляди триста четиридесет и шест
лева и 66 ст.) на всеки от тях;
- на В. ЛЮБ. П., ЕГН **********, от гр. С., ул. О.г. 5, със съд. адрес: гр. П., бул.
Ш.с. 121, чрез адв. В.Т.-Б., сумата 24 693,32 лв. (двадесет и четири хиляди 2 шестстотин
деветдесет и три лева и 32 ст.).
В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на
решението, като се иска същото да бъде отменено изцяло.
В срок е подаден отговор от въззиваемите, с които се оспорва жалбата като
неоснователна и се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и
възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени главни искове с
правна квалификация чл. 55, ал.1, т.1 ЗЗД, ведно с акцесорни искове по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Предмет главните искове е осъждане на ответника ИВ. Д. ТР., ЕГН ********** да заплати
на всеки от ищците М. СТ. С., ЕГН **********, ВЛ. СТ. Л., ЕГН ********** и Л.А.П., ЕГН
**********, получени от него, без основание, парични суми, общо в размер на 47 192,37
евро (четиридесет и седем хиляди сто деветдесет и две евро и 37 евроцента), с левова
равностойност 92 300,25 лв, останали в наследство от общата наследодателка на ищците
А.Т.С., починала на 30.01.2008г., чрез използване на неистински частен документ -
саморъчно завещание с дата 11.01.2007г., съставено от името на А.Т.С., обявено на
18.03.2008г. по реда на чл.27, ал.1 от ЗН, с което ответникът се е легитимирал като неин
наследник, което завещание е признато за нищожно, на основание чл. 42, б.“б“, вр. чл. 25,
ал. 1 от ЗН с влязло в сила на 24.04.2020 г. съдебно решение по гр.д.№ 10403/2016 г., СГС,
ГО, І-4 с., които суми е следвало да бъдат получени от всеки от ищците, като наследници по
закон на А.Т.С., съразмерно с наследствените им права.
Акцесорните искове са с квалификация по чл.86, ал.1 ЗЗД и са за присъждане на
обезщетение за забавено плащане на получените от ответника без основание суми, за които
се твърди, че и до днес не са върнати.
Съгласно чл.269, ал.1 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите
2
въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Независимо че
първоинстанционният съд е дал неправилна правна квалификация на главните искове – по
чл.45, ал.1 ЗЗД, съответно е дал и неточни указания относно подлежащите на доказване
релевантни факти и тежестта за това между страните, настоящата инстанция констатира, че
в крайна сметка в постановеното решение са обсъдени всички правнорелевантни факти, на
които са основани исковете по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, поради което и не е налице хипотеза на
произнасяне по непредявен иск. В тази връзка, след като е констатирал, че дадената от
първата инстанция квалификация на предявените искове е неправилна, вследствие на което
на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти,
въззивният съд, за да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора,
служебно даде указания на страните относно правнорелевантните факти по делото и
разпределението на доказателствената тежест, както и възможност да вземат отношение по
дадените указания и да направят искания.
Ответникът не е подал в срок отговор на ИМ, но в съдебно заседание, както и във
въззивната жалба, оспорва исковете по основание и размер. Във въззивната жалба навежда
факти относно изразходването на получените от сметките на суми, които обаче са
преклудирани съгласно чл.266, ал.1 ГПК и не следва да се обсъждат.
По делото няма спор, а и се установява от представените доказателства, че
ищците са наследници по закон на А.Т.С., ЕГН **********, б.ж. на гр. С., починала на
30.01.2008 г., при квоти по 1/4 ид.ч. за М.С. и за В.Л. и 1/2 ид.ч. за Л.П..
Не е спорно също, а и се установява от доказателствата по делото, че след
смъртта на А.С., ответникът И.Т. се снабдил с Протокол за обявяване на саморъчно
завещание от 18.03.2008 г., вписан с Акт № ... г. на АВ - С., по силата на което се е
легитимирал като заветник на 2 недвижими имота и на движимо имущество - паричните
суми по банковите сметки на А.Т.С. в „П.и.б.” АД, в която към 12.12.2008 г. са били
налични 44 082 евро, и в „Б.Д.” АД, в която към 30.01.2008 г. са били налични 3 069 евро,
като е изтеглил тези суми и е причинил на ищците имуществени вреди.
