РЕШЕНИЕ
№ 3253
гр. Варна, 13.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20233110115683 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от В. Д. С. срещу „***“ ЕАД
осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 382,43
лв. (след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в о.с.з., проведено
на 05.09.2024 г.), представляваща застрахователно обезщетение по договор за
имуществено застраховане от 26.09.2022 г. за Застраховка „К.+“, клауза „П. К.“, за
вреди от настъпило застрахователно събитие на 12.09.2023 г. в гр. В., ул. „П. к.“, на лек
автомобил „Ф.П.“, с peг. № ***, представляващо покрит застрахователен риск по
застрахователна полица № ***/14.09.2022 г., за което е заведена щета № ***, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 01.12.2023 г., до окончателното й
заплащане.
Ищецът твърди, че е собственик на процесния автомобил „Ф.П.“, с peг. № ***,
застрахован при ответника със застрахователен договор К.“, клауза „П.“ №
***/14.09.2022 г., със срок действие от 18.09.2022 г. до 17.09.2023 г., като
застрахователната премия от 628,85 лв. е заплатена еднократно при сключване на
застраховката. Излага се, че на 12.09.2023 г. гр. В., ул. „П. к.“, управлявайки
автомобила си при маневра на заден ход ищецът увредил бронята в колче. Поддържа
се, че на застрахователят бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие, като
същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил опис-
заключение по щета № ***. В описа като увредени детайли били описани: задна броня.
Като обезщетение за претърпените вреди получил сумата в размер на 143,78 лв., което
според ищеца не покривало щетите. Извършил проучване в няколко сервиза за това
каква ще е необходимата сума за ремонт на увреденото МПС, като било констатирано,
че за това ще са необходими 500 лв., от които следва да се приспадне заплатената до
момента сума от 143,78 лв., поради което счита, че дължимото му застрахователно
обезщетение възлиза на 356,22 лв. При тези съображения моли за уважаване на
предявения иск и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника „***“ ЕАД, в който се изразява становище за недопустимост и
1
неоснователност на предявения иск. Сочи се, че от изложеното в исковата молба и
приложените към нея доказателства не може да се направи обоснован извод, че
ищецът е собственик на процесния автомобил. Не се оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение между страните към датата на настъпване на
инцидента, както и предявяването по доброволен ред на претенция от страна на ищеца
на 15.09.2023 г., по повод която е била образувана щета под посочения номер.
Поддържа се, че въз основа на посочения застрахователен договор, предявената от
ищеца извънсъдебна претенция и избрания начин на обезщетяване – „по експертна
оценка“ според действащата Методика на застрахователя за определяне на размера на
застрахователното обезщетение, съгласно т. 12.1.3 от ОУ, ответникът е изплатил по
представена от ищеца банкова сметка сума в размер на 143,78 лв., с което дружеството
е изпълнило коректно и изцяло задължението си по застрахователния договор, поради
което не дължи други суми. Счита, че претендираната в исковата молба сума е в
завишен размер и не съответства на действителните стойности на авточастите в
страната и цената на труда по средни пазарни цени в доверените дружества. В този
смисъл моли за отхвърляне на предявения иск и акцесорната претенция за законна
лихва за забава и претендира присъждане на сторените съдебни разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
както и заключението по назначената съдебна автотехническа експертиза, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното:
Между страните е обявено за безспорно с Определение № 5801/21.05.2024 г., в
което е обективиран проект на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на
05.09.2024 г., че между страните е сключен договор за имуществено застраховане от
14.09.2022 г. за Застраховка „К.+“, клауза „П. К.“ за лек автомобил „Ф.П.“, с peг. №
***, по застрахователна полица № ***/14.09.2022 г., със срок действие от 18.09.2022 г.
до 17.09.2023 г., че ищецът е предявил претенция към застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение за настъпили вреди вследствие на процесното ПТП на
12.09.2023 г., при което в гр. В., ул. „П. к.“, управлявайки автомобила си при маневра
на заден ход ищецът е увредил задната му броня, за което е образувана щета № ***,
както и че му е изплатено от ответника застрахователно обезщетение в размер на
143,78 лв.
