Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 29.12.2020
Град
Стара Загора
В И
М
Е
Т
О Н
А Н
А
Р
О
Д
А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и първи октомври Година
2020
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 275 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът „Т.” ЕАД твърди
в исковата си молба, че сключил
с ответницата следните договори: 1. Договор за мобилни услуги № ********* и
договор за лизинг от 13.12.2017 г. Съгласно договора за мобилни услуги на
клиента били предоставени мобилен телефонен номер - и мобилен телефонен апарат -.
Предоставянето на устройството било уредено от страните в отделен договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ била 200.57 лева с вкл.
ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг,
лизингополучателят се задължил да извърши една първоначална лизингова вноска в
размер на 95 лева с вкл. ДДС, платима към датата на сключването на договора,
както и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 4.59 лева с вкл.
ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки
за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. 2. Договор за
мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 13.01.2018 г. Съгласно
договора за мобилни услуги на клиента били предоставени мобилен телефонен номер
-, със стандартна месечна абонаментна такса 24.99 лева с вкл. ДДС или 20.82
лева без вкл. ДДС, и мобилен телефонен апарат -. Предоставянето на устройството
било уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата
цена на лизинговата вещ била 151.87 лева с вкл. ДДС. За ползването й, на
основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължил да
извърши една първоначална лизингова вноска в размер на 32.50 лева с вкл. ДДС,
платима към датата на сключването на договора, както и двадесет и три месечни
лизингови вноски в размер на 5.19 лева с вкл. ДДС всяка, като било предвидено
те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните
периоди мобилни услуги чрез номера. 3. Допълнително споразумение № *********
към договор за мобилни/фиксирани услуги от 13.03.2018г. Съгласно допълнителното
споразумение за мобилен номер - влиза в сила нов абонаментен план, със
стандартна месечна абонаментна такса 36.99 лева с вкл. ДДС или 30.82 лева без
вкл. ДДС. 4. Договор за мобилни услуги № ********* от 26.04.2018 г. Съгласно
договора за мобилни услуги на клиента били предоставени мобилен телефонен номер
-, (със стандартна месечна абонаментна такса 15.99 лева с вкл. ДДС или 13.32
лева без вкл. ДДС, като за срока на договора била предвидена промоционална
месечна абонаментна такса в размер на 13.99 лева с вкл. ДДС или 11.65 лева без
вкл. ДДС) и таблет -. Към периода на издаване на процесните фактури спрямо
ползваните от ответницата мобилни номера се прилагали следните условия: за
мобилен номер - - условията, договорени в договор за мобилни услуги № *********
от 13.12.2017 г., изм. с допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 13.03.2018 г., за мобилен телефонен апарат - -
условията, договорени в договор за лизинг от 13.12.2017 г., за мобилен номер -
- условията, договорени в договор за мобилни услуги № ********* от 13.01.2018
г., за мобилен телефонен апарат - - условията, договорени в договор за лизинг
от 13.01.2018 г. и за мобилен номер - - условията, договорени в договор за
мобилни услуги № ********* от 26.04.2018 г. Ответникът не бил изпълнил свои
парични задължения, начислени му в 3 бр. фактури, издадени в периода м. юни
2018 г. - м. септември 2018 г. Във всяка от фактурите били начислени вземания
на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и
клиента. Фактура № **********/05/06/2018 г. била издадена за отчетния период
05/05/2018 - 04/06/2018 г. и включвала следните задължения на клиента за
посочения период: За мобилен номер - месечна абонаментна такса 30.82 лева и
ползвани услуги 218.34 лева (Роуминг таксуване (общо)), които били в общ размер
на 249.16 лева без ДДС - 298.99 лева с вкл. ДДС, други начисления и компенсации
в размер на (-56.06) лева без вкл. ДДС - (-67.27) лева с вкл. ДДС, които
представлявали възстановена сума за надплащане за роуминг за предходен отчетен
период, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат - - 4.59 лева c вкл. ДДС.
За мобилен номер - месечна абонаментна такса 20.82 лева без ДДС - 24.98 лева с
вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат - - 5.19 лева с вкл.
ДДС. За мобилен номер - месечна абонаментна такса 11.65 лева без ДДС - 13.98
лева с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, била 280.46 лева, като
след приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период
в размер на 63.23 лева, претендираната сума по фактурата била 217.23 лева.
