№ 14001
гр. София, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20231110142604 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 224, ал.
1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Кредит респект“ ООД да заплати на П. А. В. сумата
от 8749.31 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от
общо 42 дни за 2018г., за 2019г. и за 2020г., следващо се на ищеца при прекратяването на
01.08.2020г. на съществувалото между страните трудово правоотношение, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 31.07.2023г. до окончателно изплащане на
задължението, както и сумата от 2744.81 лева, представляваща обезщетение за забава,
дължимо за периода от 02.08.2020г. до 31.07.2023г. върху обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск.
Ищецът твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение в периода от
12.12.2017г. до 01.08.2020г., като при прекратяване на трудовото правоотношение
работодателят не му изплатил следващото му се обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за общо 42 дни- 2 дни за 2018г., 20 дни за 2019г. и 20 дни за 2020г., поради
което претендира присъждане на обезщетението в настоящото производство, както и
законна лихва, обезщетение за забава и разноски.
В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът признава, че дължи
на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2 дни за 2018г., 12 дни за
2019г. и 20 дни за 2020г., като твърди, че през 2019г. служителят ползвал общо 8 дни от
полагащия му се платен годишен отпуск от 20 дни, като преди това подал писмена молба до
работодателя, а последният разрешил ползването на отпуска. По изложените съображения
оспорва иска по размер. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази наведените от страните конкретни доводи, събраните по делото
относими доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване на разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ ищецът следва да установи
прекратяването на съществувалото между страните трудово правоотношение, размера на
следващия му се платен годишен отпуск, както и размера на последното получено за пълен
отработен месец преди уволнението брутно трудово възнаграждение.
1
Между страните не е спорно, поради което с доклада по делото на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и поради това ненуждаещо се
от доказване е отделено правнорелевантното обстоятелство, че съществувалото между
страните въз основа на трудов договор от 12.12.2017г. трудово правоотношение е
прекратено, считано от 01.08.2020г.
Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че възникването,
съществуването, съдържанието и прекратяването на трудовото правоотношение между
ищеца П. А. В. като служител и ответника „Кредит респект“ ООД като работодател се
установяват от надлежно приобщените като писмени доказателства и неоспорени от
страните трудов договор № 6/12.12.2017г. и трудова книжка- продължение, № 21 на П. А. В..
Така, съгласно чл. 7 от сключения между страните трудов договор № 6/12.12.2017г.
продължителността на следващия се на ищеца платен годишен отпуск по процесното
трудово правоотношение е 20 дни, а съгласно изричното отбелязване в писменото
съглашение страните по него са постигнали съгласие изпълнението на трудовите функции от
служителя да започне на 12.01.2018г., когато е уговорено същият да постъпи на работа.
Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 4 от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал.
1 от КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж в
предприятието към деня на прекратяването на трудовото правоотношение.
Съгласно неоспорените изводи в заключението на допълнителната съдебно-
счетоводна експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за
компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на
възложените задачи, общият брой дни платен годишен отпуск, полагащ се на ищеца за
исковия период- 2018- 2020г., при съобразяване на периода на съществуване на
правоотношението през 2018г. и през 2020г., както и на уговорения между страните платен
годишен отпуск от 20 дни, е 50 дни, както следва: 19 дни за 2018г., 20 дни за 2019г. и 11 дни
за 2020г., като в проведеното на 30.04.2025г. открито съдебно заседание експертът е изяснил,
че е определил броя дни следващ се на служителя платен годишен отпуск за 2018г. и за
2020г., пропорционално на времето, което се зачита за трудов стаж при конкретния
работодател, което разрешение е изцяло в съответствие с цитираната норма на чл. 42, ал. 4
от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.
Същевременно, както бе изяснено, единственият спорен между страните въпрос касае
ползвания от служителя платен годишен отпуск за 2019г., доколкото ищецът поддържа, че не
е ползвал каквато и да е част от полагаемите му се 20 дни, а ответникът- че П. В. е ползвал
общо 8 дни.