Във връзка с горното, видно от приложените към исковата молба 3 бр. банкови
извлечения от разплащателната сметка в „П.И.Б.“ АД и от депозитната сметка в „Б.Д.“ ЕАД
на А.Т.С., към 10.06.2008 г. по първата сметка е имало 44 087,07 евро, а към 30.01.2008 г. по
втората сметка е имало 3 069,60 евро.
Съгласно заключението на приетата пред първата инстанция съдебно-
счетоводната експертиза, неоспорено от страните, по разплащателната сметка в евро в
„П.и.б.“ АД с IBAN: ........, с титуляр А.Т.С., от датата на смъртта на последната - 30.01.2008
г. до 10.06.2008 г. - датата на закриване на сметката от И.Т., е начислявана месечна лихва
върху салдото по нея. При закриване на сметката, наличността по нея към 10.06.2008 г. е
била 44 087,07 евро, а изтеглената от И.Т. на 10.06.2008 г. сума от тази сметка е 44 086,92
евро или 86 226,52 лв
3
Според ССЕ, по срочен депозит в евро с № .........в „Б.Д.“ АД с титуляр А.Т.С., от
датата на смъртта - 30.01.2008 г. до 30.06.2008 г. - датата на закриване на сметката от И.Т.,
е начислена лихва. Наличността по тази сметка към 30.06.2008 г. е била 3 105,45 евро, а
изтеглената от И.Т. на 30.06.2008 г. сума е 3 105,45 евро или 6 073,73 лв.
Според ССЕ, левовата равностойност на изтеглените от И.Т. суми от сметките в
„П.И.Б.“ АД и в „Б.Д.“ АД, с титуляр А.Т.С., е общо 92 300,25 лв.
Установява се, че с влязла в сила на 14.06.2011 г. Присъда № 266/27.05.2011 г. по
н.о.х.д.№ 3805/2010 г., ПРС, ХVІ н.с., ответникът ИВ. Д. ТР. е признат за виновен в това, че
на 18.03.2008 г. в гр. С. съзнателно се е ползвал пред нотариус И.В.Д., рег.№ ..... на НК, от
неистински частен документ - саморъчно завещание, на което е придаден вид, че е изготвено
и подписано от А.Т.С., за да докаже, че за него съществува право на наследяване, поради
което на основание чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК и чл. 55, т. 2, б. „б” от НК е осъден на
пробация.
Видно от Решение от 05.04.2012 г. по гр.д.№ 46258/2009 г., СРС, ІІ ГО, 66 с., със
същото е признато за установено по отношение на ИВ. Д. ТР., по иск на ищците по
настоящото дело, че саморъчното завещание с дата 11.01.2007 г., съставено от името на
А.Т.С., починала на 30.01.2008 г., обявено на 18.03.2008 г. по реда на чл. 27, ал. 1 от ЗН от
нотариус рег.№ ..... на НК, е нищожно на основание чл. 42, б. „б” от ЗН, тъй като не е
написано собственоръчно и не е подписано от посоченото в него лице като завещател -
А.Т.С..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявените
главни искове по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД са основателни и доказани. Така, по делото безспорно
се установи, че ответникът е получил суми, останали в наследството от наследодателката на
страните А.Т.С., а именно: 44 086,92 евро и 3 105,45 евро, с левова равностойност общо в
размер на 92 300,25 лв, като се е легитимирал като неин наследник по силата на саморъчно
завещание, съставено от името на А.Т.С., починала на 30.01.2008 г., обявено на 18.03.2008 г.
по реда на чл. 27, ал. 1 от ЗН от нотариус рег.№ ..... на НК, е нищожно на основание чл. 42,
б. „б” от ЗН, тъй като не е написано собственоръчно и не е подписано от посоченото в него
лице като завещател - А.Т.С.. Прогласената нищожност на завещанието означава, че
ответникът никога не е имал качеството на наследник (заветник) на починалата А.Т.С.,
поради което и никога не е съществувало основание да получи останалите по банковите й
сметки парични суми в горепосочените размери. Ето защо, тези суми 44 086,92 евро и 3
105,45 евро, с левова равностойност общо в размер на 92 300,25 лв, са получени от него при
изначална липса на основание.