Фактура № **********/05/07/2018 г. била издадена за отчетния период 05/06/2018
- 04/07/2018 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период:
За мобилен номер - месечна абонаментна такса 30.82 лева, такса за спиране на
номер 0.75 лева, както и ползвани услуги 16.19 лева (видео разговори 4.41 лева,
кратки текстови съобщения (SMS) 11.21 лева, мултимедийни съобщения (MMS) 0.57
лева), които били в общ размер на 47.76 лева без ДДС - 57.31 лева с вкл. ДДС,
лизингова вноска за мобилен телефонен апарат - - 4.59 лева c вкл. ДДС. За
мобилен номер - месечна абонаментна такса 20.82 лева, такса за спиране на номер
0.75 лева, както и ползвани услуги 13.26 лева (международни разговори), които
били в общ размер на 35.19 лева без ДДС - 42.23 лева с вкл. ДДС, лизингова
вноска за мобилен телефонен апарат - - 5.19 лева с вкл. ДДС. За мобилен номер -
месечна абонаментна такса 11.65 лева и такса за спиране на номер 0.75 лева,
които били в общ размер на 12.40 лева без ДДС - 14.88 лева с вкл. ДДС; общата
сума, начислена във фактурата, била 124.20 лева. След предсрочното прекратяване
на договорите за мобилни услуги, при условията на които били ползвани
процесните номера -, - и -, сключени между Т. и ответницата, по нейна вина, поради
изпадането й в забава, на потребителя била издадена фактура №
**********/05/09/2018 г., която включвала задължение за заплащане на неустойки
за предсрочното им прекратяване в общ размер на 664.61 лева, в съответствие с
договореното между страните, както и предсрочно изискуем остатък от лизингови
вноски за предоставените с договорите за лизинг мобилни устройства - и - в общ
размер на 161.67 лева. За мобилно устройство - предсрочно изискуемият остатък
от лизинговите вноски бил в общ размер на 73.44 лева с вкл. ДДС, равняващ се на
шестнадесет неначислени лизингови вноски. За мобилно устройство - предсрочно
изискуемият остатък от лизинговите вноски бил в общ размер на 88.23 лева с вкл.
ДДС, равняващ се на седемнадесет неначислени лизингови вноски. Обявяването на
предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски било уредено в чл.
12 от общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването на това право било неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. Размерът и
основанието за възникване на задължението за неустойка за номер - били уредени
в р. 3, т. 4 от допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 13.03.2018 г. Размерът и основанието за възникване
на задължението за неустойка за номер - били уредени в т. 11 от договор за
мобилни услуги № ********* от 13.01.2018 г. Размерът и основанието за
възникване на задължението за неустойка за номер - били уредени в т. 11 от
договор за мобилни услуги № ********* от 26.04.2018 г. Съгласно посочените
клаузи, които имали идентично съдържание, в случай на предсрочно (за номер - -
преди 13.03.2020 г., за номер - - преди 13.01.2020 г., за номер - - преди
26.04.2020 г.) прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на
потребителя, последният дължал неустойка в размер на сумата от всички
стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до
края на първоначално предвидения срок на действието му, като така определената
неустойка не можела да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни
такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът дължал и: 1) част от
стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща
на оставащия срок от датата на прекратяване до края на договора; 2) част от
стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства,
съответстваща на оставащия срок от датата на прекратяване до края на договора
за мобилни услуги. В съответствие с така уговореното между страните, размерът
на неустойката за номер - възлизал на 251.16 лева. Сумата представлявала сбор
от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 30.82
лева без вкл. ДДС всяка) или 92.46 лева без вкл. ДДС, ведно с добавена част от
разликата в размер на 158.70 лева без вкл. ДДС между стандартната цена на
мобилно устройство - без отстъпка съгласно актуалната към 13.12.2017 г. ценова
листа на оператора и преференциалната му цена, за която бил сключен договор за
лизинг от 13.12.2017 г., съответстваща на оставащия период от датата на
прекратяване на договора за мобилни услуги до изтичане на първоначално
уговорения между страните срок на действие. Размерът на неустойката за номер -
възлизал на 192.93 лева. Сумата представлявала сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 20.82 лева без вкл. ДДС всяка) или
62.46 лева без вкл. ДДС, ведно с добавена част от разликата в размер на 130.47
лева без вкл. ДДС между стандартната цена на мобилно устройство - без отстъпка
съгласно актуалната към 13.01.2018 г. ценова листа на оператора и
преференциалната му цена, за която бил сключен договор за лизинг от 13.01.2018
г., съответстваща на оставащия период от датата на прекратяване на договора за
мобилни услуги до изтичане на първоначално уговорения между страните срок на
действие. Размерът на неустойката за номер - възлизал на 220.52 лева. Сумата
представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без
вкл. ДДС (по 13.32 лева без вкл. ДДС всяка) или 39.96 лева без вкл. ДДС, с
добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен
план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 4.28
лева, ведно с добавена част от разликата в размер на 176.28 лева без вкл. ДДС
между стандартната цена на мобилно устройство - - без отстъпка съгласно
актуалната към 26.04.2018 г. ценова листа на оператора и преференциалната му
цена при сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия
период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги.
Предвид гореизложеното, общата сума, начислена във фактурата, била 826.28 лева.
