Решение по дело №251/2017 на Районен съд - Момчилград

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

85

Година

10.09.2018

Град

Момчилград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Момчилградски районен

съд

състав

На

12.07.

Година

2018………..

В публично заседание и следния състав:

Председател

Полина Амбарева

Секретар

Хюсние А.ш

като разгледа докладваното от

Съдията Амбарева

гражданско

дело номер

251

по описа за

2017

година.

За да се произнесе взе предвид следното :

 

Предявен е иск от А.Й./А.А М./, с адрес в Р.Турция, Т.А.М. ***, К.Й./К.И.И./, с адрес Р.Турция, Б. Ш./П.А.И./, с адрес Р.Турция, Ф.К./Ф. А. А./, с адрес Р.Турция и Ф.М.М., с адрес Р.Турция,чрез адв.Р. *** против С.А. ***, С.А.М., без регистриран настоящ и постоянен адрес *** и С.С.Х., с постоянен адрес ***,за ревандикация на недвижим имот, с правно основание 108 ЗС.                 

            В исковата си молба ищците твърдят ,че са наследници на А. А. М.,а  ответниците са наследници на А. А. М..От своя страна твърдят,че наследодателите им били наследници на А. М.М.,който бил собственик на земеделски земи в размер на 5 000кв.м. в гр.Джебел.В тази връзка считат,че неправилно с Решение №10А2/21.12.1992год. на ПК Джебел били възстановени 5 000кв.м. незастроена земя на А. А. М.,а земите следвало да бъдат възстановени на наследниците на общият им наследодател А. М.М..От друга  страна сочат,че наследодателя им А. А. М. бил собственик на 2 дка земи,за което свидетелствал НА №92,том І,дело №325/02.11.1965год. на РС-Момчилград,на които те от своя страна били собственици по наследство.Сочат че тези 2 дка земя били част от възстановените 5 000кв.м. земи на наследниците на А. А. М..Ето защо молят съда да постанови решение,с което да признае ищците за собственици на 2 000кв.м. незастроено място,представляващо 2/5 ид.части от възстановените с посоченото решение 5 000кв.м. земя,попадаща в поземлен имот №43,кв.25 по плана на гр.Джебел от 1962год.,допълнен в действащият ПУП на гр.Джебел като поземлен имот №885,кв.54,от които 3475кв.м. попадат в УПИ ІІ,кв.54 и 1525кв.м. попадат в УПИ І,кв.54 като ответниците бъдат осъдени да им отстъпят собствеността и предадат владениет на тази земя.В допълнителна молба вх.№1349/14.07.2017год. уточняват,претенцията им да се счита за заведена за 2/5 идеални части от недвижим имот, възстановен на ответниците с площ от 5 000кв.м.,попадащи в УПИ ІІ кв.54 и УПИ І,кв.54.,които да  им бъдат ревандикирани. Претендират деловодни разноски.В с.з. ищците,редовно призовани ,не се явяват,представляват се от адв.Р.,който поддържа претенцията,както е предявена.Подробни съображения излага в писмена защита.

В писмения си отговор ответника С.А.М. счита, че предявения ревандикационен иск е недопустим, а разгледан по същество е неоснователен.Оспорва фактическите твърдения на ищцовата страна,като твърди,че възстановените на наследниците на А. А. М. земеделски земи са собственост на ответниците,по силата на решение на ОСЗ,което има конститутивно действие.Счита,че не е нА.це и идентичност между никаква част от имота на ответниците,с имота ,предмет на представения от ищците нотариален акт за собственост на 2 дка.От своя страна наследодателят на ответниците А. А. М. също притежавал  в съседство 2 дка земя,на основание НА №94,том.1,дело №327/02.11.1965год.  Не е нА.це претендираното от ищците основание за собственост, респ. и за уважаване на предявения от тях иск. Направено е и възражение за изтекла в полза на ответницата С.М. придобивна давност върху спорния имот,тъй като ответниците владели спорните 2 дка на самостоятелно правно основание – като собственици и на основание на решението на ОЗСГ-Джебел,което владение е продължило 10 години и е осъществявано необезпокоявано,непрекъсното и явно.В с.з. се представлява от процесуален представител,който счита,че не са нА.це предпоставките за уважаване на претенцията на ищците,с правно основание чл.108 от ЗС,тъй като от една страна те не са доказА.,че са собственици на претендираните идеални части,а от друга страна,тъй като предмет на иска са земеделски земи,не са се легитимирА. в процеса с позитивно решение за възстановяването им ,в полза на наследодателя си.Сочи също,че ответниците се легитимират като собственици и владеят своя имот на правно основание.Моли съда да отхвърли претенцията изцяло като неоснователна и недоказана.Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.

