РЕШЕНИЕ
гр. София, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
ГО, І-22 състав, в открито заседание на 01.03.2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИН
БОРИСОВ
при участието на секретаря Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдията Борисов гр.д. № 8116 по описа за 2017 г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото първоначално е образувано по искова молба на В.М.Ц. ЕГН ********** ***
и И.К.П. ЕГН ********** ***, и двамата чрез Адвокатско дружество „С., В., Д.иП.“,
представлявано от адв. А.С., съдебен адрес *** к-ра 2, с която са предявили иск
с правно основание чл. 108 ЗС срещу Д.М.Д. ЕГН ********** с адрес *** за
признаване за установено по отношение на ответника, че са собственици на
следния недвижим имот – Апартамент № 2, находящ се на втори етаж във вх. А в
сграда на ЖСК „Б.“, находяща се в гр.София, СО-район „Изгрев“ ж.к. “Изток“, ул.
*****, със застроена площ от 119 кв.м., с описани съседи, ведно с прилежащо зимнично
помещение /мазе/ №8 с площ 19,07кв.м. с описани съседи, заедно със съответните
7,99% ид. части от общите части на сградата и толкова ид.ч. от отстъпеното
право на строеж върху държавно място, съставляващо Парцел III от квартал №14,
местност „Изток – юг“ по плана на гр.София, на основание наследство и да бъде
осъден ответника да предаде владението на имота.
В исковата
молба са налице твърдения, че наследодателя М.И.С., който е бил собственик на
процесното жилище, построено от ЖСК „Б.“, по силата на нот. акт № 46, том
ХVІІІ, ДЕЛО № 2817/1981 г. на І-ви нотариус при СРС, е починал на 27.06.2007
г., като е оставил единствен наследник по закон дъщеря си Г.М.И.. Тя е починала
на 31.08.2009 г. като е наследена от леля си С.П.Р., починала на 06.08.2016 г.
и оставила законен наследник нейния син ищеца В.М.Ц.. Твърдения правен интерес
от исковете е свързан с оспорването на собствеността от страна на ответника Д.М.Д.,
който е купувач по договор за покупко - продажба от 15.06.2015 г. на
процесния недвижим имот, обективиран в нот. акт № 156, том І, дело № 157/2015
г. на нотариус А.Ч., вписан в СВ вх. № 34412, акт № 77, том LXXXІ
С определение
от 02.02.2021 г. съдът е прекратил делото по отношение на ищеца И.К.П. на
основание чл. 232 от ГПК поради направено оттегляне на иска.
В открито
съдебно заседание на 01.03.2022 г., от страна на ищеца В.М.Ц., е депозирана
молба за изменение на иска чрез преминаване от осъдителен към установителен
иск, по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК, а именно за признаване за установено, че
В.М.Ц. е собственик на процесния имот по иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК на основание наследствено правоприемство. Съдът с протоколно определение от
01.03.2022 г. е допуснал поисканото изменение на иска.
Препис от исковата молба е
редовно връчен на ответника Д.М.Д., който в
законоустановения едномесечен срок не е депозирал отговор на исковата молба. В
първото по делото заседание, чрез процесуалния си представител адв. Х.оспорва
предявения иск като неоснователен. Позовава се на нот. акт № 156, том І, дало №
157/2015 г. на нотариус А.Ч., вписан в СВ вх. № 34412, акт № 77, том LXXXІ, обективиращ договор за покупко продажба от 15.06.2015 г. на процесния
недвижим имот, по който той е купувач, а продавач е И. В.Д..
Предявен е установителен иск по чл. 124 ЗС за признаване на правото на
собственост на ищеца върху процесния недвижим имот на основание наследствено
правоприемство.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира следното.
От нотариален
акт за собственост върху жилище, построено от ЖСК *****, том XVIII, дело № 2817/1981 год. на нотариус при СРС е
видно, че М.И.С. е придобил собствеността върху недвижим имот, находящ се в
гр.София, ж.к. „Изток“, ул. „*****, в сградата на ЖСК „Б.“ и представляващ
Апартамент № 2 на втори етаж от вход „А“, със застроена площ от 119 кв.м.,
състоящ се от три стаи, дневна, столова, кухня, мокро помещение, баня,
тоалетна, три антрета и три балкона, при съседи: изток – къща на Н.Н., запад –
стълбище и апартамент № 7, север – двор и юг – улица, отдолу – апартамент № 1 и
отгоре – апартамент № 3, заедно с прилежащото зимнично помещение № 8 с площ от
19.07 кв.м., при съседи: зимнично помещение № 12, зимнично помещение № 7,
зимнично помещение към ателие № 2 и улица, заедно с 7.99 % идеални части от
общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху
държавно дворно място, съставляващо парцел III от квартал 14-а, по плана на
гр.София, местността „Изток-юг“.