Изискуемостта на вземанията на ищеца по всяка от фактурите настъпвала
петнадесет дни след издаването й. Поради липсата на действия на ответницата, насочени
към изпълнение на паричните й задължения, от страна на ищеца било депозирано
заявление по чл. 410 ГПК до Районен съд Стара Загора, въз основа на което било
образувано частно гражданско дело № 4758/2019 г. пред 10-ви състав и била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид разпореждането на
съда по заповедното производство, с което ищецът бил уведомен, че издадената по
делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК била връчена
на длъжника - ответник по настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в
законоустановения срок предявява и настоящия иск по чл. 422 ГПК. Искането е да
се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца
горепосочените суми от общо 1167.71 лева по посочените договори и фактури №№
**********/05/06/2018 г., № **********/05/07/2018 г. и № **********/05/09/2018
г., и законна лихва върху тази сума от подаване на заявлението в съда до изплащането
й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д № 4758 описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за
сторените по делото и в заповедното производство разноски.
Ответницата Е.А.Н.,
редовно призован, не е подала писмен отговор, не се явява, не изпраща представител
и не взема становище по предявените искове.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането,
възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване
на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:
За процесното вземане
ищецът е подал на 18.09.2019 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 4758/2019
г. на СтРС, по което на 20.09.2019 г. е издадена исканата заповед, която е
връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на 20.01.2020
г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесния иск,
които поради това се смята предявен на 18.09.2019 г., когато е подал в съда заявлението
си за издаване на заповедта срещу ответницата (чл. 422, ал. 1 ГПК).
На 13.12.2017 г. страните
са сключили в писмена форма, при общи условия (които ищецът не
представи по делото, въпреки указанията на съда с доклада на делото), представения
по делото договор за мобилни услуги №№ *********, а на 13.03.2018 г. и
допълнително споразумение към него (л. 13-14 и 21-23). А
съответно на 13.01.2018 г. и на 26.04.2018 г. страните са сключили в писмена
форма, при общи условия (които ищецът също не представи по делото, въпреки
указанията на съда с доклада на делото), и представените по делото договори за
мобилни услуги №№ ********* и №********* (л. 16-17 и 25-26). По същите ищецът
се задължил да предоставя на ответницата посочените в тях мобилни услуги, при
условията им и общите условия на същите договори, а ответницата се задължила да
му плаща тези услуги ежемесечно, заедно с дължимата се месечна абонаментна
такса за избрания от нея абонаментен план, съгласно издадена от ищеца фактура,
в срока указан в същата, но не по-късно от 18 дни след издаването й, независимо
от това дали е получила тази фактура (чл.чл. 23 и 26-27 ОУ на
ищеца, публикувани на страницата му в интернет).
При подписването на
договорите за мобилни услуги с № *********/13.12.2017 г. и №
*********/13.01.2018 г. на ответницата са предоставени и посочените в тях устройства (л. 11 и 16).
За ползването им на лизинг обаче, страните са сключили съответно на 13.12.2017
г. и на 13.01.2018 г., при представените общи условия, представените договори
за лизинг (л. 13-14 и 18). По същите на ответницата
са предоставени тези устройства за временно и възмездно ползване на лизинг, за
срок от 23 месеца или до 13.11.2019 г. по първия договор и до 13.12.2019 г. по
втория договор за лизинг, а ответницата се задължила да плати на ищеца общата им
лизингова цена съответно от 200.57 лева с ДДС по първия договор и от 151.87
лева с ДДС по втория договор, на месечни лизингови вноски, съответно –
първоначална вноска от 95 лева с ДДС и след това 23 месечни вноски по 4.59 лева
с ДДС по първоначалния договор, и първоначална вноска от 32.50 лева с ДДС и
след това 23 месечни вноски по 5.19 лева с ДДС по втория договор, които
страните се уговорили да се фактурират и плащат съгласно сроковете, условията и
начина на плащане на задълженията на ответницата по договорите за мобилни
услуги (чл. 3, ал. 2 от договорите за лизинг, л. 13
и 18). В чл. 12, ал. 2 от общите условия на договорите за лизинг
е уговорено още, че месечните вноски и другите плащания стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договора/договорите за предоставяне на
мобилни и/или фиксирани услуги, сключен/сключени от лизингополучателя, както и
в случай на забава в плащане на дължими съгласно тези договори плащания (л.
14 и 18).
От представените от
ищеца и неоспорени от ответницата фактури №№ **********/05.06.2018 г., №**********/05.07.2018
г. (л. 29-32), преценени съвкупно с
признатия в молбата – становище от 20.10.2020 г. на пълномощника на ищеца по
делото факт (че на 25.07.2018 г. последният е преустановил достъпа на
ответницата до мобилната си мрежа – л. 56), се установява още, че
в изпълнение на процесните горепосочени договори за мобилни услуги и лизинг, ищецът е предоставил на ответницата мобилни
услуги в периода от 05.05.2018 г. до 04.07.2018 г., както и ползване на лизинговите
вещи по процесните договори за лизинг за същия период, за плащане на които му е
издал в периода от 05.06.2018 г. до 05.07.2018 г. следните две процесни фактури
№№ **********/05.06.2018 г. и №**********/05.07.2018 г., на обща стойност от 404.61
лева с ДДС, от които обаче
ищецът претендира със заявлението и предявения иск общо 341.43 лева (л. 3 и 29-32).