В писмения отговор назначеният на ответниците С.А.М.-призован ,чрез ДВ,при условията на чл.48 от ГПК и С.С.Х.,призован при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, особен представител, адв. Р.К. също счита предявеният иск за неоснователен и недоказан,тъй като ищците не се легитимирА. като собственици на процесния имот,напротив,такива били ответниците ,предвид НА за собственост на недвижим имот придобит по давност и наследство.В с.з. особения представител на ответниците също счита,че претенцията на ищците за собственост не е доказана и като неоснователна следва да бъде отвърлена.

    Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно Удостоверение за наследници ,издадено от Община Джебел,ищците : А.Й./А.А М./,Т.А.М., К.Й./К.И.И./, Б. Ш./П.А.И./, Ф.К./Ф. А. А./, с адрес Р.Турция и Ф.М.М. са наследници на А. А. М.,починал на 26.10.1974год.

Видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имот,придобит по давност №92,том. І,дело №325/1965год.,А. А. М. е бил признат за собственик по давностно владение и наследство на недвижим имот,находящ се в чертите на гр.Джебел : празно място от около 2 дка,съставляващо част от имот с пл.сн.№28,кв.25,при граници на тази част – А. А. М.,С. Х. и Д. Г. ,Е. А. М. и Р. А..

От Удостоверение по чл.13,ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ ,издадено от Техническа служба при Община -Джебел,на наследниците на А. А. М.,се установява,че бившият имот с пл.сн.№28 по плана на гр.Джебел от 1928год.,в разписния лист към него е записан на А. А. М.,като по графични данни е с площ от 10508кв.м.Този имот е нанесен в кадастралния и регулационния план на гр.Джебел,одобрен със Заповед №882/13.12.1985год. и попада в УПИ І,УПИ ІІ-кв.54;УПИ І ,УПИ ІІ и УПИ ІV ,в кв.55,както и две улици,които са реА.зирани.В удостоверението,по чл.13,ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ е посочено,че постройките ,попадащи в имота са изградени при спазване на нормативните изисквания,съгласно чл.10,ал.7 от ЗСПЗЗ.Определени са за възстановяване 5 000кв.м.,а за останА.те 5508кв.м. е посочено,че собствениците следва да бъдат обезщетени съгласно чл.10б,ал.1 от ЗСПЗЗ.

Съгласно приложената към делото преписка ,по заявление с вх.№389/15.01.1992год. на Поземлена комисия гр.Джебел,се установява,че такова е подадено от С.А.М.,за възстановяване на правото на собственост на наследниците на А. А. М..

Видно от Удостоверение за наследници ,изх.№118/2015год.,същия е починал на 24.01.1973год. и е оставил наследници ,съпруга и низходящи,между които са ответниците С.А.М.,С.А.М. и С.С.Х..

С няколко последователни решения,Поземлена комисия,а в последствие и ОСЗГ-Джебел,/ решение №10А/1992год. на ПК-Джебел/,признават правото на собственост в реални/възстановими/ стари реални граници на наследниците на А. А. М. на земеделски имот,посочен в т.10 от заявлението,а именно Нива от 5 .000 дка в местността „Дюзенлик“.С решение № 10А3/18.03.2003 год. на ОСЗГ Джебел е възстановено правото на собственост на А. А. М. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следния имот : нива от 5,000дка ,находяща се в строителните граници на гр.Джебел,в местността „Дюзенлик“,парцел с пл.сн. №28 по плана на гр.Джебел от 1928год.,при граници /съседи/ -изток- УПИ ІІІ,кв.54,север,запад-УПИ І,кв.54,юг – ул.“Надежда“.

Този имот е допълнен в действащия ПУП на гр.Джебел,като имот с пл.сн.№885,в кв.54 със Заповед №1105/17.11.1994год. на Кмет на Община Джебел,съгласно писмо ,изх.№9000-147/11.02.2010год. на Община Джебел.