Тъй като по делото се установи, че именно ищците са наследници по закон на
А.Т.С., ЕГН **********, б.ж. на гр. С., починала на 30.01.2008 г., от реда, призован към
наследяване, при квоти по 1/4 ид.ч. за М.С. и за В.Л. и 1/2 ид.ч. за Л.П., след откриване на
наследството на 30.01.2008 г., всеки от тях има право да получи съответната на
наследствените си права част от процесните суми, явяващи се част от оставеното от А.Т.С.,
както следва:
4
- М. СТ. С., ЕГН **********, от гр. П., бул. Ш.с. 82, ет. 4, ап. 6, и ВЛ. СТ. Л., ЕГН
**********, от гр. П., ул. З. 33, ет. 7, ап. 18: по 11 798,09 евро (единадесет хиляди
седемстотин деветдесет и осем евро и 9 евроцента) всеки от тях, с левова равностойност по
23 075,06 лв.;
- В. ЛЮБ. П., ЕГН **********, от гр. С., ул. О.г. 5: 23 596,18 евро (двадесет и три
хиляди петстотин деветдесет и шест евро и 18 евроцента), с левова равностойност 46 150,12
лв.
С оглед изложеното, предявените от ищците главни искове по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД
за осъждане на ИВ. Д. ТР., ЕГН **********, от гр. П., ж.к. Т., бл. 46, вх. Б, ет. 9, ап. 44, да
заплати:
- на М. СТ. С., ЕГН **********, от гр. П., бул. Ш.с. 82, ет. 4, ап. 6, и на ВЛ. СТ.
Л., ЕГН **********, от гр. П., ул. З. 33, ет. 7, ап. 18, по 11 798,09 евро (единадесет хиляди
седемстотин деветдесет и осем евро и 9 евроцента) или по 23 075,06 лв. на всеки от тях,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 21.09.2012 г. до окончателното
плащане;
- на В. ЛЮБ. П., ЕГН **********, от гр. С., ул. О.г. 5, сумата 23 596,18 евро
(двадесет и три хиляди петстотин деветдесет и шест евро и 18 евроцента) или 46 150,12 лв.,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 21.09.2012 г. до окончателното
плащане,
които суми, останали в наследство от общата наследодателка на ищците А.Т.С., починала на
30.01.2008г., са получени от ИВ. Д. ТР., ЕГН **********, без основание, чрез използване на
неистински частен документ - саморъчно завещание с дата 11.01.2007г., съставено от името
на А.Т.С., обявено на 18.03.2008г. по реда на чл.27, ал.1 от ЗН, с което ответникът се е
легитимирал като неин наследник, което завещание е признато за нищожно, на основание
чл. 42, б.“б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН с влязло в сила на 24.04.2020 г. съдебно решение по гр.д.
№ 10403/2016 г., СГС, ГО, І-4 с., въпреки че е следвало да бъдат получени от всеки от
ищците, като наследници по закон на А.Т.С., съразмерно с наследствените им права.
Независимо че първоинстанционния съд е присъдил на ищците горепосочените суми
в пълен размер, в резултат на неправилната правна квалификация на фактите, на които са
основани исковете, в диспозитива на решението, който формира сила на пресъдено нещо
между страните по предмета на спора, е записано, че присъдените суми представляват
обезщетение за имуществени вреди от деликт, причинен от разпореждане с влогове на
наследодателката А.Т.С., чрез използване на завещание, което е признато за нищожно на
основание чл. 42, б.“б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН с влязло в сила на 24.04.2020 г. съдебно
решение по гр.д.№ 10403/2016 г., СГС, ГО, І-4 с. Предвид това, за да не се формира сила на
пресъдено нещо по неправилното правно основание, първоинстанционното решение следва
да бъде отменено в тази част, като сумите се присъдят на ищците на действителното правно
основание, на което са предявени исковете - като получени от ИВ. Д. ТР., ЕГН **********,
без основание, чрез използване на неистински частен документ - саморъчно завещание с
дата 11.01.2007г., съставено от името на А.Т.С., обявено на 18.03.2008г. по реда на чл.27,
5
ал.1 от ЗН, с което ответникът се е легитимирал като неин наследник, по което ще се
формира сила на пресъдено нещо между страните.
Тъй като задължението за връщане на получено без основание е безсрочно,
ответникът изпада в забава от датата на поканата за връщане на сумите от всеки от ищците.