Вярно е, че фактурата
не е основание за плащане, каквото е доставката на стоката или услугата. Но
също така е вярно, че фактурата удостоверява/доказва този факт, а процесните
фактури ответницата не е оспорила по делото (Р 1064-2003-I).
Вярно е също така, че в горепосочената си молба – становище по делото,
пълномощникът на ищеца сам признава неизгодния за последния факт, че на 25.07.2018
г., поради неплащане от ответницата на горепосочените й парични задължения по процесните
договори, ищецът едностранно е спрял достъпа й до предоставяните й мобилни
услуги по договорите за мобилни услуги (л. 56).
Но също така е вярно, че в този случай ищецът не само е имал основание по чл.
27, изр. 3 от общите условия на тези договори, да спре достъпа й до тези услуги
по тях, до заплащане на дължимите по същите суми (чл.
27, изр. 3
ОУ на
ищеца, публикувани на страницата му в интернет). Но след това спиране,
не й е и начислявал в третата процесна фактура с № **********/05.09.2019 г. цени
за тези спрени услуги, а само претендираните неустойки и предсрочно изискуеми
лизингови вноски по процесните договори за лизинг (л. 33).
Тежестта да докаже при
това положение по делото, че е изпълнила точно и без забава тези си изискуеми
парични задължения по всяка от тези фактури №№ **********/05.06.2018 г. и
№**********/05.07.2018 г., до посочените им процесни размери от общо 341.43
лева, до които ищецът претендира съществуването им с предявения иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК, лежи по делото върху ответницата (чл. 154, ал. 1 ГПК). Последната
обаче не представи и по делото няма доказателства да е изпълнила същите до
приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК).
Поради това, по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест, съдът намери, че същата не е изпълнила точно тези си
изискуеми парични задължения към ищеца, по посочените им договори за мобилни
услуги и лизинг, в претендирания от ищеца размер от общо 341.43 лева с ДДС, което
й неизпълнение е виновно, защото по делото няма данни да се дължи на причина,
която да не може да й се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). Понеже във фактурите е
определен ден за плащане на всяка от тях, но не по-късно от посочения в ОУ
18-ти ден на издаването им, а по делото няма данни ответницата да е платила и
на този ден, на следващият ден, след изтичането му, тя е изпаднала и в забава да
плати на ищеца цените по всяка от тези две фактури №№ **********/05.06.2018 г.
и №**********/05.07.2018 г., до посочените им процесни размери от общо 341.43
лева с ДДС по процесните договори за мобилни услуги и лизинг (чл.
84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД).
Поради това ищецът има
право да иска изпълнението/плащането им, заедно с обезщетение за забавата в
размер на законната лихва, което е и сторил с подаване на заявлението си за
издаване на заповедта за изпълнението им по чл. 410 ГПК срещу ответницата в
тази му част (чл. 79, ал. 1 ЗЗД). Ето защо съдът намери,
че за ищецът е възникнало и съществува към датата на приключване на съдебното
дирене главно вземане от общо 341.43 лева за тези
неплатени му от ответницата по процесните горепосочени договори за мобилни
услуги и лизинг, и фактури №№ **********/05.06.2018 г. и
№**********/05.07.2018 г. - абонаменти такси, ползвани услуги и лизингови
вноски, заедно със законната лихва за забава в плащането им от подаване на
заявлението в съда на 18.19.2019 г., от когато се счита предявен по делото и
иска му за тяхното съществуване по чл. 422, ал. 1 ГПК, до изплащането им (чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД).
Като неоснователен обаче
в останалата му част, следва да бъде отхвърлен този иск по чл. 422, ал. 1 ГПК,
с който ищецът претендира съществуване на негово вземане и за 664.61 лева неустойки
за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, със 161.67 лева за предсрочно
изискуеми по т. 12, ал. 2 от общите условия на процесните договори за лизинг
лизингови вноски, които е начислил на ответницата за плащане в третата процесна
фактури №№ **********/05.09.2018 г. (л. 33).