За установяване на твърденията си в последния смисъл ответникът, комуто с доклада
по делото съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в българския
граждански процес- нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, е вменено процесуалното задължение да
докаже, че служителят е ползвал 8 дни платен годишен отпуск за 2019г., е представил молби
от П. В. до „Кредит респект“ ООД съответно от 31.07.2019г. и от 10.09.2019г. за ползване на
5, респ. на 3 дни платен годишен отпуск, както и заповеди, издадени от управителя на
дружеството, с които на ищеца е разрешено ползването на така поискания платен годишен
отпуск.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая, с оглед приетите като писмени
доказателства молби за ползване на платен годишен отпуск за 2019г. и заповеди на
работодателя за разрешаването му, чиято доказателствена стойност като частни документи,
съдържащи изявление за воля на страните по правоотношението, не е оспорена от името на
ищеца, с оглед разясненията на вещото лице в проведеното на 30.04.2025г. открито съдебно
заседание, че данните за ползван платен годишен отпуск за 2019г., съдържащи се в
издаваните на ищеца фишове за работна заплата, са идентични с данните в двете издадени
2
заповеди (следователно, че на ищеца е начислявано възнаграждение по реда на чл. 177, ал. 1
КТ), и съобразно императивната разпоредба на чл. 173, ал. 1 КТ, съгласно която платеният
годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от
работодателя, следва да се приеме, че в правната сфера на служителя е възникнало правото
да не полага труд в полза на работодателя за дните, за които е поискал това и му е било
разрешено, респ. че същият се е намирал в разрешен платен годишен отпуск през посочените
в заповедите периоди- от 05.08 до 09.08.2019г. и от 10.09 до 12.09.2019г.
Независимо от това, за пълнота и прецизност, следва да се изясни, че в случая не се
установява, въпреки указанията към ищеца в този смисъл, съдържащи се в допълнения в
първото по делото открито съдебно заседание доклад, през периода, за който ответникът
твърди и ангажира надлежни доказателства служителят да е ползвал платен годишен отпуск,
същият да се е явявал на работа и да е престирал реално работната си сила в полза на
работодателя. Това е така, вкл. и след изслушване на заключението на допълнителната
съдебно- счетоводна експертиза, чието извършване е допуснато по формулираните от името
на ищеца в първото по делото заседание задачи. Така, вещото лице изяснява, че единствено
когато едно лице ползва отпуск поради временна неработоспособност, в информацията,
която се подава в НАП, респ. в НОИ, отработените дни са по- малко от нормативно
определения брой работни дни за съответния месец, докато в случаите, в които лицето е
ползвало платен годишен отпуск през определен месец, в НОИ като „отработени“ се
отразяват пълният нормативно определен брой работни дни. Последното следва от
указанията за попълване на декларация- образец 1, представляваща приложение № 1 към чл.
2, ал. 1 от Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда
за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица, в т. 16.1 от които е посочено, че отработените
дни и другите дни с осигурителни вноски, в т. ч. дните на ползван платен годишен отпуск, се
отразяват като общ брой в подаваната от осигурителя декларация.
Ето защо, доколкото доказателствената стойност на представените молби и заповеди за
ползване на платен годишен отпуск от ищеца за 2019г. не е разколебана от останалата
доказателствена съвкупност, настоящият съдебен състав намира за доказано
правнорелевантното обстоятелство, че за 2019г. служителят се е намирал в платен годишен
отпуск през общо осем дни.
Същевременно, макар по делото да не са представени писмени актове на работодателя,
с които е разрешавал ползването на платен годишен отпуск за 2018г., доколкото между
страните съобразно изричните им твърдения в исковата молба и в отговора на исковата
молба не съществува спор относно броя дни неизползван платен годишен отпуск за 2018г. от
2 дни, следва да се приеме, че същите не спорят, че останалите дни платен годишен отпуск за
2018г.- разликата над неизползваните 2 дни до полагаемите се 19 дни съобразно
заключението на допълнителната съдебно- счетоводна експертиза, са действително
ползвани.
Така, като от общия брой дни платен годишен отпуск, следващ се на служителя за
исковия период- 2018г.- 2020г., от 50 дни бъде изваден броят дни ползван платен годишен
отпуск- 17 дни за 2018г. и 8 дни за 2019г., броят дни неизползван платен годишен отпуск за
същия период възлиза на 25 дни, обезщетението за които, следващо се на ищеца на
основание нормата на чл. 224, ал. 1 КТ, следва да бъде определено по реда на чл. 177 КТ- на
база среднодневното брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец,
предхождащ прекратяването на трудово правоотношение, през който работникът или
служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Съгласно неоспорените и в тази им част
изводи на вещото лице в заключението на основната съдебно- счетоводната експертиза, по
отношение на чиито вярност и обоснованост, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, за
съда не възниква съмнение, размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение на
3
ищеца за м. юли 2020г. възлиза на сумата от 225.82 лева. Следователно, общият размер на
обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ възлиза на сумата от 5645.50 лева (25 дни по 225.82
лева), до която този иск следва да бъде уважен, доколкото по делото не са ангажирани
доказателства, а не са и изложени твърдения за извършени от работодателя плащания, а за
разликата до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва пълно и главно да
установи съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размера на вредата от неточното в темпорално отношение изпълнение, изразяваща се в
пропуснатата полза от ползване на паричния ресурс и съизмеряваща се със законната лихва
за периода на забавата.
Съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 3 КТ обезщетенията по този раздел, дължими
при прекратяване на трудовото правоотношение, каквото е процесното, се изплащат не по-
късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е
прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок, като след
изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.
В случая с доклада по делото е прието за безспорно, че процесното трудово
правоотношение е прекратено през м. 08.2020г., като извод в този смисъл следва и от
изричните отбелязвания в трудовата книжка на ищеца, поради което и съобразно цитираната
правна норма работодателят е следвало до 30.09.2020г. да изплати в полза на служителя
обезщетение за неизползвания от последния платен годишен отпуск, което не е сторил, с
което е допуснал забава, считано от 01.10.2020г. С оглед на това претенцията с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателна за периода от 01.10.2020г. до края на исковия
период- 31.07.2023г. Определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, с помощта на електронен
калкулатор, размерът на обезщетението за забава върху установеното като дължимо
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за посочения период възлиза на сумата от 1676.98 лева, за
които размер и период искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен, а за
разликите до пълните предявени размер и период следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора пред настоящата инстанция по правило разноски се следват и
на двете страни.
Така, на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 764.48 лева, представляваща част от претендираното и реално
заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство, чийто общ размер от
1200.00 лева, противно на поддържаното от ответника в отговора на исковата молба, не е
прекомерен с оглед естеството на правния спор, материалния интерес по него и реално
положените от адвоката процесуални усилия, поради което и същият се явява справедлив и
обоснован съобразно нормата на чл. 36, ал. 2 ЗА, която част е съответна на уважената част
от претенциите.
В случая в полза на ответника разноски не следва да бъдат присъждани, доколкото не е
заявявана претенция такива да са реално извършени.
По арг. от нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от претенциите
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СРС сумата от 611.43 лева,
представляваща част от дължимата държавна такса за разглеждане на исковете, както и от
заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице, извършило съдебно-
счетоводната експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД „Кредит
респект“ ООД, ЕИК ***, да заплати на П. А. В., ЕГН **********, сумата от 5645.50 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от общо 25 дни за
2018г., 2019г. и 2020г., следващо се на ищеца при прекратяването на 01.08.2020г. на
съществувалото между страните трудово правоотношение, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 31.07.2023г. до окончателно изплащане на задължението, както и
сумата от 1676.98 лева, представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от
01.10.2020г. до 31.07.2023г. върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, а
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 764.48 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ тези искове, както следва:
иска за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск- за разликата над присъдената
сума до пълния предявен размер от 8749.31 лева, а иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД-
за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 2744.81 лева, както и за
периода от 02.08.2020г. до 30.09.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Кредит респект“ ООД, ЕИК ***, да заплати
в полза на СРС сумата от 611.43 лева, представляваща част от дължимата държавна такса за
разглеждане на исковете, както и от заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на
вещото лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5