В ИМ не са направени твърдения, че преди завеждане на делото, ответникът е канен да
върне получените без основание суми, нито са представени доказателства за това. Ето защо,
следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава за връщането им от датата на
получаване на препис от исковата молба по настоящото дело – т.е. от 28.09.2012г. (видно от
съобщението на л.16 по първоинстанционното дело), от която дата ответникът дължи на
всеки от ищците законната лихва за забава върху дължимите им суми, посочени по-горе, до
окончателното изплащане на задължението.
Тъй като не се касае за обезщетение от непозволено увреждане, а за връщане на
получени без основание суми, ответникът не е изпаднал в забава от 18.03.2008г. – датата на
обявяване на саморъчното завещание, когато се е ползвал от този неистински документ,
независимо че за това му деяние е осъден с влязла в сила присъда, респ. чл.84, ал.4 ЗЗД не
намира приложение в случая.
Това, от своя страна, обуславя извод за неоснователност на предявените от
ищците акцесорните искове по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено
плащане на получените от ответника суми, общо от 49 386,64 лв. (четиридесет и девет
хиляди триста осемдесет и шест лева и 64 ст.), равностойност на 25 250,99 евро – мораторна
лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди от 47 192,37 евро през периода
18.03.2008 г. – 20.09.2012 г., а поотделно, както следва:
- на М. СТ. С., ЕГН **********, от гр. П., бул. Ш.с. 82, ет. 4, ап. 6, и на ВЛ. СТ.
Л., ЕГН **********, от гр. П., ул. З. 33, ет. 7, ап. 18, по 12 346,66 лв. (дванадесет хиляди
триста четиридесет и шест лева и 66 ст.) на всеки от тях;
- на В. ЛЮБ. П., ЕГН **********, от гр. С., ул. О.г. 5, със съд. адрес: гр. П., бул.
Ш.с. 121, сумата 24 693,32 лв. (двадесет и четири хиляди шестстотин деветдесет и три лева
и 32 ст.).
Тъй като първоинстанционния съд е стигнал до противоположен извод,
решението следва бъде отменено в тази част, като предявените от ищците акцесорни искове
по чл.86 ЗЗД бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.
Първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта за разноските, с
която ответникът ИВ. Д. ТР. е осъден да заплати на М. СТ. С. и на ВЛ. СТ. Л. разноските по
съдебното производство за адвокатски хонорар и експертиза, за разликата над сумата от
749,15 лв, колкото им се следват съразмерно с уважената част от исковете, до пълния
присъден размер от 1150 лв.
Тъй като предявените искове не са за вреди от непозволено увреждане, ищците
не са освободени от внасяне на държавни такси по същите на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК,
поради което, всеки от тях следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по
6
сметка на Пловдивския апелативен съд, дължимата в първоинстанционното производство
държавна такса върху отхвърления размер на исковете им, както следва: М. СТ. С., ЕГН
**********, от гр. П., бул. Ш.с. 82, ет. 4, ап. 6 и на ВЛ. СТ. Л., ЕГН **********, от гр. П.,
ул. З. 33, ет. 7, ап. 18 – всеки по 493,87 лв, а В. ЛЮБ. П., ЕГН **********, от гр. С., ул.
„О.г. 5“ – 987,73 лв.
Съответно, с оглед изхода на делото, ответникът дължи заплащане в полза на
съдебната власт на държавната такса само върху уважения размер на предявените срещу
него искове, а именно – сумата от 3692,01 лв, поради което и първоинстанционното решение
следва да се отмени в частта, с която ответникът е осъден да заплати в полза на Държавата,
по сметка на Окръжен съд – Пловдив, дължимата по делото държавна такса, за разликата
над сумата от 3692,01 лв, до пълния размер от 5 667,48 лв.
Доколкото никоя от страните не е поискала присъждане на разноски пред
настоящата инстанция, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260953/09.10.2021г., постановено по гр.д.№ 2896/2012г. по
описа на ОС – Пловдив, с което се:
ОСЪЖДА ИВ. Д. ТР., ЕГН **********, от гр. П., ж.к. Т., бл. 46, вх. Б, ет. 9, ап.
44, да заплати на основание чл. 45 и сл. от ЗЗД общо сумата 47 192,37 евро (четиридесет и
седем хиляди 1 сто деветдесет и две евро и 37 евроцента) с левова равностойност 92
300,25 лв. – обезщетение за имуществени вреди от деликт, причинен от разпореждане с
влогове на наследодателката А.Т.С., чрез използване на завещание, което е признато за
нищожно на основание чл. 42, б.“б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН с влязло в сила на 24.04.2020 г.