Вярно е,
че в исковата си молба и в горепосочената молба – становище на пълномощника му,
ищецът поддържа, че поради забавата на ответницата да му плати горепосочените абонаменти
такси и ползвани услуги по процесните договори за мобилни услуги, прекратил едностранно
и предсрочно на 25.07.2018 г. тези договори, по вина на ответницата, която
поради това му дължала и уговорените в същите договори - неустойки от общо 664.61
лева за предсрочното им прекратяване, от които 251.16 лева по договора от
13.12.2017 г. и посоченото допълнително споразумение към него (начислена
в размер на дължимите се до края на срока му на действие, но не повече от три
месеца след прекратяването му, стандартни месечни абонаментни такси без ДДС,
всяка по 30.82 лева, ведно с разликата от 158.70 лева без ДДС между
стандартната цена на мобилното устройство без отстъпка и преференциалната му
цена, за която е сключен този договор, до изтичане на първоначално уговорения
между страните срок на действието му), 192.93 лева по
договора от 13.01.2018 г. (начислена в размер на дължимите се до края на срока му на
действие, но не повече от три месеца след прекратяването му, стандартни месечни
абонаментни такси без ДДС, всяка по 20.82 лева, ведно с разликата от 130.47
лева без ДДС между стандартната цена на мобилното устройство без отстъпка и
преференциалната му цена, за която е сключен този договор, до изтичане на
първоначално уговорения между страните срок на действието му), и 220.52 лева по
договора от 26.04.2018 г., (начислена в размер на дължимите се до края на срока
му на действие, но не повече от три месеца след прекратяването му, стандартни
месечни абонаментни такси без ДДС, всяка по 13.32 лева, ведно с добавена част
от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план,
съответстваща на оставащия срок на договора, в размер на 4.28 лева, и разликата
от 176.28 лева без ДДС между стандартната цена на мобилното устройство без
отстъпка и преференциалната му цена, за която е сключен този договор, до
изтичане на първоначално уговорения между страните срок на действието му) (л.
3-4 и 56-57). Вярно е също така, че във всеки от тези договори за
мобилни услуги е уговорено, в относимата им за случая част, че в случай на
предсрочното им прекратяване по вина на потребителя, същият дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните за съответния план месечни абонаментни такси
за всеки номер до края на уговорения в тях срок на действието им, но не повече
от трикратния им размер, плюс част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и такава
част от разликата между стандартната цена на устройството и заплатената при
предоставянето му по договора, каквато съответства на оставащият му срок (л.
11, 17, 22 и 26).
Но също
така е вярно, че и едностранното прекратяване (включително и
автоматично) на действието на тези договори, поради виновното им
неизпълнение от ответницата, преди изтичане на срока им на действие,
представлява разваляне на същите договори. С оглед характера на уговорените в тях
насрещни престации - за продължително изпълнение на ищеца (по предоставяне на
мобилни услуги по същите) и за периодично изпълнение на ответницата (за
ежемесечно плащане на абонаменти такси и предоставени мобилни услуги), това
разваляне има действие само занапред
(чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Според ВКС е допустимо уговарянето на неустойка за
вредите от развалянето им, но само в рамките на присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Иначе клаузата за неустойка е нищожна,
поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като
преценката се извършва към момента на сключване на съответния договор, а не с
оглед конкретното му неизпълнение и/или претендирана/начислена неустойка (т. 3
от ТР 1-2010-ОСТК). А уговорката за неустойка при предсрочно разваляне по вина
на абоната на договор за мобилни услуги, от мобилния оператор, в размер на
всички или на някои неплатени по договора месечни абонаментни такси, до края на
срока му на действие или за няколко месеца след развалянето му, плюс част от
ползвани отстъпки от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на
договора, и такава част от разликата между стандартната цена на устройството и
заплатената при предоставянето му по договора, каквато съответства на
оставащият му срок, излиза извън посочените функции на неустойката. Защото
мобилният оператор по вече разваленият договор получава имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил и ако договорът не беше
развален, без обаче да предоставя мобилни услуги, което води до неоснователното
му обогатяване и нарушава принципа за справедливост. Аргумент за това е и
разпоредбата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, според която обезщетението няма
компенсаторен характер (в този смисъл и Р 219-2016-I т.о., Р 110-2016-I т.о., Р
193-2016-I т.о.). Или казано иначе. Според същия чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, при
разваляне на договора, кредиторът има право на обезщетение (уговорено/неустойка
или по общия ред – б.р.) само за вредите от неизпълнението на договора, а не и за развалянето му (чл.
88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД).
А именно такива неустойки за развалянето на процесните договори за мобилни
услуги са уговорени, начислени и претендират от ответницата. Поради това тези
неустоечни клази в тях са нищожни, поради противоречието им с добрите нрави (чл.