Видно от Скица на поземлен имот №15-449709/13.09.2016год.,поземлен имот с идентификатор 20746.501.885 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Джебел,с адрес ул. „Тракия“,с площ 3483кв.м.  ,с трайно предназначение на територията –Урбанизирана,с трайно ползване – за друг вид застрояване е собственост на надледниците на А. А. М.,с номер по предходен план – 885,кв.54,парцел 2.

Съгласно Удостоверение за данъчна оценка от 31.05.2018год. ,данъчната оценка на имота е в размер на 11 570лв.

Съгласно заключението на вещото лице,по назначената съдебно-техническа експертиза,което съда възприе като неоспорено по делото, поземлените имоти УПИ І и УПИ ІІ в кв.54 по плана на гр.Джебел са с обща площ по-голяма от 5 000кв.м.Общата незастроена площ от тези имоти възлиза на :незастроена площ от 3483кв.м.,посочена в челвен цвят на изготвената от вещото лице обща скица,а останалата  незастроената площ от 1525кв.м. е в зелен цвят.Съответно имота на ответниците,с площ от 3483кв.м.,в червен цвят е съгласно скицата ,издадена от Службата по геодезия ,картография и кадастър гр.КърджА., а останА.те 1525кв.м. са придаваеми части към парцел УПИ -І,кв.54,отреден за СПТУ по селскостопанство.Вещото лице сочи,че недвижимия незастроен имот от 2 дка,посочен в НА№92,т.І,дело №325/1965год. на РС-Момчилград попада в площта на УПИ І и УПИ ІІ,кв.54 по плана на гр.Джебел,но тези два декара не могат да се ивнидивуА.зират точно къде се намират,съгласно описанието в посочения нотариален акт.

      По делото са снети гласни доказателства от две групи свидетели,съответно посочени от ищците и ответниците.

          Св.А. М.М.,сочи,че познава ищеца А.Й. /А.А М./ от повече от 20 -25 години,когато работел в с.Воденичарско.Било му известно,че А. имал имоти в гр.Джебел,които бил купил,после сочи,че имал пълномощно,а в последствие заявява,че били от баща му.Сочи,че имота бил с площ от около 5дка,незастроен,по времето,през което минавал покрай него не бил и ползван.Намирал се  в съседство на училището,граничил и с улица.

          Св.Г.Л.сочи,че живее в гр.Джебел и познава С.М. от 1976год.,бил и директор на селскостопанското училище в гр.Джебел.Сочи,че му било известно ,че С. притежавала земеделска земя от около 10 декара,намираща се под училището.В последствие част от нея попаднала на ул.“Надежда“,където построили и жилищен блок,на друга част имало гаражи,а друга част останала под техникума.През 1996-97год.,когато се възстановявА. земеделските земи,една част от около декар и половина от незастроения парцел била предадена на селскостопанския техникум,за което били заплатени суми като обезщетение на наследниците на А.М..Другата  незастроена част С. и мъжа й заградили и ползвА. около 4-5 години като отглеждА. тютюн.

           Св.С. А.,който също е наследник на А. А. М.,сочи,че след възстановяването на зедеделските земи,на площ около три декара и два ара,С.  поставила ограда и сеела тютюн.Понастоящем тази площне се ползвала.Сочи,че земята била възстановена от ПК на дядо му А. А. М.,но не може да посочи той на какво основание е неин собственик.

           Предвид приетата от съда фактическа обстановка и твърденията на страните,съдът намира,че е сезиран с иск за ревандикация на недвижим имот,с правно основание чл.108 от ЗС, -  ищците претендират да бъде установено по отношение на ответниците,че са собственици на 2/5 идеални части от недвижим имот, възстановен на ответниците ,с площ от 5 000кв.м., попадащи в поземлен имот №43,кв.25 по плана на гр.Джебел от 1962год.,допълнен в действащият ПУП на гр.Джебел като поземлен имот №885,кв.54, от които 3475кв.м. попадат в УПИ ІІ,кв.54 и 1525кв.м. попадат в УПИ І,кв.54, като ответниците бъдат осъдени да им отстъпят собствеността и предадат владението на тези идеални части.

            Ответницата С.А.М. е направила и възражение за придобивна давност, с правно основание чл.79 от ЗС.

             Съдът намира,че претенцията на ищците е неоснователна и недоказана.