Видно е от удостоверение
за наследници изх. № 1457/13.11.2013 год. на СО-Район „Изгрев“, че Г.М.И. е
дъщеря на М.И.С., който е починал на 27.06.2007 год., а тя е починала на
31.08.2009 год., като единствена законна наследница е останала сестра му С.П.Р..
От удостоверение за наследници изх. № АО-01-18-1563/22.08.2016 г. на Община
Видин, се установява, че С.П.Р. е починала на 06.08.2016 г. и оставила законен
наследник нейния син ищеца В.М.Ц..
По делото е представено саморъчно завещание от
01.04.2007 год. по силата на което М.И.С. е завещал на И. К.К.процесния недвижи
имот. Завещанието е обявено с протокол 28.05.2010 год. на Нотариус М.В.. Въз
основа на това, на 11.06.2013 год. с нотариален акт за собственост № 82, том I, дело № 69/13 год. по описа на Нотариус В., И. К.е
признат за собственик на недвижимия имот.
Впоследствие
с договор за покупко-продажба, сключен на 15.11.2013 год. и оформен с
нотариален акт № 114, том VI, дело №
1039/13 год. по описа на Нотариус Р.Д., И. К.К.е продал на И. В.Д. недвижимия
имот.
С влязло в
сила на 23.10.2018 г. съдебно решение № 4375/30.05.2016 г., постановено от СГС,
І-1 състав по гр.д. № 6076/2014 г., съдът е прогласил по исковете на С.П.Р.
срещу И. К.К.и И. В.Д. нищожността на саморъчното завещание от 01.04.2007 год.
и уважил иска по чл. 124 от ГПК, като е признал С.П.Р. по отношение на И. К.К.за
собственик на процесния недвижим имот. С постановеното по това дело решение на
ВКС № 119 от 23.10.2018г., постановено по гр.д. № 4211/2017 г. по реда на
касационния контрол, законния наследник на С.П.Р., починала в хода на процеса и
заместена от ищеца и по настоящото дело В.М.Ц., е признат за собственик на
процесния недвижим имот и в обжалваната част /а именно ½ ид.ч./, като в
мотивите съдът е посочил, че останалото в
наследство от Г.М.И. имущество с преминало изцяло в патримониума на нейната
леля С.П.Р., която, като по-близка по степен роднина (от III степен) изключва
по-далечния по степен съребрен роднина (И.К.П., роднина от IV степен).
Прието като писмено
доказателство по делото е копие на нот. акт № 156, том І, дало № 157/2015 г. на
нотариус А.Ч., вписан в СВ вх. № 34412, акт № 77, том LXXXІ, договор
за покупко продажба от 15.06.2015 г. на процесния недвижим имот, с продавач И. В.Д. и
купувач Д.М.Д..
При установените факти по делото,
съдът намира следното от правна страна.
По предявения иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже
1) правния си интерес от предяваване на иска;
2) че е собственик на вещта предмет на иска на твърдяното от него правно
основание – наследствено правоприемство. Ответникът следва да докаже
правоизключващите си възражения.
Ищeцът твърди, че е собственик на процесния недвижим имот на основание наследствено
правоприемство, а ответникът оспорва правото му, както извънсъдебно, като
купувач по горецитирания договор за покупко – продажба от 15.06.2015 г. по нот. акт № 156, том І, дало № 157/2015 г. на нотариус А.Ч.,
вписан в СВ вх. № 34412, акт № 77, том LXXXІ. Затова съдът намира, че за ищеца е налице правен
интерес от предявяване на иска.