26, ал. 1 и ал. 4 ЗЗД), и то независимо в какъв размер е уговорено в същите
начисляването им (само на три или на всички оставащи до
края на срока им на действие месечни абонаменти, с или без останалите уговорени в тях отстъпки и/или
горепосочени разлики), защото нищожността на тези неустоечни
клаузи не зависи от размера на уговорените, претендирани или начислени въз
основа на тях неустойки, а от самата уговорка за такива неустойки за
развалянето на тези договори (т. 3 от ТР 1-2010-ОСТК). Поради
това, дори и тези договори да се приемат в случая за едностранно и предсрочно прекратени/развалени
от ищеца, поради виновното им неизпълнение от ответницата, то и тогава същата не
му дължи тези претендирани със заявлението и иска неустойки от общо 664.61
лева, начислени й от същия за предсрочното им прекратяване във фактура №
**********/05.09.2018 г. (л. 33), защото са нищожни, поради противоречието им с
добрите нрави, самите неустоечни клаузи, в които е уговорено плащането им, въз
основа на които те са й начислени в същата фактура и се претендира тяхното
съществуване с иска по делото, който на това основание се явява неоснователен в
тази му част и следва да се отхвърли в същата (чл. 422, ал. 1 ГПК).
Вярно е от друга страна,
че с исковата си молба и посочената молба – становище на пълномощника му, ищецът
поддържа още, че обявил, на основание чл. 12, ал. 2 от общите условия на процесните
договори за лизинг, оставащите до края на срока им на действие лизингови вноски,
в общ размер от 161.67 лева, за предсрочно изискуеми, поради забава в плащането
от ответницата на месечните абонаменти вноски и ползвани мобилни услуги по договорите
за мобилни услуги и посочените процесни две фактури №№ **********/05.06.2018 г.
и №**********/05.07.2018 г. Вярно е, че по делото се установи с оглед
изложеното, че по същите ответницата дължи на ищеца общо 404.66 лева, от които претендира
с иска общо 341.43 лева, които не му е платила до приключване на съдебното
дирене. Вярно е също така, че в процесната фактура № **********/05.09.2018 г. ищецът
й е начислил за плащане и сумата от 161.67 лева за „вноска за лизинг“, която следва
да се приеме, че е претендираната от ищеца процесна сума от 161.67 лева за оставащите
до края на срока на действие на процесните договори за лизинг, месечни вноски (л.
33). Вярно е също така, че в чл. 12, ал. 2, пр. 2 от общите
условия на същите договори за лизинг, въз основа на която клауза ищецът в
случая претендира, че е възникнало и съществува негово вземане за тези
предсрочно изискуеми лизингови вноски от 161.67 лева, е уговорено, че месечните
вноски и другите дължими възнаграждения по договора за лизинг стават предсрочно
изискуеми и в случай на забава на дължими съгласно договорите за мобилни услуги
плащания (л. 14 и 18). Но също така е вярно,
че тази клауза на чл. 12, ал. 2, пр. 2 от ОУ на процесните договори за лизинг е
неравноправна, а за наличието на такива клаузи в договор, сключен с потребител,
съдът следи служебно (чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК).
Според
чл. 143 ЗЗП (в приложимата му с оглед датата на сключването на договорите
за лизинг редакция, преди изм. ДВ, бр. 100/2019 г.), неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
изброените след това в текстовете на чл. 143
ЗЗП възможни проявни форми на неравноправни клаузи, по аргумент от т. 19 на чл.
143 ЗЗП (ред. преди посоченото изм. ДВ, бр.
100/2019 г.), е примерно, а не изчерпателно (Р 109-2019-II
т.о.).
В случая
клаузата на чл. 12, ал. 2, пр. 2 от общите условия на договорите за лизинг,
урежда условията за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на
лизинговите вноски, както и произтичащите от това последици за потребителя – ответник
(л. 14 и 18). Според същата клауза,
месечните вноски и другите дължими възнаграждения стават предсрочно изискуеми и
в случай на забава в плащане на дължими съгласно договорите за мобилни услуги
плащания от лизингополучателя. Именно на тази тази клауза ищецът в случая
претендира предсрочно изискуемите лизингови вноски, видно от исковата му молба и
молбата – становище на пълноощника му (л. 3 и 57).
ВКС обаче
приема в задължителната си практика, че идеята за неизпълнение, което е
съществено от гледна точка на интереса на кредитора, е заложена и в чл. 71 ЗЗД,
уреждащ правото му да иска изпълнение на срочно задължение преди срока (Р 109-2019-II
т.о.). Като се има предвид това, клаузата на чл. 12, ал. 2, пр.
2 от общите условия на процесните договори за лизинг не би била неравноправна
само ако съдържаше достатъчно ясни критерии за тежестта на договорното
неизпълнение, при проявлението на което настъпва предсрочна изискуемост на
лизинговите вноски, а случаят не е такъв. При него е несъстоятелно да се приеме,
че във формулировката й – „месечните лизингови вноски и дължимите
възнаграждения стават предсрочно изискуеми и в случай на забава в плащането на
дължими съгласно договорите за мобилни услуги плащания", е заложен
"ясно и недвусмислено обективен и безспорен критерий" за предсрочна
изискуемост на тези вноски. Не само защото същата клауза очевидно не съдържа
указание дали просрочието следва да обхваща едно или няколко дължими „плащания“,
по една или различни фактури, по договорите за мобилни услуги, или само по част
от тях, нито какво трябва да е естеството на тези плащания – месечни абонаментни такси и/или мобилни
услуги. Нещо повече. Същата клауза обуславя предсрочна изискуемост на лизингови
вноски за неизпълнение не на договора за лизинг, а на друг договор/и за мобилни
услуги, сключен/и от лизингополучателя. Освен това формулировката й не държи
сметка и за продължителността на сроковете на договорите за лизинг (в
случая от двадесет и три месеца по всеки от тях), нито за размера на
поетите от ответницата по тях дългове - да плати 23 месечни лизингови вноски в
общ размер от 105.57 лева по договора от 13.12.2017 г. и от 119.37 лева по
договора от 13.01.2018 г. (л.