           Съгласно разпределената с доклада на съда доказателствената тежест ,

ищците следваше да докажат придобивното основание, на което твърдят, че са станА. собственици  на претендираните от тях идеални части ,и тъй катотвърдят,че са наследници на А. А. М.,следваше да докажат  правото на собственост на праводателя им – наследство и давност.Предвид ,че ответниците се легитимират като собственици на имота с решение на ОСЗГ,а ищците оспорват удостовереното с решението право на собственост,то в тежест на ищцовата страна като оспорваща е да ангажира доказателства,оборващи това решение.

             В тази връзка по делото не се представиха доказателства,които да оборят удостовереното с решение на ОСЗГ право на собственост ответниците,в качеството им на наследници на А. А. М..Съгласно представената преписка от ОСЗГ –Джебел,на наследниците на последния са възстановени зеделески земи,между които и нива,с площ от 5 000кв.м.,в местността „Дюзенлик“.Съгласно представените писмени доказателства А. А. М. е притежавал земеделски имот ,с площ от 10 508кв.м.,бивш имот с пл.сн.№28 по плана на гр.Джебел от 1928год.,който в разписният лист към него е записан на А. А. М.. В случая не се установи този имот да не е бил собствен на това лице,преди колективизацията му,т.е. към момента на включване в ТКЗС ,както се твърди от ищците,а тъй като е бил негова собственост,правилно е и произнасянето на поземлената комисия,а в последствие ОСЗГ-Джебел,с решение № 10А3/18.03.2003 год. в полза на неговите наследници,съгласно чл.14,ал.1,т.1 от ЗСПЗЗ,тъй като става въпрос за възстановяванена бивши земеделски земи,които в последствие са разположени в урбанизираната територия.

           Тъй като бившият имот пл.сн.№28 по плана на гр.Джебел от 1928год, нанесен в кадастралния и регулационният гр.Джебел от 1985год.,се установява,че попада в УПИ І,УПИ ІІ,кв.54,УПИ І,УПИ ІІ и УПИ ІV,кв.55,както и две улици,отредени съответно за СПТУ,общежитие,детска градина,гаражи и комплексно жилищно строителство,а съответните мероприятия са били осъществени и посочените имоти са били съответно застроени , е била осъществена административна процедура по чл.11 от ППЗСПЗЗ.Взети са в предвид определените ,с Удостоверение по чл.13,ал.5 от ППЗСПЗЗ от техническата служба на общината,незастроени части от имотите,в границите на урегулираните поземлени имоти /парцели/,като е прието,че на наследниците на А. А. М. следва да бъдат възстановени 5 000кв.м.,за които е било нА.це и произнасяне от административния орган.Предвид изложеното,съдът намира,че решенията на ОСЗГ-Джебел,с които е възстановена собствеността на ответниците,в качеството им на наследници на А. А. М. за вА.дни административни актове,които са породили конститутивното си действие занапред, изразяващо се във възникване на собственически права за лицата, ползващи се от акта.

          Не се представиха и доказателства по делото,които да докажат ,че наследодателя на ищците А. А. М. е бил собственик на имот,предмет на НА №92,том І,дело №325/1965год.,представляващ „празно място от около 2 дка,съставляващ част от имот с пл.сн.№28,кв.25,в чертите на гр.Джебел.В този нотариален акт е посочено,че А. А. М. е признат за собственик по давностно владение и наследство,като обаче в настоящото производство не се сочи кога е осъществено посоченото владение,в какъв срок е било упражнено,както и чий наследник е бил.От друга страна не се събраха доказателства по делото,от които са се направи категоричния извод,че въпросното празно място от около 2 дка е идентично с възстановения по реда на ЗСПЗЗ на ответниците недвижим имот,бивша земеделска земя.Както бе посочено,бившият имот с пл.сн.№28,в кв.25 по плана на гр.Джебел от 1928год. е с площ по графични данни 10 508кв.м.,като същия е идентичен с УПИ І и УПИ ІІ ,кв.54,а съгласно вещото лице в техните граници няма други граници на място,които да могат да индивидуА.зиратимот от 2 дка незастроена площ,според описанието им в посочения нотариален акт.

         Ето защо,съдът намира,че претенцията на ищците , да бъде установено по отношение на ответниците,че са собственици на 2/5 идеални части от недвижим имот, възстановен на ответниците ,с площ от 5 000кв.м., попадащи в поземлен имот №43,кв.25 по плана на гр.Джебел от 1962год.,допълнен в действащият ПУП на гр.Джебел като поземлен имот №885,кв.54, от които 3475кв.м. попадат в УПИ ІІ,кв.54 и 1525кв.м. попадат в УПИ І,кв.54, като ответниците бъдат осъдени да им отстъпят собствеността и предадат владението на тези идеални части,с правно основание чл.108 от ЗС, като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена изцяло.