Тези правнорелевантни обстоятелства се установяват и от събраните по делото
писмени доказателства – Застрахователна полица № ***/14.09.2022 г., Общите
условия, приложими към застрахователна полица № ***, сключена на 14.09.2022 г. и
Опис - заключение на щета *** от 06.02.2023 г. Обстоятелството, че ищецът е
собственик на процесното МПС се доказва от представеното по делото Свидетелство
за регистрация Част І № ********* от 03.09.2020 г.
Според заключението на допусната и неоспорена от страните САТЕ общата
стойност за възстановяване на автомобила, съгласно опис на застрахователя и
въвеждането му в експлоатация по среди пазарни цени за труд и части, възлиза на
562,21 лв. Съдът възприема изцяло направения от вещото лице доказателствен
(фактически) извод досежно разходите за ремонт на увредения автомобил, тъй като
експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е изследвало
П. представените по делото доказателства, направило е задълбочено пазарно
проучване и е отговорило изцяло на поставената задача, предмет на допуснатата САТЕ.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по
делото доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема
следното от правна страна:
Правната норма, регламентирана в чл. 405, ал. 1 КЗ, предвижда възможността да
бъде ангажирана отговорността на застрахователя по имуществено застраховане при
наличие на вреди за застрахования, настъпили в резултат на покрито застрахователно
събитие (риск) и действително застрахователно правоотношение към момента на
2
увреждането между пострадалия и ответника, възникнало от договор за имуществено
застраховане на увредената вещ. В тежест на ищеца, съобразно правилото на чл. 154,
ал. 1 ГПК, е да установи при условията на П. и главно доказване тези материални
предпоставки и размера на вредата, а ответникът следва да докаже, че е заплатил
дължимото застрахователно обезщетение в срок, съотвeтно противопоставените
правонамаляващи възражения.
В разпоредбата на чл. 498, ал. 1–3 КЗ е предвидено, че увреденото лице, което
желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Увреденото
лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят
не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. От
буквалния текст на нормата се изяснява, че в случая законодателят е уредил една
допълнителна задължителна абсолютна процесуална предпоставка за надлежното
упражняване на правото на иск в процесуален смисъл, за която съдът следи служебно.
Следователно, преди ищецът да предяви иска си пред съда, той трябва да е преминал
през описаната в чл. 498 КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред
застрахователя, която по правната си същност съдържа белезите на едно
рекламационно производство. В настоящия случай ищецът е отправил писмена
застрахователна претенция към ответното застрахователно дружество, по която му е
изплатена сумата от 143,78 лв. за застрахователно обезщетение, но ищецът не е
съгласен с неговия размер.
Изяснено е по делото, че през релевантния период между страните е
съществувало действително застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка „К.+“, клауза „П. К.“ по застрахователна полица № ***/14.09.2022 г., със
срок действие от 18.09.2022 г. до 17.09.2023 г., за притежавания от ищеца лек
автомобил „Ф.П.“, с peг. № ***. Не е спорно между страните, а и от ангажираните по
делото писмени доказателства, както и от заключението на САТЕ, по несъмнен начин
се установява настъпването на процесното застрахователно събитие от 12.09.2023 г.,
както и причинените повреди на застрахованото МПС.
Спорният въпрос се свежда до размера на дължимото от застрахователя
застрахователно обезщетение. Ответникът, позовавайки се на т. 12.1. от ОУ, счита, че
размерът на застрахователното обезщетение следва да бъде определен по експертна
оценка, съгласно действаща методика на застрахователя, като поддържа, че нейната
стойност има еквивалент на отремонтиране (възстановяване на щетите) на процесното
МПС преди увредата, като сумата би била равна на тази при издаване на възлагателно
писмо за ремонтни дейности, извършени в доверен сервиз.