13 и 18). А тези обстоятелства несъмнено имат значение за
преценката дали неизпълнението/неплащането на задължения по сключените от нея в
случая други договори за мобилни услуги, дори и в незначителен размер, е
съществено за интереса на ищеца - кредитор, за да може той добросъвестно да я лиши
от преимуществото на срока и обяви за предсрочно изискуеми на основание същата
клауза оставащите до края на срока на договорите за лизинг месечни лизингови
вноски с ненастъпил падеж. Липсата на ясни критерии в съдържанието на същите
клаузи препятства възможността и при възникналият в случая съдебен спор между
страните, съдът да прецени дали е осъществено предвиденото в тях основание, и
то за автоматична предсрочна изискуемост на същите вноски. Поради тази неяснота
за тежестта на неизпълнението, и то по друг/и договор/и за мобилни услуги,
обуславящо тази автоматичната предсрочна изискуемост на лизинговите вноски с
ненастъпил падеж по процесните договори за лизинг, клаузата на чл. 12, ал. 2 от
общите им условия поставя ответницата – длъжник в значително по-неблагоприятно
положение спрямо ищеца - кредитор, който може да се позове на нея винаги,
когато тя забави, което и да е плащане, по който и да е договор за мобилни
услуги, дори забавата да е частична или да касае само акцесорни и/или
незначителни с оглед интереса на кредитора задължения по същите договори. Същевременно
тази клаузата е в разрез и с принципа за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение, от който произтича изискването за кредитора и да
уведоми длъжника за предсрочната изискуемост (аргумент и от чл. 71 ЗЗД). А предвиденото в чл. 12, ал. 2 от общите условия на
договорите за лизинг автоматично настъпване на тази изискуемост, дори и в
случай на незначителна забава на дължими, и по един договор за мобилни услуги,
плащания, без необходимост от уведомяване на ответницата – длъжник за това, нарушава
изискването за равновесие в отношенията длъжник – кредитор, и я поставя в
значително по-неблагоприятно положение, включително като се имат предвид
неблагоприятните за нея последици от предсрочната изискуемост на лизинговите
вноски с ненастъпил падеж. По такива съображения ВКС приема, че такива клаузи в
договорите за потребителски кредит са неравноправни (така и Р 109-2019-II
т.о.). Това разрешение следва да намери аналогично приложение и
в случая, доколкото и ответницата има качеството на потребител по смисъла на
§13, т. 1 от ДР на ЗЗП по сключените с ищеца при общи условия процесни договори
за лизинг. Ето защо съдът намери, че клаузата на чл. 12, ал. 2, пр. 2 от общите
им условия, въз основа на която в случая ищецът по същество претендира с
исковата си молба възникването и съществуването на процесното вземане за 161.67
лева предсрочно изискуеми лизингови вноски по същите договори, е неравноправна
по смисъла на чл. 143 ЗПП (в този смисъл Р 109-2019-II
т.о.). А тъй като не е уговорена индивидуално, а в чл. 12, ал. 2
от общите условия на тези договори за лизинг, тя е и нищожна на основание чл.
146, ал. 1 ЗЗП (чл. 146, ал. 2 ЗЗП). А
след като е така и клаузата на чл. 12, ал. 2 от общите условия на договорите за
лизинг, въз основа на която единствено ищецът в случая претендира със
заявлението и исковата си молба възникването и съществуването на негово вземане
за 161.67 лева предсрочно изискуеми лизингови вноски по процесните договори за
лизинг, е неравноправна и нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП (чл.
146, ал. 2 ЗЗП), за ищецът не е възникнало въз основа на нея. Поради това несъществува
към датата на приключване на съдебното дирене, вземане за същите предсрочно
изискуеми вноски (чл. 422, ал. 1 ГПК). Ето защо искът му за съществуване и на
това вземане, както и за неустоечното такова, следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен в тази му част, заедно с акцесорната му претенция за признаване
съществуването и на законна лихва върху същия, без преди това да бъде обсъждан
и по отношение на неговия размер, защото това се явява безпредметно.