          По искане на ответницата С.М. е открито производство по оспорването на истиността на удостоверение за данъчна оценка с изх.№**********/12.06.2017год.,издадено от Община Джебел.Страната оспорва съдържанието на този официален документ,с мотива,че не е подавала искане за издаването му,а така също,че  не са верни данните,отразени за собствениците на имота,към 12.06.2017год.

         В тази връзка съдът е указал на страната,че носи тежестта на доказаве на неистиността на посочения официален документ като е изискана от Община Джебел преписката по издаването му.От същата се установява,че действително С.М. не е направила искането,което обаче не се и твърди от ищцовата страна.С искането ,направено от адв.Р. е било приложена и скица на поземлен имот №15-449709-13.09.2016год.,в която е било отразено,че имота,с идентификатор 20746.501.885,с номер по предходен план :885,кв.54,парцел 2,с площ от 3483кв.м. е собственост на наследници на А. А. М.,без данни за идеалните части.

             Приложено е и Удостоверение за данъчна оценка №**********/31.05.2018год. за имот с пл.сн.№885,кв.54,УПИ ІІ по плана от 1985год.,което като съдържание е идентично с оспореното удостоверение за данъчна оценка с изх.№**********/12.06.2017год.,издаден от Община Джебел.

            Ето защо съдът намира,че оспорването на истинността на документа,относно неговото съдържание не е доказано.

           По разноските:

           Направено е искане от ответницата С.М.,чрез нейния процесуален представител, за присъждане на деловодни разноски,като е представен и списък на разноските по чл.80 от ГПК.Предвид изхода на спора,на основание чл.78,ал.3 от ГПК следва ищцовата страна да заплати на ответницата направените от нея разноски ,възлизащи на 510лв.

Водим от изложеното,съдът

 

Р      Е      Ш      И   :

 

ПРИЕМА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването на истиността на официален документ, Удостоверение за данъчна оценка с изх.№**********/12.06.2017год.,издадено от Община Джебел,на основание чл.194,ал.3 вр. ал.2 от ГПК.

               ОТХВЪРЛЯ предявените от  А.Й./А.А М./,ЕГН : **********, с адрес в Р.Турция, Т.А.М. ***, К.Й./К.И.И./,ЕГН : **********, с адрес Р.Турция, Б. Ш./П.А.И./,ЕГН : **********, с адрес Р.Турция, Ф.К./Ф. А. А./,ЕГН : **********, с адрес Р.Турция и Ф.М.М.,ЕГН : ********** с адрес Р.Турция против   С.А.М.,ЕГН : ********** ***, С.А.М.,роден на ***год., без регистриран настоящ и постоянен адрес *** и С.С.Х.,ЕГН : **********,*** субективно и обективно съединени искове ,с правно основание чл.108 от ЗС –да бъдат признати ищците по отношение на ответниците за собственици на 2/5 идеални части от недвижим имот, възстановен на ответниците ,с площ от 5 000кв.м., попадащи в поземлен имот №43,кв.25 по плана на гр.Джебел от 1962год.,допълнен в действащият ПУП на гр.Джебел като поземлен имот №885,кв.54, от които 3475кв.м. попадат в УПИ ІІ,кв.54 и 1525кв.м. попадат в УПИ І,кв.54, като ответниците бъдат осъдени да им отстъпят собствеността и предадат владението на тези идеални части,като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

         ОСЪЖДА А.Й./А.А М./,ЕГН : **********, с адрес в Р.Турция, Т.А.М. ***, К.Й./К.И.И./,ЕГН : **********, с адрес Р.Турция, Б. Ш./П.А.И./,ЕГН : **********, с адрес Р.Турция, Ф.К./Ф. А. А./,ЕГН : **********, с адрес Р.Турция и Ф.М.М.,ЕГН : ********** с адрес Р.Турция да заплатят на С.А.М.,ЕГН : ********** ***,сумата в размер на 510лв.,представляваща разноски по делото,на основание чл.78,ал.3 от ГПК.

            Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд гр.КърджА. в двуседмичен срок от връчването му.

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                         /Полина Амбарева/