Съгласно чл. 405 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие,
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение съобразно нормата на
чл. 386, ал. 2 от КЗ, според която то трябва да бъде равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението не може да
надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество. За действителна се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със същото
качество, съгласно чл. 400 от КЗ, а за възстановителна застрахователна стойност се
смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 от КЗ. При изчисляване размера на
обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният
е инкорпориран в самата застрахователна стойност на автомобила (в този смисъл и
Решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., ІІ т. о., Решение №
79/02.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о., Решение № 6/02.02.2011 г. на ВКС
по т. д. № 293/2010 г., I т. о. и др.). Затова при съдебно предявена претенция за
3
заплащане на застрахователно обезщетение, в хода на която липсват данни за реално
извършен ремонт и доказателства за осъществени разходи, не е предложено
отремонтиране в доверен сервиз, съдът следва да определи застрахователно
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ, като ползва заключението на
вещото лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. на
КФН, вр. Наредба № 49/1610. 2014 г. за задължителното застраховане по застраховки
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в
средствата за обществен превоз.
Съгласно заключението на допуснатата САТЕ, което съдът кредитира като
компетентно и обективно дадено и което не се оспорва от ответната страна, пазарната
стойност на разходите за труд за отстраняване на повредата възлиза на сумата от
562,21 лв., на която се равнява отговорността на застрахователя по договора за
имуществено застраховане. От тази стойност следва да се приспадне доброволно
платеното от застрахователя обезщетение в размер на 143,78 лв., поради което
дължимата от ответника сума е 418,43 лв. С оглед принципа на диспозитивното начало,
искова претенция следва да бъде уважена до пълния предявен размер от 382,43 лв. (арг.
чл. 6, ал. 2 ГПК, предписващ, че предметът на делото и обемът на дължимата защита
се определят от страните).
С оглед гореизложеното предявения иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ се
явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят сторените от него съдебни разноски, съгласно представения списък по
чл. 80 ГПК и приложените доказателства за реалното им извършване, в размер на
сумата от 830 лв., представляваща сбор от заплатени държавна такса, депозит за САТЕ
и за адвокатско възнаграждение. Съдът намира своевременно наведеното от ответника
възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на уговореното и заплатено
адвокатско възнаграждение на ищеца в размер на 480 лв. за неоснователно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото и доколкото същият е към
минималния такъв, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. § 2а от ДР от Наредба № 1/9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който възлиза на 987,14 лв.
с вкл. ДДС. Макар съдът да не е длъжен да се съобразява със същата, предвид
постановеното от СЕС решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, с оглед липсата на
друг нормативен акт, съдът счита, че следва използва Наредба № 1/2004 г. за
своеобразен ориентир при остойностяване на възнаграждението на адвокатските
услуги, отчитайки действителната фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
„В.“ № ** Б, да заплати на В. Д. С., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „З.“ № *,
сумата от 382,43 лв. (триста осемдесет и два лева и четиридесет и три стотинки),
представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществено
застраховане от 26.09.2022 г. за Застраховка „К.+“, клауза „П. К.“, за вреди от
настъпило застрахователно събитие на 12.09.2023 г. в гр. В., ул. „П. к.“, на лек
автомобил „Ф.П.“, с peг. № ***, представляващо покрит застрахователен риск по
застрахователна полица № ***/14.09.2022 г., за което е заведена щета № ***, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 01.12.2023 г., до окончателното й
заплащане.
4
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
„В.“ № ** Б, да заплати на В. Д. С., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „З.“ № *,
сумата от 830 лв. (осемстотин и тридесет лева), представляваща сторени съдебни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Присъдените с Решението суми в полза на В. Д. С., ЕГН **********, могат да
бъдат изплатени по следната банкова сметка: IBAN: ***, с титуляр Й. К. А..
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5