съдебно решение по гр.д.№ 10403/2016 г., СГС, ГО, І-4 с., от която сума:
- на М. СТ. С., ЕГН **********, от гр. П., бул. Ш.с. 82, ет. 4, ап. 6, и на ВЛ. СТ.
Л., ЕГН **********, от гр. П., ул. З. 33, ет. 7, ап. 18, и двамата със съд. адрес: гр. П., бул.
Ш.с. 121, чрез адв. В.Т.-Б., по 11 798,09 евро (единадесет хиляди седемстотин деветдесет и
осем евро и 9 евроцента) или по 23 075,06 лв. на всеки от тях;
- на В. ЛЮБ. П., ЕГН **********, от гр. С., ул. О.г. 5, със съд. адрес: гр. П., бул.
Ш.с. 121, чрез адв. В.Т.-Б., сумата 23 596,18 евро (двадесет и три хиляди петстотин
деветдесет и шест евро и 18 евроцента) или 46 150,12 лв., ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от 21.09.2012 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ИВ. Д. ТР., ЕГН **********, от гр. П., ж.к. Т., бл. 46, вх. Б, ет. 9, ап.
44, да заплати на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД общо сумата 49 386,64 лв.
(четиридесет и девет хиляди триста осемдесет и шест лева и 64 ст.), равностойност на
25 250,99 евро – мораторна лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди от
7
47 192,37 евро през периода 18.03.2008 г. – 20.09.2012 г., от която сума:
- на М. СТ. С., ЕГН **********, от гр. П., бул. Ш.с. 82, ет. 4, ап. 6, и на ВЛ. СТ.
Л., ЕГН **********, от гр. П., ул. З. 33, ет. 7, ап. 18, и двамата със съд. адрес: гр. П., бул.
Ш.с. 121, чрез адв. В.Т.-Б., по 12 346,66 лв. (дванадесет хиляди триста четиридесет и шест
лева и 66 ст.) на всеки от тях;
- на В. ЛЮБ. П., ЕГН **********, от гр. С., ул. О.г. 5, със съд. адрес: гр. П., бул.
Ш.с. 121, чрез адв. В.Т.-Б., сумата 24 693,32 лв. (двадесет и четири хиляди 2 шестстотин
деветдесет и три лева и 32 ст.)., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ИВ. Д. ТР., ЕГН **********, от гр. П., ж.к. Т., бл. 46, вх. Б, ет. 9, ап.
44, да заплати на М. СТ. С., ЕГН **********, от гр. П., бул. Ш.с. 82, ет. 4, ап. 6; ВЛ. СТ. Л.,
ЕГН **********, от гр. П., ул. З. 33, ет. 7, ап. 18, и Л.А.П., ЕГН **********, от гр. С.,
община Л., ул. О.г. 5, сумата от общо 47 192,37 евро (четиридесет и седем хиляди сто
деветдесет и две евро и 37 евроцента), с левова равностойност 92 300,25 лв, останали в
наследство от общата наследодателка на ищците А.Т.С., починала на 30.01.2008г., получени
от него без основание, чрез използване на неистински частен документ - саморъчно
завещание с дата 11.01.2007г., съставено от името на А.Т.С., обявено на 18.03.2008г. по реда
на чл.27, ал.1 от ЗН, с което ответникът се е легитимирал като неин наследник, което е
признато за нищожно, на основание чл. 42, б.“б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН с влязло в сила на
24.04.2020 г. съдебно решение по гр.д.№ 10403/2016 г., СГС, ГО, І-4 с., които суми е
следвало да бъдат получени от всеки от ищците, като наследници по закон на А.Т.С.,
съразмерно с наследствените им права, а поотделно, както следва:
- по 11 798,09 евро (единадесет хиляди седемстотин деветдесет и осем евро и 9
евроцента) на М. СТ. С., ЕГН **********, от гр. П., бул. Ш.с. 82, ет. 4, ап. 6 и на ВЛ. СТ. Л.,
ЕГН **********, от гр. П., ул. З. 33, ет. 7, ап. 18, с левова равностойност от по 23 075,06 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 21.09.2012 г. до окончателното плащане;
- сумата 23 596,18 евро (двадесет и три хиляди петстотин деветдесет и шест евро
и 18 евроцента) на В. ЛЮБ. П., ЕГН **********, от гр. С., ул. О.г. 5, с левова равностойност