На следващо място от данните по делото се установява, че
ищецът В.М.Ц. е законен наследник – син на С.П.Р., починала на
06.08.2016 г. Тя е сестра на наследодателя М.И.С., починал на 27.06.2007 г.,
който е бил собственик на процесното жилище, построено от ЖСК „Б.“, по силата
на нот. акт № 46, том ХVІІІ, дело № 2817/1981 г. на І-ви нотариус при СРС, като
е оставил единствен наследник по закон дъщеря си Г.М.И.. Тя е починала на
31.08.2009 г., без деца. В тази насока следва да се има предвид, че съгласно чл. 8, ал. 4 ЗН, когато починалият не е оставил
възходящи от II и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи,
наследяват роднините по
съребрена линия до VI степен включително,
като по-близките по степен и низходящите на по-близък по степен изключват
по-далечния по степен съребрен роднина. С
ТР № 3 от 30.12.1994
г. по гр.д.№ 3/1994 г.
на ВКС, ОСГК е
разяснено, че в така регламентирания четвърти
ред наследници по закон не се допуска наследяване по право на заместване. В конкретния случай, видно от удостоверението за
наследниците й, Г.М.И. не е оставила наследници от I, II и III ред. Към момента на смъртта й е била жива
сестрата на майка й - С.П.Р., а брата на майка й - К.П.Й., не е бил жив, тъй
като е починал на 17.05.1990 г. (негов наследник е сина му И.К.П.). Съобразно
разясненията на ТР № 3 от 30.12.1994 г. по гр.д.№ 3/1994 г. на ВКС, ОСГК,
следва да се приеме, че останалото в наследство от Г.М.И. имущество с преминало
изцяло в патримониума на нейната леля С.П.Р., която, като по-близка по степен
роднина (от III степен) изключва по-далечния по степен съребрен роднина (И.К.П.,
роднина от IV степен).
С оглед на гореизложеното ищецът установи, че
е собственик на имота на годно правно основание, а именно наследствено
правоприемство. В тази насока
следва да се има предвид, че ответникът не успя да докаже насрещното си
възражение, свързано с това, че той е придобил надлежно собствеността върху
имота. Това е така, защото сделката по договора за покупко продажба на процесното жилище от 15.06.2015 г. по нот. акт № 156, том І, дало № 157/2015 г. на нотариус А.Ч.,
вписан в СВ вх. № 34412, акт № 77, том LXXXІ, по
който той е купувач е без вещно транслативно действие, доколкото спрямо неговия
праводател И.
В.Д. е налице влязло в сила решение, според което праводателя на ищеца С.П.Р. е собственик на процесното жилище, а титула за
собственост на неговия праводател И. К.К.- саморъчното завещание от
01.04.2007 год., е прогласено за нищожно.
С оглед изхода на делото, направеното от ищеца искане за
присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК, се явява основателно за
сума в размер на 4 513.57 лв., представляващи държавни такси и платено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК на
В.М.Ц.
ЕГН **********, със съд. адрес ***, чрез адв. П., срещу Д.М.Д. ЕГН **********
със съд. адрес ***, чрез адв. Х., че В.М.Ц. е собственик, на недвижим
имот, находящ се в гр.София, ж.к. „Изток“, ул. „*****, в сградата на ЖСК „Б.“ и
представляващ Апартамент № 2 на втори етаж от вход „А“, със застроена площ от
119 кв.м., състоящ се от три стаи, дневна, столова, кухня, мокро помещение,
баня, тоалетна, три антрета и три балкона, при съседи: изток – къща на Н.Н.,
запад – стълбище и апартамент № 7, север – двор и юг – улица, отдолу –
апартамент № 1 и отгоре – апартамент № 3, заедно с прилежащото зимнично
помещение № 8 с площ от 19.07 кв.м., при съседи: зимнично помещение № 12,
зимнично помещение № 7, зимнично помещение към ателие № 2 и улица, заедно с
7.99 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
правото на строеж върху държавно дворно място, съставляващо парцел III от
квартал 14-а, по плана на гр.София, местността „Изток-юг“, на основание
наследствено правоприемство като законен наследник на С.П.Р., починала на 06.08.2016 г., законен наследник на М.И.С.,
починал на 27.06.2007 год.
ОСЪЖДА Д.М.Д. ЕГН **********
със съд. адрес ***, чрез адв. Х., да заплати
на В.М.Ц. ЕГН **********, със съд. адрес ***, чрез
адв. П., сума в размер на 4 513.57 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: