Р Е Ш Е Н И Е
№ 260766 21.05.2021 година град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд, ХVІ
граждански състав
На
двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвия Петрова
при
секретар Недялка Димитрова
като
разгледа докладваното от съдията Петрова
гражданско дело № 6056 по описа за 2020
година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ”Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град София, район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260,
представлявано от Д.Ш. и М.И.В. -*** против ответника Г.Н.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищеца следните суми по договор за издаване на
кредитна карта VISA CLASSIC от 26.02.2010 година: сумата 464,70 лева
/четиристотин шестдесет и четири лева и седемдесет стотинки/, представляваща
главница, сумата 86,50 лева /осемдесет и шест лева и петдесет стотинки/,
представляваща възнаградителна лихва, сумата 108,22 лева /сто и осем лева и
двадесет и две стотинки/, представляваща мораторна
лихва, начислена за периода от 29.12.2017 година до 18.08.2019 година, сумата
657,97 лева /шестстотин петдесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки/,
представляваща такси, начислени за периода от 29.12.2017 година до 18.08.2019
година, ведно със законната лихва върху главницата от 464,70 лева, считано от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
26.08.2019 година до окончателното й плащане, за които суми е издадена Заповед
№ 3246/02.09.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по ч.гр.д. № 7111/2019г. на БсРС. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски по делото и по ч.гр.д. № 7111/2019г. на БсРС.
Твърди се в
исковата молба, че между страните е бил сключен договор за издаване на кредитна
карта. По силата и при условията на договор за издаване на кредитна карта “Visа Classic” от 26.02.2010г., “Юробанк България” АД /с предишно наименование „Българска
Пощенска банка” АД/, със седалище и адрес на управление: гр. София район
Витоша, ул. “Околовръстен път” № 260, ЕИК ********* е предоставило на Г.Н.И., револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на
500 лева (петстотин лева) по кредитна карта “Visa Classic”, който кредит картодържателят
може да усвоява по начините, уговорени в чл. 4 до чл. 7 от Общите условия на
Банката за издаване и използване на кредитни карти “Visa
Classic”, представляващи неразделна част от процесния договор. Картодържателят
е декларирал, че е запознат с Общите условия за издаване и използване на
кредитни карти “Visa Classic”
и ги приема, като за това е положил подписа си под тях. Ответникът обаче не
изпълнил договорните си задължения относно погасяване на дължимите суми, поради
което банката обявила кредита за предсрочно изискуем, като с нотариална покана,
получена лично от Г.Н.И. на 24.06.2019 година, същият е уведомен за настъпване
на предсрочната изискуемост. Моли се исковете да се уважат.
Исковете
са по чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.430, ал.1 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът
е подал отговор в срока по чл.131 ГПК чрез назначения от съда особен
представител. Оспорва иска по основание и размер. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Счита, че приложение намира кратката тригодишна давност,
изтекла в случая на 19.01.2019г. На следващо място твърди, че договорът е
сключен при наличие на неравноправни клаузи и като такъв е недействителен.
Оспорва разноските за адвокатско възнаграждение поради прекомерност. С тези
мотиви моли за отхвърляне на иска.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
От
доказателствата по делото се установява, че страните са били обвързани от
договор за издаване на кредитна карта “Visа Classic” от 26.02.2010г., по силата на който банката-ищец е
предоставила на ответника револвиращ кредит под
формата на кредитен лимит в размер на 500 лева (петстотин лева) по кредитна
карта “Visa Classic”, който
кредит картодържателят може да усвоява по начините,
уговорени в чл. 4 до чл. 7 от Общите условия на Банката за издаване и
използване на кредитни карти “Visa Classic”, представляващи неразделна част от процесния договор. Картодържателят
е декларирал, че е запознат с Общите условия за издаване и използване на
кредитни карти “Visa Classic”
и ги приема, като за това е положил подписа си под тях.
Ищецът твърди, че е изправна страна по договора, като
е обявил вземанията си за предсрочно изискуеми, предвид бездействието на
длъжника за плащане на 2 поредни минимални месечни вноски по месечни извлечения,
на основание чл. 17.3 от общите условия. Тази си воля ищецът е обективирал в писмен вид, като уведомлението е връчено от
нотариус лично на ответника на 24.06.2019г.
По делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза,
според която съгласно представената на експертизата справка за движение на суми
по кредитна карта № 4790001197475027 с титуляр Г.Н.И., за периода 20.03.2010г.
- 19.01.2016г., ответникът е усвоил суми в общ размер на 964,70 лева чрез
теглене на банкомат и плащане на пос терминал,
описани по дати и размери в констативно - съобразителната част на заключението.
От страна на кредитополучателя са платени суми към банката в общ размер на 2
890,42 лева, описани по дати и размери в констативно - съобразителната част на
заключението. Към датата на подаване на заявлението в съда и към датата на
изготвяне на експертизата, по данните на ищеца, неизплатените суми възлизат на:
главница - 464,70 лева, възнаградителна лихва за периода 11.04.2018г. -
11.03.2019г. - 86,50 лева и такси, застраховки и съдебни разходи за периода
18.01.2016г. - 29.05.2019г. - 759,20 лева. В последната посочена сума 759,20
лева са включени такси в общ размер на 321,28 лева, застрахователни премии –
61,54 лева и обезщетения при надвишаване кредита – 274,38 лева.
При тези данни в настоящото производство се установява
факта на изискуемостта на претендираните от ищеца облигационни вземания по
сключения между тях договор за издаване на кредитна карта. При извършена
служебна проверка на този потребителски договор по реда на чл.7, ал.3 от ГПК
съдът не установява неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Възражението
за неравноправни клаузи не се доказва по делото, като съдът, след прочит на
договора, не откри неравноправно третиране на длъжника. Неоснователно е и възражението
за недействителност на договора, поради нарушаване на разпоредбата на чл. 10,
ал. 1 от ЗПК, тъй като договорът е написан на шрифт по-малък от 12 pt. Процесният договор е
сключен на 26.02.2010 година, т.е. преди измененията на Закона за потребителския
кредит, касаещи размера на шрифта. Съществуването на претендираните изискуеми
парични вземания се установява и от приетото и неоспорено от страните
заключение по извършената съдебна счетоводна експертиза, като неизплатените
суми възлизат на: главница - 464,70 лева, възнаградителна лихва за периода
11.04.2018г. - 11.03.2019г. - 86,50 лева, такси в общ размер на 321,28 лева,
застрахователни премии – 61,54 лева и обезщетения при надвишаване кредита –
274,38 лева.
Установява се, че след 29.12.2017г. длъжникът не е
изпълнявал договорните си задължения да заплаща минимални месечни погасителни
вноски. Поради това съобразно чл.17.3 от Общите условия банката е обявила
кредита за предсрочно изискуем - с нотариална покана, връчено лично на
ответника на 24.06.2019г. При така установените факти съдът приема, че по
делото е установена изискуемостта на претендираните договорни парични
задължения, поради което предявеният иск е основателен за главница в размер на 464,70
лева, възнаградителна лихва за периода 11.04.2018г. - 11.03.2019г. в размер на
86,50 лева, мораторна
лихва за периода от 29.12.2017 година до 18.08.2019 година в размер на 108,22
лева и такси за периода от 29.12.2017г. до 18.08.2019г. в общ размер на 120
лева. Експертизата установява, че начислените такси за периода от 18.01.2016г.
до 04.04.2019г. са в общ размер на 321,28 лева, от
които за процесния период от 29.12.2017г. до
18.08.2019г. са в размер на 120 лева, до който размер искът е основателен. По
отношение на останалата част над размера от 321,28 лева до пълния претендиран размер от 657,97 лева, експертизата е
установила, че тези суми от 61,54 лева и 274,38 лева се дължат на друго
основание, а именно застрахователни премии и обезщетения при надвишаване на кредитния
лимит, каквито претенции в настоящото производство няма заявени. По изложените
съображения искът за такси за периода от 29.12.2017г. до 18.08.2019г. над
размера от 120 лева до пълния претендиран размер от
657,97 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Останалите възраженията на ответника за недължимост на сумите са неоснователни. Що се касае до претендираната тригодишна давност, то следва да се има
предвид, че вноските по кредита не са периодични плащания, за които да важи
кратката давност. Това е само възможност за заплащане на задължението на части.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.1 ЗЗД, давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо. Вземанията по договора за кредит /заем/
се погасяват с изтичане на общия петгодишен давностен
срок по чл. 110 ЗЗД, тъй като същите не представляват периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД, вземането на кредитора е неделимо и
разсрочването на задължението на отделни погасителни вноски е само израз на
волята му да приеме изпълнение на части. Предвид това, в случая, общият
петгодишен давностен срок, който дори да се приеме,
че е започнал да тече преди 29.12.2017г., а именно февруари 2016г. както твърди
ответника, не е изтекъл към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
- 26.08.2019г. При това положение, съдът намира за неоснователно направеното от
ответника възражение за недължимост на процесните суми, поради погасяване на вземането по давност.
На основание чл.86 ал.1 от ГПК вр.
чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
ответникът дължи на ищеца и законната лихва върху главницата от 464,70 лева за
периодите от подаването на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение
на 26.08.2019г. до 12.03.2020г. и от 14.07.2020г. до окончателното изплащане на
това вземане.
Ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца
разноски в заповедното и в настоящото съдебно производство от 729.40 лева,
съразмерно уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на “ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район
Витоша, ул.“Околовръстен път“ № 260, представлявано от П.Н.Д., Д.Б.Ш. и А.В.Я., със съдебен адрес *** – адвокатско
дружество „Ч., П. и И.“, че Г.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на
ищеца следните вземания, основани на договор за издаване на кредитна карта Visa Classic от 26.02.2010 година,
за които е постановена Заповед № 3246/02.09.2019г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по ч.гр.д. № 7111/2019г. на БсРС: сумата 464,70
лева /четиристотин шестдесет и четири лева и седемдесет стотинки/,
представляваща главница, сумата 86,50
лева /осемдесет и шест лева и петдесет стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва, начислена за периода от 11.04.2018 година до 11.03.2019
година, сумата 108,22 лева /сто и
осем лева и двадесет и две стотинки/, представляваща мораторна
лихва, начислена за периода от 29.12.2017 година до 18.08.2019 година, сумата 120 лева /сто и двадесет лева/,
представляваща такси, начислени за периода от 29.12.2017 година до 18.08.2019 година,
ведно със законната лихва върху главницата от 464,70 лева, считано от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 26.08.2019 година
до 12.03.2020г. и от 14.07.2020г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за такси в частта за
разликата над сумата от 120 лева до претендираната от
657,97 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
“ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, район Витоша, ул.“Околовръстен път“ № 260, със съдебен адрес *** –
адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, сумата от 729,40 лева за направените
съдебни разноски по ч.гр.д. № 7111/2019г. на БсРС и
по гр.д. № 6056/2020г. на БсРС.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала: НД