46 150,12 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.09.2012 г. до окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. СТ. С., ЕГН **********, от гр. П., бул. Ш.с. 82,
ет. 4, ап. 6; ВЛ. СТ. Л., ЕГН **********, от гр. П., ул. З. 33, ет. 7, ап. 18, и Л.А.П., ЕГН
**********, от гр. С., община Л., ул. О.г. 5 акцесорни искове по чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане
на ИВ. Д. ТР., ЕГН **********, от гр. П., ж.к. Т., бл. 46, вх. Б, ет. 9, ап. 44 да им заплати
сумата от общо 49 386,64 лв. (четиридесет и девет хиляди триста осемдесет и шест лева и 64
ст.), равностойност на 25 250,99 евро, съставляваща обезщетение за периода 18.03.2008 г. –
20.09.2012 г. за забавено плащане на получените от ответника без основание суми в общ
размер от 47 192,37 евро, останали в наследство от общата наследодателка на ищците
А.Т.С., починала на 30.01.2008г. а поотделно, както следва:
- по 12 346,66 лв. (дванадесет хиляди триста четиридесет и шест лева и 66 ст.) на
8
М. СТ. С., ЕГН **********, от гр. П., бул. Ш.с. 82, ет. 4, ап. 6 и на ВЛ. СТ. Л., ЕГН
**********, от гр. П., ул. З. 33, ет. 7, ап. 18, съставляващи обезщетение за забава, за периода
18.03.2008 г. – 20.09.2012 г., върху сумите от по 11 798,09 евро (единадесет хиляди
седемстотин деветдесет и осем евро и 9 евроцента), с левова равностойност от по 23 075,06
лв., получени от ответника ИВ. Д. ТР., ЕГН ********** без основание.
- 24 693,32 лв. (двадесет и четири хиляди шестстотин деветдесет и три лева и 32
ст.) на В. ЛЮБ. П., ЕГН **********, от гр. С., ул. О.г. 5, съставляваща обезщетение за
забава, за периода 18.03.2008 г. – 20.09.2012 г., върху сумата от 23 596,18 евро (двадесет и
три хиляди петстотин деветдесет и шест евро и 18 евроцента), с левова равностойност 46
150,12 лв, получена от ответника ИВ. Д. ТР., ЕГН ********** без основание.
ОТМЕНЯ Решение № 260953/09.10.2021г., постановено по гр.д.№ 2896/2012г. по
описа на ОС – Пловдив в частта му за разноските, с която е осъден ИВ. Д. ТР., ЕГН
**********, от гр. П., ж.к. Т., бл. 46, вх. Б, ет. 9, ап. 44, да заплати на основание чл. 87, ал. 1,
вр. чл. 80 от ГПК на М. СТ. С., ЕГН **********, от гр. П., бул. Ш.с. 82, ет. 4, ап. 6, и на ВЛ.
СТ. Л., ЕГН **********, от гр. П., ул. З. 33, ет. 7, ап. 18, и двамата със съд. адрес: гр. П.,
бул. Ш.с. 121, чрез адв. В.Т.-Б., разноските по съдебното производство за адвокатски
хонорар и експертиза, за разликата над сумата от 749,15 лв, до пълния присъден размер от
1150 лв, КАКТО и в частта, с която е осъден ИВ. Д. ТР., ЕГН **********, от гр. П., ж.к. Т.,
бл. 46, вх. Б, ет. 9, ап. 44, на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83 от ГПК да заплати на
Държавата по сметка на Окръжен съд – Пловдив дължима държавна такса по делото, за
разликата над сумата от 3692,01 лв, до пълния размер от 5 667,48 лв.
ОСЪЖДА М. СТ. С., ЕГН **********, от гр. П., бул. Ш.с. 82, ет. 4, ап. 6 и на ВЛ.
СТ. Л., ЕГН **********, от гр. П., ул. З. 33, ет. 7, ап. 18 да заплатят в полза на Държавата,
по сметка на Пловдивския апелативен съд, по 493,87 лв дължима по първонистанционното
производство държавна такса, а В. ЛЮБ. П., ЕГН **********, от гр. С., ул. О.г. 5 – 987,73
лв, дължима по първонистанционното производство държавна такса, съответна на
отхвърлената част от исковете им.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9