Неоснователни
са доводите за противното в молбата – становище на пълномощника на ищеца, че
тъй като към датата на приключване на съдебното дирене били изтекли сроковете
на договорите за лизинг, били настъпили и падежите за плащане на тези
предсрочно изискуеми лизингови вноски, поради което искът му за тяхното
съществуване, следвало по аналогия с ТР 8/2017 г. на ВКС да бъдел уважен за
тези от тях с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението му в
заповедното производство на 18.09.2019 г. (л. 58).
В договорите за лизинг обаче, не е уговорен падеж/срок за плащането на
лизинговите вноски (л. 14 и 18). Тъкмо напротив.
Уговорено е в чл. 3, ал. 2 от договорите, същите вноски да се фактурират от
ищеца и заплащат от ответницата съгласно сроковете за плащане на мобилните
услуги по договорите за предоставянето им и общите им условия. А в последните е
уговорено заплащането им в издадена от ищеца фактура, в срока указан в същата,
но не по-късно от 18 дни след издаването й, независимо от получаването й (чл.чл.
23 и 26-27 ОУ на ищеца, публикувани на страницата му в интернет). А по делото
няма данни ищецът да е издавал на ответницата ежемесечни фактури за плащане на
която и да било от тези претендирани от него с иска му, като предсрочно
изискуеми, лизингови вноски от общо 161.67 лева, до подаване на заявлението му
в съда на 18.09.2019 г. Тъкмо напротив. Издал й е на 05.09.2018 г. само
процесната фактура № **********/05.09.2018 г., с която обаче й е начислил за
плащане тези вноски, като предсрочно изискуеми, без да е настъпил към момента
на издаването й падежа за плащането им, именно защото са й начислени предсрочно
на основание чл. 12, ал. 2 от ОУ на договорите за лизинг, преди настъпването му.
Поради това искът му по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на тези вноски от
общо 161.67 лева, не може да бъде уважен за тези от тях с настъпил падеж към
момента на подаване на заявлението му в съда на 18.09.2019 г., защото по делото
няма данни да е настъпил към този момент падежа за плащане на никоя от тях с
оглед изложеното. Други релевантни доказателства, които да навеждат на изводи,
различни от посочените, съдът намери, че няма представени по делото.
При този изход на делото,
сторените от ищеца разноски за същото, в общ размер от 399.07 лева (от
които 25 лева внесена д.т. за производството и 374.07 лева платено адвокатско възнаграждение), следва
да се възложат в тежест на ответницата съразмерно с уважената част от иска или
сумата от 116.69 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК). При този изход на делото, в тежест на ответницата,
съразмерно с уважената част от иска, следва да се възложат и сторените от ищеца
разноски в заповедното производство в общ размер от 385 лева (от които 25 лева
внесена д.т. за същото производство и 360 лева платено адвокатско възнаграждение),
или сумата от 112.57 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК и т. 12 от ТР 4-2014-ОСГТК). При
този изход на делото и ответницата има право да иска да й се присъдят сторените
разноски в настоящото и в заповедното производства, съразмерно с отхвърлената
част от иска по настоящото дело, но в същото няма данни тя да е сторила
разноски в тези производства, нито е налице нейно искане за присъждането им, поради
което такива не й се присъждат (чл. 78, ал. 3 ГПК
и т. 12 ТР 4-2014-ОСГТК).
Воден от горните мотиви,
Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.А.Н., с ЕГН **********, с адрес ***, че дължи
на Т., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, сумата от общо 341.43 лева
за главница от неплатени абонаментни такси, ползвани услуги и лизингови вноски по
договор за мобилни услуги № *********/13.12.2017 г. и допълнително споразумение
от 13.03.2018 г. към него, договор за лизинг от 13.12.2017 г., договор за
мобилни услуги № *********/13.01.2018 г., договор за лизинг от 13.01.2018 г., и
договор за мобилни услуги № *********/26.04.2018 г., и фактури №№ **********/05.06.2018
г., и № **********/05.07.2018 г., и законна лихва върху тази главница от 18.09.2019
г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед № 2525/20.09.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.дело № 4758 по
описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
този предявен от Т. с п.а., против Е.Н.А. с п.с., иск по
чл. 422, ал. 1 ГПК, В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, над сумата от 341.43 лева до
претендираните 1167.71 лева за главница от неплатени предсрочно изискуеми
лизингови вноски по т. 12, ал. 2 от общите условия на същите договори за лизинг,
и неустойки за предсрочно прекратяване на същите договори за мобилни услуги по
фактура № **********/05.09.2018 г., и законна лихва върху тази отхвърлена част от
главницата от 18.09.2019 г. до изплащането й.
ОСЪЖДА Е.Н.А. с п.с.,
да заплати на Т. с п.а., сумата от 116.69 лева за разноски по настоящото дело и
сумата от 112.57 лева за разноски по заповедното ч.гр.дело № 4758 по описа за
2019 г. на Старозагорския районен съд.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: